№ 62556
гр. София, 26.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110122460 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на *** за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист против М. Р. Г.. Документът на който се основава
вземането, е споразумение с нотариална заверка на подписите.
При произнасянето си, съдът съобрази следното. Разпоредбата на чл.417 ГПК
предвижда издаване за заповед за изпълнение въз основа на документ, както и
разпореждането за незабавното й изпълнение, и изпълнителен лист. В същата
разпоредба са посочени изчерпателно документите, въз основа на които заявителят
може да иска издаването на заповед по чл.417 ГПК. Заявителят основава претенцията
си на т.3 от разпоредбата. Действително, представеният документ е с нотариална
заверка на подписите, но заявлението следва да се отхвърли, на основание чл.418,ал.2
ГПК – същият не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Видно от
споразумението, заявителят и длъжникът са били в трудово правоотношение, на
15.5.2023г. е получен доклад за констатирани, установени загуби на работодателя –
заявител. В споразумението е вписано признанието на фактите от страна на работника.
С чл.1 от споразумението, е посочено, че длъжникът признава, че в качеството му на
материално – отговорно лице по смисъла на чл.207,ал.1т.2 КТ е причинил на
работодателя имуществена вреда в посочена стойност. Със споразумението,
длъжникът се е задължил да възстанови на работодателя стойността разсрочено.
Разпоредбите на КТ, предвиждащи ангажиране на отговорността на работника –
материално отговорно лице – пълна или ограничена, са уредени с императивни
разпоредби, които не могат да се заобикалят, по волята на страните, както се опитват
страните по трудовото правоотношение да направят, сключвайки споразумение.
Ако отговорността на работника е ограничена, то редът е редът по чл.210 КТ –
1
първо се издава заповед на работодателя, в определените в закона срокове, която се
връчва на работника, и, едва ако същата не е оспорена по основание или размер, то
работодателят може да пристъпи към удръжки или да поиска издаване на заповед по
чл.410 ГПК.
Отговорността, която се ангажира, е пълна, поради което и на основание чл.211
КТ, същата се осъществява само по съдебен ред, в спорно производство, а събирането
на суми се извършва след влизане в сила на решението.
Никъде в споразумението не е посочено, че един от двата реда, посочен от съда,
е бил изчерпан.
Чрез сключване на споразумение, без да е изчерпан особения ред за ангажиране
на отговорността на работника, по същество се заобикалят императивни разпоредби на
закона, поради което и споразумението е нищожно.
Поради изложеното, съдът не може да разпореди предварителното
изпълнение на нищожен акт.
При тези мотиви, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 123432/15.4.2024г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред СГС в 1-седмичен срок от
връчване на преписа, от заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2