ПРОТОКОЛ
№ 62
гр. Бургас, 18.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
и прокурора Г. Хр. Х.
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно частно
наказателно дело № 20252000600062 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Осъдената М. Р. Т. се явява лично, конвоирана от органите на РД
„Охрана“-Бургас.
Явява се упълномощеният защитник адв. В. М..
Не се явява упълномощената защитничка адв. В. М..
За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Г. Х..
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Адв. М. няма да се яви.
ОСЪДЕНАТА М. Т.: Съгласна съм днес да се гледа делото. Достатъчно
е да бъда защитавана само от единия защитник – адв. В. М..
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като не намира
процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно заседание,
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на
съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим допълнителни доказателства.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, аз имам едно доказателствено
искане, което е в насока да бъде изискана отново информация от италианските
съдебни власти, от която да е видно дали подзащитната ми е била търсена за
връчване на съобщения и съдебни книжа, било то в Република И. или
Република България и ако това е сторено, с какъв резултат. Била ли е
уведомявана лично или чрез служебен защитник за съдебните заседания в
съда в И. по наказателно дело № 4174/2016 г., както и специално дали е била
уведомена за последиците от неявяването си в съдебно заседание и по-
конкретно, че е възможно да бъде осъдена в нейно отсъствие.
Също така, Ви моля да бъде изискана информация дали са правени
опити конкретно решението на съда във Ф. да й бъде връчено лично, ако да,
кога и дали е била уведомена за правото да обжалва това решение и какви
биха били последиците за нея в случай, че не подаде жалба.
Информация в тази насока беше изискана от Окръжния съд в Сливен с
протоколно определение от 21.10.2024 г., но конкретен отговор по делото така
и не дойде. Всъщност това, което беше приложено, е едно удостоверение по
чл. 4 от Рамковото решение, което е приложено в кориците на
първоинстанционното съдебно производство, но конкретна информация дали
2
е търсена Т. за връчване на съдебни книжа и най-вече за връчване на
съдебното решение, няма по делото.
Предвид факта, че както в съдебните прения пред първоинстанционния
съд, така и в жалбата, основните възражения на защитата са свързани
всъщност с нарушеното право на участие в производството, в този смисъл
нарушение на основни принципи както на българския наказателен процес,
така и на ЕКЗПЧОС, аз Ви моля още веднъж да изискате тази информация.
Действително принципът на взаимното даване на съдебни актове на държави
от ЕС също трябва да се съблюдава и това не следва да става за сметка на
нарушаване на основни права в наказателния процес на подсъдимото лице.
ПРОКУРОРЪТ: Считам искането за неоснователно във връзка с
правото на защита на осъдената, тъй като италианските съдебни власти след
като са положили усилия да открият същата и поради факта, че е в
неизвестност, й е била назначена служебна защита и по този начин е
реализирано правото й на защита в съдебния процес и тъй като тя се укрива,
именно заради това тя е обявена за издирване с ЕЗА и за изпълнение на самата
присъда. Но видно от присъдата на съда в И., на нея е бил назначен служебен
защитник, с който защитник се е кореспондирало по време на процеса и това,
че тя се укрива, не може да черпи дивиденти от това право в процеса, тъй като
е следствие на едно некоректно процесуално поведение от нейна страна. А
поради факта, че не е присъствала в процеса по признаването й за виновна и
постановяването на присъдата, тя има право след това да иска възобновяване
на делото в Република И. с участието й в процеса.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
След проведено съвещание съдът намира, че обстоятелствата, за чието
изясняване са направени доказателствените искания, са достатъчно изяснени в
хода на производството, поради което същите се явяват неоснователни.
Ето защо, съдът
3
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на адв. М. за събиране на
допълнителни писмени доказателства.
ПРОЧИТА приложените към делото писмени доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателства и съдебното следствие и
дава ход по същество.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство
е образувано по жалба на М. Т. срещу решение на Сливенския окръжен съд, с
което на основание чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, чл. 457, ал. 2 и сл. от НПК СлОС е
признал и е привел в изпълнение присъда на съда в гр. Ф., Република И., с
която присъда М. Т. е призната за виновна в деяние по чл. 110 НК, чл. 81, ал. 2
НК, чл. 55, ал. 9 от Законодателно постановление 231/2007 г. и за друго
престъпление по чл. 110 НК, чл. 81, ал. 2 НК, чл. 624 НК и чл. 625, т. 2 и 4 от
НК на РИ., като тези състави съответстват на чл. 249, ал. 1 от НК на РБългария
и чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК на РБългария, като за тези две деяния на
подсъдимата М. Т. е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година и шест месеца. Това наказание Сливенският окръжен съд е
признал и е привел в изпълнение с цитираното по-горе решение, като е
определил на основание чл. 57 ЗИНЗС първоначален общ режим за
изтърпяване на наказанието, като съответно не е привел в изпълнение второто
наложено наказание 700 евро глоба.
М. Т. счита, че в производството пред италианския съд са й били
нарушени правата на защита, като конкретно, както се сочи, че няма данни тя
да е издирвана, лишена е от възможността да си избере тя лично защита по
време на процеса, лишена била от правото на лично участие, както и при
постановяването на съдебния акт не е била запозната и не е било доведено до
знанието й съдържанието на същия и възможността да обжалва присъдата,
като счита, че по този начин вследствие на нарушените й права е нарушен
Регламентът на ЕС, ЕКПЧ, както и ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което счита,
че в случая са налице основанията на чл. 15, ал. 1, т. 9, б. а-в от
ЗПИИСАННЛСМВЛС, постановени от съда на гр. Ф., РИ., като желае на това
4
основание съдебният акт на Сливенския окръжен съд да бъде отменен като
незаконосъобразен, поради нарушаване правото на защита и да бъде отказано
привеждането на присъдата на италианския съд, като посочва още и Решение
№ 51 от 25.04.2024 г. на ВтАС по ВЧНД № 82/2024 г.
Считам тези нейни твърдения за неоснователни. С тези твърдения,
които се сочат, не е доказано, че е нарушено правото й на защита. М. Т. реално
иска да ползва привилегии от нейното некоректно процесуално поведение, а
именно, че се е укрила от правораздавателните органи, които са ангажирали
наказателна репресия спрямо нея. Поради факта, че тя не е била намерена,
съдът във Ф. й е назначил служебен защитник, което е видно и от приложената
присъда, а именно с цел този служебен защитник да й защити правата в този
съдебен процес. И след като тя не може да бъде открита както по време на
процеса, така и по превеждането на съдебния акт в изпълнение, няма как тя да
е запозната и с правото си на защита, тъй като няма адрес, на който съдът да я
уведоми или да поддържа отношения с назначената й съответно защита, т.е.
защитникът да я уведоми за правата й относно реализиране правото й на
защита по тази присъда, по която е призната за виновна.
Така че, поради тези обстоятелства считам, че не са налице законните
основания на чл. 15, ал. 1, т. 9, б а-в от ЗПИИСАННЛСМВЛС, поради което
предлагам, уважаеми апелативни съдии, да не уважавате молбата, с която иска
да не се признава и да не се привежда в изпълнение присъдата на съда в гр. Ф.,
Република И., тъй като основанията, на които се позовава са неоснователни и
не почиват на законови основания, поради което предлагам да не уважавате
жалбата.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените обжалваното
решение като неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да
постановите друго, с което да оставите без уважение предложението на
Окръжна прокуратура – Сливен за признаване и изпълнение на присъда №
488/2019 г., постановена на 07.02.2019 г. от Първоинстанционния съд във Ф.,
РИ..
Процесната присъда се установи, че не е постановена в пълно
съответствие с принципите на ЕКЗПЧОС и в съответствие с основните
принципи на българското наказателно и наказателно-процесуално право.
5
По делото е приложено постановление от 26.04.2016 г. на съдия по
предварителното разследване М. Д., находящо се на л. 29 от
първоинстанционното дело, с което Т. е обявена за укриваща се. На практика
при така наличната доказателствена съвкупност следва да се приеме, че след
това постановление италианските съдебни власти не са правили никакви
опити да уведомяват подзащитната ми за развитието на наказателното
производство срещу нея и да й предоставят възможност да участва в него,
като й бъдат връчвани съдебни книжа и призовки. Моля да обърнете
специално внимание на б. „к“, т. 1 от приложеното удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември относно прилагането
на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни
дела, което е приложено в кориците на първоинстанционното съдебно дело, в
която точка е посочено, че осъденото лице изобщо не е изслушано, тъй като се
намирало в изпълняваща държава. Съгласно б. „и“ от това удостоверение,
лицето не се е явило на делото и то било приключило в нейно отсъствие. Така
че е видно, че не само, че не са правени опити подзащитната ми да бъде
уведомена за датата и часа на съдебните заседания по делото срещу нея, за да
се осигури правото й на лична защита, но е твърде вероятно и италианските
власти да са знаели къде се намира, а именно в РБългария и за тях не е било
особена трудност да й връчат необходимите съдебни книжа, със съдействието
на българските съдебни власти.
Като резултат от тази липса на процесуални усилия от страна на
италианските власти, Т. не е уведомена изобщо за правото си да обжалва
присъдата в сроковете, съгласно НПК на РИ.. Действително когато става
въпрос за присъда, постановена от друга държава членка на ЕС принципно
следва да се предполага, че същата е издадена в съответствие с принципите на
ЕКЗПЧОС, но в конкретния случай са налице доказателства точно за
обратното. Ако е имало желание от страна на италианските съдебни власти за
осигуряване участието на Т. в наказателния процес, възможно било да бъде
издадена ЕЗА. Такава е издадена едва след влизане на присъдата в сила и то
години по-късно – на 29.07.2021 г. Именно затова, Ви моля да приемете, че в
случая е приложим чл. 15, ал. 1, т. 9 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и че са налице
основанията за отказ от признаване изпълнение на конкретния чуждестранен
съдебен акт, тъй като е налице процес, при който осъденото лице не се е явило
лично и са нарушени процесуалните му права, конкретно правото му на лично
6
участие и защита, съгласно чл. 6 от ЕКЗПЧОС.
В удостоверението по чл. 4 от Рамковото решение не се съдържа
изискуемата от българския закон информация за спазване на правото на
защита на Т.. В тази насока, както посочих и по-горе, няма данни да е
призована лично, няма данни да е била уведомявана, че процесът може да се
развие в нейно отсъствие, че може да бъде осъдена, включително и на
„лишаване от свобода“, ако не се яви. Всъщност са налице данни, че тя е била
освободена, точно с какъв акт е освободена не е ясно, но при това
освобождаване няма доказателства италианските власти да са я уведомили, че
срещу нея ще продължава някакво наказателно производство. Реално със
същата степен на вероятност може да се предположи, че тя е била освободена,
тъй като срещу нея е прието, че няма доказателства. Всъщност точно това е
приела тя, че след като бива освободена три дни, след като е задържана, срещу
нея няма да се развива наказателно производство. Тя разбира за процеса едва
когато бива издадена ЕЗА, която впоследствие е разглеждана от СГС. В тази
насока тя изобщо не е уведомявана от италианските власти, че може да
обжалва присъдата, че може да участва лично в съдебно заседание, да си
упълномощава защитник и т.н.
Поради това, Ви моля да приемете, че са налице основанията за отказ
по чл. 15, ал. 1, т. 9, б. а-в от ЗПИИСАННЛСМВЛС. Всъщност Т. е поставена в
една неблагоприятна процесуална ситуация, тъй като изпълнението на ЕЗА е
отказана от СГС с решението от 27.06.2024 г., като в случай, че всъщност
беше изпълнена ЕЗА и предаването на Т. на италианските съдебни власти,
може би щеше да й бъде осигурена възможност да иска възобновяване на
задочно проведеното спрямо нея наказателно производство в Република И..
Но с отказа да бъде изпълнена ЕЗА, тя всъщност е лишена от всякаква
възможност да иска възобновяване на едно производство, приключило
задочно изцяло в нейно отсъствие, за което на всичкото отгоре няма никакви
доказателства изобщо да е била уведомявана.
Предвид всичко изложено, още веднъж Ви моля да отмените
първоинстанционното решение и да постановите друго такова, с което да
откажете да бъде призната и изпълнена присъдата на съда във Ф..
Съдът предоставя възможност на осъдената М. Т. да упражни
7
правото си на лична защита:
ОСЪДЕНАТА М. Т.: Потвърждавам думите на защитника ми. Когато
бях арестувана в И. аз съм била три дни в арест без да бъда разпитвана, без да
имам право на адвокат, не съм упълномощавала адвокат. Задържаха ме,
пуснаха ме на четвъртия ден сутринта и ми казаха: „ти си свободна“. Не са ми
казали, че ще се води съдебно производство. Аз не съм се укривала. През
цялото време аз си бях в България. Има доказателства, че аз 2017 г. съм си
изкарала нова лична карта със същия постоянен адрес. На 27.06.2024 г. отивам
в паспортно бюро в П. и пак подавам документи за лична карта и паспорт и не
ми казаха въобще, че аз съм обявена за издирване. На 28.05.2024 г. аз си
купувам самолетен билет за Англия, отивам на летището, минавам границата
и тогава вече ми казаха, че аз съм под издирване от италианските власти. Не
съм получавала абсолютно никакви призовки и не съм се укривала.
В СГС бях с друг защитник, който ме подведе, че е по-добре да си лежа
присъдата в България. След това аз ангажирах защитника ми адв. В. М..
Съдът приключва съдебните прения.
ДАВА последна дума на осъдената М. Т.:
ОСЪДЕНАТА М. Т.: Моля за отмяна на решението на Сливенския
окръжен съд.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за постановяване на решението
си, което ще съобщи на страните в 14.45 часа.
В 14.45 часа, СЪДЪТ ОБЯВИ решението си в присъствието на
осъдената М. Т., нейния защитник адвокат В. М. и прокурор Х..
8
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 14.50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9