№ 6729
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100509652 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Х. С. Г. срещу решение № 10420/31.05.2024
г. по гр.д. № 59565/2023 г. по описа на СРС, 50 състав, с което са отхвърлени
предявените от Х. С. Г. срещу „Е.М.“ ЕООД искове с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаването за установено, че ищецът не дължи на
ответника сумите, както следва: 626,55 лв. – главница, ведно със законната лихва от
20.06.2013 г. до погасяването, 125 лв. – разноски, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 26509/2013 г. по описа на СРС.
Въззивникът - Х. С. Г., поддържа, че решението на Софийски районен съд е
неправилно. Твърди, че не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД процесните суми, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 26509/2013 г. по
описа на СРС, поради погасяване на задължението по давност. Счита, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че давностният срок е прекъснат. Ето защо, моли
обжалваното решение да бъде отменено, като предявените от него искове бъдат
уважени. Претендира разноските по производството.
Въззиваемият – „Е.М.“ ЕООД, оспорва жалбата, като счита, че
1
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноските.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Х. С. Г. с отрицателни
установителни искове с правно основание 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено,
че Х. С. Г. не дължи на „Е.М.“ ЕООД сумите, както следва: 626,55 лв. – главница,
ведно със законната лихва от 20.06.2013 г. до погасяването, 125 лв. – разноски, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 26509/2013 г. по описа
на СРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20148410401048 по
описа на ЧСИ Н.М..
Ищецът – Х. С. Г., твърди, че не дължи на ответника „Е.М.“ ЕООД посочените
суми, за които е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 26509/2013 г.
по описа на СРС, поради погасяване на задълженията по давност. За принудително
събиране на същите е образувано изпълнително дело № 20148410401048 по описа на
ЧСИ Н.М., което обуславя правния интерес на ищеца от предявяването на посочените
по-горе искове с правно основание чл. 439 ГПК.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Видно от представеното и прието в първоинстанционното производство копие
от изпълнително дело № 20148410401048 по описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано
за принудително събиране на процесните суми, за които в полза на праводателя на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. №
26509/2013 г. по описа на СРС, 50 състав.
Изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК от 24.06.2013 г. по ч.гр.д. № 26509/2013 г. по описа на СРС, 50 състав. Видно от
изпълнителното дело, копие от поканата за доброволно изпълнение и изпълнителния
лист са получени от длъжника най-рано на 27.01.2015 г., когато длъжникът е подал
молба по изпълнителното дело, в което е посочил, че не притежава имущество, спрямо
което да бъде насочено принудителното изпълнение. Няма данни същият е да е
възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу заповедта за изпълнение, от което следва,
че същата е влязла в сила на 11.02.2015 г. С влизането в сила на заповедта за
изпълнение се получава ефект по отношение на изпълняемото право, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, като се преклудира възможността длъжникът да релевира
възражения за недължимост на сумите, предмет на заповедта за изпълнение, основание
2
на факти, възникнали до изтичане на срока за възражение, поради което се получава
ефект на разрешен спор за съществуване на вземане и новата давност е пет години на
основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизане в сила на заповедна за изпълнение.
(така решение № 50295/23.01.2023 г. по гр.д. № 1030/2022 г., ВКС, IV ГО). Ето защо,
погасителната давност следва да бъде преценена от момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 11.02.2015 г.
Следва да се установи дали вземането е погасено по давност.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20148410401048 по
описа на ЧСИ Н.М., същото е образувано на 27.01.2014 г. за принудително събиране на
сумите, за които е издаден процесният изпълнителен лист, като в молбата за
образуване е поискано извършването на изпълнителни действия. По посоченото
изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са
подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва:
на 28.01.2014 г. е подадена молба от страна на взискателя за извършване на
изпълнителни действия; на 09.01.2015 г. и на 03.09.2015 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи на длъжника; на 25.11.2015 г. е подадена молба за
конституирането на нов взискател; на 01.12.2016 г., на 25.10.2018 г., на 21.12.2018 г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи на длъжника; на 06.08.2020
г., на 04.07.2022 г., на 19.07.2022 г. са подадени молби от страна на взискателя за
извършване на изпълнителни действия; на 07.09.2022 г. съдебният изпълнител е
насрочил опис на движими вещи на длъжника; на 11.01.2024 г. е подадена молба от
страна на взискателя за извършване на изпълнителни действия.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си, а съществува само доколкото чрез него се осъществяват
един или повече изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на което
и да е изпълнително действия в рамките на определения изпълнителен способ –
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, насрочване на
извършване на продан и др. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело (когато молбата не съдържа искане за прилагане
на конкретни изпълнителни действия), изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имуществото на длъжника, извършването на
справки. Съгласно т. 3 от ТР № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по т.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. Следователно, настъпване на
перемпция на изпълнителното дело е без значение за прекъсването на давността, като
предприетите и поискани изпълнителни действия при настъпила перемция също са от
естеството да прекъснат давностния срок. Ето защо и при съобразяване на цитираната
3
задължителна съдебна практика на ВКС, последното действие, с което е прекъсната
давността преди подаване на исковата молба, по която е образувано настоящото дело, е
разпореждането на ЧСИ от 07.09.2022 г., с което е насрочен опис на движими вещи на
длъжника.
Следователно, процесните вземания не са били погасени по давност, поради
което правилно исковете с правно основание чл. 439 ГПК са отхвърлени, тъй като
същите се явяват неоснователни.
Ето защо, следва да се приеме, че обжалваното решението е правилно, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК следва да се присъди сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10420/31.05.2024 г. по гр.д. № 59565/2023 г. по
описа на СРС, 50 състав.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати в полза на Х. С. Г., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4