№ 2682
гр. С., 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20241110203334 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.189, ал.8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от „С.“ АД срещу наказателно постановление /НП/
№ 9/ 16.01.2023 г., издадено от директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите-С. /РИОСВ/, с което на жалбоподателя на основание
чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за нарушение на
чл.14, ал.4, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.
Жалбоподателят намира, че издаденото наказателно постановление
неправилно и незаконосъобразно, като привежда аргументи в посока на
твърдяното. Моли съда да го отмени.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от процесуален представител. Жалбата се поддържа, с
искане за отмяна на НП. Претендират се сторени разноски. Депозира се
писмено становище в подкрепа на тезата за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се
от процесуален представител. Жалбата се оспорва и се иска потвърждаване на
НП като правилно и законосъобразно, както и се възразява по размер на
адвокатски хонорар.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
1
доказателства, намира следното:
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
Директорът на РИОСВ е дал задължително предписание № 61 от
21.03.2022 г., със срок на изпълнение постоянен, на „С.“ АД. Същото е
получено от дружеството-жалбоподател на 25.03.2022 г. По предписание „С.“
АД е следвало, при извършване на трансграничен превоз на отпадъци, не по-
късно от един ден от деня на натоварването им, да изпраща на електронен
адрес ... попълнен формуляр по Прииложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/
2006, подписан в поле 12, или копие на попълнен формуляр по образец,
съгласно приложение № 52.
На 30.05.2022 г. в РИОСВ е постъпила информация от дирекция
„Национален координационен център“ към МОСВ касателно реализирани
трансгранични превози на отпадъци през месец април 2022 г. – Анекс VII и
ЧМР с вх. № 8063/ 15.04.2022 г. Проверяващите заключили, че
жалбоподателят е извършил трансграничен превоз, с дата на натоварване
14.04.2022 г., на отпадък с код 12 01 03 – стърготини, стружки и изрезки от
цветни метали, в количество 21,331 т., изпращач фирма от Гърция и
получател на отпадъка „С.“ АД.
Извършена е документална проверка и е установено, че на
електронната поща на РИОСВ ... информация за посочения по-горе превоз не
е постъпвала от жалбоподателя и даденото задължително предписание не е
изпълнено. Във връзка с тези констатации е съставен Констативен протокол
/КТ/ № ККФОС-ЛГ-18/ 23.06.2022 г. на РИОСВ-С..
Във връзка с установеното по-горе, на 20.07.2022 г. св.Л. Г. съставила
акт за установяване на административно нарушение /АУАН/№ 136/ 2022 г. Не
е постъпило писмено възражение по чл.44, ал.1 от ЗАНН в
законоустановения срок.
На база съставения АУАН последващо е издадено и процесното
наказателно постановление – на 16.01.2023 г., с което на жалбоподателя на
основание чл.166, т.3, вр. чл.165, ал.2 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева за
нарушение на чл.14, ал.4, вр. чл.166, т.3 от ЗООС.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на св.Г., като и преди всичко от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК /АУАН, Констативен протокол, копия от заповеди за компетентност,
както и от останалите материали по делото, които съдът кредитира изцяло,
тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
2
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът изцяло цени
показанията на свидетеля, същите са непротиворечиви и достоверни, като
излагат последователно и в хронология фактите и обстоятелствата по
извършената проверка, те са подкрепени от писмените доказателства по
делото и кореспондират помежду си.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
По съществото на спора:
Съобразно постановеното в нормите на чл.14, ал.4, вр. с чл. 166, т. 3 от
ЗООС, следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
лице, което не изпълни дадени му в срок предписания. В този смисъл,
нарушението е формално, на просто извършване, и се осъществява чрез
бездействие.
На жалбоподателя се вменява да не е изпълнил предписание № 61 от
21.03.2022 г., според което, при извършване на трансграничен превоз на
отпадъци, не по-късно от един ден от деня на натоварването им, е следвало да
изпраща на електронен адрес ... попълнен формуляр по Прииложение VII на
Регламент /ЕО/ № 1013/ 2006, подписан в поле 12, или копие на попълнен
формуляр по образец, съгласно приложение № 52. Видно от
доказателствената съвкупност, приобщена и анализирана по делото, той е
извършил трансграничен превоз, с дата на натоварване 14.04.2022 г., на
отпадък с код 12 01 03 – стърготини, стружки и изрезки от цветни метали, в
количество 21,331 т., изпращач фирма от Гърция и получател на отпадъка
„С.“ АД.
Доколкото даденото задължително предписание по-горе е със срок
постоянен и на електронната поща на РИОСВ ... информация за посочения по-
горе превоз не е постъпвала от жалбоподателя, предписанието не е изпълнено
и дружеството е осъществило нарушението по чл.14, т.4, вр. чл.166, т.3 от
ЗООС на 16.04.2022 г. /известието за доставяне на предписанието е от
25.03.2022 г/. От субективна страна отговорността на юридическото лице е
обективна и безвиновна.
Същевременно не се установява да е изследван въпросът за прилагане
на института на "маловажност", уреден в чл. 28 от ЗАНН. Единствено се
отбелязва лаконично, че не са налице предпоставки за приложение на тази
законова разпоредба. В обжалваното наказателно постановление липсват
аргументи, относно тежестта на нарушението, предвид нормата на чл. 28 от
ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни нарушения
3
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушението
ще му бъде наложено административно наказание. В ЗАНН няма легална
дефиниция на понятието „маловажен случай“, затова с оглед препращащата
норма на чл. 11 от същия закон следва да намери приложение легалното
определение на това понятие, визирано в чл. 93, т. 9 от НК – извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или
незначителността им и другите смекчаващи отговорността обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от същия вид. Действително, в ЗООС са уредени
обществени отношения от съществено значение за развитието на обществото,
като неспазването на нормите на този нормативен акт следва да изключва
маловажността. В случая обаче се касае за формално нарушение по
непредставяне на информация и липсват данни за това, да не е извършено за
първи път от страна на дружеството; не се констатира настъпване на вредни
последици. Изложеното води до извод, че процесното нарушение е с по-
ниска степен на обществена опасност спрямо обикновените случаи на
административно нарушение от този вид.
За прецизност съдът намира за необходимо да отбележи, че
наведените с жалбата доводи основно визират обстоятелството, че на
жалбоподателя са дадени повече от едно задължителни предписания и
липсва достоверно знание за това, кое именно от тях се визира в НП от
административнонаказващия орган /АНО/ като неспазено. В действителност,
АНО ясно формулира неизпълнение на предписание – на предписание № 61
от 21.03.2022 г. Съдът не споделя и възраженията относно неправилно
отразяване на дата и място на нарушението, тъй като се установява, че
дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си именно на
сочената дата /16.04.2022 г./ и на соченото място /РИОСВ–С./, доколкото е
извършило трансграничен превоз, с дата на натоварване 14.04.2022 г., като е
следвало не по-късно от един ден от деня на натоварването да изпрати на
електронен адрес ... /електронна поща на РИОСВ-С./ попълнен формуляр или
копие на попълнен формуляр, а той не го е сторил.
Всичко изложено до тук мотивира съда на приеме че процесното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради маловажност на
случая, като предупреди нарушителя, че в случай на извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизане в сила на съдебното решение, за
второто нарушение ще бъде наложено съответното административно
4
наказание.
В съдебното производство безусловно страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс,
съобразно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В този
смисъл, при своевременно направено искане и с оглед изхода на делото, на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Представени са доказателства по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Съдът намира, че следва
да се присъди цялото поискано възнаграждение, тъй като същото не се явява
прекомерно.
Мотивиран от горното и на основание чл.61, ал.2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 9/ 16.01.2023 г., издадено от
директор на Регионална инспекция по околната среда и водите-С.
ОСЪЖДА РИОСВ да заплати на жалбоподателя сумата от 600.00 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „С.“ АД, с адрес на управление: ГР.С., район „И.“,
ул.Д.“ № 4, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – С.-град в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5