№ 348
гр. Пазарджик, 19.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Ст. Маратилов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20245200500333 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателката Г. Т., редовно призована, не се явява.
Жалбоподател Щ. Т., редовно призован, не се явява.
Не се явява процесуалният им представител адв.П..
Отв.Г. Х., редовно призована, се явява лично.
Отв.Р. Х., редовно призован, се явява лично.
За двамата се явява адв. Б., редовно упълномощена от първата
инстанция.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба - становище от адв. П., в
качеството му на пълномощник на жалбоподателите Г. Т. и Щ. Т.. В него се
твърди, че на 19.06.2024г. е служебно ангажиран и не може да се яви в
съдебното заседание по делото. Ето защо се моли да бъде даден ход на делото.
Поддържат се въззивните жалби против двете постановени решения, с
изложените в тях възражения. Оспорва се отговорът, подаден от Г. Х. и Р. Х..
Заявява се, че няма да има нови искания. Моли са да бъде даден ход на делото
по същество. В случай, че ответната страна направи доказателствени искания,
1
се моли да не бъдат уважавани, тъй като правото на страните за такива
искания е преклудирано. Моли се за постановяване на решение, с което да се
отменят обжалваните две решения и вместо тях да се постанови ново такова, с
което да се уважат изцяло предявените ревандикационни искове. Моли се за
присъждане на съдебно- деловодни разноски, както за първата, така и за
въззивната инстанция.
Адв.Б.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение №77/15.02.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по
описа на РС- П. са отхвърлени предявените искове от Г. Т. Т., ЕГН
********** и Щ. А. Т., ЕГН **********, двамата живущи в гр.П., ул.“Г. З.“
№18, обл.Пазарджик, против Г. Ю. Х. от с.Н.М., ул.“С.“ №17, ЕГН
********** и Р. Р. Х. от с.Н.М., ул.“С.“ №17, общ.Б., обл.Пазарджик, ЕГН
**********, за приемане за установено, че ищците са собственици на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 51874.501.395 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Н.М., общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със
Заповед №РД-18-1635/20.09.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо с поземления имот е от 03.01.2020г., с
адрес на имота: село Н.М., п.к. 4581, община Б., обл.Пазарджик, ул.“С.“ №17,
с площ от 239кв.м., трайно предназначение на територията: Земеделска,
начин на трайно ползване: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: квартал: 29 , парцел: III, IV, съседи: 51874.60.163, 51874.501.396,
51874.501.873, 51874.501.394, 51874.60.165, 51874.60.164, както и на реална
част, заснета в КККР като първи етаж на СГРАДА, с идентификатор
2
51874.501.395.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Н.М.,
общ.Б., обл.Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-1635/20.09.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо
сградата е от 03.01.2020г., с адрес на сградата: село Н.М., ул.“С.“ №17,
застроена площ: 54кв.м., брой етажи: 3, брой самостоятелни обекти в
сградата: няма данни, предназначение: Жилищна сграда- еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и осъждане на
ответниците, да им предадат владението върху реална част от първия етаж на
сграда, с идентификатор 51874.501.395.1, която реална част представлява
стая, разположена в източната част на първия етаж на сграда с
ид.51874.501.395.1, с площ на тази стая от около 16кв.м., и на залепената до
нея баня с тоалетна, както и владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с
идентификатор 51874.501.395 , като неоснователни.
Осъдени са Г. Т. Т., ЕГН **** и Щ. А. Т., ЕГН **********, двамата
живущи в гр.П., ул.“Г. З.“ №18, обл.Пазарджик, да заплатят на Г. Ю. Х., ЕГН
********** и Р. Р. Х. и двамата от с.Н.М., ул.“С.“ №17, сторените разноски в
размер на 3260лв.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на Г. Т. Т. и
Щ. А. Т..
Твърди се в същата, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и е необосновано, с оглед събраните по делото
доказателства. В тази насока се сочи, че не било ясно от мотивите на съда,
какво е прието- установена ли е собствеността на ищците върху първия етаж.
Счита се от страна на жалбоподателите, че са собствениците на целия
приземен етаж, който, както е посочено в исковата молба, преди
надстрояването е представлявал едноетажната каменна къща, в която живели
и починали праводателите им.
Приема се, че е било установено, че и към момента, този етаж се състои
от същите помещения, от които се е състоял и по времето, когато
представлявал каменна къща с допълнително изградената в него баня и
тоалетна. В съдебно заседание на 17.01.2024г. експерта уточнил, че към
момента може да се приеме, че този имот представлява жилище. В този
смисъл били и показанията на свидетелите, като се уточнило, че
3
североизточната стая се ползва от ответниците, предоставена им от ищците
докато трае ремонта на горните два етажа.
Твърди се, че приземният етаж, представлявал самостоятелен обект на
собственост, като от 1994г. се владеел от ищците. От този момент се били
снабдили с нотариален акт и смятали, че именно те са собствениците на този
етаж. Дори през 1972г. приземния етаж да не е притежавал характеристиките
на самостоятелен обект на собственост, то поне от 2001г. /влизането в сила
на ЗУТ/ и досега той имал характеристиките на жилищен имот. Ответниците
ползвали една стая от този етаж, предоставена им от тях.
Твърди се, че било установено по делото, че са собственици на спорния
етаж- първо- на основание покупко-продажбата, извършена през 1994г.
евентуално придобили имота на основание изтекла полза придобивна
давност и то като добросъвестни владелци. Като не приел това се приема, че
съдът е постановил едно неправилно решение.
Сочи се, че съдът е приел, че липсвали доказателства първия етаж от
сграда 51874.501.395.1 да е бил владян от ищците, още повече да е изтекла
придобивна давност в тяхна полза. Този извод съдът мотивирал и с
установеното, че ответницата е изградила баня и тоалетна под стълбището
след 2004г., поради което не би могло да се направи извод, че ищците са
владели за себе си първия етаж и манифестирали това. Приема се в тази
насока, че съдът не съобразил, че ищците от 1994г. имат нотариален акт за
имот и манифестират владението и съответно собствеността си върху него.
Това била и причината ответниците да се снабдяват с документи по реда на
обстоятелствената проверка.
Визира се, че било установено от разпита на свидетелите, че
ответниците са ползвали част от този имот, защото им бил предоставен
временно от ищците ползването на една стая.
От съдебното решение не ставало ясно, кой е собственик на имота.
Твърди се, че съдът не е анализирал и доводите касаещи оспорването
правата на ответниците въз основа на нотариалния акт, издаден по
обстоятелствена проверка. Установено било по делото че ответниците не са
владели имота.
Визира се, че има противоречие и в съдебното решение по въпроса,
4
този първи етаж самостоятелен обект на собственост ли е или обща част на
сградата. Това противоречие било достатъчно основание за отмяна на
решението.
Твърди се, че съдът не се произнесъл и по предявения иск с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, което също било основание за отмяна на
решението и връщане на делото.
Искането е решението да бъде отменено и предявените от тях искове
уважени- евентуално делото върнато за разглеждане от друг състав.
Излагат оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Молят да бъде отменено и постановено друго, с което исковете
уважени или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- Г. Х. и
Р. Х., чрез пълномощника им адв. Б..
Твърди се, че жалбоподателите ищци поддържали твърдението,
въведено и в исковата молба, че покойните Т. А. Х. и Ф. А. Х. са придобили
по давност недвижим имот-дворно място от 340кв.м. и построения в него
приземен етаж от масивна двуетажна жилищна сграда- близнак, състояща се
от две клетки, както и масивна сграда, построена в южната част от парцела,
съставляващо парцел III- в кв.29 по плана на с.Н.М. общ. Б., за което са
признати за собственици с нот.акт №48,том 1,дело №94/1994 г. на PC П. ,
след което валидно са се разпоредили с този имот в полза на ищците-
жалбоподатели.
Пещерският районен съд, след като е обсъдил данните по делото е
приел, че към 31.01.1994г. не е било възможно да изтече придобивана
давност в полза на Т. и Ф. Х. и такава дори не е започнала да тече, тъй като е
установено по делото, че на 15.05.1981г. че на братята К. и Р. Т. Х. е
отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел III- в кв.29 по плана
на с.Н.М., общ.Б.,
Този извод се подкрепял и от приетите по делото писмени
доказателства- Заповед №172/27.09.1962г., с която е одобрено разширение на
регулацията на с.Н.М., като са създадени нови квартали 27, 28 и 29 и
5
извлечение от изменената дворищна и улична регулация. Теренът, който е
включен в регулационния план на с.Н.М. бил държавна собственост и са
отредени нови парцели за жилищно строителство, а с Договор от 15.05.1981г.
за отстъпено право на строеж върху държавна земя на К. и Р. Т. Х.- двамата
от с.Н.М. било отстъпено право на строеж върху държавно урегулирано
място от 438кв.м. съставляващо парцел III, в кв.29, находящо се в с.Н.М.,за
построяване на жилищна сграда.
Твърди се, че съдът правилно е приел, че недвижимия имот не е
придобит по давност, като отчел и съществуващите забрани, респективно
мораториум за придобиването на общински имоти чрез този способ.
Приема се за правилен и изводът на съда, че покойните Т. А. Х. и Ф. А.
Х. не са придобили по давност и не са собственици на приземния етаж, тъй
като към момента на построяването на къщата близнак, приземния етаж не е
имал самостоятелен характер и следвало статута на главната вещ, т.е. на
двете изградени въз основа на отстъпено права на строеж жилища.
Твърди се, че приемането на извод от страна на съдът, че към момента
на построяването на къщата близнак /или определени като две жилищни
секции/, че приземения етаж не е имал самостоятелен характер и не е могло
да бъде предмет на разпоредителна сделка, тъй като следва собствеността на
главната вещ, съответства изцяло на доказателствата по делото и на
материалния закон .
Визира се, че искът по чл.537, ал.2 от ГПК е акцесорен и при
отхвърляне на главния, съдът не дължи произнасяне по него.
Искането е да се приеме подадената въззивна жалба за неоснователна и
се потвърди обжалваното решение.
С Решение №215 от 09.04.2024г., постановено по гр.д.№489/2023г. по
описа на РС- П. е отхвърлено искането, основаващо се на чл.537, ал.2 ГП, да
бъде отменен Нотариален акт за установяване на право на собственост върху
недвижим имот №38, том 3, рег.4469, дело №404/2019г. по описа на архива на
нотариус Г. К. - рег.№387 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в АВп,
СВп П., вх.рег.№ 1993/18.12.2019г., дв.вх.рег.№1991, акт №124, том 7, дело
№1174/2019г.
Това решение също е обжалвано в срок от ищците, като по същество за
6
неговата неправилност се подържат доводи идентични с тези изложени
против първото решение. Излагат се оплаквания, че това решение е
недопустимо.
Съдът приел, че доводите във въззивната им жалба имат характер на
молба по чл.250 от ГПК.
Излагат доводи, че няма основание съдът да приема оплакванията във
въззивната им жалба като молба по чл.250 от ГПК, тъй като такова искане от
тях не е направено.
Писмен отговор на тази жалба от ответниците не е постъпил.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв.Б.: Поддържам изцяло писмения отговор, в който съм изложила
подробно доводите си за неоснователността на въззивната жалба и
правилността на решението. Няма да соча други доказателства. Представям
списък на разноски, който е съобразно адвокатското ми възнаграждение.
Оспорвам подадените въззивни жалби.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Б.: Уважаеми окръжни съдии, ще си позволя нещо съвсем кратко
да коментирам. Ще Ви направи впечатление, че е приложено като
доказателство гр. дело № 315/2022г. Изискала съм го единствено да се види,
че между същите страни е отпочнал идентичен спор. По това дело също
моите доверители са ответници, аз съм представила всички писмени
доказателства, които съм представила и по настоящото производство. Тоест
ищците са разполагали с всички писмени доказателства още при
разглеждането на първото дело, което се прекрати поради оттегляне на иска
след изслушване на свидетел, направи се изявление и аз като пълномощник
дадох съгласието си. Защо го казвам това, не може след като разполага
7
страната с тези данни отново да продължава, включително и във въззивната
жалба да се твърди, вижте ние имаме титул за собственост. Правото на
собственост е посочено кои са основанията за придобиването, чл.77 е
категоричен.Нотариалния акт е само формата. Много погрешно се възприема
това, виждате ли аз имам нотариален акт. Не това не измества същността и
съдържанието на чл.77. Тук включително и във въззивната жалба ще видите
колко подробно отново се излагат доводи колко те имат титул за собственост.
Един имот който към момента на издаване на нотариалния акт безспорно,
дори е все още държавна собственост, не е станала и общинска, защото
Законът за общинската собственост е приет по- късно. Има данни, че е
учредено право на строеж, тоест няма годни обекти върху които да са
признати за собственици покойните родители. Още по- малко да прехвърлят
нещо което не им принадлежи, нещо което е извън гражданско правния
оборот. Достатъчно дълго съм писала. Видите ли сега вече понеже и тук и тук
е направена по една баня може да се каже, че има две самостоятелни жилища.
ЗУТ е материално правна норма, тя не действа за минало време, тя действа
занапред. Когато обаче преценяваме естеството на построеното съобразяваме
техническите правила и норми които са действали когато е построено.
Вещото лице е категорично, че това не е жилище, то обслужва двете секции
жилищни сгради. Ако има настъпили промени редът е сложен, иска се
промяна за предназначение, геодезическо заснемане, за да може тези
приземни етажи да бъдат обособени като самостоятелни жилища. Някак си
така се смесват основни понятия поне за нас. Моля да приемете, че
решението е правилно. Съдията, районния е постановил един
законосъобразен съдебен акт, обсъдил е всички данни по делото и е приел, че
ищците не са собственици на процесните имоти, за които е предявен
повторно иск. Моля да присъдите на доверителите ми сторените разноски.
Съдът счете делото за разяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок – до 19.07.2024г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09.51
8
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
9