№ 1468
гр. Пловдив, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330202940 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-3389-000071 от
18.04.2022г., издадено от К. В. Р., на длъжност *** Шесто РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. Х. Р., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа, че жалбоподателят не е бил информиран за
това, че след придобиване на МПС трябва да се яви в сектор Пътна полиция
за промяна на контролните талони, както и че в рамките на три дни след
нарушението е извършил необходимата по закон регистрация на МПС.
Посочва и разлика описаната в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка, като последното е издадено след отказ на прокурора
за образуване на досъдебно производство. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено, както и да бъдат присъдени направените по
1
делото разноски. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат М.
поддържа жалбата на изложените основания, като допълва, че предвид
произнасянето на прокурора с отказ да се образува досъдебно производство,
то са налице основанията за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН, както и че
отнемането на свидетелството за управление на МПС би имало негативни
последици за жалбоподателя, доколкото същият ***. Отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – *** Шесто РУ на ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител и не взема становище, като следва да се посочи, че приложената
по делото Молба – становище не изхожда от наказващия орган, а от ***
Шесто РУ на ОД МВР – гр.Пловдив.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 29.04.2022г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез Шесто РУ на ОД МВР – гр.Пловдив на
09.05.2022г., съгласно отразеното пощенско клеймо. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 19.02.2022г., в 21:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Владая“ до № 6,
свидетелят П. С. К. – в качеството му на *** Шесто РУ при ОД МВР -
Пловдив, спрял за проверка движещо се по същия път, отворен за обществено
ползване лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ „***“. При това свидетелят
К. установил, че същото МПС било управлявано от жалбоподателя А. Х. Р.,
както и че било собственост на М. Н. Р.. Още след проверка свидетелят К.
констатира, че МПС рег.№ „***“ не било регистрирано по надлежния ред –
2
предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи.
Регистрацията на МПС с рег.№ „***“ била прекратена на 14.02.2022г., по реда
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от
придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.
С оглед на горното, на място свидетелят К. съставил АУАН с бланков
№ 049205 от 19.02.2022г. срещу жалбоподателя А. Х. Р. за нарушение на
чл.140 ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН
жалбоподателят подписал, като отразил, че няма възражения. Въз основа
същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за
нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел П. С. К. . Последния помнят случая,
като описва, че е спрял за проверка водача и е установил липсата на
регистрацията. Съдът намира показанията на свидетеля К. за последователни,
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и намира последните за истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения,
фактите по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Горното се установява и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно – справка база данни КАТ, от която се установява, че
регистрацията на МПС с рег.№ „***“ е била прекратена на 14.02.2022г..
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, в светлината на горепосочените доказателства.
Още следва да се съобрази, че фактическата обстановка не е спорна
между страните, не се оспорва от жалбоподателя.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
3
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се съобрази и Заповед № 317з-11675/31.12.2021г.
на директора на ОД МВР – Пловдив. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което А. Х. Р., ЕГН:********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата –
за това че на 19.02.2022г., в 21:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Владая“ до № 6 –
път, отворен за обществено ползване, е управлявал МПС – лек автомобил
марка „Опел Зафира“, с рег.№ „***“, което не е регистрирано по надлежния
ред.
В този смисъл по делото е безспорно установено, че на 19.02.2022г., в
21:25 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Владая“ до № 6 – път, отворен за обществено
ползване, жалбоподателят Р. е управлявал МПС – лек автомобил марка
„Опел Зафира“, с рег.№ „***“.
Безспорно още се установява, че лек автомобил марка „Опел Зафира“, с
рег.№ „***“ не е бил регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.
за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
4
данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на
вътрешните работи към датата –19.02.2022г.
По смисъла на чл.143, ал.15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен
срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
В случая се установява и извършване нарушението от субективна
страна от жалбоподателя Р.. Тук на първо място следва да се посочи, че
съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН - деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Ето
защо, независимо дали водачът е собственик на МПС, то последният е длъжен
да се увари, че управлявайки автомобила, спазва изискванията съгласно
ЗДвП. Още в случая няма данни Р. да не е бил насяно със статута на
автомобила, включително – кога последният е придобит, каквото незнание
жалбоподателя не твърди, а напротив – описва личните си действия във
връзка с регистрацията, като съгласно посоченото от прокурора – автомобила
бил на неговата снаха.
Предвид горното, включително в светлината на чл.7, ал.1 от ЗАНН,
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че същият не е бил
информиран за това, че след придобиване на МПС трябва да се яви в сектор
Пътна полиция за промяна на контролните талони. Задължението на
собственика да регистрира МПС по надлежния ред, ако същото ще бъде
ползвано по пътищата, отворени за обществено ползване е разписано в закона
и не възниква едва след изрично уведомяване е този смисъл, а от своя страна
водачът е длъжен да се увери, преди да пристъпи към управление на МПС, че
последното отговаря на предвиденото в ЗДвП.
Също не се установява сочената от жалбоподателя разлика описаната в
АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, като
последното е издадено след отказ на прокурора за образуване на досъдебно
производство. В АУАН и наказателното постановление отразена изцяло
идентична фактическа обстановка относно съставомерните обстоятелства –
време, място, изпълнително деяние, нарушена законова разпоредба и т.н..
Действително, в наказателното постановление е намерило описание и
5
произнасянето на прокурора относно това, дели деянието съставлява
престъпление, което – само по себе си, няма отношение към отговорността по
ЗАНН, нито подобно посочване би могло да съставлява „несъответствие“
между АУАН и наказателното постановление.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретно установеното
нарушения, както и обстоятелствата по същото, разкрива една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, съобразена от законодателя при
въздигане на същото в нарушение. Процесното нарушение е такова на
простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на
подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай.
При това, обществената опасност на деянието не се определя от това
колко дни след същото собственикът е извършил съответните действия по
регистрация на МПС, още повече в случая остава неустановимо дали същата
активност не е по причина именно на вече констатираното нарушение. Още
бързото отстраняване на нарушението след неговото установява от
компетентния орган е едно действие, което е по-скоро относимо към въпроса
за индвидуализацията на наказанието, а не толкова към това съставлява ли
извършеното нарушение.
На следващо място трябва да се посочи, че произнасянето на прокурора
с отказ да се образува досъдебно производство не би могло да съставлява
аргумент за това, че са налице основанията за прилагане реда на чл.28 от
ЗАНН. Престъпленията по смисъла на Наказателния кодекс и
административните нарушения по ЗАНН са деяния със съществено различна
степен на обществена опасност. Ето защо преценката на прокурора, че
конкретното деянието не разкрива обществената опасност, характерна за
престъплението, няма отношение към едно заключение за маловажност на
административното нарушение, съгласно предвиденото в чл.28 от ЗАНН.
Що се отнася до посоченото, че отнемането на свидетелството за
управление на МПС би имало негативни последици за жалбоподателя,
доколкото същият ***, то следва да се съобрази, че ако жалбоподателят
действително ***, то той е длъжен да подхожда със съответното повишено
6
внимание към задълженията си като водач на МПС, а не обратно.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението и личността на нарушителя следва да се има
предвид, че съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за
движението по пътищата - наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. В случая наказанието е определено в минимален
размер, като няма данни и не се твърди нарушението да е поредно, нито други
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че
наказанието отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-3389-000071 от
18.04.2022г., издадено от К. В. Р., на длъжност *** Шесто РУ на ОД МВР –
гр.Пловдив, с което на А. Х. Р., ЕГН:**********, с адрес – *** на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, както и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за
нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7