Определение по дело №319/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………………….              06.08.2019г.          гр. Стара Загора

 

 

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА                   VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На   06 август                               2019 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА                                                       

Секретар:

Прокурор: 

като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА

гр. дело № 319 по описа за 2019 година.

   

    Производството е образувано по предявена искова молба от Д.Д.Н. *** против ЧСИ Маргарита Любомирова Димитров, рег. № 865 на КЧСИ, с участието на конституираното като трето лице помагач на страната на ответника  Х.Н.Д. ***.

    СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл. 131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Третото лице помагач също е депозирало писмен отговор по молбата.

    Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилите писмени отговори от ответника и третото лице помагач, съдът следва да приеме като доказателства приложените писмени документи, тъй като същите са относими към спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК.  Следва да се произнесе по направените от страните искания.

Съдът счита, че следва да напъти страните към  доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

    Водим от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3  от ГПК, съдът

                  

                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

      

         ПРИЕМА като доказателства по делото представените от ответника  заверени копия на:   изпълнителен лист от 16.02.2012г. по ч.гр.д. 1258/2012г. по описа на РС- Стара Загора; Заповед № 1050 от 16.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр. дело № 1258/2012 г. по описа на Районен съд Стара Загора; Покана за доброволно изпълнение с изх. № 8473/15.06.2012 г.; Известие за доставяне с вх. № 10417/02.07.2012 г.; Запорно съобщение с изх. № 2520/12.03.2014 г.; Известие за доставяне с вх. № 32298/17.03.2014 г.; Актуално    състояние на всички трудови договор на Д.Д.Н. към 12.03.2014 г.; Писмо с вх. № 18247/17.08.2017 г. от Държавна психиатрична болница-Раднево;Договор за овластяване на помощник частен съдебен изпълнител от 28.11.2011 г.

 

      НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, която да се изпълни от вещото лице Пламена Танева Стоянова, което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка при страните и навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от ищеца въпроси в исковата му молба.

      ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението, сумата от 150 лв., платима в петдневен срок от ищеца, по депозитната сметка на СтРС.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, в срок до съдебното заседание, да уточни конкретни документи, относими към предмета на спора, съдържащи се в материалите по изп.д. № 20128650400133 по описа на ЧСИ Маргарита Д., които да бъдат изискани.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Ищецът Д.Д.Н., чрез пълномощника си, твърди в  исковата си молба, че на 16.02.2012г. по ч.гр.д. 1258/2012г. по описа на РС- Стара Загора, против ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1050 и Изпълнителен лист. С изпълнителният лист е разпоредено ищецът да заплати на кредитора „Обединена Българска Банка” АД, ЕИК -*********, със седалище и адрес на управление - София, ул.Света София №5, представляван от Стилиян Петков Вътев - главен изпълнителен директор, и Радка Иванова Тончева - изпълнителен директор, сумата 12835лв.  - главница по Договор за потребителски кредит без обезпечение от 25.08.2010 г., със 730,66 лв. - договорна лихва от 24.09.2010 г. до 12.02.2012 г., с 1255,32 лв. - наказателна лихва от 24.09.2010 г. до 12.02.2012 г. и законната лихва върху главницата от 13.02.2011 г. до окончателното плащане на сумата, както и 952,12 лв. разноски по делото.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, взискателят „Обединена Българска Банка" АД, подава молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Маргарита Любомирова Д.,*** действие Окръжен Съд - Стара Загора, като е образувано изпълнително дело с № 20128650400133. По посоченото изпълнително дело на ищеца му бил наложен запор на трудовото възнаграждение. С оглед наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника - ищец в настоящото производство, ЧСИ предприел действия за съответните удръжки в разрез с императивната норма на чл.446 ГПК. Ищецът, през периода когато са му удържани суми по запор от трудово възнаграждение, е бил на минимална работна заплата. Удържаните суми от запор на трудовото възнаграждение на ищеца по изпълнително дело с № 20128650400133 по описа на ЧСИ Д. били както следва: 21.03.2014год, -101.38 лева, 23.05.2014год. - 117.14 лева, 23.06.2014год. - 72.91 лева, 22.07.2014год. -71.33 лева, 22.08.2014год. - 72.91 лева, 23.09.2014год. - 108.61 лева, 22.10.2014год. - 72.91 лева, 21.11,2014год. - 69.77 лева, 10.12.2014год. - 70.03 лева, 23.01.2015год. - 50.00 лева, 20.02.2015год. - 74.39 лева, 21.03.2015год. - 106.87 лева, 22.04.2015год. - 119.20 лева, 22.05.2015год. - 108.26 лева, 24.06.2015год. - 71.26 лева, 30.06.2015год. - 72.00 лева, 24.07.2015год. - 100.29 лева, 24.08.2015год. - 108.65 лева, 14.09.2015год. - 115.06 лева, 23.10.2015год. - 106.56 лева, 30.11.2015год. - 50.00 лева, 16.12.2015год. - 50.00 лева, 25.01.2016год. - 50.00 лева, 24.02.2016год. - 50.00 лева; 23.03.2016год. - 50.00 лева; 24.04.2016год. - 50.00 лева; 20.05.2016год. - 50.00 лева; 22.06.2016год. - 50.00 лева; 22.07.2016год. - 50.00 лева; 25.08.2016год. - 50.00 лева; 21.09.2016год. - 50.00 лева; 25.10.2016год. - 50.00 лева; 25.11.2016год. - 50.00 лева; 13.12.2016год. - 50.00 лева; 24.01.2017год. - 50.00 лева; 22.02.2017год. - 50.00 лева; 24.03.2017год. - 107.66 лева; 24.04.2017год. - 116.77 лева; 3.05.2017год. - 114,94 лева, 22.06.2017год. -98.54 лева;  21.07.2017год. - 28.87 лева, или общо удържаните от длъжника суми по посоченото изпълнително дело били в общ размер на 3056,31 лева.

С настоящия иск, ищецът претендира обезщетение, което възниква от виновно и противоправно деяние, причинило му вреда, като противоправността се състои в процесуалната незаконосъобразнсст на действието или бездействието на съдебния изпълнител, който в нарушение разпоредбата на чл. 446 от ГПК, е събрал вземането от несеквестеруем доход.Счита, че задължение на ЧСИ е да провери за наличието на установените в чл. 446 ГПК критерии за размера на секвестируемия доход, както и да провери какво е семейното положение на длъжника и лицата, на които дължи издръжка, във връзка със служебното му задължение за прилагане на правилата за несеквестируемостга, чрез предоставения му инстументариум за проверки в регистри и др. В този смисъл при изпращането на запорното съобщение до работодателя, следвало да се посочат и условията, при които той, като трето задължено лице да запорира сумите от трудовото възнаграждение и превежда удръжките, като ЧСИ да посочи секвестируемия размер на сумите, получени като възнаграждение за труд. Задължение на ЧСИ било да уведоми третото задължено лице, в случая – работодателят, за размера на секвестируемия доход по чл. 446, ал. 1 ГПК. За да е налице надлежно наложен запор върху вземане на длъжника, в т.ч. и върху трудовото му възнаграждение, в запорното съобщение следвало да бъде точно посочено кое вземане се запорира, както и точния размер на сумите, за които е налице забрана да се предават на длъжника. В случая това не било сторено.

Като ЧСИ не е изпълнил точно задължението си по прилагане на императивните разпоредби на чл. 446 ГПК, било налице неговото противоправно поведение, от което са произлезли вреди в патримониума на ищцеца в размера на преведеното по сметката на ЧСИ от третото задължено лице-работодател, възнаграждение за положен труд над несеквестируемия размер. Според ищеца, налице е и причинно следствена връзка между противоправното поведение на ЧСИ и претърпените от ищеца вреди в общ размер на 3056,31 лева.

Ищецът моли, след като съдът се убеди в основателността на твърдените от него обстоятелства, да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3056,31 лева - главница, представляваща общата стойност на причинените му имуществени вреди от процесуално незаконосъобразно изпълнение върху несеквестируем доход от трудово възнаграждение, причинени по изпълнително № 20128650400133 по описа на ЧСИ Маргарита Любомирова Д.,*** действие Окръжен Съд - Стара Загора, за периода от 21.03.2014год., до 21.07.2017год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът  ЧСИ Маргарита Любомирова Д., рег. № 865 на КЧСИ, чрез пълномощника си, е депозирала писмен отговор на исковата молба. Счита предявеният иск за допустим, но изцяло неоснователен и недоказан.В конкретния случай, за да образува изпълнителното дело ЧСИ Маргарита Д. е била сезирана с молба, придружена с валидно изпълнително основание - изпълнителен лист от 16.02.2012 г., издаден въз основа на Заповед № 1050 от 16.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч. гр. д. № 1258/2012 г. по описа на Районен съд-Стара Загора. Образувано било изпълнително дело № 20128650400133 по описа на ЧСИ Маргарита Д.,*** действие ОС Стара Загора. На длъжника, понастоящем ищец, била изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. Ха 8473/15.06.2012 г., която е получена на 29.06.2012 г. от Руска Иванова - тъща на Д.Д.Н., видно от известие за доставка с вх. № 10417/02.07.2012 г., приложено към отговора на исковата молба. Въпреки дадения срок за доброволно изпълнение длъжникът не е предприел никакви действия по погасяване на задължението си, което се установява от датата на първото плащане по изп. дело - 23.05.2014г.Поради пасивността на длъжника ЧСИ е предприел изпълнителни действия за принудително събиране на вземането на взискателя. Извършена била справка в системата на НОИ на 12.03.2014 г., от която се виждало, че към онзи момент длъжникът е имал сключен трудов договор с Държавна психиатрична болница „д-р Г. Кисьов” гр. Раднево. Изпратено било запорно съобщение с изх. № 2520/12.03.2014г. до работодателя, с което съобщение, по искане на взискателя по делото, бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. От приложеното към писмения отговор известие за доставка с вх. № 3228/17.03.2014 г., се установявало, че запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 14.03.2014 г.

Ответникът посочва, че призовките и съобщенията в изпълнителното производство се изготвят по образец съгласно Наредба №7 от 22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс. Съгласно приложимата към настоящия случай редакция на цитираната наредба от 11.07.2009 г. (ДВ, бр. 53), чл.З, т.З утвърждава образец на запорно съобщение в приложение № 23 от наредбата. При съпоставката между утвърдения с наредбата образец и конкретно връченото по изпълнителното дело запорно съобщение се установявало, че то отговаря напълно на утвърдените изисквания, като в него ясно било посочено, че при запор върху трудово възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на чл.446 от ГПК. Отделно от това в съобщението било упоменато задължението на третото задължено лице, на осн. чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК, да уведоми ЧСИ дали признава основателността на вземането, готовността му да заплати дължимото; има ли претенции oт други лица върху същото вземане и дали е наложен запор по други изп. листове и по какви претенции.

В редакцията си към ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. чл.508, ал.1 и ал.2 от ГПК е създадено задължение на третото задължено лице в тридневен срок от получаване на запорното съобщение да изпрати съобщение до ЧСИ, в което да отговори на трите посочени въпроса.

В нарушение на чл.508, ЕЛ.1 и ал.2 от ГПК работодателят Държавна психиатрична болница „д-р Г. Кксьов", гр. Раднево не е изпратил съобщение с обратна информация до ЧСИ. От документите по изпълнителното дело било видно, че обратна кореспонденция от работодателя е получена едва на 17.08.2017 г. (Уведомление с вх. № 18247 / 17.08.2017 г.) - повече от три години по-късно от датата на получаване на запорното съобщение (14.03.2014 г.). През този период от време, работодателят ежемесечно е удържал конкретни суми от трудовото възнаграждение на Д.Д.Н., като единствено той е имал информация относно отделните елементи на трудовото възнаграждение - основно възнаграждение, допълнителни възнаграждения, други еднократни или периодични плащания, а така също и размера на данъка върху дохода и задължителните осигурителни вноски за сметка на работника.

Ответникът не оспорва размера на направените удръжки посочени в исковата молба, но категорично оспорва твърдението, че действията по налагане на запор върху трудовото възнаграждение и извършваните удръжки, въпреки твърдяната от ищеца несеквестируемост на последното, представляват неправомерно действие от страна на ЧСИ. Това е така, защото при налагане на запор върху трудовото възнаграждение ЧСИ има достъп до база данни от системата на НАП, където може да види дали физическото лице има сключени действащи трудови договори и ако има, то какво е първоначалното му уговорено трудово възнаграждение, но ЧСИ няма достъп до заповеди, с които едностранно е увеличен размерът на трудовото възнаграждение или допълнителни споразумения със същия смисъл, защото това била информация, която се съдържа в трудовото досие на работника, съхранявано при работодателя. Съдебният изпълнител не разполага с информация относно съществуващите при работодателя системи и правила за организация на работната заплата, за реално отработените дни в месеца, за получените допълнителни трудови възнаграждения и др. Кодексът на труда въвежда възможност съгл. чл.118, ал.З работодателят едностранно да увеличи трудовото възнаграждение, но никъде не било предвидено, че за подобно изменение на трудовия договор следва да се уведоми НАП. Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КСО е нормативният акт, който урежда реда и основанията при които следва да се изпрати уведомление към съответната териториална дирекция на НАП. Според чл.З, т.1 „б" от Наредбата се уведомява в тридневен срок НАП при настъпило изменение на трудовия договор, с което се променя длъжността и/или срокът на договора. Следователно за промяна на трудовото възнаграждение след първоначално уговореният му размер законодателството не създавало задължение на работодателя да уведоми за това съответните институции. Поради този факт, за ЧСИ се оказвало невъзможно да получи актуална информация относно размера на трудовото възнаграждение на длъжника от персоналния регистър воден от НАП, освен ако работодателят, явяващ се трето задължено лице, не даде информация за неговия действителен размер, както брутен, така също и след приспадане на дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски. Според ответника, задължение на работодателя е, в случаите на наложен запор на вземането за трудово възнаграждение на работника, да определи съответната секвестируема част от възнаграждението и да извърши удръжки при спазване правилата на чл.446 от ГПК. Върху възнаграждението може да са наложени и други запори. Невъзможно било съдебният изпълнител да е информиран във всеки момент за конкретните му размери по пера или наличие на други запори. Поради това и в конкретния случай със запорното съобщение до работодателя, съдебният изпълнител нямал задължение и не е определил суми, подлежащи на удръжка, а само е посочил, че запорът следва да се изпълнява при съобразяване правилата на чл. 446 от ГПК.

Оспорва доводите на ищеца, относно липсата на посочена сума  за удръжки, като цитира Определение № 204 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 4950/2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение.

С оглед на изложеното, ответникът счита, че извършените от него действия не са противоправни. Запорът върху трудовото възнаграждение на ищеца бил извършен по правилата на ГПК. Ответникът моли съдът да отхвърли предявения срещу него от ищеца Д.Д.Н., осъдителен иск. Претендира за сторените разноски.

Конституираното по делото трето лице помагач на страната на ответника - Х.Н.Д., също е депозирала писмен отговор на исковата молба. Същата през процесния период е работила като помощник ЧСИ в кантората на ответника Маргарита Д., заедно с още трима помощници. Всеки от тях извършвал отделни процесуални или изпълнителни действия по отношение на длъжника и всички те били насочени към вземанията по банкова сметка ***ение. И тримата помощници осъществявали действията си под вещото ръководство и в изпълнение на преките нареждания на Маргарита Д.. Удържали се парични суми от трудовото възнаграждение, като единствено М.Д. разплащала постъпилите суми. Твърди, че в нито един момент не е поставяла преценката на работодателя си под съмнение. Счита, че липсвали всякакви основания за ангажиране на солидарна деликтна отговорност по смисъла на чл.37,ал.3 от ЗЧСИ и съответно предявяване на регресен иск.

УКАЗВА на страните по делото за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.

      УКАЗВА на страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

       ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание за 04.11.2019г. от 14.00ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

 Препис от определението да се връчи на страните. На ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника и този на третото лице помагач. На ответника да се връчи препис от писмения отговор на третото лице помагач.  

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: