Определение по дело №1862/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3936
Дата: 16 октомври 2023 г. (в сила от 16 октомври 2023 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20233100501862
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3936
гр. В.на, 13.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В.НА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Виляна Н. Михалева
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20233100501862 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Р. Д., ЕГН **********, срещу
Решение №2090/12.06.2023г. по гр. дело №14977/2022г. на ВРС, 10-ти състав,
в частите с което:
1/ е прекратен с развод бракът между Г. Р. Д. и Ж. Р. Д.,
ЕГН**********, сключен на 09.04.2016г., поради дълбоко и непоправимо
разстройство, но по вина на Г. Р. Д.;
2/ е осъден Г. Р. Д., ЕГН**********, да заплаща на детето Р. Г.ова Д.,
ЕГН **********, чрез неговата .йка и законен представител Ж. Р. Д.,
издръжка, но само за разликата над 300.00лв. до 600.00лв. месечно, считано
от подаване на исковата молба в съда – 11.11.2022г., с падеж от 1-во до 5-о
число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
забавена вноска до настъпване на законово основание за изменение или
прекратяване, по банкова сметка – BG22 RZBB .............................;
както и съответно е осъден Г. Д. за разноски пред ВРС.
Решението не е обжалвано в останалите му части.

Във въззивната жалба се твърди, че решението, в обжалваните му части,
е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с .териалния и с
процесуалния закон. Изводът за дълбоко и непоправимо разстройство на
брака по вина единствено на въззивника е необоснован и противоречи на
мотивите на ВРС, че и ищцата е допринесла за състоянието на брака. Освен
това трябва да се прави разлика между брачни провинения на мъжа и причина
за състояние на брака, което не е извършено от ВРС. По иска за издръжка
1
ВРС изобщо не е съобразил, че към постановяване на решението Г. Д. е с
прекратен трудов договор считано от 20.05.2022г., а предходните му
правоотношения с „Д. и.“ ЕООД са били само периодични. При липса на
актуални доходи от труд бащата не може да плаща 600лв. издръжка. Освен
това ВРС не е изследвал възможностите на .йката да плаща издръжка. А
представените касови бонове, без представяне на фактури към тях, не
доказват плащанията да са направени от .йката, а и част от тях не касаят
детето. Недоказани са и извънредни нужди на детето, извънкласни зани.ния
или влошено здраве на дъщерята на страните. Противно на приетото от ВРС
въззивникът е превеждал на .йката на детето суми по сметка, с които тя да
погасява семейния кредит. По същество се моли за отмяна на решението в
обжалваните му части и за отхвърляне на исковете в тях, при съответно
присъждане на разноските за пред ВРС, както и за разноски пред ВОС.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззивае.та страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата. Счита решението на ВРС за правилно и обосновано в
обжалваните му части, за което излага съображения. Твърди, че от събраните
пред ВРС гласни доказателства е установено с категоричност, че съпругът не
се е отнасял към съпругата си с нужното уважение и вни.ние, като дори е бил
груб, агресивен (в т.ч. осъден по ЗЗДН) и я е обиждал постоянно; а освен това
се е дезинтересирал от семейството и от детето си, с което е причинил
разрива в отношенията. По издръжката поддържа за доказани нуждите на
дъщерята на страните, която предстои да бъде първи клас, посещава уроци по
х. г. и и. необходимост от допълнителни средства. Оспорва бащата да е с
прекратен трудов договор, тъй като това противоречи на твърденията му по
делото и на редовно превежданите на съпругата му по около 2000лв. на месец.
Само .йката плаща и общите задължения на бившите съпрузи по кредит към
банка. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните му части, както и
за разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Молбата на въззивника за задължаване на третото
лице „П. р.“ ЕООД да представи „сключените договори с Ж. Ж. Р. Д.“ не
следва да се уважава поради липса на условията по чл.266 от ГПК.
Молбата на въззивника за задължаване на третото лице „С. к. по х. г.
„Ч.-ДКС“ да представи инфор.ция дали и кога детето Р. Г.ова Д. е посещавала
к.а и дали продължава да го посещава и към момента следва да се уважи,
доколкото касае интересите на детето, за които въззивният съд следи
служебно, а преклузиите не се прилагат с приоритет съобразно ТР на ВКС.
Молбата на въззивае.та страна за изискване от д-я „Г. п.“ при МВР на
2
РБ инфор.ция за влизанията и напусканията на Бълг.ия от отв. Г. Д. през
2022г. и 2023г. не следва да се уважава поради липса на условията по чл.266
от ГПК и поради неотносимост към въззивния спор.
Приложените към отговора на въззивната жалба документи следва да се
прие.т по делото, като съставени след устните състезания пред ВРС.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 21.11.2023г. от 09.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника за задължаване
на третото лице „П. р.“ ЕООД да представи „сключените договори с Ж. Ж. Р.
Д.“, на осн. чл.192 от ГПК.

* ДА СЕ ИЗИСКА от „С. к. по х. г. „Ч.-ДКС“, с посочен адрес гр. В.на,
бул. „К. Б. I” №115 (ДКС-В.на), инфор.ция дали и кога детето Р. Г.ова Д. е
посещавало к.а и дали продължава да го посещава и към момента, на осн.
чл.192 от ГПК.

* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивае.та страна да бъде
изискана от Дирекция „Г. п.“ при МВР на РБ инфор.ция за влизанията и
напусканията на Бълг.ия от Г. Д. през 2022г. и през 2023г.

* ДОПУСКА ДО ПРИЕ.НЕ, като писмени доказателства по делото,
представените с отговора на въззивната жалба документи – фактури и касови
бележки, които датират след 06.04.2023г.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и и. преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, нефор.лна, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
3
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд В.на на адрес: гр. В.на, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна инфор.ция на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4