Решение по дело №1028/2021 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 260302
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 16 юни 2021 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20215510101028
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

гр. К., 16.06.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданско отделение, в публично съдебно заседание на 14.06.2021 година в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1028 по описа за 2021 годиН.Н.Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Гражданско дело № 1028/2020 г. по описа на Районен съд-К. е образувано по предявен иск от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Ц.К. и Я.Б.Я., в качеството си на управители чрез процесуален представител юркисконсулт  Й.В.М., против М.Д.М. ***, с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2, чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, с цена на иска   615,07 лева.

Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена Заповед З.изпълнение на парично задължение, като в законоустановения едномесечен срок М.Д.М.  възразила срещу същата.

Сочи, че обстоятелството, въз основа, на което била издадена заповед З.изпълнение бил подписан Договор за паричен заем № *****от 28 май 2019 г. между „Вива Кредит“ ООД като Заемодател и М.Д.М. като Заемател, сключен при спазване на разпоредбите на от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Договарянето между страните било осъществено чрез средства за комуникация от разстояние, като договорът за заем бил сключен във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване на изискванията на Закона за предоставяне нафинансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за З.та и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Конкретните действия по отпускане на заема били описани в Общите условия, приложими към договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние.

Твърди, че всички документи, изпратени към Заемателя били във формат, непозволяващ промяна/корекция и т.н. по документите, като същите били предоставени на Заемателя в РОР формат.

Моли съда да  приеме, че датата на Договор за паричен заем с № *****е 27 май 2019 г., а не както погрешно, поради техническа грешка била посочена датата в заявлението за издаване на заповед за изпълнение като 28 май 2019 г., останалите реквизитите на договора за паричен заем напълно съвпадали.

Сочи, че бил  сключен Рамков договор за прехвърляне на парични З. (цесия] от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 04 май 2020 г. между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *****и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, ЕИК *********, по силата на който вземането било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Прилага препис извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия. „Вива кредит“ ООД упълномощило „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне на вземания/цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.

 Към настоящата искова молба прилага и моли съда да приеме Уведомление за извършена цесия от името на „Вива кредит“ ООД чрез „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД, което моли  да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея.

Сочи, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се  задължил да предостави на ответника сума в размер на 500 лева, под формата на паричен заем. С подписването на договора, М.Д.М. удостоверила, че е получила от Заемодателя заемната сума от 500 лева, като договорът имал силата на разписка за предадена, съответно получена сума. Заемателят се задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 587.7 лева, ведно с договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски. Ако Заемателят не изпълни задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал  право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя.

По договора за паричен заем, М.Д.М. е извършвал/а плащания в общ размер на 0 лв. Към настоящия момент дължимата главница била  в размер на 500 лв.

За ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за паричен заем № *****от 27 май 2019 г. между страните, ответникът дължал  договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената

договорна лихва била в размер на 87.70 лева за периода от 27 юни 2019 г. - датата на първата вноска до 21 февруари 2020 г. - датата на настъпване на падежа на договора.

Сочи, че ответникът трябвало да изплати целия заем на 21 февруари 2020 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски били  изтекли, дължал и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 27.37 лева от 28 юни 2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 22 януари 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

 

Моли съда да признае з.установено, че „А.за к.н.п.з.“ ЕООД има следните вземания срещу М.Д.М.: Останала и непогасена главница в размер на 500 лв.; 87.70 лева договорна лихва за периода от 27 юни 2019 г. до 21 февруари 2020 г.; 27.37 лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница от 28 юни 2019 г. - датата на допускане на забава на погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 22 януари 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Претендира за разноски. 

 

В срока з.отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. Н.същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.

Ищцовото дружество „А.за к.на п.з.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, в исковата молба и в  депозирано становище претендира за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условията за това.   

Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът не се явява и не  изпраща процесуален представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.

  Към исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за паричен заем *****от 28 май 2019 г.; ТАРИФА НА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, относима към Договори за паричен заем на Вива кредит ООД; Рамков договор з.прехвърляне н.парични задължения (цесия) от 01.12.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Вива Кредит“ ООД, и „А.за к.на п.з.“ ЕООД, Препис извлечение от Приложение № 1 от дата 04 май 2020 г. г. към него и Потвърждение за сключена цесия; Уведомление за цесията

Приложено е ч.гр.д. 392/2021 г. по описа на РС-К. към кориците на делото.

 

           

 

 

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:

С протоколно определение от 14.06.2021 г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор. Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в негово отсъствие.

От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.

Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства. 

 

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло. 

На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.

Относно разноските в заповедното и исковото производство:

Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде осъден  ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 25,78 лв. - държавна такса и 50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати  на ищеца направените в настоящото производство съдебни и деловодни разноски в размер на 125,00  лева, от които 25,00 лева за  държавна такса и 100,00  лева юрисконсултско възн.граждение,  определено съгл. чл. 78, ал.8 от ГПК.

Предвид горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че  дължи на „А.ЗА К.НА П.ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***527, телефон: 02 414 35 63, представлявано от Я.Б.Я. – Управител, с пълномощник юрисконсулт Й.В.М., с адрес:  гр. София, ул. „*****, п.к. ****, по Заповед за изпълнение № 260319 от 02.02.2021 г. по ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на Районен съд-К. следните суми: 500,00 лева (петстотин лева) – главница; 87,70 лева – договорна лихва за периода от 27.06.2019 г. до 21.02.2020 г.; 27,37 лева – законн. лихва от 28.06.2019 г. до 22.01.2021 г.; законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2021 г. до изплащане на вземането;

 

ОСЪЖДА М.Д.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  да заплати на „А.ЗА К.НА П.ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***527, телефон: 02 414 35 63, представлявано от Я.Б.Я. – Управител, с пълномощник юрисконсулт Й.В.М., с адрес:  гр. София, ул. „*****, п.к. **** сумата от 200,78  лева /двеста  лева и 78 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски по ч.гр.д. 392/2021 г. на Районен съд-К.  и по настоящото  производство.

На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 392/2021 г. по описа на на Районен съд-К..

 

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ