Р Е Ш Е Н И Е
Номер 11.07.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 11.06. 2019 г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: НАНКА КОЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1195 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е решение № 265/26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 4214/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения от “К.Б.” ЕООД срещу Г.Д.Г.
иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР за заплащане на
сумата от 350 лева – главница по Договор за кредит № ********** от 06.07.2015
г., също така е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от
87,29 лв. – наказателна лихва за периода 20.08.2015 г. до 31.01.2018 г. по
Договор за кредит № ********** от 06.07.2015 г. ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Във
въззивната жалба въззивникът “К.Б.” ЕООД излага съображения за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити
са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане
да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат
предявените искове. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от
страна на въззиваемата, в който моли да се потвърди решението като правилно и
законосъобразно.
Третото лице – помагач “4.” ЕООД
не взема становище, не се явява представител в съдебно заседание.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът К.Б. ЕООД твърди, че на 06.07.2015 г. между „4." ЕООД,
опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и Г.Д.Г.
е сключен Договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, по силата
на който „4.“ ЕООД предоставило на ответницата сумата от 350 лева. Съгласно
заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната по клон на „И.“ на името на кредитополучателя на същия ден –
06.07.2015 г. С настъпване на падежа по договора – 19.08.2015 г.,
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. „4.“ ЕООД
изпратило три броя напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в
Договора за кредит.
На 01.02.2018г. „4.“ ЕООД, в
качеството си на цедент, сключило с „К.Б.“ ЕООД, в качеството си на цесионер,
Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора за кредит.
Моли съда да осъди Г.Д.Г., да
заплати на „К.Б." ЕООД: сума в общ размер 437,29 лв. (четиристотин
тридесет и седем лева и двадесет и девет стотинки), от които: 350,00 лв.
(триста и петдесет лева) - неплатена главница по Договор за кредит № **********
и 87.29 лв. (осемдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки) - наказателна
лихва за периода 20.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата, от подаване на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата
молба от Г.Д.Г., чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител. Взема становище за допустимост и неоснователност на исковете. Счита
за спорно обстоятелството, дали ответникът е уведомен за извършената цесия.
Ищецът признавал, че бил изпратил уведомление за прехвърляне на вземането,
което не било достигнало до ответницата, поради което прилагал същото към
исковата молба, за да бъде връчено на ответницата заедно с нея. Доколкото
книжата по делото не били връчени лично на нея, счита, че връчване на
уведомлението за извършената цесия на назначен особен представител не може да
бъде извършено и да породи действието предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД спрямо
ответника. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Привлеченото като трето лице – помагач „4.“ ЕООД, редовно
призовано за съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.
Безспорно е установено, че на 06.07.2015 г. между „4.“
ЕООД и ответницата е сключен договор за кредит по реда на чл. 6 ЗПФУР, по Силата
на който дружеството е предоставило на Г.Д.Г. сумата от 350
лева. След необходимите операции падежната дата е била 19.08.2015 г.
Ответницата не е изпълнила задължението си и е изпаднала в забава. От „4.“ ЕООД
до нея са изпратени три напомнителни писма, съдържащи информация за кредита.
На 01.02.2018 г. „4.“ ЕООД в качеството си на цедент е
прехвърлило на ищеца в качеството му на цесионер вземането си срещу ответницата
за сумата от 440,51 лева. Ищецът е изрично упълномощен от цедента да съобщи на
длъжницата за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и е изпратил до
ответницата уведомление за това чрез препоръчана пратка посредством “Б.” ЕАД,
разписката за която е върната с отметка „непотърсен“. Поради това ищецът
прилага уведомление за извършената цесия към исковата си молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване
има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение
между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването
именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната
практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да
упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало
до длъжника с връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Това обстоятелство следва да бъде съобразено
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78
от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т.
о. и др.
В случая
цедентът е упълномощил новия кредитор /цесионер/ да уведомява от негово име на
основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключената цесия. Цесионерът е изпратил
съобщение за извършената цесия. Писмото е върнато в цялост, като в обратната
разписка е отбелязано, че “пратката е непотърсена”
Въззивният
съд не приема, че длъжникът е уведомен за извършената цесия на вземанията, чрез
връчване на препис от исковата молба с приложенията на назначения особен
представител на ответника.
Процесуалното
представителство може да произтича от закона /в случаите на изрично уредено
законно представителство/ или от договор, а представителството чрез особен
представител, макар и регламентирано от специална правна норма /чл. 47, ал. 6
от ГПК/, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при
осъществяване на определените за това предпоставки – в т. см. т. 6 от ТР № 6/06.11.2013
г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК/. Назначеният от съда особен
представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която
представлява / в т. см. т. 7 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на
ВКС, ОСГТК/, от което следва, че особеният представител не е нито законов, нито
договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице
/в случая ответника/ материално-правни изявления на трети лица, каквото
безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД чрез упълномощения цесионер за сключения договор от 01.02.2018г.
за прехвърляне на вземания, а и след като особеният представител не е
осъществил контакти с ответника, то последният като длъжник не може да се счита
за уведомен за цесията чрез особения представител.
Поради
това въззивният съд намира, че извършеното с договор от 01.02.2018 г.
прехвърляне на вземания няма действие по отношение на Г.Д.Г., тъй като за
извършеното прехвърляне не й е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не
е спазено изискването на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД
– цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника.
Ето защо “К.Б.” ЕООД няма качеството на кредитор на ответника Г.Д.Г..
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265/26.02.2019 г., постановено по гр.д. №
4214/2018г. по описа на Районен съд – гр. С.З..
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач “4.” ЕООД с ЕИК *** област С.
(столица), община Столична гр. С. ***.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.