№ 196
гр. Смолян, 15.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500255 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
С обжалваното решение №138/28.04.2025г по гр.д. №189/2025г
Смолянският районен съд е осъдил Главна дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението „- МВР -гр.С., представлявана от директора А. Д., да
заплати на М. Я. Т. от гр.С. , сумата от 3017,71 лв., представляваща
дължимото допълнително възнаграждение за положен и незаплатен нощен
труд за периода 29.01.2022г. до 29.01.2025г, получени в резултат на
преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент 1,143, сумата
от 513,60 лв., представляваща мораторна лихва за забава, считано от 1-во
число на месеца, следващ тримесечния период, за който се дължи
възнаграждението до датата на предявяване на иска - 29.01.2025г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
29.01.2025г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението „-МВР гр.С. да заплати на
М. Я. Т. разноски по водене на делото в размер на 500,00 лв. за адвокатско
възнаграждение,а по сметка на районен съд –Смолян да заплати ДТ върху
уважените искове в размер на 170,71 лв., както и разноски за експертиза в
размер на 150,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№4765/30.05.2025г от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението „-МВР гр.С.,чрез
юриск. С. С. против решение №138/28.04.2025г по гр.д. №189/2025г по
описа на районен съд. Смолян като счита същото за неправилно, поради
1
неправилно приложение на материалния закон и необосновано и моли за
отмяната му и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
отхвърлени. Не споделя мотивите на районния съд ,че ако се приложи ТР №
1/15.03.2023 г. на ВКС, полицаите и пожарникарите - държавни служители по
чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, работещи на смени и полагащи нощен труд биха
били поставени в по-неблагоприятно положение, както спрямо държавни
служители по същия чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, които не работят на смени и не
полагат нощен труд, така и спрямо полагащи нощен труд работници по КТ,
без да се открива тази разлика в положението да е обусловена от разумен и
обективен критерий, т.е., от допустима от закона цел. Установява ,че с
първоинстанционния съдебен акт, отново се прави анализ на действалата в
миналото специална подзаконова нормативна уредба, визираща разпоредбата
на чл. 31, ал.2 от Наредба № 8121з407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режим на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, в
която било предвидено, че при сумиране и отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа да се умножават
по 0,143, като полученото число се сумира с общият брой отработени часове
за отчетният период. Твърди ,че същата очевидно , неотносима за процесният
период е отменена с Наредба № 8121з592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство,
време за отдих и почивките на държавните служители в МВР, отменена с
Решение № 8585/1 1.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г. и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Счита ,че правните изводи
изложени в обжалваното съдебно решение не съответстват на действащото
законодателство, същите не споделят изведената още с отговора на исковата
молба теза, още повече, че те не съответстват и на общоприети правни
принципи и норми, приложими иначе за всички останали случаи. Намира ,че
това разрешение на практика създава прецедент по отношение на
разрешаването на един конкретен правен спор, създавайки неяснота за това
как така, относно едни служители на МВР, по отношение на отчитането и
заплащането на нощния труд се прилага едновременно специалния закон и
общия правен ред по КТ, а спрямо други такива последния не се прилага.
Защото законовата норма в специалния закон е ясна и непротиворечива, като
на служителя е заплатено съответстващото му се по закон определено
възнаграждение за положен нощен труд, съобразно работното му време с
отчитане на законовата делегация, като работодателят е спазил и изплатил
дължимото в нормативно предвиденият размер. Счита ,че обратното
интерпретиране на закона по смисъл и цел е белег за неприлагането му.
Намира ,че в настоящия случай съдът определя за неприложими действащи
правни норми, игнорира волята законодателя и по този начин създава
предпоставки да създаде този прецедент и неравнопоставеност по отношение
2
на служителите полагащи нощен труд в МВР.Счита ,че този прецедент е
резултат и от констатната съдебна практика на Окръжен съд - Смолян, взета
предвид от първоинстанционния съд, която не кореспондира със същата
такава в останалите окръжни съдилища в страната и тази на ВКС. Припомням
на уважаемия въззивен съд, две съдебни решения - Решение № 130 от
23.03.2023 г. по в.гр.дело № 71/2023 по описа на Окръжен съд - Смолян за
2023 г., както и Решение № 131 от 24.03.2023 г. по в.гр.дело № 67/2023 по
описа на Окръжен съд - Смолян за 2023 г., постановени след Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, които
на практика се съобразяват с разрешението на поставения за тълкуване пред
най-висшия в страната съд въпрос. С решенията счита ,че се отговаря и на
спорния поставен и очевидно основен въпрос в производството. Същите се
съобразяват и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт,
според която тълкувателните решения са задължителни за органите на
съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление,
както и за всички органи, които издават административни актове. Счита ,че
трайната съдебна практика на ВКС се затвърждава с постановените решения
,които цитира във въззивната жалба Установява ,че в своето съдебно решение
първоинстанционният съдебен състав не е посочил, защо според него не
следва да бъде приложен чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт. Неясно е
и дали счита същия за неприложим. Счита ,че районния съд мотивира
неправилна приложимост с неотносима към процесното правоотношение по
ЗМВР норма на чл. 50а, ал.2 от Закона за държавният служител, като
сторената аналогия на правни норми счита ,че е ирелевантна, с оглед на чл.
46, ал.2 от ЗНА. От мотивите намира ,че е видно, че в производството се
търси друг начин за овъзмездяване на въззиваемата страна за тежестта на
нощният труд, като съдебният състав счита за единствен такъв само
методиката на чл. 9, ал.2 НСОРЗ. Използваната аналогия от съдебният състав
намира за неправилна, тъй като са налице действащи приложими законови
норми по специалният ЗМВР, а със изложените доводи в съдебното решение
не се и идентифицира основен правен принцип, обуславящ запълване на
празнота в правото, като на неоносими правни норми се придава регулираща
функция, каквото същите не притежават. Горното счита ,че е при липса
аргументация, тъй като съдебният състав прилага аналогия при тълкуване на
правни норми, чието изясняване на съдържание вече е сторено с тълкувателно
решение на ВКС.В този смисъл твърди, че не е налице юридическа непълнота,
още повече е и неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на
ЕС, както е сторил съдебният състав, като приема, че прилагането на чл. 9,
ал.2 НСОРЗ е в изпълнение на предвиденото в чл. 12, буква „а” от
Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че
работниците, които полагат с нощен труд и работниците на смени да се
ползват с подходяща за естеството на работата им защита, което от друга
страна счита ,че е прерогатив на законодателни решения, каквито са налице, а
в конкретният случай в настоящото съдебно производство и като мерки и като
защита съществуват, съобразно нормите на ЗМВР и в унисон с Директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно
3
някои аспекти на организацията на работното време.
Счита ,че директивата обвързва всяка държава членка, до която е
адресирана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат, но на
националните власти им е оставена свобода на избор на формите и средствата
за неговото постигане. Същата регламентира целта, а националният
законодател урежда тези средства за постигането й, което нееднократно е
сочено в постановените решения по отправени преюдициални запитвания. С
отчитане на принципа, че директивата няма общо обвързващо действие за
разлика от други актове на Съюза, т.е държавата разполага с правото да
решава самостоятелно какви неободими мерки да предприеме за ефективно
въвеждане на акта, което видно, както от националната съдебна практика,
така и от дадените разрешения на СЕС по отправените преюдициални
запитвания е сторено. В този смисъл счита ,че директивата е субсидиарният
правен инструмент, а не нормата на чл. 9, ал.2 от НСОРЗ, като
транспонирането й в националното законодателство не е предмет на решване
на спора в постановените решения на СЕС.
Намира за неправилен и необоснован извода на съдебният състав,
че същевремнно полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от
методиката по чл. 9, ал.2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в
частният сектор .Счита ,че превръщането на часовете положен нощен труд с
коефицент в частният сектор по КТ е за целите на заплащането на трудовото
възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощният труд.Това счита
,че е така и поради продължителността на работното време през нощта и
деня. Самата директива ,на която се позовава съдебният състав счита ,че не
разглежда аспекти на трудовите възнаграждения, а засяга тези свързани с
организацията на работното време, междудневни и междуседмични почивки,
почивките в работно време, максимална продължителност на седмичното
работно време и някои аспекти на нощният труд, работата на смени и режима
на работа, като относно продължителността на нощният труд, съобразно
разпоредбите не надвишава средно 8 часа за всеки 24 часов период. Що се
отнася до съотношението между нормалната продължителност на нощния
труд и нормалната продължителност на труда през деня, СЕС най-напред
отбелязва, че нито една от разпоредбите на Директива 2003/88/ЕО не съдържа
указание по този въпрос. Счита ,че тя установява само минимални
изисквания, които включват изискването за максимална продължителност на
нощния труд от осем часа за всеки период от 24 часа. Освен това, като
предвижда задължението да се предприемат необходимите мерки, така че
работниците, които полагат нощен труд, да се ползват с подходяща за
естеството на работата им защита, то Директивата счита ,че оставя известна
свобода на преценка на държавите членки по този въпрос.
В първоинстанционното производство се твърди, че е положен нощен труд,
който не е заплатен. Целта на коефициент 1.143 в общото гражданско
законодателство е да определи така възнаграждението на работника или
служителя по трудово правоотношение, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Счита ,че неправилно и
необосновано е в настоящото производство да се приеме да се делят 8 часа
4
към 7 часа, за да се формира коефицент 1,143 съобразно Кодекса на труда, тъй
като въззиваемият действително е работил 8 часа нощен труд. Превръщането
на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено
заплащане на нощния труд, а по ЗМВР такова се заплаща по силата на
нарочна заповед. В този смисъл изводът на първоинстанционният съд намира
,че е необоснован, неправилен, в противоречие с материалният закон и
тълкувателно решение на ВКС по този въпрос.
Счита ,че в обжалваното решение не е разгледана правилно приложимостта
на разпоредбата по чл.187, ал.1 ЗМВР, която е императивна. Същата
определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време,
изразено в броя часове и че само трудът, който се полага при работа на смени
и в интервала от 22.00 до 6.00 часа е нощен, като според чл. 187, ал.4 от ЗМВР
нощните часове се превръщат в дневни с коефицент равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното работно време към
нормалната продължителност на работното време през нощта. Счита ,че
незаконосъобразно не е отчетено от съдебният състав, че нормите на
разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9, респективно ал. 10 са делегиращи
законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен
труд , включително отчитането и заплащането му да се извършват със
съответните актове - наредба и заповед.В този смисъл, счита, че претенцията
е следвало да бъде напълно отхвърлена и в предвид обстоятелството, че е
налице искане за дължимо възнаграждение за положен нощен труд не на
основание правните норми, които го уреждат по реда на ЗМВР, а
първоинстанционният съд е извършил преценка на законодателната
целесъобразност на същия и е приложил нормите на общото трудово
законодателство при липса на законово основание за това. Включително чл.20
и чл.31 от Хартата на основните права на Европейският съюз ,счита ,че
допуска определената продължителност на труда от 7 часа по реда на общото
трудово законодателство да не се прилага за работниците от публичният
сектор, включително за полицаите и пожарникарите, основана на обективен и
разумен критерий. Тъй като Съда на ЕС признава наличието на обективни
такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни механизми,
предвидени за обезпечаване на законово - определената продължителност на
работното • време през нощта, а с тълкувателно решение на ВКС същите са и
индивидуализирани, то причините обосноваващи работното време от 22.00 до
06.00 часа през нощта са налице и определени при вида на функциите на
изпълнение на тези специални задължения, а именно за защита правата и
свободите на гражданите, опазване на общественият ред и пожарна
безопасност и защита на населението. При предвидени механизми за
заплащане на положен труд над нормата, а именно на извънредният труд по
дефиниция, т.е. трудът положен извън установеното работно време, то
съотнасянето на положеният нощен труд от 8 часа към по-малка
продължителност от 7 часа счита ,че е в противоречие с така постановеното
решение на Съда на ЕС, като сочи, че нормата на работно време в рамките на
часовата му продължителност на нощният труд на служителите по ЗМВР не
се налага да бъде по - кратка съобразно разпоредбите на общото трудово
5
законодателство по КТ. поради това не приема констатацията на състава,
относно това,че служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, полагащи нощен
труд са поставени в различно положение и че същото се явява по-
неблагоприятно, по отношение на дадените примери. Счита ,че същите
полагат нощен труд съгласно особеностите предвидени в ЗМВР, като под
особености има предвид специфичните служебни задължения/труд, който те
полагат и който се компенсира със специфични и на практика неприложими в
частния сектор механизми имащи компенсаторен характер. Счита ,че въпроса
е, защо първоинстанционния съд не се аргументира какви компенсаторни
механизми се предвиждат за работниците и служителите в частния сектор,
които превъзхождат по обем и качество тези предвидени в ЗМВР. Счита ,че на
практика този метод за преобразуване на часовете от нощни се явява
единствен такъв в КТ и той е продиктуван от това, че отново както правилно
отбелязва състава в Кодекса на труда е предвидена различна нормална
продължителност на нощния труд на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица - до 35 часа. В тази връзка се посочва, че
нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна
работна седмица по КТ е до 7 часа за разлика от тази по ЗМВР, която е 8 часа
и коефициента на преобразуване е 1, съобразно чл. 187, ал. 4 във връзка с чл.
187, ал. 1 от ЗМВР. Намира ,че в случая не е налице и празнота в правната
уредба, а изрична регламентация, при това на законово, а не на подзаконово
ниво, която изрично предвижда, в чл. 187, ал. 1, изр. 2 на ЗМВР, че нормалната
продължителност на полагания труд през нощта на държавните служители от
системата на МВР е 8 часа. В случая и СЕС е приел, че не се налага да се
приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор,
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Счита ,че правният режим на лицата в
служебно правоотношение с МВР е специален и изключва предпоставките по
чл. 46, ал. 2 ЗНА, т.е. възможността по аналогия да се приложат Кодексът на
труда и в частност, чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, която освен това е и нормативен акт от
по-ниска степен от ЗМВР, съгл. ТР № 1/2020 г. от 15.03.2023 г. на ОСГК на
ВКС. Поддържа становището си, че заплащането на трудово възнаграждение
за положеният нощен труд е със самостоятелна функция и значение.
Предвидените условия за разграничение на нощен и извънреден труд в ЗМВР,
кореспондират с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003г. относно някои аспекти на организацията на
работното време по въпроса за начина на компенсиране на положеният нощен
труд и задължително за прилагане, съобразно разпоредбата на чл. 633 ГПК,
приложена при постановяване на ТР № 1/2020 г. на ВКС. Счита за
неоснователно направеното заключение за несъвместимост и неприложимост
на нормата на чл. 187, ал.4 ЗМВР с правото на съюза. Този извод противоречи
на основни принципи на тълкувателната дейност на СЕС по отношение на
отнесените към нея от националната юрисдикция правни норми в спора.
Счита ,че съдебният състав не отчита, че в чл. 267 ДФЕС се съдържа
разграничение между тълкуването на правото на ЕС, което е в
6
преюдициалната компетентност на европейската юрисдикция и прилагането
на това право, което е в компетентността на националният съд, като се
подпомага прилагане на вътрешното право и при съблюдаване на основни
критерии за независимост и стриктно прилагане на правната норма от
запитващата юрисдикция.Счита ,че Директива 2003/88/ЕО не съдържа
конкретно изискване за по-малка продължителност на нощният труд, като
Директивата е приложима и не въвежда изискване нормалната
продължителност на труда през нощта да е по - кратка от продължителността
на труда през деня, то не се налага на националната правна система да урежда,
че нормалната продължителност на нощният труд за работниците от
публичния сектор като полицаи и пожарникари да е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност през деня. В полза на тези
работници са предвидени други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения, придобивки, с
които се компенсира особената тежест на полаганият труд. Счита ,че такива
редица компенсаторни механизми безспорно са предвидени в ЗМВР, като
правото на пенсиониране при условията на първа категория труд,
допълнително възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1,т.1 ЗМВР),
по-голям размер на основния платен годишен отпуск (чл.189, ал.1 ЗМВР),
обезщетения за неизползван платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР),
обезщетения за прекратяване на служебното правоотношение (чл.234, ал.1
ЗМВР), по-благоприятен режим на заплащане на извънредният труд по
неговата продължителност - до 280 часа за година по чл.187, ал.5, 6 и 7 ЗМВР
/ДВ бр. 62/2020 г. и предишни/, допълнително възнаграждение за изпълнение
на специфични дейности и работа при специфични условия на труд, безплатна
храна и ободряващи напитки при полагане на труд от 22.00 до 06.00 часа,
застраховане на служителите, осигуряване на непрекъсната междудневна и
седмична почивка при полагане на труд от 24 часови дежурства относими към
статута им по ЗМВР. Счита ,че чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на
Европейският съюз допуска определената продължителност на труда от 7 часа
по реда на общото трудово законодателство да не се прилага за работниците от
публичният сектор, включително за полицаите и пожарникарите и е основана
на обективен и разумен критерий. Тъй като Съда на ЕС признава наличието на
обективни такива обстоятелства като обезщетение и компенсационни
механизми, предвидени за обезпечаване на законово - определената
продължителност на работното време през нощта, то причините
обосноваващи работното време от 22.00 до 06.00 часа през нощта са налице и
обосновано определени при вида на функциите на изпълнение на тези
специални задължения, а именно за защита правата и свободите на
гражданите, опазване на общественият ред и пожарна безопасност и защита
на населението.Счита ,че като не е натице изискване към държавите членки да
определят граница за нормалната продължителност на нощният труд под тази
за дневният труд и държавата е упражнила правото си на преценка, при липса
на сходство с идентични функционатни задължения на други такива
служители, то същите са специални, поради което и са уредени в специален
закон, то при предвидената продължителност на нощния труд, която е
7
компенсирана и обезщетена с ясни механизми и овъзмездена чрез неговото
заплащане, въпросът предмет на иска по делото предявен на основание чл.
178, аз. 1, т. 3 ЗМВР с искане за преобразуването на нощният труд в дневен с
прилагане на коефицент 1.143 и твърдяната и приетата от
първоинстанционния съд празнота в законодателството въз основа на която се
търси заплащане по реда на Кодекса на труда не стои, а съгласно чл. 633 от
ГПК решенията на Съда на ЕС са задължителни за всички съдилища и
учреждения в страната и постановяват със сила на присъдено, като при
решаването на настоящият спор националният съд следва да се позовава на
даденото от СЕС тълкуване при съобразяване на диспозитива, мотивите на
решенията и точният им смисъл. Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание
за дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Поддържа
своето становище, че законодателно е възприеман нееднократно такъв подход
за специфично уреждане и предвиждане на особени уредби за определени
сфери на дейност на държавата и работещите. В този смисъл намира ,че не е
налице противоречие в постановяваните от СЕС решения.
Установява ,че по поредно преюдициално запитване е образувано и
дело С-435/2023 на СЕС. С определение от 29.07.2024 г. Съдът на
Европейския съюз дава следните отговори на поставените въпроси: Член 12,
буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз
трябва да се тълку ват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий. Счита ,че районния съд неправилно интерпретира прилагане на
принципа на равно третиране на сходни положения. За да осигури резултат в
съответствие с правото на Съюза, счита ,че следва да бъдат приложени
действащите норми на ЗМВР относими към исковият период с дадената им
императивност. Счита , че с обжалваното решение първоинстанционният съд
с неприложим към материята подзаконов акт дерогира действието на
законовата норма, в случая чл. 187, ал. 1 ЗМВР, която регламентира
специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени
по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с
принципа на йерархия на нормативните актове. Намира ,че самата запитваща
8
юрисдикция счита ,че не е налице специална норма ,която да урежда
нормалната и пределна продължителност на нощният труд за служителите -
полицаи и пожарникари и счита ,че дискриминира последните спрямо
служителите работещи по трудово правоотношение в министерството.
Отговорът на този въпрос с постановеното определение на СЕС дава
разрешение в съответствие с правото на Съюза, което счита, че е
пренебрегнато от районния съд. Нещо повече нормативно режим на
преобразуване с исковият коефицент счита ,че не се предвижда в специалният
закон, с оглед и преценка на законодателна целесъобразност при изключването
му от действащите подзаконови норми, уреждащи реда и начина на
организиране на работното време и неговото овъзмездяване. Анализът на
равно третиране счита ,че се основава на съвкупността от релевантни правила
на националното право, като същото не следва единствено по икономически
причини, изразяващи се в механично прилагане на коефицент от общото
гражданско законодателство. Намира ,че в случая първоинстанционният съд
не излага специфично и конкретно сравнение на лица в сходно положение
свързана с осъществяване на пожарна безопасност и защита на населението. В
съдебното решение се излага общият извод за ползвани придобивки от всички
служители сравнено със служители към дирекция „Охрана” към
министерство на правосъдието и „Изпълнение на наказанията", но без да се
отчита или мотивира приложим ли е тук принципа за равно третиране и
неговата връзка с прилагане на норми на КТ и НСОРЗ, респективно тяхното
неприлагане води ли до резултат ,несъвместим с правото на Съюза. Счита ,че
не е наведен нито един довод против рационалността на избора на
националният законодател, за да се твърди от съдебният състав нарушение на
принцип на равно третиране.При така изложената аналогия от съда, за
приложението на общите норми на КТ, счита ,че не се анализира въпроса как
се отчита остатъка от положения един час нощен труд като се има предвид, че
той е съобразен с графиците за постигане на 40 часа седмично осъществяване
на трудова функция. По какъв начин ще се отчита продължителността на
нощния труд при сумарното изчисляване на работното време по ЗМВР в
хипотезата на извънреден труд - в този смисъл са и чл.140 от КТ , 141 и сл. от
КТ - чл.146 от КТ и за недопустимостта му по КТ.
Счита ,че по вторият въпрос даденото разрешение преповтаря трайна
практика на СЕС относно недопускане прилагане на задължителна
национална съдебна практика, ако прилагането й води до резултат,
несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза и по специално до
разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен критерий,
изхождаща от принципите на предимство на правото на Съюза без
националните разпоредби, в частност конституционни да са пречка за това,
поради което се е произнесъл и с определение по реда на чл. 99 от
Процедурният правилник на Съда, определящ недвусмислен отговор от
предходна съдебна практика на СЕС .Счита ,че разлика в третирането
обосновано по-горе и в националното законодателство не съществува и
същата не води до резултат, който да е несъвместим с нормите на Съюза,
обвързано с преследваната цел, включително след преценка да е изпълнено
9
изискването за сходство. Счита ,че изводите, приети с решението по дело С-
43 5/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г„ решението по което
е взето предвид при постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023
г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Поради това моли въззивния съд да
отмени обжалваното решение като неправилно и необосновано. Прави
изрично възражение за прекомерност на разноските, включително и на
претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна
сложност по отношение на предмета на спора по делото. Претендира
разноски, представляващи юриск.възнаграждение.
В законния срок е постъпил писмен отговор от М. Я. Т. чрез адв.В.
Р.,която намира ,че въззивната жалба е неоснователна и моли да бъде
потвърден обжалвания съдебен акт Счита че решението е постановено при
правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба - действала към
релевантният период, както и е съобразно с утвърдилата се съдебна практика.
Действително, поради противоречивата съдебна практика и постановяването
на ТР № 1/15.03.2023г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по
дело С262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С-732/2021 - С738/2021, постановени по отправени съответно от PC-Луковит
и от РС-Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, Смолянският
окръжен съд също е отправил преюдициално запитване. По това
преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС. С
определение от 29.07.2024г., Съдът на Европейския съюз дава следните
отговори на така поставените от Смолянски окръжен съд въпроси:
1.Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на
работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на
Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна
уредба, която по въпроса за нормалната продължителност на нощния труд
въвежда разлика в третирането на група работници от публичния сектор,
натоварени със съществените задачи по охрана на обществения ред и защита
на населението, спрямо друга група работници от публичния сектор,
натоварени със същите задачи, или спрямо работници от частния сектор,
освен ако тази разлика в третирането се основава на обективен и разумен
критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на това законодателство
и е съразмерна на тази цел.
2.Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат,несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.Доверителят и е държавен служител, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР, а именно: „държавни служители - полицейски органи и органи по
пожарна безопасност и защита на населението“. Той работи на 12-часови
смени или на 24-часови смени, поради което и съгласно чл.187, ал.З от ЗМВР
работното му време се изчислява сумирано за тримесечен период.Счита ,че
специалния закон и наредбите по неговото прилагане не съдържат
10
разпоредби, с които да се регламентират мерки, които по адекватен начин да
компенсират особената тежест именно на нощния труд, полаган от ищеца и
другите като него пожарникари, работещи на смени и полагащи нощен труд,
то следва да се приложи методиката по чл.9, ал.2 НСОРЗ. Прилагането на
чл.9, ал.2 НСОРЗ е изпълнение на предвиденото в член 12, буква а) от
директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че
работниците, които полагат нощен труд, и работниците на смени, да се
ползват с подходяща за естеството на работата им защита. В т.73-80 от
Решението по дело С-262/20 е постановено, че: „Що се отнася до
обосноваността на евентуалната разлика в третирането, следва да се
припомни, че, съгласно постоянната съдебна практика, разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен
критерий, тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел.... т.74. Намира ,че в това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121 з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък, т.75 От една страна, съгласно член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през
деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната
продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага
преобразуване, т.76 Освен ако не покажат друго проверките, които следва да
направи запитващата юрисдикция обаче, подобен аргумент видимо не
отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането, т.77 .Намира ,че прилагането на ТР
1/15.03.2023г. на ВКС, би довело именно до разлика в третирането и до
поставянето на служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, работещи на смени и
полагащи нощен труд, спрямо същите служители, които не работят на смени и
не полагат нощен труд, както и спрямо служители в сходно положение, които
полагат нощен труд в по-неблагоприятно положение. Посочената в ТР
разликата в третирането е оправдана именно със „съображение от правен
порядък“ по смисъла, вложен в т.74 и 75 от решението от 24.02.2022 г. по дело
С-262/2022 - че „ воля на законодателя е да се прилага еднаква
продължителност на работното време през деня и нощта - „8 часа дневно“,
независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага -
през деня или през нощ та...“ и че „ При разработването и приемането на
ЗМВР, законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми...“ В т.76 от
решението по дело 262/20 на СЕС обаче за подобно съображение от правен
порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима от закона цел, годна да
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането“,
освен ако не покажат друго проверките, които следва да направи запитващата
юрисдикция“. Моли въззивния съд да установи ,че при извършените
проверки се установява, че именно спецификата на служебните
11
правоотношения и равенството на гражданите пред закона изглежда, че не са
адекватно съобразени от законодателя в приетите изменения на чл.187 от
07.07.2020г., след катополагането на нощен труд от работещите на смени
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 на МВР всъщност не се овъзмездява
компенсаторни механизми .Предвид изложеното, моли да се произнесе
въззивния съд с решение,с което да потвърди решението на районния съд-
Смолян като на доверителят и присъди направените разноски за въззивната
инстанция.
Пред въззивната инстанция жалбоподателят Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението „ при МВР-С. ,редовно
призован , се представлява от юриск. С.,който поддържа въззивната жалба и
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение на районен съд –
Смолян,като незаконосъобразно и отхвърли предявените искове по
съображения изложени в писмено становище Претендира разноски по
представен списък.
Въззиваемият М. Я. Т. ,редовно призован не се явява .Вместо
него пълномощникът му адв.Р. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли въззивния съд да потвърди обжалваното решение на
районен съд –Смолян ,като законосъобразно. Претендира разноски по
представен списък по чл.80 ГПК.
Смолянският окпръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител ,в законния срок , с внесена държавна такса и при
наличие на правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството е по чл.178,ал.1т.3 ЗМВР във вр. с чл.187 ЗМВР и
чл.86,ал.1 ЗЗД по депозирана от М. Я. Т. срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението „ при МВР-С. искова молба с
предявени осъдителни искове, по които претендира ответникът да му заплати
2000 лева , представляваща неизплатено възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, за
периода от 29.01.2022г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда —
29.01.2025г. до окончателното изплащане, 250 лева, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положения от
ищеца нощен труд, при сумирано изчисляване на работното време с
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
считано от първо число на месеца ,следващ тримесечния период ,за който се
дължи съотвентото допълнително възнаграждение до датата на предявяване
на иска—29.01.2025г.
Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно по делото, че М. Т.
за периода от 29.01.2022г до 29.01.2025г е работил като водач на специален
12
автомобил в група „Пожарна и спасителна дейност „ на РС „Пожарна
безопасност и защита на населението -С. при ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението –МВР. С. и е изпълнявал е служебните си
задължения на смени, всяка от които с продължителност от 24 часа, съгласно
месечни графици при сумирано отчитане на работното време, като и полага и
нощен труд за периода 29.01.2022г – 29.01.2025г
В първата инстанция е допусната , назначена ,изслушана ,приета и
неоспорена съдебно-счетоводна експертиза ,като в.л. Н. Ч. , е установила ,
че за процесния период М. Т. е положил общо 1636 часа нощен труд.
Положените часове нощен труд за периода не са преизчислявани от ответника
при заплащането на трудовите възнаграждения с коефициент 1,143.Съгласно
методологията по Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, като се
преизчисляват с коефициент 1,143. При направените изчисления, положените
общо 1636 часа нощен труд ,приравнени към дневни часове са общо в размер
на 1870 часа. Общата сума на неначислените и неизплатените възнаграждения
за положен нощен труд, изчислена на база часова работна заплата, увеличена
с 50 % надбавка за периода от 29.01.2022г. до 29.01.2025г. е в размер на
3 017,71 лв. Законната лихва върху дължимата сума за извънреден труд е
подробно описана в таблица Приложение 1, като общата сума е в размер на
513,60 лева.
Смолянският окръжен съд намира ,че даденото от районния съд
разрешение по иска за заплащане на допълнително възнаграждение за
извънреден труд е правилно и в съответствие със закона . Съгласно чл. 176 от
ЗМВР брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,
между които съгласно чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР е възнаграждението за
извънреден труд. Редът за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране работата на държавните
служители извън редовното работно време и др. се определя на основание чл.
187 ал. 9 и ал. 10 от ЗМВР от министъра на вътрешните работи. В действалите
за процесния период от време наредби по чл. 187 ал. 9 и 10 от ЗМВР, в
разпоредбите на чл. 3 ал. 3 предвиждат, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тези наредби липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31 ал. 2 от
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен труд
с коефициент 1, 143. С отмяната на тази наредба /2016 г./ е налице законова
празнота при уреждане на преизчисляването на нощния в дневен труд за
служителите в МВР.
При липса на изрична законова регламентация и при предвиденото
сумарно отчитане на отработените часове, но непосочен алгоритъм за
преизчисляване, следва субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените
13
в трудовото законодателство. Съгласно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ при сумарно
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за дневно отчитане на
работното време. Приложимият коефициент за преизчисляване на нощния
труд в дневен е 1, 143, получен при деление на нормалната продължителност
на дневното /8 часа/ и нощното работно време /7 часа/. Противното
разбиране,каквито доводи се правят във въззивната жалба, би поставило
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както
спрямо останалите държавни служители, така и спрямо служителите и
работниците по трудово правоотношение, които получават допълнително
възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл и Решение №
311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018 г. на ВКС, което е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители в МВР, но
дава принципно разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при
липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителния
отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния принцип на равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от
ЕКЗПОЧС. Следва да намери приложение принципът за законност, уреден в
разпоредбата на чл. 5 от ГПК – когато съдът констатира непълнота или
неяснота на закона, следва да приложи общия им разум и да основе решението
си на основните начала на правото, обичая или морала.
Неоснователни са доводите, че положеният от ищеца часове нощен
труд следва да бъде заплатени само с по 0, 25 лева на час. На държавните
служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на
труд през нощта от 22: 00 до 6: 00 ч., като условията и редът за изплащане на
тези допълнителните възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2
ЗМВР). За всеки отработен час през нощта или за част от него между 22, 00 и
06, 00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0, 25 лв. Тази специална разпоредба съответства на
общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки отработен нощен
час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
в размер не по-малък от 0, 25 лв. Разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби, които
установяват два отделни способа за заплащане на положения нощен труд.
Следователно въззивния съд намира ,че разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал.
2 НСОРЗ се прилагат съвместно, без едната да изключва приложението на
другата. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане
на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
14
часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни
часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд
/Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Поради това приложението на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ не се изключва от
обстоятелството, че ответникът е изпълнил задължението си да заплати на
ищеца допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лева за
всеки отработен час през нощта.Ако не се приеме гореизложеното във връзка
с приложението на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, то празнотата може да бъде
преодоляна по реда на чл. 46,ал. 2 ЗНА - аналогия на закона /извеждане на
правило относно неуреден случай въз основа на изрично уредена сходна
хипотеза/, като се приложи общата уредба на трудовите правоотношения в
тази насока.
В случая следва да се вземе предвид, че въззиваемия е лице със статут
на държавен служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР . По отношение на
работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал.
2 ЗДС предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Последните два закона, както и двете цитирани по-горе Наредби, съдържат
специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а
именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от
структурите на МВР. Както ЗДСл, така и ЗМВР могат да регламентират
отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на
Кодекса, но не такъв, че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение
с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. Сумираното
изчисляване на работното време е форма на отчитане на работното време, при
която установената нормална продължителност на работното време се спазва
средно за определен по-продължителен период от време, който в процесния
случай е тримесечен. В тази насока от неоспореното заключение на ВЛ е
видно, че с оглед броя на нощните смени, всяка от по 8 часа, след
превръщането на отработените нощни часове в дневни, получения брой
часове надхвърлят установеното работно време, поради което разликата се
явява извънреден труд. Поради това са неоснователни доводите във
въззивната жалба за смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“
от районния съд.
Предвид изменението на чл. 187 ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР с ДВ бр.
60/07.07.2020 г. следва да се допълни,че съгласно чл. 187 ал. 1 изречение второ
от ЗМВР, според изменението в сила от 10.07.2020 г., нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период. Създадена е нова ал. 4, според която, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното работно
време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.
1. Този коефициент се равнява вече на единица, а не на 1, 143 , какъвто
коефициент се използва по силата на субсидиарното прилагане на чл. 9 ал. 2
от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при
сумарно изчисляване на работното време.
15
С тези изменения вече се установява законово закрепено
неравенство в третирането на полицаите и пожарникарите, те са поставени в
неравностойно положение спрямо останалите държавни служители и
работещите по трудово правоотношение, поради което тези норми от
националното право са несъвмести с правото на ЕС.
С решението от 24.02.2022 г. на СЕО по дело № 262/2020 г., съдът
приема в т.73-79, че: „Що се отнася до обосноваността на евентуалната
разлика в третирането, следва да се припомни, разликата в третирането е
обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий, тоест когато
е свързана с допустима от закона цел на съответното законодателство и е
съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври 2020 г., Veselības ministrija,
C-243/19, EU:C:2020:872, т. 37 и цитираната съдебна практика). В това
отношение от преюдициалното запитване следва, че спорната в главното
производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и № 8121з-776 за
преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със съображения
от правен и икономически порядък. Сочи се, че освен ако не покажат друго
проверките, които следва да направи запитващата юрисдикция, подобен
аргумент видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането; от друга
страна, запазването на подобен механизъм за преобразуване би изисквало
значителни допълнителни финансови средства. Прието е, че подобен аргумент
не може да се приеме- правото на Съюза наистина не е пречка за държавите
членки да вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения
от политически, социален или демографски порядък и да въздействат върху
естеството или обхвата на мерките, които смятат да приемат, но такива
съображения не могат сами по себе си да представляват цел от общ интерес.
В решението на СЕС се сочи, че ако не е основана на такъв обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на
националното право в областта на нощния труд въвеждат по отношение на
различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би била
несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед
на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното
тълкувателни методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба
и да достигне до разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел.
Приема се от СЕС, че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.“В
същото решение е разяснено /т. 38 - т. 40/, че правото на всеки работник на
ограничаване на максималната продължителност на труда и на периоди на
почивка, по-специално междудневна, не само представлява особено важно
16
правило на социалното право на Съюза, но и е изрично прогласено в член 31
параграф 2 от Хартата , на която член 6, параграф 1 ДЕС придава същата
юридическа сила като Договорите (решение от 17 март 2021 г., Academia de
Studii Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната
съдебна практика). Разпоредбите на Директива 2003/88 и по-специално
членове 8 и 12 от нея, уточняват това основно право и поради това трябва да
се тълкуват с оглед на него (решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii
Economice din Bucureşti, C-585/19, EU:C:2021:210. С това напомняне, от
постоянната практика на Съда следва, че при тълкуването на разпоредба от
правото на Съюза следва да се вземат предвид не само нейният текст, но и
контекстът й и целите на правната уредба, от която тя е част (решение от 11
юни 2020 г., CHEP Equipment Pooling, C-242/19, EU:C:2020:466, т. 32 и
цитираната съдебна практика).“
Съгласно чл. 5 ал. 4 от КРБ, международните договори, ратифицирани
по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България,
са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1 придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика). По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че, член 8 и член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време,
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през
деня.В полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под
формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения
или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената
тежест за полагания от тях нощен труд. В тази връзка следва да се посочи, че
с промяната на ЗМВР не са предвидени такива мерки за защита, които да
ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл. 142 ал. 1 т.1
ЗМВР, а съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички
държавни служители по т. 1, включително неполагащите труд през нощта. По
този начин, както е описано и в т. 69 от решението на СЕС, националното
право видимо изключва държавните служители в МВР като полицаите и
пожарникарите от обхвата на общия правен режим, който предвижда
ограничение от седем часа на нормалната продължителност на нощния труд,
от една страна, а от друга, не предоставя на тези държавни служители
възможността за преобразуване на нощния труд в дневен.
Поради това разпоредбата на чл. 187 ал 4 от ЗМВР и изр. второ на ал.1
на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на
Съюза – те допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
17
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаите и пожарникарите, без тази разлика в третирането
да се основава на обективен и разумен критерий, не е свързана с допустима от
закона цел на нашето законодателство и е не е съразмерна на тази цел.
Изменението в ЗМВР, изрично закрепващо еднаква продължителност от 8
часа на нощния труд с дневния и прилагането на коефициент единица, не се
основава на обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона
цел. Не се открива друга причина за промяната в закона, освен спестяването
на значителни финансови средства; както и преодоляване на преобладаващата
практика на съдилищата в страната, която уважава исковете на полицаите и
пожарникарите в резултат на прилагане, заради празнотата в закона преди
горното изменение, и наредбите, на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. Този извод се налага
и от мотивите за изменение разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР, в които мотиви
липсва каквато и да е конкретика, обосновка и посочване по ясен начин целта
на това изменение. В законопроекта за изменение на ЗМВР от 18.09.2019 г.
въобще не са предвидени изменения или допълнения на чл. 187 от ЗМВР. Тези
изменения са предложени от група народни представители между първо и
второ четене на закона, с обосновка:„Предвид спецификата на работа на
служителите, в ЗМВР са залегнали и специални правила по отношение на
максималната продължителност на работното време, при работа на смени /24
часа/, при начина на определяне на служителите, които работят на
ненормирано работно време и друг. Това от своя страна обуславя изискването
за регламентиране и на нормалната продължителност на работното време през
нощта за тези служители. От една страна, това ще даде гаранции на
служителите при полагането на нощен труд, а от друга, ще наложи еднаквост
при прилагането на разпоредбите, регламентиращи полагането на нощен труд
и ще допълни празнотата в специалния закон“.
Както е посочено и в самото решение на СЕС, подобен аргумент
видимо не отразява допустима от закона цел, годна да обоснове разглежданата
в главното производство разлика в третирането и не може да се приеме
спестяването на значителни финансови средства като аргумент, за да е
допустима разлика в третирането. Както е посочено и в преюдициалното
запитване на РС – Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г., в
доклада на МВР по приемането на наредбата от 2016 г. е подчертано, че ако се
приеме предложението на синдикалните организации /запазване на
коефициента 1, 143 по наредбата от 2014 г./, ще са необходими допълнителни
финансови средства, които, изчислени на база положения нощен труд през
месец юли 2016 г. възлизат на 18 324 000 лева. Указано е по т. 79 от решението
на СЕС, че ако не е основана на такъв обективен и разумен критерий, всяка
разлика в третирането, която разпоредбите на националното право в областта
на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и
би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното право
във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право
и приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира
18
пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната с нея цел. Така, при положение, че не следва
да се прилагат изр. 2 на ал. 1 от чл. 187 от ЗМВР и ал. 4 на същия член, заради
несъвместимостта им с правото на Съюза, ще се приложи същото разрешение
на спора, което е дадено при редакцията на ЗМВР преди изменението от юли
2020 г. – налице е празнота в уредбата, ето защо се прилага чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ и преизчисляването на възнаграждението за положения от ищеца труд
през нощта през целия исков период става с прилагане на коефициент 1, 143.
В Тълкувателно решение от 15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г.
на ОСГК на ВКС се приема, че при разработването и приемането на ЗМВР,
законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми.
Смолянският окръжен съд отчита, че нито в закона, нито в наредбите
след тази от 2014 г. е предвиден компенсаторен механизъм /придобивка,
привилегия/, която не е съществувала при действието на наредбата от 2014 г. и
която да е въведена именно с цел да компенсира полагащите нощен труд
полицаи и пожарникари за отпадането на допълнителното възнаграждение за
този труд, получавано чрез прилагане методиката на чл. 31 ал. 1 от наредбата
от 2014 г.
От справката от Министерство на вътрешните работи от 11.07.2023 г. се
установява, че в числото на държавните служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от
ЗМВР, какъвто служител е ищеца, има значителен брой служители, които не
работят на смени и не полагат нощен труд. Според справката от МВР средно
за годините 2019, 2020, 2021 и 2022 години 65, 20 % от служителите по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР са работили на смени и са полагали нощен труд, а 34, 80 %
от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР не са работили на смени и не са
полагали нощен труд.
За да се даде отговор на въпроса дали са налице други механизми, чрез
които служителите, полагащи нощен труд, са компенсирани за по-
продължителния нощен труд, следва да се извършат съпоставки между тях и
полагащи нощен труд по трудово правоотношение, полагащи нощен труд от
лица в частния охранителен сектор и на следващо място, съпоставка със
служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, които не полагат нощен труд,
проследявайки предвидените в ЗМВР социални придобивки. Полагащите
нощен труд по трудово правоотношение лица според разпоредбата на чл. 140
ал. 1 от КТ полагат нощен труд в размер на 7 часа, а ако е положен нощен труд
с по-голяма продължителност, той се превръща в дневен труд според
разпоредбите на чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ с коефициент 1, 143 /установената
продължителност на дневния труд спрямо установената продължителност на
нощния труд/ или положения труд в повече от установеното работно време се
отчита и заплаща като извънреден труд. Полагащите нощен труд в частния
охранителен сектор нямат привилегии като по-ранно пенсиониране, по-дълъг
платен годишен отпуск и други, но тези лица на първо място са в трудово
правоотношение /чл. 50 и чл. 51 от Закона за частната охранителна дейност/,
19
което означава, че се ползват от разпоредбите на чл. 140 ал. 1 от КТ и
съответното чл. 9 от НСОРЗ, т.е. положения нощен труд над 7 часа се
приравнява на дневен с коефициент 1, 143 и по този начин трудът над
установения норматив се заплаща като извънреден.
На следващо място, придобивките на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1
от ЗМВР са предоставени с оглед осъществяването на залегналите в чл. 2 от
ЗМВР дейности – защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението.
От друга страна, следва тези придобивки да компенсират ограниченията като
тези по чл. 153 от ЗМВР, които служителите в МВР следва да търпят поради
особеното си положение и завишените изисквания към тях.
Разпоредбите на чл. 178 ал. 1 т. 1 – 6, чл. 179 ал. 1 и ал. 4, чл. 181 ал.
1, 2 и 3, чл. 182, чл. 183 ал. 1 и ал. 3, чл. 184 ал. 1, чл. 185 ал. 1, чл. 186, чл.
186а, чл. 187 ал. 5, 6 и 7, чл. 1891 чл. 190, чл. 191, чл. 233, чл. 234 и чл. 238 от
ЗМВР и чл. 69 от КСО не предвиждат каквото и да е разграничение на
служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен
труд. Така неполагащите нощен труд служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
също получават допълнително възнаграждение в размер на 2 % за всяка
прослужена година, на неполагащите нощен труд лица също им се осигурява
храна или левовата й равностойност, както и работно или униформено
облекло или им се заплаща ежегодна сума за облекло; задължителното
здравно и социално осигуряване на неполагащите нощен труд лица по чл. 142
ал. 1 т. 1 от ЗМВР също е за сметка на републиканския бюджет; при
изпълнение на служебните си задължения всички служители по чл. 142 ал. 1 т.
1 от ЗМВР пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като тази
възможност се ползва и от служителите по чл. 142 ал. 1 т. 3 от ЗМВР. На
държавните служители, които ползват жилище при условията на свободно
договаряне, МВР изплаща компенсационни суми; служителите по чл. 142 ал. 1
т. 1 и т. 3 имат право на безплатна медицинска помощ в Медицински институт
на МВР и ползват почивните бази на МВР. По-голямата продължителност на
редовния платен годишен отпуск, както и допълнителен платен отпуск за
всяка прослужена година се ползва от всички държавни служители на МВР.
Разпоредбата на чл. 234 от ЗМВР предвижда обезщетение при
прекратяване на служебното правоотношение в размер до 20 месечни
възнаграждения, като не е предвидено ограничение тази социална придобивка
да се ползва само от служителите, полагали нощен труд. Няма такова
разграничение и в разпоредбата на чл. 238 от ЗМВР. По-ранното пенсиониране
според разпоредбата на чл. 69 ал. 2 от КСО също е предвидено за всички
държавни служители по ЗМВР.
Съдът намира ,че следва да се отчете и обстоятелството, че и полицаите и
пожарникарите, и работещите по трудово правоотношение в частния сектор,
имат право на безплатна храна и ободряващи напитки, съответно на левовата
им равностойност, при съответните условия. Също така, размерите на
минималната междудневна почивка и непрекъснатата седмична почивка,
включително тази при сумирано изчисляване на работното време по КТ и по
20
наредбата от 22.07.2022 г., са еднакви.
Този нарочен преглед на социалните придобивки, уредени в ЗМВР,
установява, че те не компенсират по-голямата продължителност на нощния
труд на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, тъй като те се ползват и от
служители, които не полагат нощен труд /съставляващи 34, 80 % от всички
служители по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР/, а някои от тези придобивки се
ползват и от лица в трудово правоотношение. Цитираната законова уредба на
социалните придобивки на служителите по чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР дава
основание на настоящия съдебен състав да се разграничи от приетото в
Тълкувателно решение №1/15.03.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, че „неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от
служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми
- допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск /чл. 189, ал. 1 ЗМВР/,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение /чл. 234, ал. 1
ЗМВР/, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд /чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР/, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия /чл. 69, ал. 2
КСО/, пенсиониране при условията на І категория труд /чл. 69 КСО/ и др.“.
Решението по дело С-262/2020 г. на СЕС сочи, че не следва да се
приема национална правна уредба, според която нормалната продължителност
на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. В същото това решение се приема, че
във всички случаи в полза на тези работници трябва да има други мерки за
защита, под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Описаните по-горе
придобивки не могат да бъдат определени като „компенсаторни механизми“,
като „други мерки за защита“ в смисъла, посочен в т. 51 от Решението по дело
С-262/2020 г. от 24.02.2022 г. на СЕС – те не са насочени специално към
полагащите нощен труд държавни служители, нито пък се предоставят поради
и съобразно продължителността на труда им през нощта, „не са свързани
пряко с естеството на нощния труд“. Тези придобивки очевидно са
предоставени, за да направят възможно осъществяването на залегналите в чл.
2 от ЗМВР дейности - защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност,
опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението,
като същевременно компенсират ограниченията, например тези по чл.153
ЗМВР, които служителите в МВР следва търпят заради особеното си
положение, и завишените изисквания към тях.
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2024 г. СЕС приема, че
член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на задължителна национална
съдебна практика, ако прилагането й води до резултат, несъвместим с тези
разпоредби от правото на Съюза, и по- специално – до разлика в третирането,
21
която не се основава на обективен и разумен критерий.
Предвид разрешенията, дадени от СЕС, настоящият съд приема, че
следва да се съобразят нормите на правото на ЕС – Член 12 от директива
2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г., озаглавен
„Защита на безопасността и здравето“: „Държавите членки предприемат
необходимите мерки, за да гарантират, че:а) работниците, които полагат
нощен труд и работниците на смени се ползват с подходяща за естеството на
работата им защита на безопасността и здравето;б) съответните служби или
средства за защита и профилактика във връзка с безопасността и здравето на
работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени, са
равностойни на тези, които се прилагат за другите работници и са на
разположение по всяко време“;
Хартата на основните права на ЕС Член 20 Равенство пред закона Всички хора
са равни пред закона. Член 31 Справедливи и равни условия на труд 1. Всеки
работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и
сигурност и зачитат достойнството му. 2. Всеки работник има право на
ограничаване на максималната продължителност на труда, на периоди на
дневна и седмична почивка, както и на платен годишен отпуск
В Определение от 29.07.2024 г. по дело С-435/2023 г. се приема, че член
12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. Правото на
Съюза наистина не е пречка за държавите членки да вземат предвид бюджетни
съображения, успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък, и да въздействат върху естеството или обхвата на
мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес.
От извършените по делото проверки се оформя у членовете на
настоящия съдебен състав убеждение, че липсата на изрично правило за по-
малка продължителност на нощния спрямо дневния труд в предходната
редакция на чл.187 ЗМВР, както и промяната в чл.187, ал.1, изр.второ и ал.4
от ЗМВР от 11.07.2020 г. и в съответните наредби от 2020 г. и в сега
действащата наредба от 2022 г. всъщност са наложени, за да се спестят
значителни финансови средства. Подобни обстоятелства, съгласно решението
по дело С-262/20 г., включително спестяване на финансови средства, не могат
да бъдат аргумент за различно третиране и видимо не отразяват допустима от
закона цел, годна да обоснове това различно третиране.
В тълкувателното решение разликата в третирането е оправдана
именно със „съображение от правен порядък“ по смисъла, вложен в т. 74 и 75
22
от решението от 24.02.2022 г. по дело С-262/2022 – че „воля на законодателя е
да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и
нощта- „8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която
работният ден се разполага – през деня или през нощта…“ и че „ При
разработването и приемането на ЗМВР, законодателят е имал предвид
разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на
гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на
нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните
компенсаторни механизъм“.
В т.76 от решението на СЕС от 24.02.2022 г. обаче за подобно
съображение от правен порядък е прието, че: „видимо не отразява допустима
от закона цел, годна да обоснове разглежданата в главното производство
разлика в третирането“, освен ако не покажат друго проверките, които следва
да направи запитващата юрисдикция. „Установеното според настоящия
съдебен състав, не показва друго. Именно спецификата на служебните
правоотношения и равенството на гражданите пред закона, не са адекватно
съобразени от законодателя, след като полагането на нощен труд от
работещите на смени служители на МВР всъщност не се овъзмездява с
горните компенсаторни механизми поописаните досега причини.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита, че
законосъобразно и обосновано районният съд е уважил исковата претенция,
поради което решението следва да бъде потвърдено, а жалбоподателят следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия деловодните разноски за
настоящата инстанция в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение по
представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 138/28.04.2025 г. по гр. д. №
189/2025 г по описа на районен съд-Смолян ,като законосъобразно и
обосновано постановено
ОСЪЖДА Главна дирекция " Пожарна безопасност и защита на
населението "-МВР гр.С. да заплати в полза на М. Я. Т. ,ЕГН********** ,
разноски за настоящата инстанция в размер на 500/петстотин/ лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
23
1._______________________
2._______________________
24