Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/24.10.. |
Година 2022 |
гр. София |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и осми септември |
Година 2022 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: В. Вълков
секретаря Весела Станчева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2228 по описа за 2020 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е образувано по предявен иск от И.А.К., заместен в хода на производството по реда на чл. 227 ГПК от П.Х.В.. В исковата молба се твърди И.К. да е бил съдружник в ответното дружество „Б.П.З.С.“ ООД като е прекратил участието си считано от 13.10.2020 г. Твърди делът му от имуществото към 31.10.2020 г. да възлиза на 45000 лв. След увеличение в размера на предявения иск в съдебно заседание на 25.05.2022 г. ищецът претендира сумата 51 500 лв. ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендира и разноските в производството.
В отговор по исковата молба ответникът „Б.П.З.С.“ ООД, представляван от адв. Е. от САК, оспорва на електронната поща на дружеството да е постъпвало изявление, за което разбрали едва от връчване на исковата молба. Навежда довод, че участието на И.К. в дружеството не е прекратено Евентуално се твърди стойността на дружествения дял да е отрицателна величина.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата – адв. Ч., писмено прави искане да бъде дадена
възможност на вещото лице да изпълни възложената му задача. Не се явява в
насроченото открито заседание и не изразява становище в хода на устните
състезания.
Ответникът, представляван от адв.
Евгениева, писмено оспорва иска. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при
условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира следното:
По делото не се спори, а от
вписаните обстоятелства по партидата на „Б.П.З.С.“ ООД се установява, че И.К.,
починал на 25.06.2021 г., е бил съдружник в дружеството. По делото не се спори,
че капиталът е разделен на 50 дяла като И.К. е притежавал 25 дяла, което следва
и от съдържанието на обявения по партидата на дружеството дружествен договор.
По делото е представено писмено
изявление, което сочи да изхожда от И.К., адресирано е до ответното дружество и
отразява желанието му да прекрати участието си в дружеството.
От
представения хартиен образ на електронен документ (л. 7 от делото) се установява
изпратено писмо на 13.07.2020 г. от електронна поща ************@*****.*** до електронна поща ******@**************.*** с указание за приложено файл
с наименование predizvestie.pdf.
Ответникът оспорва да е получавал такова писмо, но не оказа необходимо
съдействие за установяване съдържанието на електронната му поща във връзка с
поискана от ищцата и допусната експертиза. Законът възлага в тежест на страната,
която твърди ползващо я обстоятелство да го докаже – чл. 154 ГПК. Същевременно
обаче ангажира и насрещната страна по спора да не препятства този процес. Както
сочи в доклада си вещото лице Й. изпълнението на възложената му задача изисква
достъп до електронна пощенска кутия, за която ответникът не оспорва, че ползва,
а е обявена и в търговския регистър. На ответника изрично е указана както
нуждата от съдействие така и последиците от бездействието му, довело до
невъзможност заключението да бъде изслушано в съдебно заседание на 28.09.2022
г. При тези обстоятелства настоящият състав приема, че ответникът е зъздал
пречки за събиране на допуснато доказателство, поради което и предвид дадения
отчет от оператора на поща Gmail
за осъществена комуникация с ползвана от ответника поща и нормата на чл. 161 ГПК съдът приема за доказано, че изявлението е постъпило на електронната поща
на ответното дружество на 13.07.2020 г.
От заключението на вещото лице В.П.,
неоспорено от страните, се установява, че чистият актив – превишението на
стойността на осчетоводените активи над тази на пасивите на дружеството
при изключена стойност на собствениия
капитал, резервите и финансовия резултат възлиза на 103 000 лв., а
приспадащата се сума за 50 % от дружествените дялове – на 51 500 лв.
При възприетата фактическа
обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 125 ал. 3 ТЗ прекратеното участие в търговско дружество поражда имуществено
право за бившия съдружник. Законът изрично указва механизъм, при който да бъде
остойностено това право като придава значение на резултата от дейността на
дружеството, представен според утвърдените счетоводни правила към края на
месеца, през който е прекратено участието.
Участието
в дружество с ограничена отговорност се основава на съгласие. Затова и
заявената воля за напускане на дружеството е необходима, но и достатъчна, за да
настъпи този ефект. Законът предписва минимален срок от три месеца, в рамките
на който съдружникът дължи да изпълнява задълженията си въпреки желанието си да
прекрати участието. Предвиденият срок цели да осигури възможност за дружеството
да реорганизира дейността си. Затова и изявлението следва да достигне до
търговското дружество. По изложените вече съображения съдът приема това да се е
случило на 13.07.2020 г.
Дружественият
договор не предписва отклонение от законоустановения срок на предизвестие,
поради което и изтичането му или в случая, смятано от 14.07.2020 г. участието
на И.К. в дружеството е прекратено.
Имуществените
последици от прекратеното участие пряко зависят от финансовото състояние на
дружеството към указан от закона момент – края на месеца, през който е
настъпило прекратяването. Ето защо и в случая меродавен е счетоводния баланс,
което дружеството е следвало да състави към 31.10.2020 г. Вещото лице установява
превишение в стойността на активите над тази на задълженията, поради което противопоставеното
възражение от ответника за отрицателна величина на дружествения дял е
опровергано. Прекратеното участие ангажира дружеството да осребри положителния
резултат от съвместната дейност, който се доказа да възлиза на 51 500 лв.
Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
По
искането, упражнено при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Следователно в тази
насока приложим е материалният закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ангажира закъснелия с изпълнението длъжник да
престира дължимото ведно с обезщетение за претърпените от забавата вреди.
Законът третира неизпълненото в срок парично задължение като безусловен
източник на вреда и утвърждава механизъм за остойностяване на следващото се обезщетение
– чл. 86 ЗЗД. Дефинитивната норма на чл. 84 ЗЗД регламентира способите за
определяне момента за изпълнение на задължението – било с определен от закона
или страните конкретен момент за изпълнение, било след покана.
Съгласно чл. 125 ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратеното
участие в дружество с ограничена отговорност се уреждат въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.
Доколкото забавата предполага яснота в съдържанието на дължимото очевидно е, че
изпълнение в рамките на същия ден е и обективно невъзможно. Едва с
приключването му възниква възможност за отчитане на всички настъпили промени в
имущественото състояние, което е и предпоставка за достоверния му анализ.
Следователно указаният момент не касае изпълнението, а това изключва нормата на
чл. 84 ал. 1 предл. второ ЗЗД. Не се твърди да е налице и постигнато съгласие в
тази насока. Ето защо в сила е правилото на правилото на чл. 69 ал. 1 ЗЗД –
кредиторът може да иска изпълнение веднага (след 31.10.2020 г.), което от своя
страна съответства на покана по смисъла на чл. 84 ал. 2 ЗЗД.
Действащият понастоящем материален
закон, за разлика от чл. 136 ал. 2 ЗЗД (отм.) не придава възприетия в теорията
правозасилващ ефект на процесуалното действие по предявяване на иска.
Депозирането на исковата молба обективно препятства адресата да разбере кой,
какво и защо очаква от него. Както бе посочено, обаче, яснотата в тази насока
предпоставя надлежното изпълнение. Тези условия се постигат с получаване на
преписа от исковата молба. В случая се установява това да е станало на
19.05.2021 г. След като ответникът не изплатил установената като дължима сума в
рамките на този ден от 20.05.2021 г. е изпаднал в забава и дължи главницата
ведно със законната лихва.
Макар и да предписва облекчен ред за
разглеждане на претенция за законна лихва след датата на предявяване на иска,
доколкото касае материално право, с което съдът бива сезиран, достигнатият
извод, че за част от претендирания период на забава такава не се установява,
налага изрично произнасяне в диспозитива на акта.
По разноските
При установения изход от спора
ответникът дължи да възстанови направените и доказани в процеса разноски от
ищцовата страна за защита на правото й. Размерът на договореното възнаграждение
не превишава минималния дори и при предявяване на иска – без да се държи сметка
за увеличения му размер. Ето защо и така противопоставеното възражение е
неоснователно, а на ищцата следва да бъдат присъдени както заплатените от нея,
така и направените от нейния праводател разноски.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Б.П.З.С.“
ООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** да заплати на П.Х.В.
с адрес *** както следва:
1.
на
основание чл. 125 ал. 3 ТЗ
сумата от 51 500,00 лв. – дружествен
дял поради прекратено участие на И.А.К. в „Б.П.З.С.“ ООД ведно със законната лихва
на основание чл. 86 ЗЗД от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане на сумата;
2.
на основание чл. 78
ал. 1 ГПК сумата от 5022,00 лв. – разноски
в производството пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ
предявената при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК от П.Х.В. срещу „Б.П.З.С.“ ООД
претенция по чл. 86 ЗЗД за периода от 17.11.2020 г. до 19.05.2021 г.,
включително.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото.
СЪДИЯ: