МОТИВИ ПО НОХД № 3479/2016 г. по описа на Пловдивски районен
съд, Х наказателен състав
С внесен в
съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против М.М.Г. за това, че в периода от 29.02.2016 г.
до 08.03.2016 г. в гр.Пловдив, в условията на продължавано престъпление, като
непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си:
На 29.02.2016 г. е отнел чужди
движими вещи, както следва: 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„Самсунг“, модел „S6“ на стойност 740,00 лева, дамски розов портфейл на
стойност 12,00 лева, пари - сумата от 100,00 лева, или всичко на обща стойност
852,00 лева, от владението на Ц.Д.Х. *** с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила;
На 08.03.2016 г. е направил опит да
отнеме чужди движими вещи, както следва: дамска чанта на стойност 32,00 лева,
мобилен телефонен апарат марка „Сони“, модел „Експерия“ на стойност 429,00
лева, лачено портмоне на стойност 17,00 лева и пари - сумата от 50,00 лева –
всичко на обща стойност 528,00 лева, собственост на М.Б.В. и портмоне от еко
кожа на стойност 20,00 лева и пари - сумата от 50,00 лева, или всичко на обща стойност 70,00 лева,
собственост на Е.Н.Т., или всички вещи на обща стойност 598,00 лева, от владението
на М.Б.В. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за
това сила, като деянието е останало недовършено поради независещи от волята на
дееца причини, като всички вещи от двете деяния са на обща стойност 1450,00
/хиляда четиристотин и петдесет
лева/ - престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.63, ал.1,
т.3 от НК.
Производството
по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по глава 27 от
НПК при съобразяване особените правила на глава 30 от НПК.
По делото не е бил предявяван
граждански иск.
Представителят на Районна прокуратура
– Пловдив поддържа така повдигнатото обвинение, като моли определяне на
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и половина, като се
приложи нормата на чл.58а от НК и същото се намали с една трета, като
окончателното наказание е една година лишаване от свобода. Прави се искане да
се постанови отлагане изтърпяването на наказанието с изпитателен срок. Предлага
се подсъдимият да бъде осъден за разноските по делото.
Защитникът на подсъдимия Г., адв.И., моли при
определяне на наказание за подзащитния й да се вземе предвид от съда факта, че
е непълнолетен и да се наложи справедливо наказание.
Подсъдимият Г. се признава за виновен по фактите, изложени в обвинителния
акт, дава кратки обяснения по делото относно личността си, сочи, че съжалява за
стореното, като предоставя на съда да определи какво да е наказанието.
Подсъдимият М.М.Г. е
роден на *** ***, с постоянен адрес ***, настанен с решение на ПРС във ... гр.
..., понастоящем в ПД .... Той е ***, български гражданин, неженен, грамотен, с
начално образование, неработещ, неосъждан към инкриминирания период, с ЕГН
**********.
Подсъдимият
Г. е освобождаван от наказателна отговорност с решение на РС – гр.Кубрат по АНД
№ 267/2015 г., влязло в сила на 08.04.2016 г. за престъпление по чл.194, ал.3
от НК, като с определение в сила от 04.05.2016 г. по НОХД № 1600/2016 г. на ПРС
е осъден на наказание обществено порицание за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
На 29.02.2016 г. около 18,20 часа
пострадалата свидетелка Ц.Х. с детето си се връщала от близкия хранителен
магазин към къщи. Домът й се намирал на ул. „....“ в гр.П.. За да влезе във
входа на кооперацията, свидетелката трябвало да влезе в двор с няколко входа,
за да стигне до своя вход. Дъщеря й се движела няколко метра пред нея, а
свидетелката Х. носела в едната си ръка портмоне, мобилен телефон и малка
найлонова торбичка с покупки. Когато влязла в двора и преминавала покрай първия
от входовете, свидетелката усетила човешко присъствие в тъмното и в този момент
непознат за нея мъж много ловко издърпал от ръката й телефона и портфейла й,
бутнал я, като торбичката с покупки паднала на земята.Обръщайки се по посока на
мъжа, който й отнел вещите, свидетелката видяла, че същият е с черни дрехи,
слаб, с къса черна коса и слабо телосложение. На по-късен етап се установило,
че това бил подсъдимият М. М.Г..*** в посока на бул.“Васил Априлов“.
Свидетелката Х. веднага тръгнала след нападателя си, водейки детето. Личният й
автомобил бил спрян отпред на улицата пред двора, ключовете били в нея, като тя
запалила автомобила и тръгнала с него в посоката, в която избягал мъжа. На
кръстовището на бул.“Дунав“ и бул.“В.Априлов“ /на бензиностанция „ОМВ“/
свидетелката Х. спряла на червен светофар в дясната лента, като била първа
кола. В този момент откъм междублоковото пространство видяла да излиза
нападателя й, който спокойно носел в ръка нейното розово портмоне. Същият
пресякъл пред нея на пешеходната пътека и тръгнал към междублоковото пространство
на кв.“Захарна фабрика“. Свидетелката Х. обърнала движението на този светофар,
продължила по бул.“България“ и на първата пресечка на ул.“Петър Шилев“ завила.
Обикаляла из квартала с надежда да види отново нападателя, който търсела. Около
10 минути след влизането й в квартала, тя видяла същият човек да слиза в
подлеза до бл.18 в този квартал. Минала
с колата си съвсем близо до нападателя си и тогава той я видял в колата и
започнал да бяга към подлеза, където влязъл, като тя го изгубила окончателно.
През цялото това време свидетелката поддържала телефонна връзка с телефон 112
/от втори апарат/ и обяснявала къде се намира и какво вижда. Към 19,00 часа
свидетелката стояла и разговаряла с дошлите полицейски служители на мястото до
подлеза до бл.18, където избягал нападателят й. В този момент Х. получила
телефонно обаждане от съпруга си, който й обяснил, че докато й звънял той се
свързал с непозната жена. Последната обяснила, че живее в блок 18 и видяла от
терасата си долу в тревата пред блока нещо да свети. Слязла и установила, че
това е мобилен телефон, който звънял. Тя приела обаждането и така се свързала и
разговаряла със съпруга на свидетелката Х.. Той отишъл на мястото, където се
намирал телефона, там дошла и свидетелката Х., придружена от полицейски
служители. От телефона били снети отпечатъци. По-късно същата нощ полицейските
служители, работещи по случая, намерили в контейнер за боклук, находящ се на
ул.“Тиса“ в гр.Пловдив една част от розовото портмоне на свидетелката Х. –
неговия монетник, в който имало няколко пластични карти.Тази част от портмонето
и мобилния телефон марка „Самсунг“ златист на цвят с ИМЕЙ № 353121073649433,
ведно с картите били върнати на пострадалата Х. с разписка. В липсващата,
ненамерена част от отнетото й със сила портмоне, се намирали парична сума от
100,00 лева, чип на „Газпром“ за зареждане с намаление, лична карта на
починалия й баща, както и дебитна карта на „Уникредит Булбанк“ без парична
наличност в нея.
Свидетелката, намерила телефона на Х. – В.Т.,
живеела в гр.П., в бл. на ул.“...“- ... етаж. На 29.02.2016 г. готвейки вечеря
в кухнята на терасата, вниманието й било привлечено от светещ предмет в
градинката под терасата на жилището й.
Погледнала по-внимателно през прозореца и видяла, че това е звънящ
мобилен телефон. Помислила, че някой си го е загубил и веднага слязла пред
входа и внимателно го взела. В този момент пак звънял телефонът и тя приела
обаждането. Обяснила, че току що е намерила телефона в градинката и обяснила
местонахождението си и адреса си, за да дойде неговия собственик да си го
получи. Малко по-късно в дома й дошли свидетелката Х., съпругът й и полицейски
служители, които работили по случая. В хода на разследване се установило, че
подсъдимият Г., след като издърпал със сила розовото портмоне и телефона на
свидетелката Х. се отдалечил в посока на местата, на които са намерени част от
вещите. Мобилният телефон звънял непрекъснато, поради което и същия го
изхвърлил, бягайки. Тази половина от разглобяемото портмоне, в която нямало
пари или други ценности, представляващи интерес за подсъдимия Г., същият
изхвърлил, отдалечавайки се от мястото на деянието.
На 08.03.2016 г. свидетелките М.В. и
Е.Т. – приятелки, около 18,00 часа отишли да пазаруват в магазин „Лекси“ на
бул.“Марица“ в Пловдив. В дамската чанта на В. се намирало нейното портмоне /лачено, цвят пепел от рози/
с паричната сума от 50,00 лева и телефонът й марка „Сони Експерия“, а
приятелката й Т. й била дала за съхранение в дамската й чанта и своето портмоне
бежово на цвят, от еко кожа, съдържащо парична сума от 50,00 лева. Двете се
отправили към квартира на ул.“ Петър
Шилев“ № 16. Прибирайки се от магазина двете влезли в още един такъв – магазин
„Мисота“ на ул.“Пантелей Генов“. Излизайки от него и на път за вкъщи двете
свидетелки били подминати от млад мъж от ромски произход, който ги огледал, но
си продължил пътя, без да каже нищо. Стигайки почти до адреса ул.“Петър Шилев“
№ 16 същият този мъж от ромски произход изненадващо изскочил от близко
намиращия се блок, който се водел на ул.“Тиса“, приближил се до свидетелките и
поискал огънче. Те се притеснили, отговорили, че не пушат и ускорили крачка.
Видели, че непознатият мъж тръгнал в обратна на тяхната посока. Съвсем малко
след това свидетелката В. усетила, че някой дърпа дамската й чанта от дясното рамо.
Тя инстинктивно започнала да я придърпва към себе си и обръщайки се, видяла
същия мъж, който им искал огънче преди малко. Мъжът хванал дръжката на чантата,
дърпал я силно, като при това В. паднала на земята. Дръжката се скъсала и
останала в ръката на нападателя. Чантата останала в ръцете на В., а приятелката
й Т. оставила торбите с покупки на земята до себе си и се притекла на помощ на
приятелката си, викайки силно за помощ. Като видял, че в ръката му останала
само дръжката на чантата, а съпротивата на двете жени е твърде силна,
нападателят хукнал да бяга. Свидетелката Т. тръгнала след него, но го загубила
от поглед. Малко по-надолу намерила само откъсната дръжка от чантата на В..
Двете пострадали свидетелки сигнализирали органите на полицията, като дали
описание на нападналия ги млад мъж, установен по-късно като подсъдимия М.Г..
На
29.02.2016 г. свидетелят А.Л. – полицейски служител, ведно с колегата си Ч.Д.,
изпълнявал служебните си задължения като патрулен полицай за времето от 07,00
до 19,00 часа. Около 18,30 часа били изпратени от ОДЧ на 3-то РУП - Пловдив по
сигнал за извършен грабеж на жена с малко дете. По указанията по телефона от
дежурния при ОДЧ същите спрели патрулния автомобил до подлеза на ул.“Лайка“,
като от другата му страна същият излизал на ул.“Петър Шилев“. Оглеждайки района за лице с дадено им
описание, свидетелят Л. видял лице от ромски произход, известен му с множество
противоправни прояви с прякор „Ури“ или „Урито“, за когото свидетелят знаел, че
е подсъдимият М.Г.. В момента, в който го видял, подсъдимият Г. бягайки слязъл
в подлеза. Излизайки от другата страна свидетелят Л. го подгонил, но не успял
да го стигне и го загубил в междублоковото пространство. Пак там се срещнал и със свидетелката Х. и
чул разговора, в който мъжа й съобщил, че отнетият й телефон е намерен в
градинката пред бл.18 на ул.“П.Шилев“. Издирването на лицето било възложено на
свидетеля И.Ц. – полицейски служител на 3-то РУП - Пловдив. Същият установил,
че М.Г. има явяване по наказателно дело в Районен съд – Пловдив на 10.03.2016
г., където отишъл. Г. се явил на делото и там свидетелят Ц. го установил и
отвел в 3-то РУП – Пловдив за извършване на необходимите действия по
разследването на двата случая на отнети вещи със сила от Х., В. и Т.. Тези три
пострадали свидетелки участвали в разпознаване на лица, за което били съставени
и съответните протоколи, като свидетелката Х. разпознала лицето, обозначено
като № 1 – а именно подсъдимия М.Г. като лицето, което й издърпало портфейла и
телефона и което тя гонила из квартала с колата си. Свидетелката М.В. също
категорично разпознала подсъдимия Г. като мъжа, който й поискал огънче, а в
последствие направил опит да отнеме дамската чанта с двете портмонета и
телефона й. Свидетелката Т. разпознала също подсъдимия М.Г. като лицето, което
поискало огънче и което в последствие дърпало чантата и бутнало на земята
приятелката й В..
Така описаната
в обивинителния акт фактическа обстановка по осъществяване на престъпно деяние
съдът намира за безспорно и категорично установена от събраните по
делото в хода на досъдебното производство доказателства, съгласно разпоредбата
на чл.373, ал.3 от НПК, като на базата на тези доказателства, съдът приема за
напълно установени изложените в обвинителния акт обстоятелства. Съдът кредитира
напълно свидетелските показания на свидетелите Х., Т., В., Т., Л. и Ц., дадени
на досъдебното производство. Свидетелските показания съдът възприема като
логични, последователни и дадени добросъвестно, непротиворечиви
относно фактите, касаещи разследването и съответни и на съдържанието на
писмените доказателствени средства, приложени по делото.
Направеното
от страна на подсъдимия пред съда признание на
фактите по обвинителния акт, напълно се потвърждава от събраните гласни
и писмени доказателства по делото.
При постановяване на присъдата си съдът взе
предвид и писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост и характеристична
справка, справки за лица от АИС БДС, справка от ПД Бойчиновци, извлечение от
деловодната програма на ПРС за хода на наказателно дело от общ характер,
предсъдебен доклад, социален доклад, протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоалбум, копие от протокол на ПРС с определение по ЧНД 1512/2016 г., ведно с
копие от определение на ПОС за потвърждаването му, копие от решение на ПРС по
ЧНД 6404/14, постановено в производство по ЗБППМН, справка за регистрация на
лице в ЦПР, справка за лице – установен извършител на престъпления, копие от
писмо от ВУИ гр.Завет, заповед за полицейско задържане с протокол за обиск,
протоколи за извършване проверка в помещения, съставени по ЗМВР, разписка,
протокол за доброволно предаване, съдебно - медицинско удостоверение за
свидетелката В., протоколи за разпознаване на лица.
За
изясняване на делото са от значение и изготвените две съдебно -оценъчни
експертизи, които дават конкретен отговор на въпроса относно стойността на
инкриминираните вещи към датата на всяко от деянията, която именно дата е от
значение за наказателното производство. Съдът възприема заключенията на
експертизите, като изготвени с необходимите професионални знания и опит.
Възприема
се от съда като професионално и обективно дадено и заключението на съдебно -
психиатричната експертиза, направена за подсъдимия Г.. Съобразно същото към
инкриминирания период подсъдимият Г. е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, като не е страдал от психично
заболяване, бил е в ясно съзнание с целенасочени и мотивирани действия.
Експертизата е дала отговор и на това, че поради възрастта му личността на
подсъдимия е в процес на изграждане, същият е недооценъчен, с намален
самоконтрол, емоционално, биологично, социално и психично незрял, като е
изведена склонност към лъжа и прикриване на данни по делото.
Кредитира
се като обективно и заключението на изготвената дактилоскопна експертиза,
изследвала снетите от инкриминирания телефонен апарат на свидетелката Х.
дактилоскопни следи, което обаче няма пряко значение за изясняване на делото,
доколкото сочи, че изследваните следи са без съвпадение при проверка в
системата AFIS.
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия или непълноти, които да водят до извод,
различен от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно вида
на престъплението и неговия извършител. Ето защо и съдебният състав приема
фактическите констатации на същия, като обосновани и правилни.
При тези доказателства по делото
съдът приема, че с деятелността си подсъдимият Г. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му престъпление в пълния обем на същото,
посочен в диспозитива на обвинителния акт.
От обективна страна съдът е на становище, че
подсъдимият Г. е извършил в
инкриминирания период две деяния, всяко от които осъществява състава на
престъпление по чл.198, ал.1 от НК. И при двата описани в обвинителния акт
случаи, подсъдимият е използвал сила, за да отнеме набелязаните вещи от
свидетелките, като на 29.02.2016 г. издърпал ловко от ръката на свидетелката
Х., както портмонето, така и телефона й, възползвайки се от факта, че тя ги
държи свободно в ръката си, а на 08.03.2016 г. дърпал толкова силно чантата,
носена от свидетелката В., която искал да отнеме, че скъсал дръжката й. И двете
деяния следователно от фактическа страна се характеризират с употребата на сила, насочена именно към прекъсване на
фактическото държане на вещта от нейния владелец, което е проявна форма на
изпълнителното деяние на престъплението по чл.198, ал.1 от НК. При първия от случаите с пострадало лице
свидетелката Х., подсъдимият на практика е довършил изпълнителното деяние, като
след отнемането на вещите е установил и трайна фактическа власт върху тях,
отдалечавайки ги от местопрестъплението и се е разпоредил със същите като със
свои, като част от тях задържал, а друга част изхвърлил. При втория от
случаите, поведението на пострадалата свидетелка В., която, независимо, че
паднала на земята, продължила да стиска чантата си, както и факта, че
спътничката й Т. започнала да вика за помощ, довели до отказа на подсъдимия да
довърши деянието, предвид оказаната му съпротива, като това деяние поради тази
причина и останало във фазата на опита и подсъдимият не могъл изобщо да довърши
изпълнителното деяние на престъплението. Предвид характеристиката на така
описаната престъпна дейност на Г., а именно извършването на две отделни деяния,
всяко от които осъществява състав на престъплението по чл.198, ал.1 от НК,
фактът, че тези деяния са извършени в рамките на няколко дни, при съвсем сходна
обстановка, дори в един и същи район на гр.Пловдив и еднородност на вината,
съдът счита, че последващото второ по ред деяние се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. С оглед стойността на отнетите инкриминирани вещи от владението на
свидетелката Х., която е по-висока от тази на вещите, предмет на деянието от
08.03.2016 г., правилно и по аргумент на противното от разпоредбата на чл.26,
ал.5 от НК, цялостната престъпна дейност на подсъдимия Г. е била квалифицирана
като едно довършено престъпление.
Предвид възрастта на подсъдимия Г., то към периода на извършване на
деянията, включени в рамките на продължаваното престъпление, същият е бил
непълнолетен, поради което и правилно в рамките на квалификацията е посочена и
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, съобразно с предвиденото за
престъплението по чл.198, ал.1 от НК наказание.
От субективна страна, съдът
счита, че всяко от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление,
е извършено умишлено, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
престъплението, предвиждал е последиците му и е целял настъпването им. Описаното поведение на
подсъдимия Г. в тази насока е
показателно, като сочи и на наличната користна цел на престъплението и
осъзнаването от негова страна на противоправоността на извършваното. Липсват
каквито и да било данни относно наличието на понижен самоконтрол на подсъдимия
или недостатъчна способност на същия правилно да преценява характера,
значението, запретеността на деянието и неговите последици, в който смисъл е
определението на категориите “увлечение и лекомислие” съгласно ППВС № 6/75 г.
Напротив, видно е, че въпреки непълнолетието му, подсъдимият е бил с
целесъобразни действия, могъл е да разбира значението на извършеното от него и
да ръководи постъпките си, за което се съди и от заключението на съдебно -
психиатричната експертиза.
Относно определяне на наказанието
за извършеното престъпление, съдът взема предвид, на първо място, че деянието
подсъдимият е извършил като непълнолетен. При това, с оглед редукцията по чл.63,
ал.1, т.3 от НК наказанието, предвидено за престъплението му, е лишаване от
свобода до три години.
Съдът счете, че следва да определи
размера на наказанието под средния размер, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства. Като такива съдът взема предвид изключително младата възраст на
дееца, обстоятелството, че същият е бил неосъждан към момента на
инкриминираното престъпление, изразеното искрено съжаление за извършеното. Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът откроява лошите характеристични данни на
Г., обусловени от последващото му осъждане, данните за множество висящи
наказателни производства спрямо него и регистрациите за множество престъпления
против собствеността. При това положение и с оглед степента на обществена
опасност на дееца и конкретното престъпление, както и определената степен на
риск от рецидив посочена в предсъдебния доклад,
съдът намира, че най-справедливо е да му бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година при съобразяване обстоятелствата по
чл.54 от НК. Същото съставът на съда счита, че е съответно на тежестта на
престъплението, държи сметка за интересите на пострадалите и на обществото като
цяло. Предвид характера на процедурата, която се проведе и съобразно с чл.373,
ал.2 от НПК съдът приложи нормата и на чл.58а, ал.1 от НК и намали така
определеното като адекватно наказание лишаване от свобода за срок от една
година с една трета, като така наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия
и се наложи окончателно с присъдата стана осем месеца лишаване от свобода.
Предвид факта, че подсъдимият е бил неосъждан към инкриминирания период,
а и според съда не се налага за поправянето му същият да търпи реално така
наложеното му наказание лишаване от свобода, то съобразно с чл.66, ал.1 от НК,
както се поиска от прокурора и при прилагане на специалната разпоредба за
непълнолетни по чл.69, ал.1 от НК, съдът отложи изтърпяването на наказание на
подсъдимия с изпитателен срок от една година, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
Тъй като подсъдимият е бил задържан във връзка с делото със заповед за
задържане по реда на ЗМВР на 10.03.2016 г., с постановление на РП Пловдив за 72
часа на 11.03.2016 г. и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
12.03.2016 г., то на основание чл.59, ал.2, вр. с ал.1 от НК това предварително
задържане се приспадна от наказанието лишаване от свобода, считано от
10.03.2016 г. до влизане на присъдата в законна сила.
С оглед признаването на подсъдимия за виновен в извършване на вмененото
му престъпление на основание чл.189, ал.3 от НПК същият бе осъден да заплати
със съгласието на законния си представител направените на досъдебното
производство разноски за експертизи от общо 285,92 лева, дължими по сметката на
ОД на МВР Пловдив, който орган е направил разноските.
Като причини и условия за извършване на деянието съдът откроява ниската
правна култура на дееца, липсата на родителски контрол и загриженост,
криминогенната среда, в която се развива.
По изложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.