Определение по дело №246/2021 на Административен съд - Сливен

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №

 

Гр. Сливен, 22.06.2021 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на двадесет и втори юни две  хиляди двадесет и първа година в състав:

 

Административен съдия: Иглика Жекова

 

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 246 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по жалба от З.А.Д. *** срещу отказ на Заместник – председателя на Държавна агенция за закрила на детето да бъдат съставени актове за извършено административно нарушение от М. Н. Г. и Г.А.Г. – за всеки един поотделно по реда на чл. 45 ал. 6 от ЗЗДет, обективиран в писмо изх. № 95-00-64#28/21.12.2020 г. В жалбата се твърди, че отказът е материално и процесуално незаконосъобразен. С няколко сигнала с характер на жалби Д. информирала Директора на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“, че М.Н.Г. и Г.А.Г., б. и д. на м. ѝ д. М.Г. целенасочено не изпълняват свои задължения по закон – по г. да бъдат о. с. между нея като м. и м. д. В писмото се съдържал отказ да бъдат съставени актове за административно нарушение, като било вписано: „не са налице данни за нарушаване на задължението по чл. 33 ал. 1 от ЗЗДет за оказване на съдействие за о. на л. о. с д. ви от страна на р. на д. ви по б. л.“. Счита, че отказът е постановен от некомпетентен орган и при непълнота на фактическата обстановка. Позовава се на чл. 33 ал. 1 от ЗЗДет, според който с. на б. и д., при които е н. в. м. ѝ д. с а. з., са длъжни да дават сведения на Д. като нейна м. и е. ж. р. и да съдействат за установяване на л. ѝ о. с д. М. А. Г. За целта бил изготвен г. от ДСП – К. за осъществяване на с. между м. и м. д. с посочени конкретно д., ч. и м. за с. Такива с. не били се състояли по в. на б. и д., а отразеното в протоколите от служителите на ДСП – К. не отговаряло на истината. Заявява още, че при постановяване на отказа за съставяне на АУАН, административният орган не се е съобразил с разпоредбите на чл. 6 и чл. 7 от ЗАНН, както и пропуснал разпоредбата на чл. 26 ал. 3 от ЗАНН. Моли съда да отмени отказа на Заместник – председател на ДАЗД да бъдат съставени актове за административно нарушение срещу М.Н.Г. и Г.А.Г. по реда на чл. 45 ал. 6 от ЗЗДет, с претенция за разноски.

От данните по делото се установява, че в Държавна агенция за закрила на детето са постъпили писма вх. № 95-00-64 #14/05.11.2020 г., 95-00-64#15/05.11.2020 г., 95-00-64#16/06.11.2020 г., 95-00-64# 17/06.11.2020 г. и 95-00-64 #18/06.11.2020 г., в които З.Д. заявила, че р. с. с д. М.Г., съгласно утвърден г. на 29.09.2020 г., 06.10.2020 г., 13.10.2020 г. и 20.10.2020 г. са били възпрепятствани от р. на д. по б. л. По повод на постъпилите писма в ДАЗД била извършена проверка с изискани от ДСП – К. писмени доказателства във връзка с изложените в сигналите твърдения. Според писмен отговор на Директора на ДСП – К., на 29.09.2020 г. е проведена с. между м. и д. с продължителност *** м. Такава с. се е състояла и на 06.10.2020 г., но поради з. на д., по желание на м. с. е прекратена. Според протокол от 13.10.2020 г., б. по б. л. е посетила о. и е обяснила, че д. е в автомобил отпред, но не желае да излезе от него и да влезе в с. Направени са опити и от страна на служителите да с. д. за с. с м. си, но безуспешно, а и самата Д. отказала да излезе до автомобила. Идентичен е бил и случаят на 20.10.2020 съгласно писмо изх. № 95-00-64#28/21.12.2020 г.

На 18.02.2021 г. срещу Г.А.Г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. А, № 0000514 с правна квалификация на нарушението чл. 45 ал. 6 от Закона за закрила на детето. Идентичен акт бил съставен със сер. А № 0000515/18.02.2021 г. и срещу М.Н.Г..

Предмет на оспорване пред настоящата инстанция (както е очертан в жалбата) е законосъобразността на отказ на Заместник – председателя на ДАЗД да състави актове за административно нарушение по реда на ЗАНН за извършени административни противоправни деяния, съставомерни по Закона за закрила на детето.     

При горните данни настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати, като съображенията на съда са следните:

Оспореният акт не съставлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК. Съгласно тази разпоредба, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. По аргумент от разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗАНН, актовете за установяване на административно нарушение са документи с правно значение с констатираща и сезираща функция, въз основа на които се образува административнонаказателно производство и са част от процедурата по ангажиране на административнонаказателната отговорност, касаеща правораздавателната (санкционна) дейност на администрацията. АУАН не се издават по реда на АПК и не носят белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК. Следователно, отказът да се състави такъв акт не може да се приравни на отказ за издаване на административен акт. Нещо повече, за да се приеме, че е налице отказ за издаване на индивидуален административен акт, следва същият да отговаря кумулативно на всички изисквания за цитираната процесуална разпоредба на АПК, в т.ч. с неговото съдържание (обективирано властническо волеизявление) да се създават права или задължения или непосредствено да се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. В процесния случай с исканите актове, респ. с несъставянето на такива по никакъв начин не се създават права или задължения, както и не се засягат права, свободи или законни интереси на настоящия жалбоподател З.А.Д.. В този смисъл е практиката на Върховен административен съд, застъпена в Определение № 14918/6.12.2017 г., постановено по адм.д. № 12690/2017 г. по описа  на съда. Ето защо, настоящата съдебна инстанция приема, че оспореното от последната писмо има само уведомителен характер, но не и такъв на административен отказ по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК, поради което и процесната жалба се явява без годен за оспорване акт – абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата.

При горните съображения жалбата се явява процесуално недопустима като подадена срещу акт, който няма белезите на административен такъв, което е и пречка за разглеждането й по същество с произнасяне по нейната основателност. Тези обстоятелства налагат оставянето на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

 

         Водим от изложените мотиви и на основание чл. 159 т. 1 от АПК, Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на от З.А.Д. *** срещу отказ на Заместник – председателя на Държавна агенция за закрила на детето да бъдат съставени актове за извършено административно нарушение от М.Н.Г. и Г.А.Г. – за всеки един поотделно по реда на чл. 45 ал. 6 от ЗЗДет, обективиран в писмо изх. № 95-00-64#28/21.12.2020 г., като недопустима.

 

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо образуваното съдебно производство по административно дело № 246/2021 година по описа на Административен съд Сливен.

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 7 – дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                                        

Административен съдия: