Р Е
Ш Е Н И Е
№… Разград
3.ХІІ.2019г. Разградски
окръжен
година Град
2019
съд
21.Х.
На Година
публично РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Секретар:Светлана Лазаров ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА АТАНАС
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
В. гражданско 2019 №229
дело по описа за година
за да
се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №123/1.ІV.2019 по грд
№2012 по описа му за 2018г., състав на РРС
уважил частично исковете на Д.Ф.Р., ЕГН********** срещу „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД,
ЕИК200813931 като на осн.чл.215 КТ и чл.32 от Н-ба за служебни командировки и
специализации в чужбина е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца,
полагащи му се за времето от 13.ІХ.-15.Х.2016г. дневни командировъчни в размер
на 792,11лв. и за периода от 16.Х.-30.ХІ.2016г. дневни команировъчни в размер
на 1 847,48лв. Сумите са присъдени ведно със законна лихва, считано от 16.Х.2016
до окончателното им изплащане. С така постановеното решение искът, предявен от Д.Ф.Р. срещу
„АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, за дължими му
се на осн.чл.215 КТ команировъчни в размер над 1847,48 до претендираните
за времето от 16.Х.-30.ХІ.2016г. 2 429,14лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Като неоснователен и недоказан е отхвърлен и насрещно предявеният от „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД,
ЕИК200813931 срещу Д.Ф.Р., ЕГН********** иск, за дължимо му се на осн.чл.5 ЗЗД
връщане на недължимо платени 638,25лв. С
постановено в производство по чл.248 ГПК Определение №2265/17.V.2019г., РРС
оставя без уважение молбата на „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД за изменение на Решение
№123/1.ІV.2019 по грд №2012/2018 в частта му за разноските.
Недоволно от така
постановеното решение, ответното „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД, ЕИК200813931 обжалва
същото в частта, с която е осъдено да заплати на ищеца
претендираното на осн.чл.215 КТ
обезщетение, както и в частта, с която като неоснователен е отхвърлен насрещно предявеният иск. Моли за обезсилване
на решението като недопустимо постановено по спор, разрешен между страните на същото
основание с влязъл в сила съдебен акт. Позовавайки се на неправилност, необоснованост и незаконосъобразност,
жалбоподателят моли и за отмяна на решението в обжалваните му части,
и постановяване на ново такова , с което
въззивният съд да отхвърли предявените
срещу него искове и уважи насрещно предявеният от него иск. Претендира присъждане на доказано сторени за
двете инстанции разноски. В срока по чл.248, ал. ГПК е подал жалба и срещу
определението, с което му е отказано изменение на решението в частта за
разноските. Твърдейки недоказаност на
същите, възразява срещу присъдените с
обжалваното решение разноски в полза на ищеца. Не сезира съда с доказателствени
искания.
В законоустановените и
предоставени му за това срокове, въззиваемият
Д.Р. се е възползвал от правото си на отговор и е оспорил основателността на жалбите
Съответно
на дължимото по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че атакуваното решение е
валидно, а в обжалваните си части и допустимо постановено по същество на
предявената по реда на чл.21 КТ и 5 ЗЗД
защита.
Както при разглеждане на делото, така
и при постановяване на решението, първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 131 и сл. ГПК, и не е нарушил процесуалните
правила, гарантиращи правото на участие, и защита на страните. Правилно и съответно на търсената с иска защита
е разпределил доказателствената тежест, като в рамките
на дължимото се по см. на чл.140 и сл. ГПК е възложил на всяка от
страните, подлежащите на доказване от нея факти. Спорът е напълно изяснен от
фактическа страна, с допустими по см. на ГПК доказателства, които поотделно и в
съвкупността си сочат на относимост към
подлежащите на доказване и правно релевантни за изхода на делото факти. Пред
тази инстанция не се навеждат обстоятелства, внасящи различие в
установената от РРС фактическа обстановка, която с препратка по чл.272 ГПК се
споделя изцяло от настоящия съдебен състав.
Разгледана по същество, подадената срещу решението на РРС жалба е неоснователна. РОС не
установи релевираните с нея отменителни основания.
Правилно, съответно на
доказателствата и приложимия материален
закон, първоинстанционният съд е приел, че по сила на установените с въззивника
трудови правоотношения, въззиваемият е работел като шофьор на товарен автомобил
и е осъществявал възложените му от работодателя задгранични рейсове. В предмет
на заявената на осн.чл.215 КТ защита са въведени полагащите му се обезщетения: за
възложена му със Заповед №82/13.ІХ.2016(вж.л.43) командировка
до Румъния за времето от 13.ІХ.-14.ІХ.2016; за командировка, реализирана за времето от 30.ІХ-15.Х.2016
по маршрут до Русия, съгл. Заповед
№89/28.ІХ.2016(вж.л.47) и за командировка , реализирана за времето от 16.Х-30.ХІ.2016г
до Беларус и Турция, съгл. заповед №101/4.ХІІ.2016г.(л.51).
От приложената като доказателство преписка по грд №805/2017 на РРС се установява, че по това дело, с постановеното и влязло в сила на 10.ІХ.2018г. Р.№196/21.VІІ.2017г. между същите страни и на същото основание е разрешен спор за полагащо се на въззиваемия обезщетение по чл.215 КТ, но за период на м.ХІІ. 2016, м.І и м.ІІ.на 20-17г. Т.е., не е налице идентичност в разрешения със сила на пресъдено нещо период и предявения такъв в настоящото производство. Поради което, както правилно е приел и първоинстанционният съд искът се явява допустимо предявен и се следва разрешаването му по същество.
В предоставеният му
срок за отговор, работодателят
е предявил насрещен иск с правно твърдейки плащането й на ищеца без
основание (при начална липса на основание) .
Не е спорно между страните, че ответникът като
работодател е командировал ищеца, в изпълнение на задълженията му като шофьор
да извършва международни превози.Между страните не се спори, а и от
доказателствата се следва за установено,
че въззиваемият е изпълнил и отчел командировките, възложени му с цитираните по горе заповеди.
В настоящото производство спорът се концентрира
върху изправността на работодателя по отношение на вмененото му с чл.215 КТ
задължение за заплащане на дължимото се на командирования работник/шофьор
обезщетение.
Според
посочената разпоредба при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет. По силата на тази законова делегация с ПМС № 115/2004 г. /Д. В. бр. 50/2004 г./ е
приета Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. С Наредбата са предвидени специални правила за командировъчните пари на
персонала на сухоземни, въздухоплавателни и водни транспортни и специални
средства. За шофьорите при автомобилните превози (персонал на сухоземни
транспортни средства) е приложима нормата на чл. 31 от НСКСЧ, в която е
разпоредено, че те получават командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
Приложение № 3 - изрично в този смисъл е Решение № 759 от 29.ХІІ.2010 г. на ВКС
по гр. дело № 1361/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващо част от задължителната за настоящия съд съдебна практика.
Персоналът
на транспортното средство по смисъла на § 1, т. 3 ДР на НСКСЧ може да се състои
и от един човек, чиято работа при командироването е именно осъществяването на
превоза. По този въпрос е налице задължителна за настоящия съд съдебна практика
- Решение № 147/21.VІІ.2010 г. на ВКС на РБ, по гр. дело № 3034/2008 г. на ІІІ
г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е посочено, че
персоналът на транспортното средство може да се състои и от един човек, чиято
работа при командироването е именно осъществяването на превоза, поради което и
във всички случаи, в които командироването е с цел превоз на товари и хора е
приложима нормата на чл. 31 от НСКСЧ, като размера на командировъчните пари се
изчислява по правилата на Приложение № 3 към което препраща същата норма.
Ищецът
като шофьор на товарен автомобил е осъществявал през процесния период превоз на
стока извън граница и в този смисъл като на персонал на сухоземно транспортно
средство размерът на дължимите командировъчни суми следва да се изчисли по
правилата на Приложение № 3, а не на Приложение № 2.
Законодателят
е делегирал на Министерски съвет правото да определя минималните размери на
командировъчните обезщетения и е предвидил, че е допустимо да се определят
по-големи размери по реда на колективното или индивидуалното трудово договаряне
- чл. 228, ал.2 от КТ. Следва да се отбележи, че командироване се
извършва въз основа на писмена заповед, която писмена заповед съгласно чл. 5,
ал.2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/ НСКСЧ/,
съдържа съответните реквизити, като един от тях е финансовите условия на
командировката - пътни, дневни и квартирни пари. Предвид това и съобразявайки
разпоредбата на чл. 228, ал.2 от КТ командировъчни се дължат като минимални
размери съгласно наредбата. Т.е. касае се за обстоятелства, установими и
подлежащи на доказване с писмен акт.
В
заключение, назначената и приета от страните, и съда СИЕ е установила, че за
процесния период от 13.ІХ.2016 г. до 30.ХІ.2016 г. въззиваемият е бил в
командировка в чужбина 49 дни, за които в
обезщетение по чл.215 КТ му се следват 2587,58 лв. От които - 1120,40 лв.,
дължими на въззиваемия в обезщетение за осъществената
по заповед на въззивника командировка в периода 13.ІХ.2016 г. – 15.Х.2016 г., а 1847,48 лв. за осъществената в периода 16.Х.2016 г. – 30.ХІ.2016
г. командировка.
Правилно и в съответствие с доказателствата първоинстанционният съд е
приел за доказан размера на командировъчните за втория до размера на 1847,48 лв., а за първия, след приспадане на доказано
заплатените му до дата на иска 332,88лв. -
до размера на 792,11 лв.
Настоящата
инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното решение
по въпроса за дължимост на претендираните
по реда на чл.215 КТ командировъчни пари.
Тъй като в тази част изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По предявения на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД насрещен иск: Съгласно цитираната законова норма, който е получил нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. Ищецът по насрещния иск твърди,
че ищецът е получил заплатената му в размер на 638,25лв. сума
без основание и в повече от дължимото му
се за командировки обедщетение.
Съгласно чл. 271, ал. 1 КТ
работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за трудово възнаграждение и обезщетения по
трудовото правоотношение, които е получил добросъвестно. Парите за командировки
съставляват обезщетение по трудовото правоотношение по смисъла на КТ, поради
което и попадат в обхвата на горната разпоредба. В чл. 8, ал. 2 от КТ е
установена оборима презумпция за добросъвестност при осъществяването на
трудовите права и задължения. Оборването на законовата презумпция е било в
тежест на работодателя, твърдящ неоснователността на плащането. Доказателства,
от които да следва извод за оборването й, не се установяват по делото. Съобразявайки се с тази законова постановка,
правилно първоинстанционният съд е приел насрещният иск за недоказан по
основание.
При това положение, след като във
въззивната жалба относно насрещния иск ответникът не е навел доводи, черпени от
разпоредбата на чл. 271 КТ, то и за настоящата инстанция не е налице правна
възможност да приеме нещо различно от приетото от първоинстанционния съд по
отношение на насрещния иск.
По тези съображения и в тази част
решението също следва да бъде потвърдено.
Ч.ж., подадена от „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД срещу
постановеното в производство по чл.248 ГПК Определение №2265/17.V.2019г., с което РРС и оставил без уважение молбата му
за изменение на Решение №123/1.ІV.2019
по грд №2012/2018 в частта му за разноските, е неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение. С оглед изхода на делото и съответно на изискванията на
чл.78 ГПК, РРС е присъдил на ищеца сторени от него разноски в размер, съизмерим
с уважената част от исковата му претенция. Извършените от него разноски се явяват
доказани по основание и размер с приложения по делото договор за правна помощ.
В обобщение обжалваното решение следва
да бъде потвърдено изцяло като правилно и обосновано, а жалбата срещу
определението за разноски-оставена без уважение. .
При този изход от делото разноски на
въззивника не се присъждат.
Въззиваемият не сезирал съда с искане за присъждане на разноски за настоящата
инстанция, но доказателства такива да са сторени не са ангажирани, поради което
и разноски не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №123/1.ІV.2019 по грд №2012/2018
на РРС.
Оставя без уважение частната жалба,
подадена от „АРОН ЛОГИГИСТИК“ООД срещу постановеното в производство по чл.248 ГПК Определение
№2265/17.V.2019г., с което РРС и оставил без уважение молбата му за изменение на Решение №123/1.ІV.2019 по грд
№2012/2018 в частта му за разноските.
Решението е окончателно и по арг.
на чл.280, ал.3, т.3 ГПК не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.