Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.02.2022 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и девети ноември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Христина Йорданова и в присъствието на прокурора Малинова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 5 575/21г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен иск с правно
основание чл.2в ал.1 от ЗОДОВ за сумата от 68 040, 16 лв.
Ищецът „С.Б.“ ООД, чрез
процесуалния си представител адв. Х.Х., твърди в исковата си молба, че е собственик
и оперира фотоволтаична електроцентрала
ФТЕЦ „С.“, находяща се в УПИ ХIII-101, кв. 68,
гр. Пордим, присъединена към електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на основание сключен договор, по силата на който
последното дружество се е задължило да изкупува произведената от ищеца
електрическа енергия, съгласно условията и сроковете в него по преференциална
цена, определена от КЕВР. Твърди се, че така сключеният договор е със срок на
действие до 28.06.2032 г.
Изложени са твърдения в исковата молба, че
електроцентралата е частично финансирана с договор от 01.12.2011 г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 от Програмата за развитие на селските райони 2007
– 2013 г., съгласно който е предоставена безвъзмездна финансова помощ на ищеца.
Твърди се в исковата молба, че съгласно договора,
преференциалната цена на електрическа енергия не подлежи на промяна през целия
срок на неговото действие, а същата е определена с оглед решение
Ц-18/20.06.2011 г. на КЕВР, действало до 24.07.2015 г., а впоследствие с оглед
последващо решение Ц-14/01.07.2014 г.
Изложени са твърдения, че в срока на действие на
договора, настъпили промени относно цената на произвеждана и доставяна ел.
енергия предвид разпоредбата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ. В исковата молба са
наведени твърдения, че цената на произведената електрическа енергия са
приложими клаузите на сключения договор, а не сочения параграф на закона, довел
до намаляване на преференциалната цена. Сочи се, че с разпоредбата на §18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ е налице очевидна и несъразмерна намеса на държавата в
патримониума на засегнатите дружества и осуетяване на легитимното очакване,
базирано на ясен закон и сключени в негово изпълнение дългосрочни договори. Твърди
се, че приемането на този параграф противоречи на основни начала на правото на
ЕС, отнасящи се до правната сигурност и легитимни очаквания на лицата. Твърди
се, че нормата на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ противоречи на Директива 2009/28/ЕО, на
Директива 2009/72/ЕО, на ХОПЕС, по подробно развити в исковата молба
съображения. С оглед соченото противоречие на законовата норма с правото на ЕС са
изложени твърдения, че произведената от ищеца електрическа енергия в периода
април 2016 г. – април 2018 г. , за което са издавани фактури на обща стойност
14 629, 35 лв., при уговорената в договора преференциална цена са били на
обща стойност от 82 669, 51 лв., поради което неплатената разлика от
68 040, 16 лв., поради §18 от ПРЗ на ЗИДЗЕ се явява имуществена вреда, под
формата на пропуснати ползи от реализиране на приход за периода 30.04.2016 г. –
30.04.2018 г. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от
заявения иск и е сезирал съдът с искане да осъди ответника да му заплати
горната сума. Претендира се законна лихва върху същата респ. сторените в
производството съдебни разноски.
Ответникът Р.Б., чрез процесуалния си представител
Министерство на финансите, оспорва заявения иск по съображения, изложени в
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, за неоснователност на заявената
претенция. Претендират се разноски.
Контролиращата страна П.на Р.Б., чрез своя процесуален представител
заявява становище за неоснователност на претенцията.
Съдът след като обсъди
становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Претендираната от ищеца имуществена вреда, под формата на
пропуснати ползи, според заявените твърдения в исковата молба е с оглед §18 от
ПЗР на ЗИДЗЕ. С цитираната правна разпоредба са преуредени правните последици от извършената инвестиция от ищеца и сключен
договор за изкупуване на електроенергия между ищеца и трето за
спора лице. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени подробни
съображения за противоречието на разпоредбата на с чл. 4 §3 от ДЕС, на Директива 2009/28/ЕО, на Директива 2009/72/ЕО и на ХОПЕС.
На първо място, видно от определение на СЕС,
10 състав от 30.04.2020 г. по съединени дело С-818/19 и С-878/19 по отправени
преюдициални запитвания, отнасящи се до тълкуване на чл.3 §3 ал.1 б“а“ от
Директива 2009/28/ЕО , на чл. 16 и чл.17 от ХОПЕС, както и на принципите на
недопускане на дискриминация, на правна сигурност и на защита на оправданите
правни очаквания е установено, че нито една от сочените разпоредби не съдържа
забрана за държавите членки да наложат такса за производство на енергия от
възобновяеми източници като право на всяка държава-членка е да прилага схема за
подпомагане, която може да включва пряко ценово подпомагане, включително
преференциални тарифи и премийни плащания. В
цитираното определение, СЕС е обосновал некомпетентността си относно тълкуване на
разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от ХОПЕС респ. на принципите на недопускане на дискриминация, на правна сигурност
и на оправданите правни очаквания,
позовавайки се на нормата на чл. 51 §1 от хартата, съгласно която
разпоредбите й се отнасят до държавите членки единствено, когато те прилагат
правото на Съюза. Актовете на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички
съдилища и учреждения в Р.Б. по арг. на чл. 267 от ДФЕС /аналогично чл. 633
от ГПК/, поради
което настоящият съдебен състав е обвързан от даденото разрешение.
Дори да се подложи на тълкуване, разпоредбата
на чл. 17 §1 от ХОПЕС, същата съставлява гаранция относно правото на
собственост на частноправни субекти като постановява забрана за лишаване от
собственост, освен в обществена полза и в предвидените от закона случай срещу
справедливо обезщетение. Промяната на §18 от ПЗРЗИДЗЕ касае бъдещ доход на
определени стопански субекти – производители на електроенергия от възобновяеми
източници и за да се признае същия за „собственост“ следва да притежава
качествата на сигурно вземане. Такъв характер процесното по делото вземане, по
мнение на настоящия съдебен състав, не притежава, доколкото в текста на самия
договор между ищеца и третото за спора лице за изкупуване на ел. енергия от
29.06.2012 г. изрично са предвидени обстоятелства, които по естеството си влияят на начина на определяне на преференциалните цени и
допускат промяна в отношенията между страните. Нещо
повече, от словесната конфигурация на разпоредбата на чл. 17 §1 от ХОПЕС е
предвидена недвусмислена възможност субектът да се лиши от собственост в
обществена полза като именно с тази цел е обоснована процесната законодателна
промяна на §18 от ПЗРЗИДЗЕ. Тази обществена полза е предмет на обсъждане и на
КС на РБ, който с решение 5/11.05.2017 г. по конст.д. 12/2016 г. е посочил, че „държавната интервенция в разходите на обществото чрез
ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата ситуация го
изисква (в случая - доказан дефицит на НЕК и несъразмерна тежест за
потребителите - битови и бизнеса), е социално оправдана“. Не могат да бъдат споделени изложените твърдения в
исковата молба, касаещи правните очаквания на ищеца. Предприетата законодателна
промяна, както беше посочено, е с оглед обществения интерес за регулиране на
енергийния пазар. Недопускане на промяна в действащата законодателна рамка за
дълъг период от време /20 годишния договор на ищеца/ в динамична ситуация на
преход към отварящ се за конкуренция електроенергиен
пазар на национално ниво и изграждането на вътрешен енергиен пазар за ЕС не намират правна опора. Аналогични по съдържание са и
мотивите на КС на РБ в цитираното вече решение. В същото решение изрично е
подчертано, че със законодателната промяна „се постига ефективно реализиране на принципа - законът да гарантира
равни условия за стопанска дейност на всички икономически активни субекти,
установен в чл. 19 ал.2 от КРБ“, с което изрично се
опровергават наведените в исковата молба твърдения за нарушение на чл. 16, чл. 20
и чл. 21 от ХОПЕС. Нещо повече, в решението на КС изрично се посочва, „че СЕС не е особено благосклонен към аргумента за
легитимни правни очаквания в контекста на държавната помощ и поставя съществени
изисквания към инвеститорите (решение по дело С-5/89 Commission of the European Communities v Federal
Republic of Germany, пар. 14; по присъединени дела T-427/04 и T-17/05 France
and France Télécom v Commission и по дело C-24/95
Alcan, Land Rheinland-Pfalz v Alcan Deutschland GmbH, пар. 49; СЕС не поддържа
и последващо саниране на неспазена процедура по дело T-150/12, Greece v Commission, 2014 г.). Задължителността на решенията на КС,
настоящият съдебен състав намира за безпредметно да обсъжда с оглед нормата на
чл. 14 ал.6 от ЗКС.
Отново в цитираното решение на КС се дава
отговор на твърденията в исковата молба, че чл. 16 от ХОПЕС не допускал при
сключен договор да се осъществява изменение на един от основните му елементи
/цената/ чрез законодателен акт в полза на един от субектите на договора. КС
отбелязва, че „правилото на §18
от ПЗРЗИДЗЕ не води до промяна на съществени елементи на
заварените договори за изкупуване на електроенергия от ВИ, каквито са предметът
и срокът на договора, преференциалният характер на цената за изкупуване,
приложима за производителите по същата ал. 1, а единствено режима на
ценообразуване, за договори за изкупуване с неприключил срок“, поради което твърдението на ищеца не може да бъде
споделено от настоящия съдебен състав.
При тези изложени съображения, настоящият
съдебен състав намира заявения иск за неоснователен и като такъв същия следва
да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл. 78
ал.3 от ГПК на ответника се следва сумата от 300 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Х.Х.
иск с правно основание чл. 2в ал.1 ЗОДОВ срещу Р.Б., представлявана от М. на ф.,
с адрес: гр. София, ул. „Г.С.Раковски“ 102 за заплащане на сумата от 68 040, 16 лв. – имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи от реализиране на приход за периода 30.04.2016 г. – 30.04.2018 г., настъпили
в следствие приемането на §18 ал.1 от ПЗРЗИДЗЕ като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.Б.“ ООД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв. Х.Х. да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Р.Б., представлявана от М. на ф., с адрес: гр.
София, ул. ****** сумата от 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на контролираща страна – П.на РБ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :