Р
Е Ш Е Н И Е
№ 27 , 14.02.2020г., гр.Исперих,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и осми януари две хиляди
и двадесета година,
в публично заседание, в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Анна Василева
като разгледа докладваното от
Съдията
гр.дело № 325 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова
молба вх.№ 1828/ 02.05.2019г. от „Топлофикация - Разград” ЕАД представлявано от
М.Н.К. – изпълнителен директор, с която молят съда да признае за установено по
отношение на ответника Д.С.Х. ***, ул.”Мелник” № 1, че същият дължи
на ищцовото дружество сумата 1210.66лв. – главница, обезщетение по чл.86 от ЗЗД
в размер на 72.91лв. за периода от 31.12.2017г. до 14.10.2018г. , както и
сумата 25.67лв. заплатена държавна такса по протекло заповедно производство по
чгрд № 884/ 2018г. по описа на РС – Исперих. В исковата молба се разказва, че
ищецът е доставял на ответника топлинна енергия за битови нужди по реда на
Закона за енергетиката, като ответната страна е имала задължение да заплаща получената
топлинна енергия, нещо което Д.Х. не е сторил. Това е наложило подаването на
заявление по чл.410 от ГПК до Районен съд – Исперих. По това заявление
заповедният съд се е произнесъл, като е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2018г., като е присъдило сумите – предмет
на установителната претенция. Ответникът не е открит на съдържащите се в НБД
„Население” адреси, което е предпоставило указание до кредитора за предявяване
на иск за установяване на вземането. Това „Топлофикация - Разград” АД е сторило
в настоящото производство. Заявена е и претенция за присъждане на разноски в
настоящото исково производство.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпили писмен отговор от назначеният особен представител на
ответника Д.С.Х. – адвокат Н.М.. Той счита искът за недопустим поради липса на
надлежна легитимация на ищеца по договора. На следващо място намира, че
представената по договора справка за задължения на ответника нямала
доказателствена тежест. Следвало да се изискат фактурите за задълженията на
ответника. На този етап искът се считал за недоказан. Моли за неговото
отхвърляне. Не се налага назначаване на експертиза каквато е поискана от
адвокат М., тъй като за фактите посочени от особеният представител на
ответника, доказателствената тежест се носи от ищцовата страна.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовото дружество поддържа иска от фактическа и
правна страна и моли същият да бъде уважен в цялост.
Назначеният особен
представител по отношение на ответницата Д.С.Х. поддържа
депозираният писмен отговор. Твърди, че ищците не доказват наличие на договор
между тях и ответника с оглед на който да черпят права и който да предпоставя
заплащането на търсените суми. Моли исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени
доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка : Ищцовото дружество е лицензирано за
производство и пренос на топлинна енергия.
В тази връзка същото е доставчик на топлинна енергия и в етажната
собственост, в която е апартамент № 34, находящ се в блок 5, етаж 7 на жк
«Лудогорие» град Разград собственост на ответницата Д.С.Х..
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 884/ 2018г. по описа на РС – Исперих е
издадена заповед за
изпълнение от 13.11.2028г. срещу Д.С.Х. *** за следните суми : 1210. 66 /хиляда двеста и десет лева и шестдесет и шест стотинки/- главница,
мораторна лихва за забавено плащане в размер на
72.91 /седемдесет и два лева и
деветдесет и една стотинки/ за периода от 31.12.2017г. до 14.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 15.10.2018г. до окончателното заплащане на задължението, както
и сумата 25.67 /двадесет и пет лева и
шестдесет и седем стотинки/ представляваща заплатена държавна такса,
явяваща се разноски по делото, като вземането произтича от ползвана и
незаплатена доставена топлинна енергия в периода 30.11.2017г. до 28.06.2018г. Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и на основание
чл.415, ал.1 т.2 от ГПК на ищеца е дадено указание да предяви иск за
установяване на вземането си.
Представените по делото
фактури за доставена топлинна енергия не са оспорени от страните по
делото. Същите се отнасят за периода 01.01.2018г. до 16.10.2018г. и са за
сумата 1210.66 лв. главница и 72.91 лв. мораторна лихва за периода 31.12.2017г.
до 14.10.2018г.
По делото са
представени общите условия на договорите
за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация Разград” ЕАД гр.Разград на
потребители за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което
същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия
може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да
заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на периода, за който
се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.62, ал.6 от същите Общи условия е посочено, че ако новият и
предишният собственик или ползвател не уредят помежду си отношенията по
заплащане на топлинната енергия, новият собственик заплаща всички сметки за
имота след датата на промяна на собствеността.
С оглед изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявеният установителен иск е допустим, а по същество се
явява основателен и доказан и като такъв, следва да бъде изцяло уважен.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от
28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и
Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от
Закона за енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия са
публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в
30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на
основание Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който
изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на
парично задължение.
Като собственик на недвижимия имот, находящ се в град Разград, жк
«Лудогорие», блок 5, етаж 7 в режим на етажна собственост, присъединена към
топлопреносната мрежа на „Топлофикация Разград“ ЕАД за процесния период
ответницата е била абонат на
„Топлофикация-Разград“ ЕАД и дължи заплащане на доставената в обекта
топлоенергия, респ. съответната част от сумата, начислена за отопление на сградната
инсталация.
Прегледа на фактурите установява по безспорен начин, че
стойността на главницата за процесният период възлиза на сумата 1210.66лв. – така както същата е заявена в
заповедната процедура. Ползвайки интернет калкулатор на сайта на Националната
агенция за приходите съдът изчисли, че за заявеният период от датата на падежа
на първата фактура до депозиране на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно - 31.12.2017г.
до 14.10.2018г. стойността на мораторната лихва за забавено плащане възлиза на
сумата 97.53лв. До толкова, до колкото, обаче, предмет на заповедната процедура
е била сума в размер на 72.91 лв. – сума,
която не надхвърля изчислената от съда, то до тази сума установителният иск
следва да бъде уважен.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. С оглед изхода йна делото и уважаване на исковите претенции
изцяло, ответникът Д.С.Х. следва
да заплати сумата 25.67
/двадесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/ представляваща заплатена държавна такса - разноски по ч.гр.д.№ 884/ 2018г. по
описа на РС – Исперих и 74.33 лв. разноски по настоящото
дело – довнесена държавна такса, както и 130.00лв. юрисконсултско
възнаграждение в настоящото исково производство и 200.00 лв. заплатено
възнаграждение за особен представител.
По отношение на предявения иск за установяване дължимостта
на разноските по ч.гр.д.№ 884/ 2018г. по описа на РС – Исперих, съдът следва да прекрати производството поради липсата на
правен интерес от водене на същия.
Воден от изложеното
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.С.Х. ***, че
същият дължи на ищцовото дружество „Топлофикация - Разград” ЕАД представлявано
от М.Н.К. – изпълнителен директор сумата 1210.66 /хиляда
двеста и десет лева и шестдесет и шест стотинки/ – главница, обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 72.91/седемдесет и два лева и деветдесет и една стотинки/ за периода от 31.12.2017г. до
14.10.2018г., представляващи стойността на шест броя фактури за ползвана и незаплатена доставена топлинна енергия в периода
30.11.2017г. до 28.06.2018г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от „Топлофикация - Разград” АД представлявано от М.Н.К. – изпълнителен
директор срещу Д.С.Х. *** за установяване на задължението за заплащане
на сумата 25.67 /двадесет и пет лева и шестдесет и седем
стотинки/ представляваща заплатена държавна такса - разноски по ч.гр.д.№ 884/ 2018г. по
описа на РС – Исперих.
ОСЪЖДА Д.С.Х., ЕГН – ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
Разград” АД представлявано от М.Н.К. – изпълнителен директор и адрес на управление град Разград, ул.“Черна“ Западна промишлена
зона сумата 25.67 /двадесет и пет лева и шестдесет и седем стотинки/ представляваща
заплатена държавна такса - разноски по ч.гр.д.№ 884/ 2018г. по описа на РС – Исперих.
ОСЪЖДА Д.С.Х., ЕГН – ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Топлофикация -
Разград” АД представлявано от М.Н.К. – изпълнителен директор и адрес на управление град Разград, ул.“Черна“ Западна промишлена
зона сумата 74.33 лв. разноски по
настоящото дело – внесена държавна такса, както и 130.00лв. юрисконсултско
възнаграждение по настоящото дело и 200.00 лв. заплатено възнаграждение за
особен представител в настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред въззивна
инстанция Окръжен съд – Разград.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :