Определение по дело №815/2020 на Окръжен съд - Плевен

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№..........................

                            град ПЛЕВЕН, 21.10.2020година

 

 

                      ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ОКТОМВРИ,  през ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА   

                                                                               СВЕТЛА ДИМИТРОВА

 

и с участие на секретаря…………………………………………..в присъствие на прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията……ТАТЯНА БЕТОВА…….Ч.гр.д. № 815 по описа на съда за 2020година, и за да се произнесе, съобрази:

    

                     Производство по чл. 396 от ГПК.

                   Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по повод частната жалба, подадена от “****”АД гр.София, представлявано от управителите Л.Л. Я. и В. П. М. против ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 3012 от 17.09.2020година на Плевенски районен съд, постановено по ч.гр.д. № 20204430104715 по описа на същия съд,  с което е била уважена молбата на „*****“ООД гр.Плевен за допускане на обезпечение на осн. чл. 390 ГПК във вр. с чл. 397, ал.1, т.2 ГПК на бъдещ иск за сумата 8 604.40лв. против жалбоподателя “****”АД гр.София, чрез налагане на запор върху сметки на ответника, в лева и валута, открити в „****”АД гр.София до размера на вземането. 

                   В частната жалба се изтъкват съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Жалбоподателят счита, че Плевенски РС необосновано е приел че са налице достатъчно писмени доказателства сочещи на вероятната основателност на бъдещия иск и не е определил гаранция в размер на 20 % от вземането.Частния жалбоподател счита, че не е обоснована и нуждата от обезпечаване. Моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение на Плевенски РС и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение на бъдещия иск, а ако не бъде уважено това искане – да бъде изменено определението на първоинстанционния съд като бъде определена гаранция в размер на 20% от претендираната сума, която ще гарантира репариране на преките вреди от обезпечението при неоснователност на иска.

                    В срок е подаден отговор на частната жалба, в който „****“ООД, представлявано от управителя Л. П. П., чрез пълномощникът му адв.М.К. ***, е взело становище, че частната жалба е неоснователна.

Въззивния съд, като обсъди доводите изложени в частната жалба, приложените в делото доказателства, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното :

Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с молба за обезпечаване на бъдещ иск от „***“ ООД гр. Плевен, представлявано от управителя Л. П. П., чрез пълномощника му адвокат М.К. ***, против „****“ АД гр.София, представлявано от Л.Л. Я. и В.П.М., като исканата обезпечителна мярка е налагане на запор върху сметки на ответника, в лева и валута, открити в „****”АД гр.София. В молбата се твърди, че страните са имали партньорски отношения по договори за поръчка - ответникът изпращал исканията си и поръчките по електронен път и след получаване на стоката и издаване на фактури, заплащал дължимите суми по банков път. Твърди се, че с поръчка от 23.03.2018 г. е заявил 500 бр. от устройството BOBBIE, което се изработвало от молителя по одобрен  образец на ответното дружество. Молителят закупил нужните материали за новата поръчка и след производство на първите образци, „****“ АД открили техни технически и конструктивни проблеми и поради забавянето на тяхното техническо решение и невъзможност да се произведе поръчаното количество в срок, се отказали от поръчката. Молителят, на основание чл.287 и чл.288 от ЗЗД фактурирал компонентите на обща стойност 8604,40лв., които закупил за изработване на поръчаното, като в издадената фактура № 27043/17.12.2019г. не е посочил срок за плащане, но счита, че той е обичайният за създадените между страните търговски отношения едномесечен срок, т.е. до 17.01.2020г. Твърди, че ответника не е извършил плащане, въпреки отправените за това покани. Към молбата са приложени кореспонденцията между двете дружества, осъществена по електронна поща и издадената от молителя фактура за материалите, за изпълнение на поръчката.

 За да уважи молбата, районният съд е приел, че бъдещата искова претенция е допустима. Съобразявайки представените по делото писмени доказателства, е приел, че са налице достатъчно убедителни такива, подкрепящи бъдещата искова претенция и правещи я вероятно основателна, че съществува обезпечителен интерес и обезпечителна нужда - да се гарантира изпълнението на решението по бъдещите осъдителни искове. Изрично е посочено, че при осъдителен иск за парично вземане, обезпечителната нужда не подлежи на самостоятелно доказване, тъй като в  този случай за ищеца винаги е налице интерес от обезпечаване осъществяването на правата по решението.

Пред окръжния съд молителят не е оспорил нито едно от твърденията в молбата за обезпечение на бъдещ иск, нито е изложил насрещни твърдения за това как са се развили договорните отношения по повод процесната поръчка.Единствено е поискал определяне на гаранция в защита на своите интереси срещу загуби от обезпечението.С разпоредбата на чл. 390 ГПК е дадена възможност на ищеца да поиска от родово компетентния съд по настоящия си адрес/седалище/, допускане на обезпечение на бъдещия си иск, чрез налагане на някоя от предвидените в чл. 397 ал. 1 ГПК обезпечителни мерки. За да допусне исканото обезпечение съдът следва да установи, че искът е допустим и вероятно основателен и е налице обезпечителна нужда. Вероятната основателност на иска се установява с представените пред съда писмени доказателства, а при липса на такива доказателства или в хипотезата на чл. 391 ал. 2 ГПК при наличие на доказателства по преценка на съда, ищецът може да представи имотна или парична гаранция в определен от съда размер. Обезпечителна нужда е налице, когато без обезпечението за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението.

Въззивният съд, в настоящия си състав, счита че представените пред Плевенски РС писмени доказателства са достатъчни по см. на закона, за да се приеме, че бъдещия иск е допустим и вероятно основателен. Касае се до парично вземане в размер на 8 604.40лв., представляващо разноски и възнаграждение по оттеглена поръчка. От представените писмени доказателства може да се направи обоснован извод, че ищеца по бъдещия иск е изпълнил задължението си по договора за изработка от 23.03.2018г. Съгласно чл. 268 от ЗЗД ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението и да е започнало, като заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. При положение, че поръчващия не е противопоставил свои насрещни твърдения и не оспорил изложените в молбата факти и обстоятелства, съдът приема, че изпълнителя има право и е издал фактурата за направените разходи за изпълнението на поръчката, като същевременно е поканил възложителя да си получи материалите.  Последният не е възразил срещу факта на сключения договор и причините за оттеглянето на поръчката в развилото се двустранно производство пред окръжен съд, като не е оспорил и твърденията на бъдещия ищец, че задължението е изискуемо-бил е поканен да заплати сумата по фактурата от 17.12.2019г. и не го е сторил до подаване на молбата.

 По отношение наличието на обезпечителна нужда и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща, съдът съобрази, че се иска присъждане на парична сума, поради което без налагането на искания запор върху сметки на длъжника, за ищеца ще бъде трудно или невъзможно да реализира правата си по решението при евентуалното уважаване на иска. С оглед цената на иска запора следва да бъде наложен до размер на 8 604.40лв., като въззивният съд изцяло споделя мотивите на РС-Плевен относно обезпечителната нужда. Тя следва да се търси в опасността вземането на ищеца да остане неудовлетворено поради липса на достатъчно налични финансови средства за заплащане на присъденото вземане.

При така изложеното окръжният съд намира, че определението на Плевенски РС следва да бъде потвърдено.  

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д   Е   Л   И:

 

пОТВЪРЖДАВА определение № 3012 на Плевенски районен съд, постановено на 17.09.2020г. по ч.гр.д. № 20204430104715 по описа на съда.

Определението не подлежи на касационно обжалване. 

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: