№ 17582
гр. ..., 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20221110122721 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД срещу Т. Ф. М., И. А. И. и
Р. А. И., в условията на разделност при квоти 4/6 за Т. М. и по 1/6 за И. И. и за Р. И., с
която се иска осъждане на ответниците да заплатят неизплатената потребена топлинна
енергия, както и сумата, начислена за дялово разпределение в процесния топлоснабден
имот.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., ж.к. „...“, бл. .. за
процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не
са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са съсобственици на
топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребители на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на
законната лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане.
В съдебното заседание, ответниците чрез процесуалния им представител
заявяват, че признават иска, а ищецът е поискал съдът да постанови решение при
признание на иска.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
1
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Доколкото ответниците признават изцяло предявените искове, предвид
направеното от ищеца нарочно искане, то и исковете следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед правилото на чл. 237 ГПК съдът не дължи да излага допълнителни
мотиви по основателността на иска.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищецът, като последният е заплатил държавна такса в размер на сумата 50 лева. Съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК с оглед направеното признание на иска
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 100 лева. С оглед притежаваните
от ответниците квоти в съсобствеността, същите следва да бъдат осъдени да заплатят
разноски, както следва: Т. М. – 100 лв. (държавна такса и юридсконсултско
възнаграждение), И. И. и Р. И. по 25 лв. (държавна такса и юридсконсултско
възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. Ф. М., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
402,42 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот на адрес гр. ..., ж.к. ..., бл. .., с аб. № ..., за периода от месец 05.2019 г. до месец
04.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до
окончателното плащане, сумата от 64,17 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата от 11,88 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до окончателното плащане и сумата
от 2,59 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2019 г. до 14.04.2022 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 100 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
100,60 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот на адрес гр. ..., ж.к. ..., бл. .., с аб. № ..., за периода от месец 05.2019 г. до месец
04.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до
2
окончателното плащане, сумата от 16,04 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата от 2,97 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до окончателното плащане и сумата
от 0,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2019 г. до 14.04.2022 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Р. А. И., ЕГН **********, да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ..., на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
100,60 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия
до имот на адрес гр. ..., ж.к. ..., бл. .., с аб. № ..., за периода от месец 05.2019 г. до месец
04.2020 г., ведно със законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до
окончателното плащане, сумата от 16,04 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 14.04.2022 г., сумата от 2,97 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със
законната лихва от исковата молба – 29.04.2022 г. до окончателното плащане и сумата
от 0,65 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 30.06.2019 г. до 14.04.2022 г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 25 лв. – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „...“ ЕООД на
страната на ищеца „...“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3