Р Е Ш Е Н И Е
№ 335
гр. Враца, 19.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 06.10.2022 г. /шести октомври две хиляди двадесет и втора
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдия КОЦЕВА адм. дело № 374 по описа на АдмС – Враца за 2022
г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. АПК, вр. с чл.186, ал. 4 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба
на „А.“ ЕООД ***, представлявано от * Ц.А.А., действащ чрез пълномощника си * В.Ч.
***, против Заповед за прилагане на ПАМ №11210/12.05.2022 г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. С обжалваната заповед на
основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на
търговски обект“ – * „БГ ОИЛ“, находящ се в ***, стопанисван от дружеството -
жалбоподател и забрана на достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед за налагане на ПАМ,
като постановена в нарушение на материалноправните разпоредби и
административнопроизводствените правила. Твърди се, че дружеството не е
извършило нарушение на задължението за предаване на данни в НАП при получаване
на доставки на течни горива, а разликите в количествено отношение на
доставеното гориво в резервоар № 2 и № 3 на датите 01,02,03 и 08 март 2022 г. се
дължи на факта, че са стартирали продажби от колонките, преди началото и
приключили по време на доставките или стартирали по време на доставките и
приключили след края им. Това обстоятелство е известно на органа, тъй като е
отразено в протоколите от извършените проверки, въз основа на които е издадена
заповедта. Изложени са и доводи, че ПАМ е наложена почти месец след
преустановяване на потенциалното нарушение, поради което не изпълнява целите по
чл.22 ЗАНН за преустановяване е предотвратяване на административни нарушения и
вредните последици от тях. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
направените по делото разноски.
В с.з. оспорващото дружество не се представлява.
От процесуалния представител * Ч. е постъпило писмено становище, с което не се
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, а по същество на спора
изцяло поддържа изложените в жалбата съображения. Претендират се разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът, Началник
отдел „Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ към Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в с.з. се представлява от * В.А.,
който оспорва жалбата, като неоснователна. Твърди, че от събраните
доказателства се установява по безспорен начин неизпълнението от страна на
жалбоподателя на задължението да изпраща данни на НАП по установената
дистанционна връзка, които да дават възможност за определяне на наличните
количества за съхранение в бензиностанцията. Оспорената ЗППАМ отговаря на
всички изисквания за законосъобразност и отправя искане към съда да я потвърди,
а жалбата против нея да отхвърли, като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния
орган преписка.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на
чл.168 АПК и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за
установено следното:
На 02.04.2022 г. служители
в ГД „Фискален контрол“ към ЦУ на НАП извършили проверка в търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС – * „БГ ОИЛ“, находяща се в ***, стопанисвана от „А.“
ЕООД ***, при която са установени 4 бр. резервоара за съхранение
на течно гориво, свързани към 4 бр. двойни колонки с общо 18 пистолета за
зареждане на гориво, като един от тях е с висок дебит. Установено е, че
техническата конфигурация на ЕСФП отговаря на съхраняваната в обекта блок
схема, като обема на резервоарите отговаря на предоставените и волидни удостоверения
за калибриране на съдовете за съхранение на течно гориво. Поставени били
валидни и без нарушена цялост контролни знаци за последваща проверка на
средствата за измерване, като на 08.03.2022 г. е извършена съвместна проверка
от НАП, БИМ и организация извършваща сервизното обслужване и ремонт на
средствата за измерване, като е установено, че ЗЛ
предава по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обекта
за търговия с течни горива. Не са установени нефискален принтер или система за
манипулация на ЕСФП и средствата за измерване, която да позволява работа в
автономен режим, с цел нерегистриране на приходите от печалби. Установени са 2
бр. ЕСФП, като тип 31 е регистрирано в НАП под № 4185774 ЕСФП модел Ойл Сис 2.0
– Д – KL и ФУ с рег. № 4185938, ЦРУ и ФП
„Datecs FP - 800“, колонки – Global Centuri III, SK 700-2+ LPG Т10055/Т10154, бензиноколонки тип Wayne Dresser 387x.x 4046,
газоколонка тип Русе ГК.010х4545, нивомерна система Veeder Root TLS xxxx и сонда Mags 4848. Използва се нивомерна измервателна
система за обем на течни горива, която е от одобрен тип, преминала е
метрологичен контрол със свидетелство от БИМ.
Резултатите
от тази проверка са обективирани в протокол серия АА, № 0018677/л. 24 от
делото/.
Извършена
е и допълнителна проверка въз основа на изискани от проверяващите и
предоставени от дружеството документи в НАП на 11.04.2022 г. и е направена
справка в ИС на НАП, програмен продукт „Фискални устройства с дистанционна
връзка“ – „Справка за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID № 4185774 за периода от 01.03.2022 г. до
15.03.2022г.“ При тази проверка е установено, че има разлики между получените
количества горива по документи и количествата горива, постъпили в резервоарите
за съхранение и отчетени от нивомерната измервателна система в обекта на четири
дати от м. март, както следва:
На 01.03.2022 г. в резервоар № 3 са доставени по
акцизен данъчен документ № 01000000000006718088/28.02.2022 г. общо 21 600
литра дизелово гориво при 15 0С, а по нивомерната система е отчетено
20 856,52 литра при 15 0С или с 743,48 литра по-малко.
На 02.03.2022
г. в резервоар № 3 по акцизен данъчен документ №
01000000000006720766/02.03.2022г. са доставени общо 20 403 литра дизелово
гориво при 15 0С, а по нивомерната система е отчетено 17 710,15
литра при 15 0С или с 2 692,85 литра при по-малко.
На 03.03.2022 г. в резервоар № 3 по 5 бр. акцизни
данъчни документи са доставени общо 28 486 литра дизелово гориво при 15 0С,
а по нивомерната система е отчетено 27 174,97 литра при същата температура
или с 1 311,03 литра по-малко.
На
08.03.2022г. в резервоар № 2 по акцизен данъчен документ № 01000000000006735272/08.03.2022 г. са
доставени общо 7 902 литра дизелово гориво при 15 0С, а по
нивомерната система е отчетено 8 341,33 литра или с 439,33 литра повече.
При
извършената документална проверка за произход на течните горива и направената
детайлна справка за продажбите по колонки е установено, че когато лицето
получава течни горива в резервоарите за съхранението им, едновременно с това
извършва продажби/зареждане от тях на течни горива в големи количества. От
сервизната организация за поддръжка на ФУ е предоставен сервизен протокол, в
който като възможни причини за разликите между доставено по документи гориво е
посочено:
-
Твърде големи зареждания през колонките, при което на може да се
изчисли толкова точно доставеното количество гориво;
-
Механичен проблем, при който засяда поплавъка на сондата по време
на доставка;
-
Възможна грешка в калибровъчната таблица;
-
Друг механичен проблем, свързан с обсадната тръба на сондата.
Въз
основа на тези фактически установявания, обективирани в протоколи за извършена
проверка сер. АА, № 0018677/02.04.2022 г. (л. 24) и сер. АА, № 0071865/02.05.2022 г. (л. 60), на 12.05.2022 г. е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед за налагане на ПАМ № 11210/12.05.2022
г., на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„г“
от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ и „Забрана за достъп до
него за срок от 14 дни“ на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване,
регламентиран в чл. 149, ал.
3, във вр. с ал. 1 АПК. Видно от разписката към оспорената заповед, същата
е получена от адресата на 29.05.2022 г., а жалбата против нея е подадена чрез
органа на 06.06.2022 г., с вх. № 11928/06.06.2022 г., с оглед на което е
процесуално допустима.
Разгледана по
същество е и основателна по следните съображения:
Съгласно изричната
разпоредба на чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на
същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за
това.
Настоящият съдебен състав
счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен
орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.186, ал.3 ЗДДС
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С
приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. /л.179/, Изпълнителният
директор на НАП е определил началниците на отдели "Оперативни
дейности" в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция "Фискален
контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за прилагане на ПАМ запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
Разглежданият административен акт е издаден от оправомощен по силата на горната
заповед на изпълнителния директор на НАП адм.орган.
Оспореният
административен акт е в установената форма и съдържа реквизитите, изискуеми по чл.59, ал.2
от АПК, относно наименованието на органа – издател, неговия адресат,
фактически и правни съображения за издаването му, включително относно срока на
мярката, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с
означена длъжност. За да обоснове продължителността на разпореденото
запечатване на обекта, органът е изложил в заповедта конкретни мотиви, а
именно: съобразена е тежестта на извършеното нарушение, цялостното поведение на
търговеца, вида и обема на упражняваната дейност, типа и големината на
търговския обект, местоположението му и клиентопотока, като е посочено
нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18/2006 г.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Оспорената заповед е издадена
след изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 35 АПК.
Дали органът правилно е установил фактите и дали правилно ги е отнесъл към
правото е въпрос, отнасящ се до правилното приложение на материалния закон.
При направената
преценка за съответствие на оспорената заповед с материалния закон и неговата
цел, съдът намира следното:
Съгласно чл.186,ал.1,т.1,
б."г" от ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не подава данни от ЕСФП по чл. 118 в НАП. С разпоредбата на
чл.118, ал. 6 ЗДДС е предвидено задължение за лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, да предава по дистанционна връзка на НАП
и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. По аргумент
от чл.3, ал.3, изр.2 от Наредба № Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин на МФ, всяко лице, което извършва продажби на
течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП
по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия на течни горива. За тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива
с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на
ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. Неизпълнението на това задължение е въздигнато от ЗДДС
като нарушение, за което се налага принудителна административна мярка.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че към
момента на проверката
в търговския обект, оспорващото дружеството, в качеството си на лице, което
извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход е въвело
в експлоатация фискално устройство, изградена е дистанционна връзка с НАП,
използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива, която има
информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП
и е от одобрен тип, преминала метрологичен контрол, за което има свидетелство
от БИМ № 169FS/01.04.2019г. Същевременно
безспорно се установява, че на датите 01.03.2022
г., 02.03.2022 г., 03.03.2022 г. и 08.03.2022 г. са налице разлики между
количеството декларирано като доставка към НАП и отчетеното от нивомерната
система гориво. Нито се
твърди от органите на приходната администрация, нито са налице данни, още
по-малко доказателства дори и като индиция, че несъответствието между двата
вида данни – посоченото в акцизните данъчни документи количество гориво и
отчетеното от нивомерната измервателна система, се дължи на неправомерно
поведение на дружеството или че е налице целенасочена външна намеса върху
уредите, имаща за последица подаването на некоректни данни в НАП или че данните
са манипулирани умишлено чрез външно въздействие или че в обекта -
бензиностанция се ползва софтуер, който не е включен в публичния електронен
списък на софтуерите за управление на продажби. Напротив, в протоколите от
извършената фактическа и документална проверка е посочено, а по-късно и
възпроизведено в оспорената заповед, че са поставени валидни и без нарушена
цялост контролни знаци за последваща проверка на средствата за измерване.
Установено е също, че ЗЛ предава по установената дистанционна връзка и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на течни горива, както и, че не са установени
нефискален принтер или система за манипулация за ЕСФП и средствата за
измерване, която да позволява работа в автономен режим, с цел нерегистриране на
приходите от продажби. Данъчните служители не са установили на какво се дължи
предаването на неверни данни към НАП на посочените дати, като липсват каквито и
да било индикации, че това обстоятелство е било известно на оспорващото
дружество. Нещо повече, на една от датите, на които е установено несъответствие
между данните от АДД и нивомерната измервателна система – 08.03.2022 г., сам
органът в оспорената заповед посочва, че на същата тази дата на основание
чл.16а от Наредба № Н-18/2006г. на МФ е извършена съвместна проверка от НАП, БИМ и
организация, извършваща сервизно обслужване и ремонт на средствата за измерване,
при която не са констатирани нередности, а е установено, че дружеството предава
по установената дистанционна връзка данни, даващи възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение на течни горива. Т.е. и
за дружеството жалбоподател и за ответника всичко е било в съответствие с
нормативните изисквания на дата, на която са установени разминавания в данните.
В сервизните
протоколи на организацията осъществяваща поддръжката на ФУ в процесния
търговски обект, като възможна причина за несъответствията на данните,
възприета и в защитната теза на дружеството е, че на посочените дати са
стартирали продажби на гориво в големи количества, преди началото и приключили
до края на доставките, или че продажбите стартирали по време на доставките и
приключили след края им. Тази информация е известна на ответника и
възпроизведена в оспорената заповед, но и в най-малка степен не е коментирана.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не е безспорно установено
оспорващото дружество да е нарушило реда или начина за подаване на изискуемите
данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест е установяването на
фактическите основания, послужили за издаване на оспорения акт, не е ангажирала
доказателства, удостоверяващи причината, поради която не са подадени данни,
както и дали тази причина е свързана с пропуски в създадената организация в
търговския обект или на независещ от човешкия фактор технически проблем, респ.
дали неподаването на данни се е дължало на неспазване реда или начина на
подаване на такива.
При това положение дори да се приеме, че е налице нарушение на
изискванията по чл. 118, ал.
6 от ЗДДС, вр. с чл. 3, ал. 3
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г., с оглед обстоятелството, че на описаните в
заповедта дати в НАП не са постъпили точни данни
по установената дистанционна връзка с търговския обект, които да дават
възможност за точно определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обекта, то
същото е преустановено към датите на констатирането му, при извършената на 02.04.2022
г. фактическа и на 02.05.2022 г. документална проверка, както и преди датата на
издаване на процесната заповед - 12.05.2022
г. От данните по делото безспорно се установява, че документалната проверка,
чиито констатации са обективирани в протокол сер. АА,
№ 0071865 от 02.05.2022 г. обхваща периода от 01.03.2022 г. до 15.03.2022 г.,
като след дата 08.03.2022 г. няма данни, липсват и твърдения да са открити
несъответствия в данните, относно наличните количества гориво в резервоарите.
Следователно наложената на дружеството със ЗНПАМ № 11210/12.05.2022
г., принудителна административна мярка по чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "г" от ЗДДС, запечатване на търговския обект и
кумулативно с нея забрана за достъп до него по чл. 187, ал.
1 от ЗДДС, обективно не изпълнява целите по чл.22 от ЗАНН
за преустановяване и предотвратяване на административни нарушения и вредните
последици от тях, а се превръща в санкция, каквито функции принудителните
административни мерки не могат да изпълняват, в какъвто смисъл е константната
практика на ВАС. За такова
нарушение в ЗДДС е предвидено административно наказание, което също изпълнява
предохранителни цели и по аргумент от чл. 12 ЗАНН се налага с цел да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
въздейства предупредително върху останалите граждани. /В този смисъл Решение №
7198 от 14.05.2019 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 1410/2019 г. и Решение
№ 13189/30.10.2018 г. на ВАС, първо отделение по адм. дело № 5363/2018 г./.
След като нарушението
е преустановено към момента на издаване на процесната заповед, то предотвратени
са и вредните последици от него, поради което заповедта не изпълнява целта на
закона. Действително, при определяне продължителността на действие на мярката
административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, като
в случая срокът на процесната ПАМ е определен в рамките на законоустановения
максимален срок от 30 дни. Изложените от административния орган мотиви досежно
разпореденото запечатване на обекта за срок от 14 дни, обаче са бланкетни такива,
които биха били относими към всяко нарушение от вида на процесното, както и към
всяка продължителност на срока на действие на мярката. Административният орган
не е изложил конкретни мотиви и не е ангажирал доказателства за необходимостта
от запечатване на обекта именно за 14-дневен срок. Доводите за засягане на фикса
и обществения интерес не са доказани, тъй като не е установена загуба на данни
или неотчитане на приходи или други конкретни вредни последици за държавния
бюджет, които да обосноват такава продължителност на срока на действие на ПАМ. Липсва
дори пестелив анализ на
дейността на търговеца, неговото поведение относно спазването на данъчното
законодателство, приходи и разходи, доставени и продадени горива, наети лица, реализиран оборот и едва след това да се определи
степента на законовата принуда под формата на
продължителност на запечатването на обекта. Всички тези данни са на
разположение на органа, тъй като се съдържат в регистрите му. Отделно ответникът мотивира
продължителността на мярката със защитата на
държавния бюджет, която остава неясно как е нарушена от дружеството, след като
не се
установява, нито се твърди
липса на отчитане на продажби или каквито и да било порочни практики, имащи за цел нерегистриране на приходите от печалби и отклонение
от данъчно облагане. Неясно е и
отношението на реализирания оборот към състава на твърдяното нарушение и как с
лишаването от приходи от акциз и ДДС от този висок оборот и за такъв период от
време, ще бъде защитен държавния бюджет.
По изложените съображения
съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния закон и
в несъответствие с неговата цел – отменителни основание по чл.146, т.4 и т.5 от АПК, поради което и същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора
основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото
разноски. Съгласно представен списък се претендират разноски в размер на 1200
лева с включено ДДС за адвокатско възнаграждение и държавна такса в размер на
50.00 лева. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че е
договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева с включено ДДС и
същото е заплатено в брой. В случая съдът приема, че на оспорващия следва да се
заплати адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, а не в размер на 1200
лева, който се претендира. Това е така, тъй като от представения договор за правна
защита и съдействие и списък на разноските е видно, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева е с включено ДДС. От страна на *
В.Ч. не са представени доказателства, че е регистриран по ДДС, поради което и
същото не следва да се присъжда. Ответника следва да бъде осъден да заплати на
оспорващото дружество направените от него разноски в общ размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева,
от които 50.00 лева държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, като
над тази сума искането следва да се отхвърли. Разноските следва да бъдат
възложени на НАП-София.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за налагане на ПАМ № 11210/12.05.2022 г., издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на основание чл.186, ал.1 и
чл.187,ал.1 от ЗДДС е наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект“ – * „БГ
ОИЛ“, находящ се в ***, стопанисван от „А.“ ЕООД *** и е забранен достъпа до
него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА НАП – София да
заплати на „А.“ ЕООД ***, ЕИК *********, представлявано от * Ц.А. сумата от 1050,00
/хиляда и петдесет/ лева разноски по
делото и отхвърля искането над тази сума.
Решението подлежи на
обжалване, чрез Административен съд Враца пред Върховния административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните, на които на основание чл.138
от АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: