№ 295
гр. Русе, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно гражданско дело
№ 20224500500403 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Д. К. Т. обжалва Решение № 95 от 11.05.2022г., постановено по гр.д.№
821/21г. по описа на РС– Б. с което е отхвърлен иска срещу Б. и ЧСИ И. И.
Х. солидарно за заплащане на сумата от 276,99 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и на сумата от 200 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за причинения стрес,
несигурност, неудобства и тревоги, в резултат на незаконосъобразни действия
и бездействия на ответниците.
Излагат се оплаквания за недопустимост, неправилност и
необоснованост на постановеното решение, както и за противоречие с
материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
навежда доводи във връзка с назначаването от съда на особен представител и
неназначаването на такъв от съдебния изпълнител. Намира, че районният съд
неправилно е определил правната квалификация на предявените искове.
Смята, че наложеният запор върху несеквестируемо вземане за пенсия е
незаконосъобразен съгласно тълкувателната практика на ВКС. Сочи, че съдът
не следва да тълкува съдържанието на тълкувателни решения, както е сторил
в случая. Поддържа, че фактът, че Т. е била извън страната за посочения от
нея период от време, е признат от ответниците и не подлежи на доказване.
Намира, че неправилно е изключена от съда деликтната отговорност на
банката, с аргумента, че между страните е налице договорно правоотношение.
1
Навежда довода, че сумите, получени по банкова сметка от несеквестируемо
плащане, не се трансформират в спестявания, като в тази връзка цитира ЗСП.
Смята, че следва да се презумират наведените в исковата молба твърдения за
претърпени от ищцата стрес, несигурност и уплаха.
Иска се от въззивния съд да върне делото за ново разглеждане или да
отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което
да уважи предявените искове. Претендират се разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
И. И. Х. чрез адв. С. Ц., АК-Русе. Въззиваемият навежда доводи за
допустимост, правилност и обоснованост на обжалваното решение, като
постановено при спазване на съдопроизводствените правила и при правилно
приложение на материалния закон. Смята, че на длъжника не е следвало да му
бъде назначен особен представител в изпълнителното производство,
доколкото не е имало данни за отсъствието му. Поддържа, че средствата,
получени по банкова сметка на длъжника и неизтеглени в едномесечен срок,
представляват спестявания. Намира, че пребиваването на ищцата в чужбина
по никакъв начин не я е затруднявало да изтегли процесните суми. Сочи, че
ищецът е следвало да възрази относно правната квалификация в първото по
делото заседание при изготвяне на доклада от съда, което не е направил.
Въвежда доводи, че налагането на запор върху банкова сметка не
представлява незаконосъобразно действие на съдебния изпълнител, тъй като
той няма как да знае какви суми постъпват по сметка на длъжника, нито
техния характер. Намира, че за несеквестируемостта на сумите, получавани
по банкова сметка на длъжника, следва да следи банката, в случая Б..
Допълва, че по делото не са относими разпоредбите на ЗСП, посочени от
жалбоподателя. Иска от съда да остави без уважение жалбата и да потвърди
първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Б.
чрез юрисконсулт А.М.. Въззиваемият навежда доводи за допустимост,
правилност и обоснованост на обжалваното решение, като постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и при правилно приложение на
материалния закон. Сочи, че съдът правилно е квалифицирал исковете.
Намира, че районният съд е изследвал и правилно е заключил, че не са налице
посочените в исковата молба неправомерни действия или бездействия от
страна на съдебния изпълнител или на банката. Поддържа, че
неизразходваните за текущия месец парични средства се трансформират в
спестявания, тъй като неползването им за текущи нужди явно сочи за липсата
на необходимост на длъжника да се издържа от тях. Намира още, че не е
налице вреда, тъй като процесните суми са били ползвани за погасяване на
дълга на ищцата, като по този начин са намалили пасива на имуществото
със същия размер както актива. Посочва, че не са били доказани
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Иска от съда да остави без
уважение жалбата и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
разноски по делото.
2
Съдът констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана
страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 13.06.2012г. по молба на „Т. въз основа на ИЛ от 27.01.2011г. е
образувано Изпълнително дело № 2104 по описа на ЧСИ И. Х..
За започване на изпълнението Д. Т. е била уведомена на 29.06.2012г.,
като съобщението е получено от А.М. – лице, което живее на адреса и се е
задължило да предаде документите на длъжника по реда на чл. 46, ал. 2 ГПК.
За извършване на опис на движими вещи Д. Т. неколкократно е била
уведомявана чрез майка си Д.Д.
На 24.10.2017г. е постъпила Молба вх. № 29039 от Д. Т., която посочва
като адрес за призоваване: гр. Русе, ул. Лакатник № 16.
На 04.05.2018г. е залепено уведомление на посочения от длъжника
адрес на ул. Лакатник № 16. Призовката, изпратена на този адрес, е
приложена по делото съгласно правилото на чл. 41, ал. 2 ГПК без да бъде
назначаван особен представител.
От приложена по делото История на сметка на длъжника в банка С. е
видно, че на 15.10.2018г. Д. Т. е получила сумата от 85,50лв. и на
15.11.2018г. сумата от 162,06лв. на основание обезщетение за безработица.
На 17.01.2019г. сумата от 276,99лв., налична по сметката на длъжника, е
преведена по сметка на ЧСИ И. Х. в изпълнение на наложения запор.
Постъпила е молба от длъжника с искане да бъде възстановявена
сумата от 279,39лв. като несеквестируема, която е оставена без уважение.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка същият правилно е приел, че не са налице неправомерни
действия от страна на ответниците, които да обуславят възникване на
деликтната им отговорност.
Съдът намира правната квалификация на иска, така както е била
определена от районния съд, за правилна. Отговорността на ЧСИ за
незаконосъобразно принудително изпълнение е уредена в чл. 441 ГПК, който
препраща към състава на чл. 45 ЗЗД. Правилно е и посочването, че банката в
случая не следва да отговаря за непозволено увреждане, каквато е
претенцията в исковата молба, а на основание неизпълнение на договор.
На първо място следва да се посочи, че съдебният изпълнител не е имал
задължение да назначи особен представител на длъжника, тъй като, въпреки
че не е бил открИ. на адреса, съобщенията са му били винаги надлежно
връчвани. Още повече съгласно т. 4 от ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС
компетентен орган да назначи особен представител в тази хипотеза е
районният съд по местоизпълнението, а не съдебният изпълнител.
3
Съобщението от 29.06.2012г. е връчено в хипотезата на чл. 46, ал. 2
ГПК на трето лице живеещо на адреса със задължението да го предаде на
адресата.
Съобщенията от 29.07.2014г. и 04.10.2017г. са връчени в хипотезата на
чл. 46, ал. 2 ГПК на лице от домашните на адресата.
На 24.10.2017г. с Молба вх. № 29039 Д. Т. на осн. чл. 41, ал. 1 ГПК е
посочила като адрес за призоваване – гр. Русе, ул. Лакатник № 16.
След като не е била открита на същия адрес и тъй като не е уведомила
органа за отсъствието си съобщението е било залепено на осн. чл. 41, ал. 2
ГПК. В тази хипотеза на страната не се назначава особен представител.
Съобщение за налагане на запор върху банкова сметка не се изпраща до
длъжника, а до третото задължено лице, в случая банката, на осн. чл. 507, ал.
1 ГПК. Банката от своя страна също не е задължена да уведоми длъжника.
В първоинстанционното делото не е назначен особен представител по
смисъла на чл. 29 ГПК, поради невъзможност да бъде открита страната, както
смята жалбоподателят, а е предоставена правна помощ по смисъла на ЗПП.
Съгласно т. 1 ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС когато паричното вземане е
частично несеквестируемо (възнаграждение за труд или пенсия), наложеният
запор обхваща само секвестируемата част. Съдебният изпълнител не би могъл
да знае произхода и размера на постъпващите по банкови сметки на длъжника
суми. Поради тази причина той налага запор върху вземанията като указва на
банката, че запора важи само върху несеквестируемата част от сумите. Тоест
в тази хипотеза банката извършва първоначална преценка за
секвестируемостта на сумите, постъпващи по сметка на длъжника. При липса
на средства над защитения от закона минимум се приема, че не е наложен
запор върху сумата, съответно същата се изплаща на титуляра на сметката
при поискване. Следователно налагането на запор върху банкова сметка без
предварително извършване на проверка и преценка дали сумите по нея са
несеквестируеми не представлява законово нарушение. Същото се извежда и
от тълкуване на разпоредбите на чл. 446а ГПК.
Съдът намира, че сумите, постъпили по сметка на длъжника, ако не са
били изтеглени в едномесечен срок, се трансформират в спестявания. Това
тълкуване произтича от характера на несеквестируемостта като институт на
правото. Несеквестируемостта е замислена с цел да не се засягат чрез
принудително изпълнение средствата, необходими на длъжника за
нормалното му съществуване. В чл. 446 от ГПК се говори за получавано от
длъжника месечно възнаграждение или в случая заместващата го пенсия. От
горното тълкувано във връзка с чл. 444 т. 2 ГПК е явно, че
несеквестируемостта на този вид вземания се разпростира само върху
средствата, нужни за текуща издръжка на длъжника и неговото семейство в
рамките на един месец. След изтичането на този един месец се презумира, че
щом длъжникът не е изтеглил сумите от сметките си, те не са му били нужни
за текущи разходи и следователно той може да ги спестява. Закона не
4
предоставя закрила върху спестяванията на длъжника, който ако действа
добросъвестно следва първо да погаси падежиралите си задължения. Така
приема и практиката: Съгласно т. 13 ТР № 2/2013 ОСГТК на ВКС –
секвестируема е наличността по сметката преди постъпването на последното
по ред „плащане”, тъй като това са спестявания на длъжника. Същото и
Решение № 1194 от 8.07.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 1502/2021 г.;
Решение № 261317 от 26.02.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 4520/2020 г.;
Решение № 300540 от 16.12.2019 г. на СРС по гр. д. № 81445/2018 г. и др.
С оглед горното съдът намира, че по делото не са установени
неправомерни действия на съдебния изпълнител или банката. Поради тези
съображения по отношение на тях не възниква деликтна отговорност.
Без значение е дали ищцата се е намирала извън страната за процесния
период или не.
Неприложими в случая са разпоредбите на Закона за социалното
подпомагане /ЗСП/.
Ирелевантен е размера на неимущесвените вреди, които ищцата твърди
да е търпяла, тъй като не е бил резализиран състав на деликт.
По тези съображения въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските във въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемите.
На И. Х.: Адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., плащането на
което се доказва с Договор за правна защита и съдействие, находящ се на л.
48 от делото. Възнаграждението е определено в минимален размер по чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредбата за МРАВ, поради което не се налага намаляването му
като прекомерно.
На Б.: На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150лв., дължимо на Б. с оглед изхода на делото.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 95 от 11.05.2022г., постановено по гр.д.
№ 821/21г. по описа на РС– Бяла.
ОСЪЖДА Д. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: Р., ДА ЗАПЛАТИ на
Б., ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., сумата от 150
лв., юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. К. Т. , ЕГН: **********, с адрес: Р., ДА ЗАПЛАТИ на
частен съдебен изпълнител И. И. Х., рег. № 832 на КЧСИ, с район на действие
5
Окръжен съд – Русе, сумата от 300 лв., адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6