О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№
05.09.2018 г. гр.Балчик
Районен
съд-Балчик
граждански състав
в закрито заседание на пети септември
две хиляди и осемнадесета година
в състав :
Председател:
Цонко Иванов
секретар
прокурор
изслуша докладваното от съдия Иванов
гр.дело № 592 по описа за 2018 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по искова молба от Етажна
собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.
Балчик, ул. „Приморска“ № 8, представлявана от управител „Би Ар
Мениджмънт“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стоян Михайловски“ № 26, чрез адв. П.С.
и посочен съдебен адрес *** срещу И.К., родена на 18.021961 г., Румъния и Ф.А.К.,
роден на *** г., Румъния, двамата с посочен от ищеца адрес Румъния, Букурещ,
ул. Епископ Тимус № 8, сектор 1, с обща цена на исковете 11752.19лв.
Ищеца,
чрез пълномощника си не сочи, че ответниците имат адрес в Република България, не
твърди, че ответниците имат статут на временно или продължително пребиваващи в
страната чужденци, както и че имат адрес на територията на страната, вписан в
регистрите на служба „миграция“ към ОД на МВР. Сочи, че единствения известен на
ответниците адрес е Румъния, Букурещ, ул. Епископ Тимус № 8, сектор 1, на който
сочи да бъдат призовани.
Общото исково
производство за предявените срещу ответниците вземания следва да се реши при
съобразяване на разпоредбите на чл.6.1 от Регламент /ЕС/ 1896/2006 на
Европейски парламент и на Съвета, препращаш към Регламент /ЕС/ 1215/2006 на
Европейски парламент и на Съвета, който съгласно чл.81 е приложим след 10.01.2015г.
Според разпоредбата на чл.4.1 от Регламент (ЕС) №1215 на Европейския парламент
и на Съвета от 12 декември 2012 година, искове срещу лица които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава членка. От приложените към делото доказателства
се установява, че местоживеенето на ответниците е Република Румъния, поради
което в разглеждания казус именно Румъния се явява такава държава членка.
Същевременно чл. 5.1 от същия регламент предоставя възможност срещу лица, които
имат местоживеене в държава членка, да бъдат предявявани искове в съдилищата на
друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели
2-7. Посочените раздели регламентират изключенията в компетентността от общото
правило на чл.4.1. Съгласно чл.7, т.1 източник на такива изключения могат да
бъдат вземания, от деликт, от реституционно производство, вкл.дейност на клон,
от договор по мястото на изпълнение и др. Настоящия спор не е свързан и със
застрахователно правоотношение, като на следващо място не е потребителски и не
касае индивидуален трудов договор. Не следва да намери приложение и
предвидената с чл.24 изключителна компетентност, тъй като не са налице,
предвидените с т.2 – т.5 на чл.24 хипотези. Претендираното вземане няма за
предмет вещни права върху недвижим имот или договор за наем на такъв. Предявени
са установителни искове за дължимост на суми за разходи през 2016 г.-2018 г.,
за които са взети решения на Общото събрание на етажната собственост.
Схващането, че дължимостта на
определените от Общото събрание на етажната собственост разноски за поддържане
на общите части произтича от водене на чужда работа без пълномощие, не отговаря
на доктрината и съдебната практика. Всъщност при определяне на международната
подведомственост по Регламент № 1215/2012 г. от решаващо
значение е съдържанието на т.15 от преамбюла. Според тази точка правилата за
компетентността следва да са във висока степен предвидими и основани на
принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на
ответника. Винаги следва да е налице компетентност на това основание, освен в
няколко ясно определени случаи, когато предметът на спора или автономията на
страните обосновава различен свързващ фактор. Това означава, че подсъдността по
местоживеенето на ответника е общо правило, а изключенията от това правило не
могат да се тълкуват разширително и трябва да се прилагат стриктно както са
формулирани, без да се разширяват по аналогия.
Предвид гореизложените доводи и с оглед задължението на съда служебно да
следи за международната компетентност (чл.28 от КМЧП), следва да бъде
прогласена липсата на международна компетентност на българския съд да разгледа
настоящето производство и същото да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОГЛАСЯВА, че българският съд-РС-Балчик, не е компетентен да разгледа исковете,
чийто предмет са вземания за управление и поддръжка на общи части и вноска за
фонд „Ремонт и обновяване“ и по чл.86 ЗЗД, предявени от Етажна
собственост на жилищно-търговски рекреативен комплекс „Марина сити“, гр.
Балчик, ул. „Приморска“ № 8, представлявана от управител „Би Ар
Мениджмънт“ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Стоян Михайловски“ № 26, чрез адв. П.С.
и посочен съдебен адрес *** против И.К., родена на
18.021961 г., Румъния и Ф.А.К., роден на *** г., Румъния, двамата с посочен от
ищеца адрес Румъния, Букурещ, ул. Епископ Тимус № 8, сектор 1, в условия на солидарност на обща сума от 11752.19лв., за вноски за управление и поддържане на общите части и вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за периода от 2016г. до 2018г. включително, на сградата в
режим на Етажна собственост, заедно със законната лихва и по чл.86 от ЗЗД.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 592 по описа за 2018 г. на
РС-Балчик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Добрич в едноседмичен срок, считано от
датата на връчването му на ищеца, чрез пълномощника му.
Съдия
: