Решение по дело №602/2018 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 89
Дата: 13 март 2019 г. (в сила от 13 март 2019 г.)
Съдия: Росина Николаева Дончева
Дело: 20181800500602
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 13.03.2019 г.

                                                                          

В       И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                        РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                                                                                                                                                

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 602 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

         Подадена е въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство У. "С.Г." ЕАД, чрез адв. Р.В. срещу Решение № 83 от 20.06.2018 г., постановено по гр.д. № 1355/2017 г. по описа на РС- гр. Ихтиман, с което първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен иска на У. "С.Г." ЕАД срещу Г.И.А. *** за установяване на вземане в размер на 632,75 лв., представляващо стойността на представена медицинска помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека № 202 "Консервативно поведение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми" по време на болничния му престой за периода от 21.09.2015 г. до 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на подаване на заявление на заповед за изпълнение/ до окончателно изплащане на сумата.

Постановено решение е обжалвано изцяло от ищеца с доводи за неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че при постановяване на решението съдът неправилно е тълкувал и приложил нормата на чл. 109 от ЗЗО във вр. с чл. 52 от ЗЗО, както и нормите на чл. 84, ал. 2, т. 4 и чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС, като е приел, че ответникът е здравоосигурено лице.

От съдържанието на писмото на М. Н. П.………../………… г. било видно, че ответникът е бил задържан в Арест в гр. П., като към момента на задържането му се е намирал в Клиника по неврохирургия на У. "С.Г.", където е бил хоспитализиран на 21.09.2015 г. и изписан на 24.09.2015 г. С писмо от НАП от 27.03.2018 г. се установявало, че Г.И.А. е с прекъснати здравноосигурителни права към момента на хоспитализацията му - 21.09.2015 г. и за него подадена декларация за здравни осигуровки на 22.09.2015 г. до 30.09.2015 г.,  в качеството му на задържан под стража. С второто писмо на НАП, постъпило по делото на 27.04.2018 г. е даден отговор на здравноосигурителния статус на пациента в периода от 21.09.2015 г. до 24.09.2015 г., а именно, че лицето е със прекъснати здравоосигурителни права. Твърди, че няма данни пациентът да е заплатил дължимите назад здравноосигурителни вноски, които да му възстановят здравноосигурителните права, съгласно чл. 109, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗД и в този смисъл е и писмото на НАП от 27.04.2018 г. Г.А. е осигурен от момента на зъдржането му под стража, съгласно чл. 84, ал. 2, т. 4 от ЗИНЗС. Факът на невнасяне на осигурителни вноски за периода преди ареста води до извод, че здравноосигурителните права на ответника са прекъснати, което е препятстие за безплатно болнично лечение. По същество моли да бъде отменено решението и предявения иск уважен. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответника по жалба Г.И.А. не изразява становище.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска У. "С.Г." ЕАД, в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима.

Разгледана по същество е частично основателна.

Ищецът У. "С.Г." е предявил срещу Г.И.А., иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване, че ответникът Г.И.А. дължи вземанията, за които е издадена заповед № 650 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.08.2017 г. по ч. гр.д. № 933/2017 г. по описа на РС-Ихтиман, както следва: сумата –главница 632,75 лева, представляваща цената на предоставената на ответника медицинска помощ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 08.08.2017 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски по делото.

В срока за отговор не е постъпил такъв от  ответника Г.И.А..

Установява се следната фактическа обстановка от значение за спора:

От приложеното ч.гр.д. № 933/2017 г. по описа на РС-Ихтиман се установява, че на осн. чл. 410 от ГПК на 09.08.2017 г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на заповед № 650/09.08.2017 г. за претендираните суми.

От представена медицинска документация и епикриза се установява, че Г.И.А. е постъпил за лечение в УМБАЛ "С. Г." ЕАД П. на 21.09.2015 г. и изписан на 24.09.2015 г.  по КП № 202 МКБ: S00 /"Консервативно лечение при леки и средно тежки черепно-мозъчни травми"/, с поставена диагноза "контузио капитис".

От представената сметка на пациент, с приложен ценоразпис се установява, че дължимата сума за проведеното лечение на пациента Г.И.А. възлиза в размер на 632,75 лева.

От представено писмо изх. № 1309/28.03.2018 г. на ГД "И. Н. Н." се установява, че Г.И.А. е задържан в Арест гр. П. на 22.09.2015 г. по ДП № 146/2015 г. по описа на отдел "КП" при ОД на МВР гр. П., където към момента на задържането му се е намирал в болнично заведение - Клиника по Неврохирургия на УМБАЛ "С. Г." ЕАД гр. П., където е бил хоспитализиран на 21.09.2015 г.

Съгласно писмо изх. № 94-Р-12/27.03.2018 г. на НАП – С. О., Г.И.А. е бил с прекъснати здравноосигуритерни права към 21.09.2015 г., има подадена декларация обр. 3 за здравни осигуровки от 22.09.2015 г. до 30.09.2015 г. от Централни ведомства за вид осигурен 53 /задържаните под стража или лишени от свобода/.

От писмо изх. № 11-02-20/27.04.2018 г. на НАП се установява, че Г.И.А. за периода 21.09.2015 г.-24.09.2015 г. е с прекъснати здравноосигурителни права.

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното:    

Основният спорен въпрос е дали зравноосигурителните права на ответника са били прекъснати за периода 21.09.2015 г.-24.09.2015 г., когато е бил хоспитализиран в У. "С.Г." ЕАД и съответно дължи ли заплащане на стойността на оказаната му медицинска помощ.

По делото безспорно е установено от направената електронна справка и от писмо изх. № 94-Р-12/27.03.2018 г. на НАП – С. О., че към момента на приемането му в лечебното заведение на 21.09.2015 г.,  ответникът Г.И.А. е бил с прекъснати здравноосигурителни права. На следващия ден 22.09.2015 г. е задържан в Арест гр. П. по ДП № 146/2015 г. по описа на отдел "КП" при ОД на МВР гр. П. В чл. 40, ал. 3, т. 6 ЗЗО е предвидено, че задържаните под стража или лишените от свобода, ако не са осигурени на друго основание по реда на чл. 40, ал. 1 от същия закон, се осигуряват за сметка на републиканския бюджет. Това право на лишените от свобода е предвидено и в чл. 84, ал.2, т. 4 от ЗИНЗС. В чл. 128, ал. 2 ЗИНЗС изрично е уредено, че са всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права. Т.е. внасянето на здравните осигуровки  е от момента на задържането и тези лица придобиват статут на здравноосигурени, но занапред, а не за минал период. Съгласно разпоредбата на чл. 109, ал. 4 от ЗЗО  когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права. В този смисъл представеното второ писмо от НАП с изх. № 11-02-20/27.04.2018 г. на НАП, в който е посочено, че Г.И.А. за периода 21.09.2015 г.-24.09.2015 г. е с прекъснати здравноосигурителни права не следва да се кредитира.

Съгласно писмо изх. № 94-Р-12/27.03.2018 г. на НАП – С. О., Г.И.А. е бил с прекъснати здравноосигуритерни права към 21.09.2015 г., има подадена декларация обр. 3 за здравни осигуровки от 22.09.2015 г. до 30.09.2015 г. от Централни ведомства за вид осигурен 53 /задържаните под стража или лишени от свобода/.

Ето защо за първият ден от болничния предстой ответника Г.И.А., като лице с прекъснати здравноосигурителни права, следва да заплати стойността на извършените медицински услуги, съгласно ценоразпис, утвърден със Заповед № 89/05.02.2015 г. на ИД на У. „С.Г.“ ЕАД-П. Видно от приетата медицинска документация на 21.09.2015 г. на ответника е извършен консултативен преглед от специалист на стойност 30, 00 лева, компютърна томография на глава на стойност 110, 00 лева и компютърна томография на шия на стойност 110, 00 лева. Общата стойност на извършените медицински услуги на пациента на първия ден- 21.09.2015 г., възлизат в размер на 250, 00 лева. Останалите дейности, видно от медицинската документация са извършени през следващите дни /на 22.09.15 г. и на 23.09.15 г./, за които дни ответникът е бил вече осигурен, по силата на чл. 84, ал.2, т. 4 от ЗИНЗС и не дължи тяхното заплащане.

С оглед изложеното, решението на РС-Ихтиман в частта, в която е отхвърлен иска до сумата от 250, 00 следва да бъде отменено и постановено друго, с което да бъде уважен, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /08.08.2017 г./ до окончателното изплащане.

          Съвпадането на изводите на въззивния съд с тези на районния съд в останалата част, в която е отхвърлен иска за горницата над 250, 00 лв. /двеста и петдесет лева/ до пълния размер от 632,75 лева, налага обжалваното решение да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Г.И.А. следва да бъде осъден да заплати на У. "С.Г." ЕАД разноски в общ размер на 32, 00 /тридесет и два/ лева, съобразно уважената част от иска.

         

Воден от горното, окръжният съд  

 

                                                              Р   Е   Ш   И :

ОТМЕНЯ решение № 83 от 20.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1355/2017 г. по описа на РС-Ихтиман, в частта, в която предявеният иск по чл. 422 ГПК от У. "С.Г." ЕАД с ЕИК: ……… срещу Г.И.А. с ЕГН: ********** *** е отхвърлен за сумата от 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на подаване на заявление на заповед за изпълнение/ до окончателно изплащане на сумата, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД по иска на У. "С.Г." ЕАД с ЕИК: ………   срещу Г.И.А. с ЕГН: ********** ***, че ищецът У. "С.Г." ЕАД с ЕИК: ………  има вземане срещу  Г.И.А. с ЕГН: ********** *** в размер на 250, 00 /двеста и петдесет/ лева, представляващо стойността на представена медицинска помощ на 21.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на подаване на заявление на заповед за изпълнение/ до окончателно изплащане на сумата.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 83 от 20.06.2018 г., постановено по гр. д. № 1355/2017 г. по описа на РС-Ихтиман, в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иска на У. "С.Г." ЕАД с ЕИК: ………  срещу Г.И.А. с ЕГН: ********** *** за установяване на вземане за горницата над 250,00 лв. до 632, 75 лева, представляващо стойността на извършена медицинска помощ за периода от 22.09.2015 г. до 24.09.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2017 г. /датата на подаване на заявление на заповед за изпълнение/ до окончателно изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА Г.И.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на У. "С.Г." ЕАД с ЕИК: ………, със седалище и адрес на управление ***, разноски за производството в размер на 32, 00 лв. /тридесет и два лева/.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                          2.