№ 451
гр. Варна, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100500287 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.
№104709/27.12.2024г. от Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, чрез адв. Л. П. срещу
решение № 4306/30.11.2024 год., постановено по гр.д. № 15814/2022 год., с което е
отхвърлен предявения от ищцата(сега въззивник) иск за осъждане на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление: гр. София
1504, бул. Княз Александър Дондуков № 68 за обезщетение по договор за
застраховка КАСКО на МПС /застрахователна полица *******, при клауза за
покрити рискове „Пълно каско“ за л.а. Мерцедес, модел Е 270, измеримо с
разходите за възстановяване на застрахованото имущество, както следва:сумата от
1578.69 лева по опис- заключение № *********/12.04.2019 г. за щети по преден
десен калник, заден десен калник, задна броня, дясна лайсна задна броня,
установени на 09.04.2019 г.,сумата от 550.40 лева по опис- заключение №
*********/12.04.2019 г. за щети по средна лайсна задна броня и лява лайсна задна
броня, установени на 10.04.2019 г.,сумата от 855.35 лева– неплатен остатък от
общо 1100.79 лева по опис заключение № *********/12.04.2019 г. за щети по
предна броня след удар във висок бордюр, ведно със законната лихва върху
главниците от датата на подаване на исковата молба- 30.11.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата; както и сумите 502.11 лева- обезщетение за
забава върху главницата от 1578.69 лева за периода 22.01.2020- 29.11.2022 г. вкл.;
175.05 лева- обезщетение за забава върху главницата от 550.40 лева за периода
22.01.2020- 29.11.2022 г. вкл.; 272.04 лева обезщетение за забава върху главницата
от 855.34 лева за периода 22.01.2020 - 29.11.2022 г. вкл.
1
Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в
противоречие с материалния закон. Съдът е пропуснал да се произнесе по
своевременно направеното от ищеца възражение за липса на действително
облигационна връзка при Общи условия. Въпросните ОУ не са представени на
ищеца, респ. не са приемани от същия. Оспорва задължението на застрахованото
лице да се запознава с ОУ, оповестени в сайта на застрахователя, както и
идентичността на оповестените с представените по делото ОУ. Отделно намира, че
за обвързване с ОУ е необходимо писменото изявление на застрахования съгл.чл.
348, ал. 1 ТЗ. Същевременно се твърди, че клаузата на чл. 58. 1от ОУ е
неравноправна, тъй като поставя застрахования в значително по неблагоприятно
положение, изисквайки от него да представи документи, с които той обективно не
би могъл да се снабди. Позова се, че съгласно Наредба№ Iз-41/12.01.2009г. когато
не са причинени щети на други ППС, освен ако увредения автомобил не може да се
придвижи на собствени ход, местопроизшествието не се посещава от органите на
полицията, поради което застрахованият не е могъл обективно да изпълни
условието по чл. 58 от ОУ за представяне на протокол за МПС. Въпросната клауза
не е индивидуално уговорена, поради което не може да дерогира приложението на
чл.386, ал.2 вр. чл.387, ал.1 КЗ относно начина на определяне на застрахователното
обезщетение. Ето защо намира, че обезщетението следва да се определи по общите
правила на КЗ-чл.386, ал. 2 и чл. 400,ал.2 от КЗ. На следващо място сочи, че самата
разпоредба е неясна, тъй като от съдържанието й не може да се направи извод дали
посочения в нея лимит от 15% касае общо всички щети или отделна щета.
Акцентира, че липсва изискване в закона за посочване на точен механизъм на
произшествието. Позовава се, че наличието на предходно увреждане по детайлите
не лишава застрахованото лице от правото на обезвреда за щети, настъпили в срока
на застрахователното покритие, още повече в случая не се установява връзка
между установени към датата на сключване на договора увреждания и процесните.
Настоява за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора,
с което да се уважи предявения иск цялост, ведно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна депозира писмен отговор, с който
оспорва въззивната жалба. Счита постановеното решение за правилно в
обжалваната му част, като излага, че валидността на клаузата на т.58.1 от ОУ се
извежда от доброволния характер на застраховката. Оспорва твърдението на
въззивницата, че не е приела ОУ, като се позовава на изявлението на застрахования
в този смисъл по застрахователната полица. Моли за потвърждаване на решението
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. Въззивникът с
нарочна молба поддържа жалбата. Въззиваемият застраховател е депозирал
становище по хода, но същото е постъпило след даване ход на делото пред
въззивната инстанция.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Относно
правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в жалбата. В
обхвата на тази проверка, съдът намира следното:
2
Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от 10.02.2012г.
по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК.
Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на осъдителна
претенция на застрахован по договор за имуществено застраховане ищец за
заплащане на обезщетение по покрит от ответника застрахователен риск- чл. 405
от КЗ.
Пред въззивната инстанция е спорен въпросът относно наличието на
валидно общо договаряне между страните по Общите условия към договора за
имуществено застраховане „Каско“ на МПС, обективиран в застрахователна
полица *******.
Съставът на въззивния съд намира, че въпросите относно обвързаността на
застрахования от ОУ към договора и действителността на отделни разпоредби по
ОУ/ конкретно по чл. 58/ са преклудирани за разглеждане в настоящото
производство. С влязло в сила решение № 2576/01.08.2022 год., постановено по
гр.д. № 15011/2021 год. по описа на ВРС „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. София е осъдено да заплати на Н. К. Н.–П.а, ЕГН
********** обезщетение за причинени имуществени вреди по щета №
*********/12.04.2019г., № *********/12.04.2019 г. и № *********/12.04.2019 г. в
резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.04.2019г. по процесния
договор *******/ „КАСКО на МПС“.
Съгласно чл.298 ал.1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни,
за същото искане и на същото основание. В основанието на иска се включват
всички правопораждащи факти, въз основа на които се претендира материалното
право. Предмет на СПН не е само субективното материално право, откъснато от
конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира, а всички
онези факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на която се
поражда претендираното материално право – вж. Р. № 89 от 11.VІІ.2011 г. на ВКС
т.о. по дело № 16/2010 г. Р. № 133 от 1.VІІІ.2014 г. по т.д. № 773/2012 г. на ВКС.
За да се произнесе по основанието на спорното материално право в
предходно воденото между страните производство, съдът е изследвал както
действителността на договарянето при Общи условия, така и съответствието на
договарянето с правилата на потребителска защита по ЗЗП и императивните
разпоредби на КЗ относно застрахователния лимит. В производството по гр.д. №
15011/2021 год. по описа на ВРС, с предмет репарация на други щети по същия
договор, съдът е определил обезщетението зачитайки приложението на чл. 58 от
ОУ относно лимита на застрахователната отговорност при доказване на
застрахователното събитие само с декларация от застрахования. Тъй като
валидното договаряне при общи условия е правопораждащ факт на установеното в
предходен процес материално право, повторното му разглеждане в настоящото
производство е недопустимо.
Останалите аргументи в жалбата касая възможността за заплащане на
обезщетение за вреди за предходно/преди сключване на договора/ увредени дейли.
3
Аргументация на въззивника в жалбата, обаче изцяло съвпада с мотивите на
първоинстанционния съд за това, че застрахователят не може да откаже изплащане
на обезщетение за вече увредени към датата на сключване на договора детайли, за
които е знаел. В случая първоинстанционният съд е отхвърлил иска в обжалваната
част единствено поради приложението на чл. 58 от ОУ относно лимита на
отговорността на застрахователя.
Съобразно чл. 58 т.1 от ОУ застрахователят не дължи застрахователно
обезщетение в пълен размер при събития, доказани изключително с декларация на
застрахования и без документи, издадени от компетентните държавни органи,
удостоверяващи настъпването на застрахователното събитие или без двустранен
констативен протокол за ПТП, съставен съгласно изискванията на приложимото
право. В тези случаи, застрахователят обезщетява вредите в размер, който не може
да надвишава 15% от застрахователната сума на МПС, като условията за това са
щетите да са незначителни, МПС-то се движи на собствен ход. В случая предвид
уговорения размер на застрахователната сума от 10 300 лева, отговорността на
застрахователя е ограничена до сумата от 1545 лева.
Не е спорно по делото, а и от приложените платежни нареждания е видно, че
застрахователят е изплатил обезщетения по заведени щети по процесния договор
както следва: по щета ********* сумата 245.45 лева, по щета ********* сумата
530.48 лева, по щета ********* сумата 384.55 лева и по щета ********* сумата
1375.45 лева. Следователно, след достигане на лимита на отговорността по чл. 58.
1от ОУ, не са налице основания за удовлетворяване на последващи
застрахователни претенции за щети, удостоверени единствено с декларация от
застрахования. Предявеният иск е неоснователен.
Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е
постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на въззиваемата
страна следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4306/30.11.2024 год., постановено по гр.д. №
15814/2022 год., в частта, с която е отхвърлен предявения Н. К. Н.–П.а, ЕГН
**********, с адрес в гр.Варна, ул. Студентска №13, ет.4, ап.23 срещу „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, бул „Княз Александър
Дондуков № 68 иск за заплащане на обезщетение по договор за застраховка
КАСКО на МПС /застрахователна полица *******/ при клауза за покрити рискове
„Пълно каско“ за л.а. Мерцедес, модел Е 270 /, измеримо с разходите за
възстановяване на застрахованото имущество, както следва: сумата от 1578.69 лева
по опис- заключение № *********/12.04.2019 г. за щети по преден десен калник,
заден десен калник, задна броня, дясна лайсна задна броня, установени на
4
09.04.2019 г., сумата от 550.40 лева по опис- заключение № *********/12.04.2019 г.
за щети по средна лайсна задна броня и лява лайсна задна броня, установени на
10.04.2019 г.,сумата от 855.35 лева– неплатен остатък от общо 1100.79 лева по опис
заключение № *********/12.04.2019 г. за щети по предна броня след удар във
висок бордюр, ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба- 30.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата; както и
сумите 502.11 лева- обезщетение за забава върху главницата от 1578.69 лева за
периода 22.01.2020- 29.11.2022 г. вкл.; 175.05 лева- обезщетение за забава върху
главницата от 550.40 лева за периода 22.01.2020- 29.11.2022 г. вкл.; 272.04 лева
обезщетение за забава върху главницата от 855.34 лева за периода 22.01.2020 -
29.11.2022 г. вкл.
В останалата си част, поради необжалване, решението е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Н. К. Н.–П.а, ЕГН **********, с адрес в гр.Варна, ул. Студентска
№13, ет.4, ап.23 да заплати на Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, бул „Княз Александър Дондуков № 68, ЕИК *********, със
седалище гр.София сумата от 200 лева, представляваща сторени пред настоящата
инстанция разноски.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5