№ 188
гр. Ямбол, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:К. Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от К. Г. Пейчева Въззивно гражданско дело №
20222300500021 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ищците К. Й. Г., Б. Й. Г., Д. Д. Й., Д. Г. Х., Р. Г. Х., М. В. Я.,
Й. В. Я. и К. В. Д., чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., ПЕТКОВА И И.",
представлявано от адвокат С. С. Ч. - САК, се обжалва Решение № 334 от 04.11.2021 г.,
постановено по гр. д. № 1715/2021 г., по описа на PC Ямбол, с което ЯРС ОТХВЪРЛЯ
предявените искове от К. Й. Г. ЕГН **********, Б. Й. Г. ЕГН **********, със съгласието на
майка им М. М. И., всички от гр.*****, от Д. Д. Й. ЕГН **********, чрез майка си и законен
представител Р. М. И., двамата от гр.*****, от Д. Г. Х. ЕГН **********, от гр.******, Р. Г.
Х. ЕГН **********, със съгласието на майка си Г. Н. Х. от гр.******, М. В. Я. ЕГН
********** от гр.******, Й. В. Я. ЕГН ********** от гр.****** и К. В. Д., ЕГН **********
от гр.******, срещу „ЗАД Армеец" АД, ЕИК *********, да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на всеки от тях сумата от по 5000 лв. -частични искове от по 25000
лв., представляващи обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат на
настъпило на 19.08.2016 г. пътнотранспортно произшествие, довело до смъртта на дядо им
М.Я.И. на **** г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2016 г. до
окончателното изплащане, като ги осъжда да заплатят на ответника направените по делото
разноски от 550 лв..
Въззивниците считат обжалваното решение за неправилно поради нарушение на
материалния и процесуалния закон и необосновано. Твърдят, че съдът неправилно е приел,
1
че в хода на производството не е установено причинените морални болки и страдания да
надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тази родствена. Смятат за
неправилен извода за неприложимост на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018г. по тълк.д.
№ 1/2016г. на ОСГНГТК на ВКС към процесния случай, доколкото смъртта на М.И. - дядо
на ищците, сега въззивници, е настъпила на 19.08.2016г., явяваща се преди приемането му.
Посочили са, че в новата съдебна практика на ВКС / напр. решение № 310 от 06.02.2019
година по т. дело № 2429/2017 година на второ т. о. / се приема, че настъпването на
застрахователното събитие преди приемане на TP № 1/21.06.2018 г. на ВКС по т. д. №
1/2016 г. на ОСНГТК, не отнема материалноправната легитимация на лицата от т. нар.
"разширен кръг" да получат обезщетение за причинените им неимуществени вреди от
смъртта на техен родственик. Жалбоподателите са изложили съображения, че разпитаните
по делото свидетели са доказали при условията на пълно и главно доказване по безспорен
начин търпените от ищците неимуществени вреди, както и прекрасните им отношения с
починалия. Молят ЯОС да отмени Решение № 334 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. №
1715/2021 г., по описа на PC Ямбол и да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Молят върху така определената като обезщетение сума ЯОС да присъди и
компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на
увреждането, до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира се присъждане на
сторените в първоинстанционното и във въззивното производство разноски, включително и
адв. възнаграждение в пълен размер с начислен ДДС съгласно действащата Наредба за
минимални адвокатски възнаграждения. Направено е възражение за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемата
страна „ЗАД АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Стефан Караджа № 2, чрез процесуалния представител юрисконсулт В. К.. В
отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалбата и правилност на
обжалваното решение. Моли ЯОС да остави без уважение подадената въззивна жалба като
неоснователна и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.
Евентуално моли да бъдат определени размери на обезщетенията в границите на посочената
в чл. 493а, ал. 4 от КЗ сума от 5 000,00 лева, съответно намалени с установената степен на
принос от страна на пострадалия за настъпване на произшествието. Претендират се
разноски, включително възнаграждение за процесуално представителство, на основание чл.
78, ал. 8 от ГПК.
В о.с.з. въззивниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. С
молба от въззивниците от преупълномощената от пълномощника им адв.Ч. адв.Г. поддържа
въззивната жалба и иска уважаването й, претендира присъждане на разноски по представен
списък по чл.80 от ГПК.
В о.с.з. въззиваемата страна „ЗАД АРМЕЕЦ" АД не изпраща представител.
Постъпила е молба от възиваемата страна, чрез юриск.К., с инкорпориран списък по чл.80 от
ГПК, с която молба поддържа отговора на въззивната жалба и заявява доводи по същество.
2
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение
и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа и страна следното:
От Удостоверение за наследници изх. № ГС/02-009077/24.08.2016 г., изд. от Община
Ямбол, е видно, че М.Я.И., ЕГН **********, починал на **** г., е имал 8 деца, между които
М. М. И., Р. М. И. и В.М.И.. От представените удостоверения за родствени връзки на
Община Ямбол от 29.01.2021 г. (3 бр.), удостоверения за раждане-дубликат на Община
Ямбол от 30.08.2021 г. и 1.09.2021 г. и удостоверения за идентичност на лице с различни
имена от 10.09.2021 г. на същата община, се установява, че ищците К. Й. Г., Б. Й. Г. са деца
на М. М. И., Д. Г. Х. (понастоящем Д.В.Я.), Р. Г. Х. (понастоящем Р. В. Я.), М. В. Я., Й. В.
Я. и К. В. Д. са деца на В.М.И.. Д. Д. Й. е син на Р. М. И..
Не е спорно по делото, че на 19.08.2016 г. се е осъществило посоченото в исковата
молба ПТП с участието на лек автомобил марка "Тойота", модел "Авенсис" с рег. № У 6465
АС, по отношение на който е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" между ответника и собственика
на увреждащия автомобил. Застраховката е сключена на 02.12.2015 г. и е валидна до
17.09.2016 г., съгласно Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд от 24.11.2016 г..
По делото е установено, че с влязла в сила на 11.07.2018 г. присъда №73 от
25.06.2018 г. на Ямболския окръжен съд по НОХД №150/2018 г. Д.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 19.08.2016 г. около 19:30 часа в гр.Ямбол, в ж.к.„Г.Бенковски", на
кръстовище, образувано между ул.„Преслав" и улица, водеща към фирма „Сакарела" ООД,
при управление на л.а. „Тойота Авенсис" с peг. № У 6465 АС, е нарушил правилата за
движение по пътищата визирани в чл.50, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил
смъртта на М.Я.И. настъпила на **** г..
От заключението по автотехническата експертиза се установява, че скоростта на
движение на л.а."Тойота" в момента на удара е била около 19 км/ч. Преди ПТП автомобилът
е бил спрял на знак „Стоп" в уличната отсечка за базата на „Сакарела", „Маги" и изхода от
бензиностанция „Омакс", преди да навлезе на ул."Преслав", след което е потеглил към
улицата, за да извърши маневра завой наляво в посока с.Веселиново. При движението си се
е ударил с велосипедиста М.Я.И.. Ударът за автомобила е настъпил отзад вляво, в областта
на заден ляв праг под задна лява врата, а за велосипеда е бил челен. Последният се е движил
в посока от с.Веселиново към ЦГЧ на града в лявата лента за движение на дясното пътно
платно. По правило е трябвало да се движи максимално вдясно, а не в лявата лента. Водачът
на автомобила е могъл да види велосипедиста. МПС се е движило със скорост около 19 км/ч,
а велосипедът- около 25 км/ч. При тези данни вещото лице заключава, че ако последният се
е движил в дясната лента на дясното платно за движение с изчислената скорост, не би
настъпило ПТП, т.е. двете ППС биха се разминали.
По делото пред ЯРС са разпитани свидетели. Свид. Я. - съседка на починалия М.Я.,
сочи, че той имал много внуци и тя не помни всичките. Знае циганските им имена, а
българските - не на всички внуци. Децата на сина му В. нарича К., Й., М., Д. и Р.. Сочи, че
3
са живели в един двор с дядо си М. и сина му С.. К. има семейство и не живее там. Д. ходи
на училище - има 11-ти клас. Р. живее в имота, но свидетелката предполага, че е женена и
има едно дете. Уточнява, че семействата са живеели в отделни стаи в един двор. За внучката
М. сочи, че е женена и живее наблизо до тях. Има 3 деца. Й. също има семейство и 4 деца,
също живее наблизо. За К. предполага, че може да е „К." и има 3 деца, също живее наблизо -
през една улица. Б. и К. са ученици и живеят накрая на махалата, към ж.к. „Райна княгиня".
Според свидетелката дядото М. е помагал на внуците си. Работел е - пасял е крави срещу
заплащане и е помагал на децата си с пари, купувал е дрехи за училище. Обядвали са заедно
- на една маса. След като е починал, внуците не са се променили. Всяка седмица близките
ходят на гробищата. Според свидетелката са отчаяни, тъй като и бабата е болна, купуват й
мляко и лекарства. Не са забравили за смъртта на дядо си.
Свид. Димитров - съсед на М.Я., дава показания, че той има много внуци - над 30, но
свидетелят познава само трима - К., Д. и „още една"- деца на В.. Те са живеели в М.овия
двор в отделни сгради. В. се е грижел за децата си. Дядото им е помагал с пари от пенсията
за училище. Свидетелят сочи, че К. живее на друга улица -„Крайречна" №25. Тя има
семейство, гледа си децата. Отделила се е от семейството на родителите си, след като се е
омъжила. Дядо й още е бил жив. Д. работи. След смъртта на дядо си ходят всякаква седмица
на гробищата. Свидетелят ги е виждал, докато чакат автобуса или тръгват с кола. Самият
той само веднъж е ходил с тях на гробищата. Според него са се променили след смъртта-
тежко им е, липсва им дядо им.
Свид. Й. - баща на ищеца Д. Й.- дава показания, че те живеят на улица *****, а М.Я. е
живеел на ул.„Резовска", през две пресечки. Другите деца на свидетеля са пълнолетни и
водят отделно дело срещу застрахователя. Преди да почине М., е живеел в един двор, но в
отделни помещения, със синовете си С. и В. и децата на последния. М. има към 30-40 внуци.
Ищците К. и Б. не живеят в същия двор, а на друга улица. Свидетелят сочи, че внуците на
М. всеки ден са ходили в двора на дядо си, който през деня е пасял крави срещу заплащане и
е давал на всички пари. Дворът му е бил пълен с деца. След като е починал, са били тъжни и
отчаяни- разбрали са, че дядо им няма да се върне. Когато се спомене неговото име, всички
се натъжават при събиранията на рода. В събота и неделя ходят на гробища. Свидетелят
сочи, че Й., Р. и Д. имат семейства, някои имат деца- първите две и М.. Живеят в махалата, в
други къщи. Всеки от синовете, живеели в един двор с починалия, е имал своя трапеза и
семействата са се хранили отделно. Само като по някакъв повод са се хранили общо с М..
Свидетелят уточнява, че към 20 човека живеят в този двор. Почти всички ищци работят,
ходят в чужбина за сезонна работа и се връщат. Д. работи в града.
Няма спор, че пред ЯРС са висящи няколко граждански дела, по подадени от другите
внуци искови молба.
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежни страни в
4
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК ЯОС намира
първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявени са субективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ (отм.) вр. §22 от КЗ.
Според чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Няма спор, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към датата на
настъпване на процесното ПТП, ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", сключена по отношение на МПС марка „Тойота”, модел
„Авенсис” с д.к.№ У6465 АС, валидна към датата на произшествието.
Налице е валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност", с ответника-
застраховател, противоправно деяние от страна на водача, застрахован при ответника, и
пряка причинно-следствена връзка между противоправното деяние и увреждането. Не е
спорно настъпилото на 19.08.2016г. в гр. Ямбол, ж.к. „Г. Бенковски“, на кръстовище,
образувано между ул.„Преслав“ и улицата, водеща към фирма „Сакарела“ ООД
застрахователно събитие, както и че то представлява покрит риск по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност". По делото е установен механизма на процесното
ПТП от САТЕ. Водачът Д.Д.Д. е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал. 1
от ЗДвП. Деянието е извършено виновно от прекия делинквент, при форма на вината
непредпазливост. Водачът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, а именно, че ще причини ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и
предотврати. Безспорно е установено с влязлата в сила присъда по нохд №150/2018г. по
описа на ЯОС, че настъпилата смърт на пострадалото лице М.Я.И., е в пряка причинна
връзка със застрахователното събитие. Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност, както и
виновността на дееца. При решаване на делото съдът следва да съобрази постановеното ТР
№ 1 от 21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. С ТР № 1/21.06.2018г. по
тълк. дело № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от лицата, които са
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд, а именно: родители, деца, съпруг и лице във
фактическо съжителство. С ТР № 1/21.06.2016г. бе прието, че по изключение всяко друго
лице, освен горепосочените в ПП № 4/61г. и ПП № 5/69г., което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъде обезщетено.
Според разясненията, дадени в ТР№ 1/21.06.2018г. по тълк. дело № 1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. Наличието на особено близка
5
житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди
от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Според ВКС, обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания. Такава връзка
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи
на обезщетяване съобразно принципа за справедливост.
ЯОС намира, че от събраните по делото гласни доказателства не се установи между
ищците и починалия да е била изградена изключителна връзка, надхвърляща представите за
обичайните взаимоотношения между дядо и внуци. Въззивниците-ищци са живели с
родителите си, които са се грижили за тях. Ищците Р. Г. Х., М. В. Я., Й. В. Я. и К. В. Д. са се
омъжили, имат свои деца, живели са на друго място към момента на смъртта на дядо си. В
показанията си свид. Й. сочи, че внуците работят, дори в чужбина, т.е. не са имали нужда от
средства за своята издръжка от дядо си. Свид. Я. посочва, че няма промяна в поведението на
внуците след смъртта на дядо им. ЯОС намира, че между ищците и починалия са изградени
помежду им едни традиционни отношения, които не се отличават с изключителност, която
да обосновава присъждането на обезщетения за претърпени от ищците неимуществени
вреди, търпени в резултат от смъртта на дядо им. Установи се, че въззивниците са търпели
болки и страдания, които са логично следствие от смъртта на техния дядо, предвид
близостта на родствената връзка помежду им, но тези страдания не е справедливо да бъдат
обезщетени поради липсата на предпоставките, очертани в ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. дело
№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Връзката им с починалия е в рамките на обичайното и
нормалното и не е доказана по никакъв начин тази изключителна, трайна и дълбока връзка
между внуци и дядо, надхвърляща нормалните представи. В този смисъл, ЯОС приема, че с
оглед установеното по делото не може да се направи несъмнен извод за съществуването на
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата
смърт сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания у
въззивниците. Не е доказана връзка, която да предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие. В случая няма неимуществени вреди,
които да подлежат на обезщетяване. Предвид изложеното, искът е неоснователен и
недоказан и следва да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно. ЯРС като е обсъдил събраните по делото
доказателства е постановил правилен и мотивиран съдебен акт.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
При този изход на делото, на въззиваемата страна, която е представлявана от
юрисконсулт, следва да се присъди съгласно чл.78, ал.8 от ГПК юрисконсултско
6
възнаграждение, размерът на което не може да надхвърля максималния размер за съответния
вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, което съдът определя в размер на 200 лева.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 334 от 04.11.2021 г., постановено по гр. д. № 1715/2021 г.,
по описа на PC Ямбол.
Осъжда въззивниците К. Й. Г., Б. Й. Г., Д. Д. Й., Д. Г. Х., Р. Г. Х., М. В. Я., Й. В. Я.
и К. В. Д., с посочени по делото данни, да заплатят на ЗАД"АРМЕЕЦ" АД, ЕИК *********,
200 лв. юрисконсултско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7