Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

град Свиленград, 04.02.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ състав, в публичното си съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и тринадесета година, в състав:

                                                     

           Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА

 

при секретаря Р.И., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело №1081 по описа на Съда за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и чл.221, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

          Производството е образувано по Искова молба на Х.Д.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.”Бъгария” №59, област Хасково, чрез адвокат В.Х. против „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов.

          В Исковата молба се твърди, че ищецът работел в ответното дружество на безсрочен Трудов договор на длъжност „Работник поддръжка на пътищата” за времето от 21.05.2007 година до 05.11.2012 година, от която дата прекратил едностранно трудовото си правоотношение с ответното дружество на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, тъй като работодателят не му изплащал дължимите месечни трудови възнаграждения. Ответното дружество издало Заповед №28/05.11.2012 година, с която прекратило трудовото правоотношение.

           Ищецът твърди, че не му били изплатени работните заплати за периода от месец януари 2012 година до месец ноември 2012 година за дните 3-ти и 4-ти, не му било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 година и не му било изплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. 

         Предвид изложеното, ищецът Б. моли Съда да осъди ответното дружество да му изпрати:

         1/ неизплатените работни заплати за периода от месец януари 2012 година до месец ноември 2012 година за дните 3-ти и 4-ти в общ размер на 2 485.38 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012 година /датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград/ до окончателното изплащане на сумата;

         2/ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 година в размер на 12.53 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012 година /датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград/ до окончателното изплащане на сумата и

         3/ обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ в размер на 375.65 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012 година /датата на депозиране на Исковата молба в Регистратурата на Районен съд – Свиленград/ до окончателното изплащане на сумата.

         В съдебно заседание ищецът Х.Б. и процесуалният му представител – адвокат В.Х. поддържат предявените искове.

         Претендират се и направените по делото разноски. Не е представен Списък на разноските.

         В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от ответника чрез адвокат Меглена Гунчева, в който заявят, че оспорват исковите претенции само по размер.

         Не се претендират разноски по делото.

         След преценка, поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представеното по делото Допълнително споразумение №13 от 01.06.2012 година към Трудов договор №4/15.05.2007 година става ясно, че ищецът е назначен в ответното дружество /по делото има представена справка за актуалното му състояние/ на длъжност „Работник поддръжка на пътищата” по безсрочно трудово правоотношение. Със Заповед №28 от 05.11.2012 година трудовото правоотношение на ищеца Б. е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ /поради забавяне на изплащането на дължимите трудови възнаграждения в който смисъл е и Удостоверение изх.№54/12.11.2012 година на дружеството - ответник/ след отправено Заявление /приложено в кориците на делото/ в този смисъл от Б. към работодателя му. В Заповедта е посочено, че следва на Б. да се изплатят обезщетения по чл.221 и по чл.224 от КТ. По изложените до тук обстоятелства не се спори.

          Видно от допуснатата и изслушаната Съдебно – счетоводна експертиза, става ясно, че на ищеца е било начислявано дължимото трудово възнаграждение и изплащано частично и неравномерно по месеци. Ищецът има платен годишен отпуск за 2012 година в размер на 20 дни. Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение има неползван 1 ден платен годишен отпуск за 2012 година, а 19 дни е ползвал. Ответникът е начислил обезщетението за неползвания платен годишен отпуск в начисленията за месец ноември 2012 година, но не го е изплатил. Дневното брутно трудово възнаграждение на ищеца през месеца, през който е отработил повече от 10 работни дни /месец ноември 2012 година/ е 20.84 лв. Извършвани са плащания през различни месеци, вкл. и след датата на завеждане на Исковата молба, но не се установили правила, които да поясняват поредността на плащанията, поради което вещото лице е определило реда на направените плащания като ги е свързало с поредността на възникналите задължения по месеци. Обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ е начислено в размер на 375.66 лв., но не е изплатено. Размерът на дължимото обезщетение е неправилно изчислен на базата на чистата сума за получаване за 1 пълен отработен месец, вместо брутното трудово възнаграждение за 1 пълен отработен месец /месец, през който е работил през всички работни дни/, което е в размер на 479.21 лв. В съдебно заседание вещото лице К.Д.Г. поддържа заключението като допълва, че дължимото и неизплатено трудово възнаграждение /след подваждане на изплатеното, вкл. и след завеждане на Исковата молба/ на ищеца е в общ размер на 1 658.91 лв.; неизплатеното обезщетение на ищеца за неползван 1 ден платен годишен отпуск за 2012 година е в размер на 20.84 лв. и неизплатеното обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 479.21 лв.

          При така установената фактическа обстановка, при условията на чл.235, ал.2 от ГПК и във връзка със становищата на страните, Съдът достигна до следните правни изводи:

Не е спорно, че между страните е съществувало валидно трудово безсрочно правоотношение. Ищецът е работил в ответното дружество по Трудов договор на длъжност „Работник поддържка на пътища”. Видно от Заповед №28/05.11.2012 година трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от същата дата.

Спорен момент по делото са размерите на исковите претенции.

         Първият предявен иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ за заплащане на трудови възнаграждения, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан до размера на 1 658.91 лв.

 Съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ, положения труд по трудово правоотношение е възмезден. Предвид на това, Съдът намира, че ответното дружество не е изпълнило едно от основните си задължения като работодател, предвидено в Глава шеста „Основни задължения на страните по трудовото правоотношение” от КТ, а именно да изплати на ищеца полагащите му се трудови възнаграждения за положеният от него труд. Видно от заключението на вещото лице и от изложеното в съдебно заседание, размерът според вещото лице на неизплатените на ищеца заплати за исковия период е 1 658.91 лв. като са подвадени сумите, изплатени след завеждане на Исковата молба. Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, е основателен и доказан в размер на 1 658.91 лв., поради което го уважава в този размер, като в останалата част до пълния претендиран размер – 2 485.38 лв., отхвърля иска.

 Ответната страна не ангажира доказателства, установяващи заплащането на трудово възнаграждение, върху която пада и доказателствената тежест за установяване на тези факти съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, тъй като в тежест на всяка страна е да докаже изгодните за себе си факти и обстоятелства по делото. Ответникът не доказа изпълнението на това свое задължение за заплащане на дължимите се трудови възнаграждения на ищеца в размер на 1 658.91 лв. поради което следва да бъде осъден да заплати дължимите суми, ведно със законната лихва, на която има право ищецът съгласно чл.86 от ЗЗД, считано от предявяване на иска на 26.11.2012 година до окончателното плащане на сумата.

 Вторият предявен иск с правно основание  чл.224, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за неизползван платен отпуск, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в пълния му предявен размер от 12.53 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на Исковата молба в Съда до окончателното й изплащане.

Видно от представената по делото Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца е следвало да се изплати и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ. Дължимостта на същото се доказва и от представеното по делото Заключение на вещото лице. Във всеки случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят имат право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. По делото не се представиха доказателства ищеца да е използвал полагащия му се годишен отпуск или на същия да е изплатено дължимо обезщетение за 2012 година. Видно от горецитираната Заповед №28/05.11.2012 година на ищеца е следвало да се изплати и обезщетение за неизползвания от него платен годишен отпуск. Сумата е начислена, но не е изплатена съгласно заключението на вещото лице.

Брутното трудово възнаграждение на ищеца съгласно разпоредбата на чл.177 от КТ за предходен месец на прекратяване на трудовото правоотношение, през който са отработени най – малко 10 работни дни е било в размер на 479.21 лв. /за месец октомври 2012 година/, видно от заключението на вещото лице, което Съдът кредитира, поради което размера на дължимото обезщетение за 1 ден  неизползван платен годишен отпуск за 2012 година е 20.84 лв., но предвид диспозитивното начало в процеса искът следва да се уважи до предявения размер от 12.53 лв.

             Третият предявен иск с правно основание  чл.221, ал.1 от КТ за заплащане  обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ, Районен съд - Свиленград намира за основателен и доказан в предявения размер от 375.65 лв.

         Безспорно се установи по делото, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено, считано от 05.11.2012 година поради забавяне изплащането на трудовото възнаграждение от страна на работодателя. Законодателят е предвидил право на всяка от страните да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение при виновно поведение на другата страна. При това виновната страна дължи на другата парично обезщетение. Работникът или служителят има право на обезщетение в четири случая на виновно спрямо него поведение на работодателя /при прекратяване на трудовия договор на основание чл.327, т.1, т.2, т.3 и т.3а от КТ/. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за месеца, през който е работил през всички работни дни съгласно чл.228 от КТ.  Предназначението на това обезщетение е да компенсира претърпените от работника или служителя вреди. Установи се и конкретния размер на дължимото обезщетение – 479.21 лв., за което ответникът не ангажира доказателства да е изплатил на ищеца, но искът е предявен за сумата от 375.65 лв. Ето защо Съдът намира искът за безспорно доказан по основание и в размер на 375.65 лв. предвид диспозитивното начало в процеса.

         За пълнота следва да се отбележи, че съгласно чл.221, ал.1 от КТ на работника се дължи обезщетение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, каквото безспорно е настоящото. По делото не се представиха доказателства относно срока на предизвестието поради което Съдът приема че е 30 дни съгласно чл.326, ал.2 от КТ.

        По разноските:

        По делото се констатираха действително направени от ищеца разноски в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар.         

        С оглед изхода на спора, вземайки предвид че ответникът с бездействието си, респ. с неплащането на дължимите суми на ищеца в срок, е станал причина за завеждането на Исковата молба и образуването на производството по настоящето дело, факта, че част от сумите са изплатени след завеждане на Исковата молба и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва в полза на ищеца Х.Б. да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв.

          На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК ответното дружество следва да заплати по сметка на Районен съд – Свиленград държавни такси в общ размер на 166.36 лв. /4 % за всеки иск, но не по – малко от 50 лв./ и сумата от 120 лв., представляваща възнаграждение на назначеното по делото вещо лице К.Г..

        Ищецът няма право да иска изменение на Решението в частта за разноските, тъй като не е представило Списък на разноските въпреки изрично дадените указания.

        Водим от гореизложеното, Съдът 

 

                                                          Р Е Ш И:

 

        ОСЪЖДА „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов, на основание чл.242, вр.чл.128, т.2 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от общо 1 658.91 лв. /хиляда шестстотин петдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения за 2012 година, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012 година до окончателното изплащане на вземането, като искът в останалата му част за разликата от 1 658.91 лв. до 2 485.38 лв. ОТХВЪРЛЯ. 

         ОСЪЖДА „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов, на основание чл.224, ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 12.53 лв. /дванадесет лева и петдесет и три стотинки/, представляваща дължимо и неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 година, ведно със законната лихва, считано от 26.11.2012 година до окончателното изплащане на вземането. 

          ОСЪЖДА „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов, на основание чл.221. ал.1 от КТ, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Б. с ЕГН ********** ***, сумата от 375.65 лв. /триста седемдесет и пет лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника без предизвестие по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.

           ОСЪЖДА „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Свиленград държавни такси в общ размер на 166.36 лв. /сто шестдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/ и сумата от 120 лв. /сто и двадесет лева/, направени разноски за възнаграждение за вещо лице.

          ОСЪЖДА „П.п.- С.” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Свиленград, бул.”България” №193, представлявано от управителите Расим Фикретов Ферхадов и Димитър Александров Божанов, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на Х.Д.Б. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в размер на 300 лв. /триста лева/ за адвокатско възнаграждение. 

                  Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                        /Кремена Стамболиева/