РЕШЕНИЕ
№ 239
гр. Кюстендил, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Галина Г. К.а
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221500500491 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260012 от 08.04.2022 г., постановено от РС – Дупница по
гр.д. № 824/2021 г. по описа на същия съд, Г. И. М. е осъден да заплати на И.
К. К. обезщетение за неимуществени вреди за нанесена тежка телесна повреда
от побой в размер на 15 000 лева, ведно с законната лихва от 15.02.2020 г.,
като искът за разликата до 20 000 лева е отхвърлен като неоснователен.
Адв. А. Р. в качеството си на пълномощник на Г. И. М. обжалва
посоченото по- горе решение в частта, в която Г. М. е осъден да заплати на И.
К. К. обезщетение за неимуществени вреди, за сумата над 8 000 лева до
присъденото обезщетение в размер 15 000 лева и релевира доводи за неговата
неправилност. Счита решението за немотивирано и необосновано, доколкото
в него липсвало задълбочено и подробно обсъждане на релевантните факти и
обстоятелства, обосновали извода на районния съд за основателност на
исковата претенция. Смята размерът на присъденото обезщетение за
неоснователно завишен и некореспондиращ със съдебната практика по
сходни казуси.
Прави искане за обезсилване на обжалваното решение като нищожно
предвид липса на мотиви, алтернативно иска изменение на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и намаляване размера
на присъденото обезщетение от 15 000 лв. на 8 000 лв.
1
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна И. К. К. чрез пълномощника му адв. В. У., с който се
изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се
иска оставянето й без уважение.
Въззивникът И. К. К. обжалва първоинстанционното решение в
отхвърлителната му част с аргументи за неговата неправилност и
незаконосъобразност, като постановено в противоречие с материалния закон.
Счита, че районният съд е постановил решението си в противоречие на чл. 52
от ЗЗД, нарушавайки принципа на справедливост. Иска отмяна на решението
на ДнРС в обжалваната част и уважаване изцяло на предявения иск.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват.
Не изпращат и представители, които да изразят становище.
След като прецени събраните по делото доказателства в тяхната цялост
и взе предвид релевираните във въззивните жалби доводи, Окръжен съд –
Кюстендил намира за установено следното:
Жалбите са допустими, подадени са от процесуално легитимирани лица,
в рамките на законоустановения срок, срещу обжалваем съдебен акт. При
констатираната допустимост на жалбите, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбите.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и съответно допустимо в обжалваните му части.
От фактическа страна е установено следното:
Със споразумение от 19.01.2021 г.,постановено по НОХД №35 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Дупница, Г. И. М. се е признал за виновен за това,
че на *** г. около 14:00 часа в гр. Д. на ул. „**“, чрез удар с крак, прихващане
с ръце на тялото на пострадалия И. К. К. и мятането му върху купето на лек
автомобил, а впоследствие и върху терена на улицата, му е причинил тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка – престъпление по чл.128,
ал.2, пр.8 във вр. ал.1 от НК.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза на вещото лице
д-р Б.П., е видно, че в резултат на нанесения побой И. К. е получил
повърхностни травми в областта на гърба, кръста и главата, както и руптура
на слезката и последващ хемопериотонеум, че е съществувала временна
опасност за живота, която е прекратена след оперативната интервенция. Сочи
се, че пострадалият е търпял болки и страдания преди и след оперативната
интервенция, с постоянно затихващ интензитет в рамките на два месеца. Сочи
се също така, че премахването на слезката влияе върху имунната защита на
организма, както и оказва влияние върху екстремните физически
2
натоварвания, както и че кръвотворната и имунна функции се компесират
частично от другите органи, ангажирани с тези процеси.
От приетите по делото болнични листи за временна неработоспособност
се установява, че ищецът е бил в отпуск по болест за периода от 16.02.2020 г.
до 23.07.2020 г. поради хемоперитонеум.
В показанията си свид. Д. К.а, съпруга на ищеца сочи, че операцията е
продължила 3-4 часа, след което ищецът е бил в интензивното на болницата, а
след това е преместен в стая. На домашно лечение е бил шест месеца.
Чувствал е силни болки, биел е болкоуспокояващи. Три месеца е бил на
инжекции за разреждане на кръвта. Бил е активен човек, а след инцидента не
можел да повдига тежести, да спортува. Не се чувствал психически добре.
Нуждаел се от чужда помощ.
С оглед на така установената фактическа обстановка районен съд е
присъдил на И. К. К. сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
от извършен от ответника деликт на 15.02.2020 г., като искът до пълния
размер от 20 000 лв. е отхвърлил.
Предмет на въззивните жалби е решението, касаеща уважената част на
иска за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до 15 000 лв. и в
отхвърлителната част- за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. В частта, в
която е уважен искът до сумата от 8 000 лв, решението е влязло в сила, тъй
като не е обжалвано.
Основните доводи във въззивните жалби касаят наличието на
предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
въззивниците, както и приложението на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
относно справедливото определяне на обезщетение за неимуществени вреди.
В тази връзка следва да се посочи следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да е налице деликатната отговорност, е
необходимо деяние /действие или бездействие/, което да е противоправно, да
е извършено виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна
връзка между извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността
означава, че деецът с действие или бездействие засяга чужди субективни
права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие, на
конкретното деяние с вредоносен резултат. В процесния случай окръжен съд
приема, че е осъществен сложният фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника, на основание чл. 45 ЗЗД. Установено е по
безспорен и несъмнен начин наличието на всички кумулативни предпоставки
за уважаване на иска. В процесния случай, деликтът, извършителят,
причинената вреда и причинната връзка са безспорно установени, с оглед
3
разпоредбата на чл. 300 от ГПК. Съгласно тази разпоредба на закона,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданскоправните последици от деянието, относно
това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. От граматическото и логическото й тълкуване, се налага разбирането,
че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от
конкретно деяние, относно това, дали то е извършено или отречено, дали е
противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на
наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо за изчерпателно
посочените в чл. 300 ГПК обстоятелства. С оглед на което предявеният иск
за неимуществени вреди е основателен, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от извършеното деяние.
Съдът намира, че присъденият размер на обезщетението за претърпени
от ищеца неимуществени вреди е занижен. Според разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД неимуществените вреди се определят по справедливост. Съгласно
задължителните за съдилищата указания по приложението на чл.52 ЗЗД,
съдържащи се в т. II на ППВС №4/68 г., понятието "справедливост" по
вложения от законодателя смисъл не е абстрактно, а всякога обусловено от
конкретни и обективно съществуващи обстоятелства-- обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, физическите и психологически последици за увредения,
преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В настоящия случай съдът
счита, че справедливият размер на обезщетението е 20 000 лв., като съдът
взема предвид сериозността на уврежданията руптура /разкъсване/ на
слезката и премахването й, последващ хемопериотонеум /излив на кръв в
коремната кухина /, че на ищеца е проведено оперативно лечение, което само
по себе си също води до по- изразени болки в областта на оперативната
интервенция, както и че е съществувала макар и временно опасност за
живота на ищеца. Отчита също така, болките и страданията са били
интензивни в продължение на около два месеца, както и че възстановителният
процес в конкретния случай е продължил около шест месеца, през които
период е и бил и нетрудоспособен. Не без значение за определяне на размера
на обезщетението е, че премахването на слезката влияе върху имунната
защита на организма, както и оказва влияние върху екстремните физически
4
натоварвания. В практиката си по сходни случаи, в контекста на сходна
икономическа обстановка в страната, ВКС присъжда на пострадалия
обезщетение и в по-големи размери /ср. Решение №62 от 27.05.2022 г. на
ВКС, I г.о., по гр. д. №3715 от 2021 г.
С оглед на изложеното, окръжен съд счита, че обжалваното решение е
незаконосъобразно в отхвърлителана част, поради което ще се отмени и
вместо него ще се постанови решение, с което ще се уважи искът изцяло.
С оглед на изложеното съдът постанови решението си.
Воден от горното, окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260012 от 08.04.2022 г., постановено от РС –
Дупница по гр.д. № 824/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която е
отхвърлен предявеният от И. К. К., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу Г.
И. М., с адрес: гр. ***** иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за нанесена тежка телесна повреда от побой на
15.02.2020 г. за разликата над 15 000 до 20 000 лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г. И. М., с адрес: гр. ***** да заплати на И. К. К., ЕГН
**********, с адрес: ***** още 5 000 лв., обезщетение за неимуществени
вреди за нанесена тежка телесна повреда от побой на 15.02.2020 г. или
уважава иска за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260012 от 08.04.2022 г., постановено от
РС – Дупница по гр.д. № 824/2021 г. по описа на същия съд в частта, в която
е уважен предявеният от И. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ****** срещу
Г. И. М., с адрес: гр. ***** иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди за нанесена тежка телесна повреда от побой на
15.02.2020 г. за сумата над 8 000 до 10 000 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му
пред Върховния касационен съд на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6