Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1023
гр.
Бургас, 31.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС, XXI–ви наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена
Събева
при участието на секретаря Калина Събева, като разгледа
НАХД № 2472 по описа на РС - Бургас за
2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
и е образувано по жалба на А.П.М. с ЕГН: ********** срещу заповед за задържане
на лице рег. № 346зз-37/02.05.2019г., издадена от П.Т.Й. – полицейски служител
в РУ - Созопол при ОД на МВР – Бургас.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на обжалваната заповед. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява,
представлява се от адв. К.. Поддържа, че заповедта е била издадена в нарушение
на основния принцип, залегнал в чл. 6, ал. 2 АПК, като се твърди, че е налице
несъразмерност между заповедта и целите за нейното налагане. Излагат се
подробни съображения в тази насока.
Ответникът по жалбата оспорва жалбата и счита издадената
заповед за правомерна. Излага твърдения, че жалбоподателят е бил във видимо
нетрезво състояние и агресивен, което е налагало да бъде задържан.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в
рамките на срока за обжалване, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Обжалваната заповед
е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор в РУ Созопол при ОД на
МВР – Бургас и в рамките на упражняваните от него правомощия.
При издаването на
заповедта е спазена предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма. Заповедта
съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя,
издал заповедта, както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите
имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часът на задържането. Разяснени са
правата на задържаното лице и му е предоставена за подпис, като жалбоподателят
я е подписал.
В настоящия случай
заповедта е била издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР при наличие на
данни за извършено от жалбоподателя престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Освен
посочване на правната квалификация на деянието, от фактическа страна в
заповедта е отразено, че на 02.05.2019 г. жалбоподателят е извършил непристойни
действия грубо нарушаващи обществения ред в село Р., общ. Созопол и изразяващи
явно неуважение към обществото – ударил шамар на Л.Г.П. от село Р. и изрекъл спрямо
него думите „Мама ти да еба циганска“.
Съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта
поради непосочване на фактическите основания за издаване на същата. Изложените
в заповедта факти, във връзка с които е бил задържан жалбоподателят съдът
намира за достатъчно ясни, за да се разбере поради каква причина спрямо
жалбоподателя е било предприето принудително ограничаване на правото му на
свободно придвижване. Издателят на заповедта и ответник в производството детайлно
е посочил мястото и времето на престъплението, за което се твърди, че има
данни, че е било извършено от жалбоподателя, както и конкретно е посочено в
какво се изразява извършените от жалбоподателя действия, грубо нарушаващи обществения ред. Така изложените фактически
положения в заповедта в достатъчна степен дават възможност на жалбоподателя да
разбере защо е бил задържан, поради което не е било нарушено правото му на
защита. Безспорно за да се приеме, че заповедта е мотивирана, в нея следва да
се съдържа фактическото основание за издаването й. При извършената проверка на
процесната заповед съдът достигна до извод, че фактическото й съдържание е ясно
и достатъчно предвид степента на засягане на правата на гражданите. В случая не
е необходимо подробно и изчерпателно описание на всички данни относно деянието,
съдържащи се в доказателствата по преписката.
Нормата на чл. 72,
ал. 1, т. 1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат лица в случаи,
определени от закон, а именно за които има данни, че са извършили престъпление,
като процедурата е регламентирана в следващите правни норми от закона. По
правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 73 ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН
– административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се предотврати
възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва
престъпление или да се укрие. Предпоставка за прилагането е наличието на
достатъчно данни, от които може да се направи обосновано предположението, че
задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на закона е
задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното лице
да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително
разследване. Поради това, възможността на органите на МВР да приложат принудителната
административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ е дейност, свързана с
разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За
прилагането на мярката е необходимо данните, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е съпричастен
към него, да са установени преди извършване на задържането. Задържането, като
принудителна административна мярка, се предприема от полицейския орган при
условията на оперативна самостоятелност. За прилагането на тази принудителна
административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението, което дава право на административния орган, при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката дори без да се поставя условие за
точна квалификация на деянието, а още по-малко е задължително престъплението да
е безспорно и окончателно установено. Въпросът дали задържаното лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат
на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни, които да обвързват жалбоподателя със соченото
нарушение не са задължителни, като задържането се извършва не поради несъмненост
на фактите, а с оглед тяхното изясняване. Следователно изискването за
мотивиране на административния акт изисква в него да се съдържат достатъчно
данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че задържаното
лице е извършило противоправно деяние.
От събраните по
делото доказателства съдът достигна до извод, че в конкретната хипотеза към
момента на издаване на заповедта са били налице достатъчно данни за извършено
от жалбоподателя престъпление. Били са разпитани свидетели, ангажирани със
случая, като освен пострадалият Л.П. са били разпитани и двама свидетели
очевидци – И.А. и А.В., които потвърждават напълно неговите показания, а
именно, че жалбоподателят го е ударил, както и че е изрекъл спрямо него нецензурни
думи. Така установените по делото факти изцяло подкрепят извода на
административния орган, че задържаният е евентуален извършител или съпричастен
към престъплението, описано в заповедта. Обстоятелството, че образуваното
досъдебно производство е било спряно от прокурор при БРП за това, че в хода на
разследването е било установено, че извършените от жалбоподателя действия
следва да се подведат под нормите на чл. 130, ал. 2 НК и чл. 146 НК, които се
преследват по тъжба на пострадалия, не променя извода на съда, че когато е била
издадена заповедта за задържане срещу жалбоподателя безспорно са били налични
данни за извършено от него престъпление. В разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР
законодателят не е предвидил вида на престъплението за което има данни да е
извършило лицето, спрямо което се предприема задържане. Единственото условие е
да са налице данни, че е извършило престъпление без значение дали е от общ или
частен характер.
Настоящият състав
намира, че в случая не е налице и нарушаване на принципа за съразмерност при
упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл.
6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат
права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за
която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК
прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от
гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за
постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна
мярка „задържане за срок от 24 часа“ е оправдано, тъй като в случая са налице
конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес,
който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над
правилото за зачитане на личната свобода. Задържането за срок от 24 часа по чл.
72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на
правно определен резултат. Мярката по чл. 72 от ЗМВР, в зависимост от
конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер.
Ответникът по
жалбата полицейски инспектор Й. излага твърдения, че задържането на
жалбоподателя е било наложително предвид това, че е бил във видимо нетрезво
състояние и е бил агресивен. От данните по делото и в частност от показанията
на свидетеля И.А.и от докладна записка на С.Р.се установява, че жалбоподателят е миришел на алкохол, както и че
същият е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол. Така установеното
налага извод, че в случая задържането на жалбоподателя е имало превантивен
характер, т.е. да се осуети възможността жалбоподателят да извърши друго
противоправно деяние, имайки предвид събраните доказателства за възникнал
конфликт със свидетеля Парламов. Ето
защо налагането на принудителната административна мярка „задържане за срок от
24 часа“ спрямо жалбоподателя в случая е било оправдано.
Предвид
гореизложеното подадената от А.П.М. с ЕГН: ********** жалба против заповед за
задържане на лице рег. № 346зз-37/02.05.2019г., издадена от П.Т.Й. – полицейски
служител в РУ - Созопол при ОД на МВР – Бургас е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба, подадена от А.П.М. с ЕГН: ********** срещу заповед
за задържане на лице рег. № 346зз-37/02.05.2019г., издадена от П.Т.Й. –
полицейски служител в РУ - Созопол при ОД на МВР – Бургас.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала: /п/
КС