Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

  град Кърджали, 20.09.2023 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….………….

на петнадесети септември …………………………....…………………………………………….….……………………………………………………….……….……

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година,

в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря ……………………………………………………………………..………….…… Мариана Кадиева ….……..…………………….…..….…….…

с участието на ………………..……….... Димитрина Делчева - прокурор от Окръжна прокуратура  -  Кърджали,          

разгледа докладваното от ……………………………………………………………. съдията Виктор Атанасов ……....…….............…..…   

административно дело …… №301 …....…... по описа за .............................................. 2023 год. ……………….….............

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Д.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, му било отказано отпускането на заявената от него лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО. Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство бил представляван от упълномощен от него адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 100.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-427 от 30.09.2022 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, горното разпореждане били отменено и преписката по издаване на същото била върната на пенсионния орган, с указания за изискване на информация от компетентната институция на Канада относно придобития от него осигурителен стаж в тази страна и произнасяне по същество след получаването й. Така постановеното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвал пред Административен съд – Кърджали, като с Решение №5 от 06.01.2023 год., постановено по адм.дело №460/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали, решението на директора на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и разпореждането на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната на горните административни актове, поради липсата на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода на  административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален ред за присъждането на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за него имуществена вреда. Излага подробни съображения за наличие на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 100.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане № 2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Д.М.В., с постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Развива доводи, почти идентични с тези, изложени в исковата молба, като отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 100.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национална осигурителен институт - град София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – юрк.З. М. Б., която оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна. Счита, че с извършеното изменение в текста на чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год., законодателят изрично потвърждавал изложените в писмения отговор на исковата молба мотиви, че жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, при обжалване по административен ред. Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Счита, че тези предпоставки не са налице, тъй като от отменения административен акт, а именно - от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и непосредствена вреда за лицето, като сочи, че отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинява вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсия на лицето е била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от самия отменен административен акт не са произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до увреждане на лицето, тъй като срещу това заплащане то е получило адвокатска услуга, довела до положителен краен резултат за него. Прави възражение по отношение на адвокатския хонорар на ищеца в настоящото производство.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощения процесуален представител на ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №460/2022 год. по описа на АдмС - Кърджали, на ищеца Д.М.В. са били присъдени деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. В отговора моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 100.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението, постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана пенсия. По тези съображения дава заключение, че исковата молба е основателна и доказана и моли съда да я уважи в цялост.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно дело №460/2022 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление Вх.№2113-08-686/11.05.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищецът Д.М.В. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.

С Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.14/, на заявителя Д.М.В. е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години. Горното разпореждане е било оспорено  от ищеца с жалба Вх.№1012-08-685/02.09.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. К. от АК - Кърджали. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 02.09.2022 год., с което адв.Д. К. е упълномощена да представлява ищеца в настоящото производство, като от негово име да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. Приложен е в оригинал и договор за правна защита и съдействие №** от *** год., сключен между ищеца Д.М.В. и адв.Д. К., за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 100.00/двеста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора/на л.11 от адм.дело №460/2022 год. по описа на АдмС – Кърджали/.

С Решение №2153-08-427 от 30.09.2022  год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.11-л.12/, е отменено оспореното Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката по заявление Вх.№2113-08-686/11.05.2022 год., подадено от Д.М.В., за отпускане на лична пенсия, е върната на пенсионния орган в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в решението на горестоящия административен орган.

Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение  №5 от 06.01.2023 год., постановено по адм.дело №460/2022 год. по описа на Административен съд – Кърджали/л.7-л.10/, е отменено Решение №2153-08-427 от 30.09.2022  год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, както и отмененото с него Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е изпратена на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, подадено от ищеца в настоящото производство Д.М.В.. С това съдебно решение, на  жалбоподателя са присъдени деловодни разноски, в размер на 350.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения по това дело договор за правна защита и съдействие. Препис от това съдебно решение е получен от директора на ТП на НОИ - Кърджали на 09.01.2023 год., като няма данни за неговото обжалване, поради което същото е влязло в сила на 24.01.2023 год. и с писмо Изх.№70 от 25.01.2023 год. на АдмС – Кърджали, в изпълнение на това влязло в сила решение, преписката по заявлението с Вх.№2113-08-686/11.05.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от Д.М.В., е изпратена на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне в законоустановения срок, като писмото е получено в ТП на НОИ – Кърджали на 26.01.2023 година.

Последните обстоятелства се установяват по безспорен начин и от доказателствата, събрани в хода на производството по административно дело №460/2022 год. по описа на АдмС - Кърджали, приложено към настоящото дело.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК -  искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при  ТП на НОИ, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното разпореждане е отменено от компетентния административен съд с влязлото в сила съдебно решение №5 от 06.01.2023 год., постановено по административно дело №460/2022 год. на АдмС – Кърджали. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направените в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на РБългария, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган и отменено с влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

В случая ищецът претендира имуществени вреди в размер на 100.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за него разпореждане.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на разпореждането, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 100.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.** №** от *** год. Ищецът не би ангажирал адвокат и съответно, не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.

Съдът приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли вреди.

Видно и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на договора за правна защита и съдействие, заплатено му е в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на  чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се има, че към датата на сключване на посочения по-горе договор за правна защита и съдействие сер.** №**, а именно - 02.09.2022  год., нормата на чл.8, ал.4 (нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи, все още не е била приета. Независимо от това съдът намира за нужно да посочи, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма/изм. и доп., ДВ, бр.68 от 31.07.2020 год./, действаща преди последното й изменение, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване е 350.00 лева. Заплатеното в случая адвокатско възнаграждение и претендирано от ищеца, като обезщетение в настоящото производство, е в размер на 100.00 лева, който размер е доста под минималния такъв, поради което не може да се приеме, че е прекомерен.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в представения писмен отговор на исковата молба, за неоснователност на иска, аргументирани с приложението на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 год., в сила от 01.08.2023 год.), според която разпоредба, при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Следва единствено да се посочи, че изменената норма е с процесуален характер и като такава тя има действие занапред след влизането й в сила, доколкото липсва изрична разпоредба, придаваща й обратно действие или казано с други думи, същата се прилага само за юридически факти и правни отношения, възникнали  след влизането й в сила, т.е. след 01.08.2023 год. При това положение, цитираната от пълномощника на ответника норма от КСО, в действащата й към момента редакция, не е приложима по отношение на административни производства по реда на чл.117 от КСО, образувани преди влизането й в сила, като съвсем отделен е въпросът дали посочената норма изключва търсената от ищеца претенция по реда на ЗОДОВ, който въпрос съдът не намира за нужно да коментира предвид изложените по-горе съображения за неприложимост на нормата спрямо конкретния случай.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 100.00 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по обжалване на незаконосъобразното разпореждане, по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 26.07.2023 год., до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 19.07.2023 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.6/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.** №** от *** год./л.5, стр.2/. Това адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирания писмен отговор на исковата молба, същото следва да бъде присъдено в полза на ищеца в пълния му претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

          

Р      Е      Ш      И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 100.00/сто/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-686#8 от 22.08.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП па НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 26.07.2023 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.В., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените по настоящото дело разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 /четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

 

                                     С Ъ Д И Я :