ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1 - ^£>р/*> гр. Бургас, 21.11.2019г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в закрито
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 5149 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на „ЛУКОЙЛ Нефтохим
Бургас" АД с ЕИК: *********, чрез пълномощник - Симеон Големански - старши
юрисконсулт, против постановление на прокурор от РП-Бургас от 30.10.2019г., с
което е било прекратено наказателното производство по ДП № 184/2000г. по описа
на РПУ - „Лукойл Нефтохим Бургас", пр.пор. 32/2001 г. на БРП, водено за
извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
В жалбата се посочва, че изводите на БРП са неправилни. Застъпва се, че
постановлението е необосновано, доколкото в него липсва посочване на дата,
място и време на извършване на инкриминираното деяние. Твърди се, че от
прокурорския акт не може да се разбере дали са установени особеностите на
конкретното посегателство и характерът на отрицателното въздействие, което е
оказано от него, като не е обсъдено какви способи са използвани за събиране и
проверка на доказателствата. Счита се, че липсва анализ на доказателствата,
както и изрично посочване на ощетеното юридическо лице, което би имало интерес
да участва в производството. Акцентира се върху неправилното посочване на
правно-организационната форма на дружеството в постановление за прекратяване,
като се достига до извод, че прокуратурата не е предприела никакви действия за
осигуряване на разкриване на обективната истина. Иска се от съда да отмени
атакуваното постановление, като върне делото на БРП със задължителни указания
за приложение на закона.
Съдът намира, че така депозираната жалба е процесуално
ДОПУСТИМА. Същата изхожда от легитимирано лице - соченото за ощетено юридическо
лице от престъплението, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, като е подадена
в преклузивния седемдневен срок (РП-Бургас не може да ангажира конкретни
доказателства, относно датата на връчване на постановлението, поради което
съдът приема, че това е датата посочена от самия жалбоподател - 04.11.2019г., а
жалбата е депозирана по пощата, с дата на пощенското клеймо -11.11.2019г.).
Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения.
Наказателното производство е образувано на 27.12.20 Юг. по реда на НПК
(отм.) и е водено за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
С атакуваното постановление на БРП от 30.10.2019г. наблюдаващият
прокурор приел, че от датата на извършване на деянието до настоящия момент е
изтекъл срок по-голям от абсолютната давност за преследване на това
престъпление, поради което и на основание чл. 24, ал.1, т. 3 НПК прокурорът е
прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият състав, след като се запозна с материалите по делото, счита,
че крайните изводи на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се
подкрепят.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да
се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на
прокурора, с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни
изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния
и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва преценката дали
разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за
да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато
разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието
да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви
следствени действия да бъдат проведени.
Съдът, противно на становището на жалбоподателя,
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно РЕЛЕВАНТНАТА фактическата
обстановка по случая, която е установена на база на събрания в хода на
производството доказателствен материал. Действително прокурорът не е направил
детайлен анализ на доказателства, но това в случая е ненужно, доколкото
коректно е посочено кога и за какво престъпление е образувано досъдебното
производство, за какъв период същото е било спряно и защо прокурорът приема, че
давността за наказателно преследване е изтекла. В случая това са релевантните
факти, кореспондиращи с основанието за прекратяване. По-детайлен анализ на
доказателства и очертаване на фактическа страна би бил необходимо, ако
прокурорът се позоваваше на друго основание за прекратяване - примерно липса на
престъпление или недоказаност на обвинението. Доколкото в случая се касае за прекратяване
на основание изтекла давност, то съдът счита, че е достатъчно в прокурорския
акт да се посочат тези обстоятелства, на база на които прокурорът е извел тези
правни изводи, без непосочването на подробна фактическа обстановка или
доказателствен анализ да се счита за съществено процесуално нарушение. Не може
да се окачестви като съществено нарушение, а най-много като неволна техническа
грешка и обстоятелството, че в прокурорския акт неправилно е посочена
правно-организационната форма на ощетеното юридическо лице. Очевидно въпреки
тази неточност постановлението е връчено именно на „ЛУКОЙЛ Нефтохим
Бургас" АД с ЕИК: *********, като по този начин от една страна
недвусмислено е посочено, което е ощетеното юридическо лице според РП-Бургас, а
от друга - е обезпечено правото на това лице да обжалва този прокурорски акт.
По същество. Няма спор, че ДП № 184/2000г. по описа на
РПУ - „Лукойл Нефтохим Бургас", пр.пор. 32/2001 г. на БРП е образувано на
27.12.2000г. и е водено за извършено престъпление по чл. 194, ал.1 НК. В хода
на разследването извършителят на деянието не е бил открит, поради което с
постановление от 21.02.2001 г. разследването по делото е било спряно. От тази
дата до настоящия момент разследването не е било възобновявано и не са били
извършвани следствени действия срещу конкретно лице. При това положение,
последното действие, което е прекъснало давността е било извършено най-късно на
21.02.2001 г. Съгласно правилото на чл. 80, ал.1, т. 3 НК наказателното
преследване срещу конкретно лице се изключва по давност, когато не е възбудено
в продължение на десет години за деяния наказуеми с лишаване от свобода повече
от три години, каквато е процесната кражба. При това положение - давността е
изтекла още на 21.02.2011г. В случая прокурорът е приел, че към 30.10.2019г. е
изтекла и абсолютната давност, регламентирана в чл. 81, ал.З НК, която в
конкретния случай е 15 години, започва да тече от датата на извършване на
деянието -27.12.2000г. и е изтекла на 27.12.2015г. - т.е. преди около 4 години.
На база тези факти съдът приема, че изводите на
прокурора са правилни и законосъобразни. Давността по чл. 81 НК е период от
време, с изтичането на който завинаги се погасява възможността на държавата да реализира
правомощията си по санкциониране на виновното лице, независимо от стадия, на
който се намира производството по реализация на отговорността на субекта.
Казано по друг начин - изтичането на абсолютната давност има за правна
последица прекратяване на наказателното производство, без значение какви
действия са били извършени или не са били извършени (както твърди
жалбоподателя) от страна на съответните органи. Щом давността е изтекла,
прокурорът няма друга правна възможност освен да прекрати производството на
основание чл. 24, ал.1, т. 3 НПК, поради което и издадения акт в тази насока е
правилен и законосъобразен.
Всичко горепосочено дава основание на БРС да приеме,
че в случая правилно РП-Бургас е преценила, че не давността за преследване на
конкретното деяние е изтекла, поради което и правилно на основание чл. 24, ал.1,
т.З НПК е прекратила наказателното производство по делото.
Така мотивиран и на основание
чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска районна прокуратура от
30.10.2019г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. I, вр. с чл. 24, ал.1, т. 3 НПК е било прекратено наказателното
производство по ДП № 184/2000г. по описа на РПУ - „Лукойл Нефтохим
Бургас", пр.пор. 32/2001г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл.
194,^л.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от
съобщаването му пред БОС. /
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на жалбоподателя
на посочения в
делото адрес. / ; У
|
|
\; /
РАЙОНЕН СЪДИЯ: J
I \
\