Решение по дело №1654/2019 на Районен съд - Кюстендил

Номер на акта: 151
Дата: 30 март 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Мая Андонова Миленкова
Дело: 20191520201654
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                  №............................

                                                             гр. Кюстендил, 30.03.2020г.

   В   И М Е Т О  НА   Н А Р О Д А

 

          Кюстендилски районен съд,  III- ти състав , в открито съдебно заседание на десети март, две  хиляди и двадесета   година, в състав :

                                                                   Председател: Мая Миленкова

          При Секретаря: Светла Христова

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова  АНД  № 1654,  по описа за 2019   година на КРС  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-202 от 06.11.2019 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Кюстендил , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл.“Велбъжд“№1, представлявано от П. Г. П. – кмет на общината , на осн. чл. 201, ал. 12 и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 / хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 , вр. с чл. 190а, ал.1, т.3 от Закона за водите.

Жалбоподателят Община Кюстендил, по съображения, изложени в жалбата, моли съда да отмени процесното наказателно постановление, като сочи допуснати нарушения на процесуалните правила, сочещи незаконосъобразност на атакуваното НП  В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Въззиваемата страна – ДАМТН, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирано писмено становище, в което излага доводи за потвърждаване на процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 14.11.2018 г., на основание чл. 190, ал. 4, т. 2 от Закона за водите била извършена проверка на язовир "Бухарец", находящ се в имот с идентификатор 72045.184.72 и 72045.184.78  в землището на с. Таваличево, общ. Кюстендил и имот с идентификатор 36659.8.40; 36659.8.41 и 36659.8.43, в землището на с. Катрище,общ. Кюстендил, който  язовир е собственост на община Кюстендил/ Акт за публична общинска собственост№ 4991/30.08.2018 г. и Акт за публична общинска собственост № 4992/30.08.2018 г. /, за което е съставен констативен протокол № 01-02-96/14.11.2018г.  В следствие на проверката, чрез обход и оглед на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията било установено, че въздушният и водният откос  са  обрасли с дървесна и храстовидна растителност; липсвал достъп до  преливника и до основния изпускател.  За установените при тази проверка несъответствия с изискванията  на собственика на язовира – община Кюстендил било издадено писмено предписания, като е даден срок за отстраняване на установените нередности – до 22.03.2019 г.

 Предписанието е доведено до знанието на  отговорната община Кюстендил, като протоколът от проверката , съдържащ  предписанията е изпратен на собственика на обекта  с писмо №85-00-1461/04.12.2018 г. – известие за доставяне № 8100013254447/05.12.2018 г.  

 На 13.05.2019 г.  е извършена контролна проверка на  обекта, във връзка с изпълнение на дадените задължителни предписания в констативен протокол № 01-02-96/14.11.2018 г. на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", а именно: Да се извършат ремонтно възстановителни работи  до достигане на геометричния профил на короната на язовирната стена ; да се почистят въздушния и водния откос от дървесна и храстовидна растителност; да се осигури достъп до преливника и до основния изпускател, със срок на изпълнение – 22.03.2019 г.

 При тази  проверка било установено , че  дадените задължителни предписания не са изпълнение от собственика на язовира – община Кюстендил , с което последният е нарушил разпоредбата на чл.190а,ал.2 от Закона за водите, задължаваща собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ. 

Актосъставителя е посочил като време на извършване на нарушението – 23.03.2019, която дата е  първият ден след изтичане на дадения в предписанието срок.  

За установеното нарушение  на 08.07.2019 г. бил съставен АУАН № 01-020/08.07.2019 г. от свидетеля Д.И. – главен инспектор в РО НЯСС „Югозападна  България“, при Държавната агенция на метрологичен и технически надзор /ДАМТН-Благоевград/. АУАН е съставен в присъствието на свидетелите  И. и М. и двамата служители на  РО НЯСС Югозападна България  и в отсъствие на представител на  нарушителя/въпреки надлежното уведомяване за  съставяне на АУАН/. Актът бил предявен на представляващия общината - кмета на община Кюстендил – П. П.  на 23.07.2019г. и подписан без възражение.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение по съставения АУАН.

 Въз основа на съставения  и предявен по надлежния ред АУАН, на06.11.2019 г. зам. Председателя на ДАМНН Благоевград  издал наказателното постановление, с което на Община  Кюстендил, на основание чл. 201, ал. 12 и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена "Имуществена санкция" в размер на 1000 лева за същото нарушение.

Така изложените фактически положения, при които е осъществен състава на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя  И. и свидетеля по акта  М. , така и приложените по делото писмени доказателствени средства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При тази фактическа установеност и с оглед събрания доказателствен материал съдът приема, че от страна на жалбоподателя е осъществен по безспорен и категоричен начин състава на вмененото административно нарушение. В случая с констативен протокол № 01-02-96/14.11.2018г.  на Главна дирекция "Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях", е дадено предписание, а именно: Да се извършат ремонтно възстановителни работи  до достигане на геометричния профил на короната на язовирната стена ; да се почистят въздушния и водния откос от дървесна и храстовидна растителност; да се осигури достъп до преливника и до основния изпускател, със срок на изпълнение – 22.03.2019 г.

Предписанието се отнасяло до язовир "Бухарец", находящ се в имот с идентификатор 72045.184.72 и 72045.184.78  в землището на с. Таваличево, общ. Кюстендил и имот с идентификатор 36659.8.40; 36659.8.41 и 36659.8.43, в землището на с. Катрище,общ. Кюстендил, който  язовир е собственост на община Кюстендил. В качеството й на собственик на язовирната стена и съоръженията към нея, Община Кюстендил е задължена да изпълнява предписанията на контролните органи на ДАМТН. Доколкото в определения срок за изпълнение на предписанието от 22.03.2019 г.  не е извършила действия,съобразени с дадените задължителни предписания, Община Кюстендил не изпълнила предписание по смисъла на чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите, обективирано в КП № 01-02-23/15.05.2019г., с което е нарушила чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Предвид това, че нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е обективна, не се изследва въпросът за вина.

 

АУАН и НП са издадени от компетентни органи въз основа на предоставените им правомощия и в законоустановените срокове по чл. 34 от ЗАНН, предвид времето на извършване на нарушението и неговото установяване.

Описаната противоправна дейност правилно и законосъобразно е била санкционирана по реда на  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, според който се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което: не изпълни предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а, ал. 1, т. 3 – от 1000 до 20 000 лв. В случая наказващият орган е определил размера на имуществената санкция в размер на 1000 лв, което минимума предвиден в санкционната норма, като е отчел в достатъчна степен предпоставките по чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че законодателят е определил относително висок минимален и максимален праг на санкцията за това нарушение, с което е подчертал значимостта на засегнатите обществени отношения. Ето защо, съдът намира, че така наложеният размер на санкцията се явява съответен на целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, поради което и същият се явява справедлив.

С оглед на събраните доказателства, съдът намира, че процесното нарушение не съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната в сравнение с други нарушеният от този вид. В случая е отчетена и значимостта на нормите, регулиращи обществените отношения и по-конкретно  потенциалната опасност, която крие всяка една неизправност на язовирна стена или техническо съоръжение  към нея.

При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав, намира, че при съставяне на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализираното на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

С оглед на всичко гореизложено настоящият съдебен състав счита, че атакуваното Наказателно постановление № НЯСС-202 от 06.11.2019 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Кюстендил, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл.“Велбъжд“№1, представлявана от П. П. – кмет на Общината, на основание чл. 201, ал. 12 и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, задължаващ собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват предписанията по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО, като правилно и законосъобразно.

     

            Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН Кюстендилският районен съд

 

                                                        Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № НЯСС-202 от 06.11.2019 г. на Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на Община Кюстендил, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Кюстендил, пл.“Велбъжд“№1, представлявана от П. П. – кмет на Общината, на основание чл. 201, ал. 12 и  чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите /ЗВ/ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1000 /хиляда/ лева за извършено административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от ЗВ, вр. с чл. 190 а, ал.1, т.3 от ЗВ .

            Решението подлежи  на обжалване с касационна жалба пред Кюстендилския админинстративен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: