№ 10176
гр. София, 07.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110127563 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. №
42869/09.02.2024 г., подадена от Р. И. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр.
София, == чрез адв. П., с която се иска съдът да измени постановеното по
делото решение от 10.01.2024 г. в частта за разноските, с искане да й бъдат
присъдени разноски по делото в цялост, а на ищеца да бъдат присъдени
разноски в размер на 473.36 лв. Намира, че съдът не е посочил размера на
юрисконсултското възнаграждение на ищеца във всяко производство.
Заявява, че възнаграждението за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в заповедното производство не следва да бъде намалявано,
тъй като кредиторът не е направил възражение именно в това производство, а
направеното възражение за прекомерност касаело единствено настоящото
производство.
Ответната страна по молбата «Топлофикация София» ЕАД, гр.
София, не взема становище по същата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и намира
следното.
Съдът намира молбата, за допустима, като подадена в срок и от лице с
правен интерес, както и при наличен списък по чл. 80 от ГПК, но
неоснователна.
С решение от 10.01.2024 г., съдът е признал за установено, че Р. И. И.
дължи на «Топлофикация София» ЕАД сумите 4 134,56 лева (четири хиляди
сто тридесет и четири лева и 56 стотинки), представляваща главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 06.02.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Младост 1,
бл.48А, вх.4, ет.2, ап.72, аб.№ 81394, ведно със законна лихва за период от
06.02.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
периода 01.05.2019 г. – 05.02.2020 г., дължи сумата 452.10 лв. (четиристотин
петдесет и два лева и десет стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2020 г. до 23.01.2023 г., като е отхвърлил иска до пълния
предявен размер от 523,39 лв., както и е отхвърлил исковете за заплащане на
сумата 54,18 лева (петдесет и четири лева и 18 стотинки), представляваща
1
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023
г. до изплащане на вземането, както и за сумата 8,23 лева (осем лева и 23
стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до
23.01.2023 г., за които суми е издадена заповед от 14.02.2023 г. постановена
по ч.гр.д. № 6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав. По отношение на
разноските на ищеца съдът е намерил, че с оглед изхода от настоящия спор и
претенцията на ищеца за заплащане на разноски, на основание чл.78, ал. 8 вр.
ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски в размер на 647.52 лв., представляващи държавна такса, депозит за
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с
включени разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 6460/2023 г. по
описа на СРС, 90 състав. Претенцията на ответника за присъждане на
разноски по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът е намерил за основателна,
според изхода на делото за сума в размер на 24 лв., с включени разноски по
заповедно производство по ч.гр.д. № 6460/2023 г. по описа на СРС, 90 състав.
По отношение на възнаграждението по заповедното производство съдът е
намерил, че същото следва да бъде присъдено в размер на 200 лв., съгласно
чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвид своевременно направеното
възражение от страна на ищеца за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника. Този извод на съда не се оборва и в хода на
настоящото разглеждане на молбата по чл. 248 от ГПК по следните
съображения.
Неоснователно е твърдението в молбата, че съдът не е посочил размера
на юрисконсултското възнаграждение на ищеца, тъй като ясно е посочено в
решението, че това възнаграждение е определено в минимален размер, което
означава 50 лв. в заповедното производство и 100 лв. в исковото
производство. Отделно от това следва да се има предвид, че разноските на
ищеца са правилно определени като са включени разноските за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, както и депозит за вещо лице по ССЕ.
На следващо място съдът намира, че напълно неоснователно е и
твърдението в молбата, че ищцовото дружество не е направило възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника в заповедното
производство, тъй като възражението за прекомерност е направено още с
исковата молба. В тази насока следва да се има предвид, че при предявен иск
по чл. 422 от ГПК именно в хода на исковото производство съдът се
произнася по въпроса за разноските и по заповедното производство /в този
смисъл т. 12 от ТР по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Затова и доколкото
въпросът с разноските на ответника не е повдиган в заповедното
производство, именно в исковото производство следва да бъде направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника.
Съдът намира, че разноските и на ответника са правилно определени – 600 лв.
2
в исковото производство и 200 лв. в заповедното производство, като според
изхода на делото дължимите разноски на ответника са 24 лв.
Във връзка с гореизложеното съдът намира подадената молба за
неоснователна.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 42869/09.02.2024 г., подадена от
Р. И. И. ЕГН **********, със съд. адрес гр. София, == чрез адв. П., с която се
иска съдът да измени постановеното по делото решение от 10.01.2024 г. в
частта за разноските, с искане да й бъдат присъдени разноски по делото в
цялост, а на ищеца да бъдат присъдени разноски в размер на 473.36 лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски ГС.
След влизане на определението в сила делото да се изпрати на СГС по
подадените въззивни жалби.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3