№ 101
гр. Велико Търново, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ГАЛИНА КОСЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20224000500163 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 192/16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 187/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Габрово е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ********** да
заплати на А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, ******* сумата 40 000 лв.,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 22.11.2019 г., както и обезщетение в размер
на 1 300 лв., имуществени вреди, заедно със законната лихва от 11.12.2019 г. до
окончателното изплащане, на основание чл. 432 от КЗ, като е отхвърлен иска за горницата
над 40 000 лв. до 50 000 лв. С решението е осъдено „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ********** да заплати на адв. Г.И. Н. от АК – Габрово, ЕГН ********** сумата
1 730 лв. адвокатско възнаграждение. Осъдено е „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к.
„Дианабад“, ********** да заплати по сметка на Окръжен съд - Габрово държавна такса и
разноски в размер на 1 733 лв. Осъдена е А. М. Х., ЕГН ********** от гр. Габрово, *******
1
да заплати на „ЗАЗ ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Изгрев“, ж.к. „Дианабад“, ********** сумата 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на иска.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от А. М. Х., ЕГН ********** от гр.
Габрово, *******, вх. В, ет. 1, ап. 3, съд. адрес: гр. Трявна, Област Габрово, *******, чрез
адв. Г.Н. от АК – Габрово против Решение № 192/16.12.2021 год., постановено по гр. д. №
187/2021 г. по описа на Габровски окръжен съд.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е
неправилно. Излага се, че неправилно бил определен размерът на обезщетението за
претърпените от ищцата вреди, който се явявал крайно недостатъчен и в противоречие с
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС. Определеното обезщетение не било
съразмерно и не отговаряло, както на конкретните данни по делото, така и на обществените
представи за справедливост. Същото следвало да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, на с различни
по степен на тежестта им вреди. Неправилно било определено и акцесорното обезщетение за
забава.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваната му част и да се
постанови друг, с който да бъде уважен предявените иск в пълния му размер. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД.
Постъпила е въззивна жалба и от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“,
„**********, представлявано от Б. Г. И. и Ж. С. К. – изп. директори, чрез юриск. О.М.
против Решение № 192/16.12.2021 год., постановено по гр. д. № 187/2021 г. по описа на
Габровски окръжен съд.
В същата се излага, че решението, в осъдителната му част е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. На първо място, неправилна била преценката на
първоинстанционния съд, че е налице виновно поведение на ответника. На следващо място
се излага, че определеното от съда обезщетение по своя размер не кореспондирало с
принципа на справедливостта, тъй като съдът не отчел критериите, посочени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и по какъв начин те се съотнасят към
определяне размер на застрахователното обезщетение. Присъденият размер бил и
прекомерен и с оглед наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата. Неправилно било решението и в частта, с която е присъдена законна лихва.
Направено е искане да се отмени съдебният акт в обжалваните му части и да се
постанови друг, с който да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от А. М. Х.,
ЕГН ********** от гр. Габрово, *******, вх. В, ет. 1, ап. 3, съд. адрес: гр. Трявна, Област
2
Габрово, *******, чрез адв. Г.Н. от АК – Габрово.
Първоинстанционният съд е приел, че са установени всички правопораждащи
спорното материално право юридически факти, като съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД
критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди
от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на сумата от 40 000 лв.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е
разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.
1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите
на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ.
Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради
което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби,
а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна
разпоредба.
Искът с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ е за заплащане на обезщетение за
имуществени и/или неимуществени вреди от пострадало лице или неговите наследници
срещу застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника - застраховател.
Съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск против застрахователя е
обвързана с наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
3
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Не се спори, че на 11.12.2019
г. А.Х. е предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение в размер
на 50 000 лв., по които не е постигнато споразумение (т.е. застрахователят не е платил в
срока по чл. 496).
Както посочихме по-горе, въззивният съд действа при условията на чл. 269, изр.
второ от ГПК, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във
въззивните жалби и писмените отговори на въззивните жалби възражения. Следователно,
правният спор, пренесен пред настоящата съдебна инстанция с въззивните жалби, се
съсредоточава върху обстоятелството дали е налице виновно поведение на деликвента Г. Д.
при реализираното ПТП, т.е. обстоятелството дали застрахованият по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите водач на л. а.
„Опел Астра“, с pег. № ЕВ 30****, е причинил телесните увреждания на ищцата чрез своето
виновно противоправно поведение, както и дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение.
По отношение възражението във въззивната жалба дали е налице виновно поведение
на деликвента Г. Д. (вкл. дали е нарушена разпоредбата на чл. 119 от ЗДвП), в случая е
налице влязла в сила присъда, която по отношение на всички съставомерни признаци на
престъплението, вкл. и относно механизма на процесното транспортно произшествие
обвързва гражданския съд - арг. чл. 300 от ГПК. От същата се установява, че Г. М. Д. е
признат за виновен в това, че на 22.11.2019 г. на ул. ********* в гр. Габрово, при
управление на лек автомобил „Опел", с peг. № ЕВ 30****, нарушил правилата за движение
по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, поради което блъснал пресичащата от дясно на ляво А.Х. и по
непредпазливост й причинил средна телесна повреда - разместено закрито счупване на
латералния кондил на тибията и разместено счупване на главата на фибулата, довело до
трайно затрудняване движението на левия долен крайник за срок на обездвижване 45 дни, за
което му е наложено съответно наказание (Присъда № 260013/17.12.2021 г., постановена по
НОХД № 1100/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово).
Следователно, така изяснените факти, включени в изпълнителното деяние на
престъплението, за което с влязла в сила присъда делинквентът е бил признат за виновен, не
могат да се опровергават в настоящото съдебно производство, поради което настоящата
инстанция не следва да обсъжда дадените пред гражданския съд показания на делинквента с
приетото от обективна страна в присъдата.
Неоснователно се явява и въведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, което е опровергано от заключението на съдебно-
автотехническа експертиза. В тази част настоящата инстанция напълно споделя изводите на
първоинстанционния съд, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Т.е. следва да приемат за установени следните правопораждащи спорното
4
материално право юридически факти: че чрез своето противоправно и виновно поведение
застрахованият водач на процесното МПС – Г. Д. е причинил телесни увреждания на А.Х. и
че през релевантния период ответникът е обезпечавал деликтната отговорност на процесния
лек автомобил – управляван от Г. Д., чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
На обезщетяване подлежат всички вреди – имуществени и неимуществени, които са
пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане (деликта).
Трайната съдебна практика, като напр. ППВС № 4/1968 г. на Върховния съд, както и
по-новата такава, формирана по реда на чл. 290 от ГПК (напр. Решение № 184/08.11.2011 г.
по т. д. 217/2011 г. на ВКС на РБ, II т. о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. 795/2008 г. на
ВКС на РБ, II т. о. и др.) е категорична, че „справедливостта“ по чл. 52 от ЗЗД не е
абстрактно понятие, а се изпълва със съдържание и смисъл при определяне на размер на
обезщетението за неимуществени вреди, винаги и само когато се подхожда конкретно към
случая, при съобразяване с всички правнозначими факти и обстоятелства, понеже следва да
се обоснове връзката между конкретно установените увреждания и защо съдът приема, че
съответния размер на присъжданото обезщетение за неимуществени вреди е справедлив.
Съгласно т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. при определяне на същото съдът следва да
съобрази възрастта на увредения, общественото му положение и отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинените телесни
увреждания, е необходимо да се отчете начинът на извършването на противоправното
деяние, претърпените от ищцата болки и страдания вследствие на причинените й
травматични увреждания, периодът за пълното възстановяване, нейната възраст,
причинените й неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в края на
2019 г., както и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили
неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка
„Гражданска отговорност” – в размер на 10,420 млн. лева при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 от КЗ –
ред. ДВ, бр. 101 от 2018 г.). Тъй като неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от ЗЗД – по
справедливост от съда.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че от процесното ПТП ищцата е претърпяла счупване на външния кондил
на големия пищял на лявата подбедрица и счупване на главата на малкия пищял на същата
подбедрица, като травмата е причинила трайно затруднение на движението на левия долен
крайник със срок на обездвижване около 60 дни и временна нетрудоспособност около 7-8
месеца. Освен това е получена и травма на дясната слепоочна област и носа с последващо
5
главоболие и световъртеж. Вещото лице пояснява, че по отношение на ищцата е приложено
оперативно лечение - фиксация на малкия пищял с киршнерова игла и на външния кондил с
посредством плака с винтове, като е лекувана стационарно в ортопедично отделение, вкл. и
оперативно, в периода от 22.11.2019 г. до 02.12.2019 г., след което е проведено
физиотерапевтично лечение в същото отделение в периода от 02.12.2019 г. до 09.12.2019 г.,
при което пострадалата е вертикализирана и приучена да се движи с две помощни средства -
патерици. След проведеното болнично лечение ищцата била е изписана за домашно
амбулаторно лечение. На 19.01.2021 г. е направена контролна рентгенография на лява
подбедрица, при което е установено, че костите са добре репонирани. На 19.01.2021 г. след
консултативен преглед от физиотерапевт на пострадалата е проведен рехабилитационен
курс от по пет броя физиотерапевтични процедури. Установен намален обем на движение в
лявата колянна става и скъсяване на левия долен крайник с 1.5 см. След проведения
рехабилитационен курс е посещавана в дома си от рехабилитатор, който обучил дъщеря й за
провеждане на лечебна физкултура в домашни условия. Оздравителния период по
заздравяването на костните фрагменти, вертикализирането и възможността и да се
придвижва в рамките на дома с патерици е приключил за около 6 месеца. През този период
тя е била постоянно на легло и се е нуждаела изцяло от чужда помощ. Според вещото лице,
към настоящият момент, тя не може да се придвижва самостоятелно, а само с помощни
средства и придружител. Не напускала дома си. Не можела да се обслужва сама напълно.
Имала почти непрекъснати болки в лявото коляно и ежедневно използва обезболяващи.
Свивала лявата колянна става до 50 градуса, след което започвала да изпитвала болки в
коляното. Ищцата се е нуждаела от чужда помощ непрекъснато около 6 месеца след
инцидента, както и сега макар и в по-малка степен. Нямало вероятност, предвид възрастта
на ищцата, същата да може да се придвижва самостоятелно. Имала страхови изживявания,
свързани с излизане от дома и среща с автомобили.
При обсъждане на заключението на допуснатата и изслушана съдебно-медицинска
експертиза, настоящата инстанция възприема изцяло направените доказателствени
(фактически) изводи, тъй като тя е изготвена след преценка на всички събрани по делото
доказателства - медицинска документация, като вещото лице е отговорило подробно на
всички поставени релевантни въпроси.
От показанията на св. Ю. А. (дъщеря на ищцата) и св. М. Л. (внук на ищцата) се
установява, че преди произшествието тя макар и по-бавно, се предвижвала самостоятелно,
ходела сама до магазина, в поликлиника, извършвала домакинска работа. След катастрофата
повече от шест месеца била на легло и имала постоянна нужда от придружител. Към
момента започнала леко да се придвижва с патерица, доколкото да се обслужва частично.
Страхувала се да излиза навън от дома, болките в крака продължавали, което налагало
прием на обезболяващи почни ежедневно.
Свидетелските показания, макар и повърхностни, касаят лично възприети от
свидетелите факти, показанията са житейски логични, не се опровергават от доказателства
по делото и съдът счита, че същите могат да бъдат кредитирани.
6
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените й от противоправното поведение на
делинквента неимуществени вреди е в размер на 40 000 лв. Законодателят е определил висок
нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото
лице неимуществени вреди – в размер на 10 420 млн. лева при причиняване - на
неимуществени и имуществени вреди при всяко едно застрахователно събитие – арг. чл.
492, т. 1 от КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото обезщетение
представлява парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият,
като емоционално да бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от
причинените му болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие –
края на 2019 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната
практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (счупване на външния кондил на големия пищял на лявата
подбедрица и счупване на главата на малкия пищял на същата подбедрица) и
възстановителният период на травмите е протекъл в един непродължителен период (около 7-
8 месеца), липсата на прогноза за подобрение и възстановяване на пострадалата с оглед
напредналата й възраст (на 83 навършени години при настъпване на злополуката), скъсяване
на крайника е посочения по-горе.
При съобразяване на посочените обстоятелства, въззивният съд приема, че исковата
претенция е основателна за сумата от 40 000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за
ищцата А.Х..
По изложените съображения, съдът приема, че предявеният от А. М. Х. против „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан до размер на 40
000 лв. В останалата си част предявеният иск е неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 409 от КЗ, имащ за
предмет присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението за вреди.
В нормативната уредба в новия КЗ е възприет подхода да се разграничи
отговорността на застрахователя от тази на причинителя на деликта, при регулиране
отговорността за неточното изпълнение във времево отношение изпълнение на
задължението да се заплати застрахователно обезщетение. Макар деликвента да е задължен
от датата на увреждането – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, застрахователят е отговорен за лихвите за
забава не по общото правило в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, а именно: чл. 493, ал.
1, т. 5 във вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 3 от КЗ, които предвиждат, че застрахователят
покрива отговорността за лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице, тези лихви се включват в застрахователното обезщетение и
се плащат от застрахователя в рамките на лимита на неговата отговорност –
7
застрахователната сума. По отношение на началния момент на дължимост, е прието, че от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от
датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая най-ранната дата, за която са налице доказателства, че застрахователят е
уведомен за настъпване на застрахователното събитие е 11.12.2020 г., от когато датира
заявлението на пострадалата за заплащане на обезщетение.
Предвид гореизложеното съдът приема, че претендираната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, считано от 11.12.2019 г. (датата на
уведомяване на ответника), така както е присъдена от първоинстанционния съд до
окончателното изплащане.
Тъй като правните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, въззивните жалби следва да бъдат оставени без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
По отношение на разноските, с оглед неоснователността на жалбите на двете страни,
всяка страна следва да поеме собствените си разноски за въззивната инстанция.
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от заплащането на държавна такса
и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна такса
за производството пред въззивния съд в размер на 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 192/16.12.2021 г., постановено по гр. д. № 187/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Габрово.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Изгрев, ж.к. „Дианабад“, „**********,
представлявано от Б. Г. И. и Ж. С. К. – изп. директори, да заплати по сметка на бюджета на
съдебната власт (по сметка на Апелативен съд – Велико Търново) сумата в размер на 800
(осемстотин) лв. - представляваща държавна такса за производството пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9