Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI-E въззивен състав, в
публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. ТЕОДОРА ПЕТРОВА
при секретаря Елеонора Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. дело № 1701/2021 г. по описа на СГС и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258
– чл.
273 ГПК.
С Решение № 20236139 от 27.10.2020 г., постановено по гр.
дело № 31427/2020г. по описа на СРС, 118 състав „У.в.з.в.“ ЕООД е осъден на
основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД да предаде на „И.“ АД, държането на наети
с договор за наем от 05.06.2019г. и анекс от 31.10.2019г. недвижими имоти както
следва: поземлен имот с идентификатор 02659.2194.2812 по кадастрална карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД – 18-13/17.01.2012г. на изп.
директор на АГКК, последно изменение със Заповед КД-14-22-545/15.06.2012г. на
Началника на СГКК – София, с адрес: гр. Банкя, р-н Банкя, ул. „Бор“ с площ по
скица 772 кв.м., заедно с построена в имота сграда с идентификатор 02659.2194.2812.1
със застроена площ 127 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 02659.2194.2813 с
адрес: гр. София, р-н Банкя, ул. „Бор“ с площ по скица 528 кв.м.
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 663,28 лева, представляваща разноски в
производството пред СРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба
от ответника - „У.в.з.в.“ ЕООД , чрез процесуалния си представител – адв. Е. Ч.,
с надлежно учредена по делото представителна власт, в която са изложени
оплаквания за неправилност на същото, поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост на изводите. Сочи, че при постановяване на обжалваното решение
съдът не е съобразил факта, че процесният имот е предаден на ответното
дружество по силата на предварителен договор. Поддържа, че обстоятелството, че
ищецът продължава да приема плащания по „прекратеното“ наемното правоотношение
означава, че същият има яснота за сключения предварителен договор, за вида и
състоянието на отношенията между страните. Моли решението да бъде отменено, а
предявеният иск отхвърлен. Претендира разноски.
Въззиваемият ищец „И.“ АД е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва същата по подробно
изложени съображения. Твърди, че не е налице сключен предварителен договор с
ответното дружество, по силата на който ответното дружество да държи процесния
имот след прекратяване на наемното правоотношение между страните. Сочи, че
плащането или неплащането на наемни вноски не е относимо към прекратяването на
договора и основателността на исковата претенция. Моли решението да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение. Претендира разноски в
производството пред СГС.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса за въззивното производство, поради
което е допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Решението
е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на
първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към
мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които
очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации
само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд, като относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци.
Не е спорно между страните, че помежду им е
възникнало облигационно правоотношение въз основа на сключен на 05.06.2019г.. договор
за наем по отношение на процесните недвижими имоти за срок на действие от
01.03.2019г. до 31.10.2019г. вкл., който срок е бил удължен до 31.01.2020г. с
анекс №1 към договора, подписан на 31.10.2019г. Не съществува спор и относно
обстоятелството, че ответното дружество осъществява държане върху процесните
недвижими имоти.
С оглед на конкретно наведените оплаквания във
въззивната жалба, спорен се явява единствено въпросът за наличието на
основание, което да обоснове правото на ответното дружество да държи
недвижимите имоти, предмет на договора за наем.
От представените по делото доказателства -
уведомление с изх. № 5163-1386/13.05.2020 г., връчено на управителя на
ответното дружество на 14.02.2020 г., удостоверено с подписа му, се установява,
че процесният договор за наем е бил надлежно прекратен от наемателя, считано от
15.06.2020г., на която дата е изтекъл 1-месечния срок от уведомяването на
наемателя за прекратяването на договора за наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД основно задължение на наемателя след прекратяване на договора за наем е
връщането на вещта, която е предмет на договора за наем. При предявен иск по
чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 233, ал. 1, пред. 1 ЗЗД съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест и при съобразяване на разпоредбата на
чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже възникването на облигационно
правоотношение, по което е изпълнил поетите от него задължения, както и
надлежното упражняване на правото му да прекрати процесния трансформиран в
безсрочен, договор за наем, респективно прекратяването на същия с оглед на
предвидените в съдържанието на договора клаузи. С оглед на своевременното
направено в срока по чл. 131 ГПК възражение на ответника, че държи процесните
имоти въз основа на предварителен договор за продажба, в негова тежест е да
докаже, че и след прекратяването на договора за наем е съществувало годно
правно основание, което да обоснове държането на имотите и непредаването им на
наемодателя.
При
съобразяване на обстоятелството, че сключеният договор за наем е бил прекратен,
то наемателят е следвало да изпълни предвиденото в чл. 233, ал. 1, пред. 1 ЗЗД
задължение за връщане на наетите недвижими имоти, тъй като от този момент е
започнал да го държи без правно основание. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице основание, което да
обоснове правото на въззивното дружество да продължи да държи процесните имоти след
прекратяването на договора за наем. Въззивникът не е представил доказателства,
от които да бъде установено твърдения от него факт – а именно, че между страните
е бил сключен предварителен договор за продажбата на процесните имоти, по
силата на който владението върху тях е предадено на ответното дружество в
качеството му на държател. Този извод не се опровергава и при преценката на
представеното в хода на въззивното производство решение на Софийски апелативен
съд, тъй като не е налице идентичност между страните по него и страните в
настоящото производство.
Поддържаното от въззивника становище, съгласно
което и след прекратяване на процесния договор за наем е продължил да плаща
наемна цена е неотносимо към предмета на спора. В конкретния случай не е
проведено доказване, съгласно което да бъде установено, че в действителност ответното
дружество е извършвало подобни плащания. В допълнение на това следва да бъде
посочено, че дори и същото обстоятелство да бе установено в хода на процеса,
въз основа единствено на него не би могъл да бъде направен правно обоснован
извод за съществуване на предварителен договор, по силата на който ответното
дружество да държи процесните имоти, в какъвто смисъл са наведените във
въззивната жалба твърдения.
При съобразяване на изложеното, настоящата съдебна
инстанция намира, че след прекратяване на сключения между страните договор за
наем на 15.06.2020г. ответното дружество е продължило да държи процесните
недвижими имоти без правно основание, поради което и за него се е породило
задължение за връщането им на наемателя. При съобразяване на обстоятелството, че ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване изпълнение на
задължението за връщане на процесния
апартамент, то предявеният иск е основателен.
Доколкото
крайните правни изводи на настоящия състав
съвпадат с тези на СРС, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
а въззивната жалба оставена без уважение.
При
този изход на делото пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК
въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата
от 1000,
00 лв. представляваща разноски в
производството пред СГС.
С оглед на съобразяване на мотивната част на т. 20 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. №6/2012г., ВКС, ОСГТК и с оглед на цената на иска по
арг. от чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК и
доколкото настоящото дело е търговско – арг. чл. 286 ТЗ,
въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 20236139 от 27.10.2020 г., постановено по гр. дело № 31427/2020г. по описа на
СРС, 118 състав.
ОСЪЖДА
„У.в.з.в.“ ЕООД, ЕИК: ******* да заплати на „И.“ АД, ЕИК: *******
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК сумата от 1000, 00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: