№ 224
гр. Пазарджик, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500289 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№ 1072 по
описа за 2023 година е осъдена Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Г.
Джурков” № 2, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на
престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022
г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на PC Велинград, влязло в законна сила
на 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 4000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени
под формата на заплащане на адвокатско възнаграждение в наказателния
процес, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния
претендиран от 16000 лв..
1
Осъден е А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Г. Джурков” № 2 да заплати
на основание чл. 77 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд Велинград сумата от 1391,36 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за вещи лица по първоначално изслушаната по делото
експертиза.
Осъдена е Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Г. Джурков” № 2,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1651,60 лв., представляваща разноски
в производството.
В срок така постановеното решение е обжалвано от А. К. в частта, с
която искът за неимуществени вреди е отхвърлен над размера от 2000 до
размер на 16 000 лева .
Моли решението в тази част да бъде отменено и иска уважен изцяло.
Изложени са доводи и относно частта , с която К. е осъден да заплати
1391,36 лв., допълнително възнаграждение за експертиза, като съдът е
постановил определение по реда на чл.248 , предмет на обжалване с вззивна
частна жалба.
Първоинстанционният съд очертал коректно предмета на делото и
правилно приел ,че Прокуратурата следва да носи отговорност .
Съдът не обсъдил и не оценил правилно фактите относно
продължителността на наказателното производство и не определил правилно
периода от време, в който ищецът е търпял вреди .Съдът не обсъдил болките
и страданията ,които ищецът търпял и продължава да търпи в пълнота.
Размерът на присъдените неимуществени вреди не отговарял на изискванията
за справедливо и равностойно обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Следвало да се отчете продължителността на делото, включващо
двукратно проведено първоинстанционно производство не по вина на ищеца,
обстоятелството, че обвинението е станало известно в работата и в родния му
град Батак, и според показанията на св.Х. и З. е довело до неприятности в
работния процес, до обостряне на съществуващите му заболявания и до
многократни кризи, които е получил, вкл. в съдебно заседание. Ищецът
развил страхова невроза, която е довела до поС.ен прием на медикаменти и не
е отшумяла и досега.
2
От приетата в с.з. повторна комплексна СППЕ било видно, че дори към
м. юни 2024 г. все още са били констатирани налични преработки от
претърпените от К. психотравмени за него събития. ПоС.ните болки,
страдания, страх и неприятни изживявания са отключили смесено тревожно
депресивно разстройство. В този смисъл, макар съдът да е описал събраните
по делото доказателства, при обсъждането им не е извършил надлежна
преценка и не е направил конкретни констатации които да обосноват правните
му изводи по отношение на претърпените неимуществени вреди.
Необсъждането на релевантните фактически обстоятелства и незачитането на
причинната им връзка с обвинението, за което ищецът е бил оправдан,
представлявало липса на мотиви по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК.
Прокуратурата била задължена да събере надлежните според нея
доказателства които да изяснят релевантните за спора факти и в разумен срок
да докаже обвинителната си теза, като упражнява правомощията си по такъв
начин, че да спази сроковете за разследване предвидени в чл.234 от НПК.
Вместо това, при известен според разследващите извършител, при
възстановена вещ, при извършени редица полицейски действия и разпитани
свидетели, досъдебното производство е продължило неоправдано дълго - от
м.ноември 2019 г. до м.март 2021 г., като видно от съответните искания на РП
- Велинград за удължаване на сроковете, с месеци не са извършвани никакви
действия. Това протакане се е отразило неблагоприятно и на общата
продължителност на делото - ДП № 1518/2019 г. на РП - Велинград е
образувано на 27.01.2020 г., а оправдателната присъда е влязла в сила на
18.05.2023 г., и оттам, според вещите лица, е отключило процеси на страх,
тревожност и депресия в ищеца.
Неправилно съдът не обсъдил и тежестта на повдигнатото обвинение,
което е за тежко умишлено престъпление, наказуемо с наказание „лишаване от
свобода“ от една до десет години, и има своето самостоятелно значение при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Всичко това се отразило неблагоприятно върху ищеца в хода на
наказателното производство. Съдът определил изключително нисък размер на
обезщетението за неимуществени вреди, равняващ се на две минимални
работни заплати. Излагат се доводи и за допуснати процесуални нарушения
,тъй като не следвало да бъде кредитирана първоначалната експертиза и
3
съответно не се дължало и присъденото от съда доплащане за изготвеното
заключение.
Определението на районният съд от с.з., с което е приел първоначалната
СППЕ и кредитирането и в мотивите на съдебния акт, въпреки назначаването
на повторна със същите задачи и изричното възражение относно годността и,
било в нарушение на процесуалните правила, и следвало да се измени
решението в частта за дължимите от ищеца разноски.
Моли предявеният иск за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен
размер и присъдени сторените по делото разноски.
Писмен отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на РБ не е
постъпил.
По доводите във въззивната жалба ,касаещи дължимостта на
присъдените разноски – представляващи доплащане за изготвена по делото
експертиза , първоинстанционният съд е постановил определение № 64 от
17.01.2025 година по реда на чл.248 от ГПК.
С определението е оставена без уважение въззивна жалба вх. № 6724 от
01.10.2024 г. (пощенско клеймо), подадена А. Л. К., в частта ,с която се иска от
съда да измени решение № 269/10.07.2024 г., по гражд.дело № 1072/2023 г., по
описа Районен съд Велинград, в частта за разноските.
Това определение е обжалвано с частна жалба от А. К..Подържа
развитите в исковата молба доводи ,като твърди ,че нито обемът на работа,
нито заключението, нито тенденциозността в експертизата, нито
допълнителните справки и проучвания от тези вещи лица обосновават
заплащане на допълнителен депозит в такъв голям размер. Възнаграждението
на експертите било два пъти по-голямо от адвокатския хонорар по делото, без
да е налице свършена работа, която да го обосновава. Това възнаграждение
било определено в очевидно нарушение на чл.23, ал.1 от Наредба № Н-1 от 14
февруари 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на
вещите лица, с която съдът не се е съобразил.
Писмен отговор на частната жалба също не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България,
4
представлявана от Главния прокурор, с адрес за призоваване: 4600 Велинград,
ул.Хан Аспарух № 16, ет.2 - Териториално отделение - Велинград, към РП –
Пазарджик ищецът А. Л. К., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.Батак, ул.Г.
Джурков № 2, твърди ,че на 27.01.2020 г. било образувано досъдебно
производство № 1518/2019 г. по описа на РП - Велинград/ЗМ № 79/2020 г. по
описа на РУ - Велинград/, и на 04.02.2021 г. бил привлечен като обвиняем за
деяние по чл.195, ал.1, т.2 от НК. Впоследствие обвинението било променено,
и на 29.03.2021 г. било повдигнато ново обвинение - по чл.195, ал.1, т.2 и т.4,
вр.чл.194, ал.1 от НК за това, че на 10.11.2019 г. в землището на село Грашево,
общ.Велинград е отнел противозаконно чужда движима вещ - куче порода
„българско гонче" на стойност 2000 лв. от владението на свМ.С. без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта не е била под
поС.ен надзор и за кражбата е използвано МПС.
В Районен съд - Велинград бил внесен обвинителен акт с това
обвинение, за което законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода
от една до десет години. Образувано било НОХД № 147/2021 г.
С присъда № 12/19.10.2021 г. по делото бил признат за невинен и
оправдан изцяло по повдигнатото и поддържано от прокурора обвинение.
По протест от прокуратурата, постановената оправдателна присъда била
отменена с Решение № 30/21.03.2022 г. по ВНОХД № 66/2022 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик и делото върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
С присъда № 14/06.12.2022 г. по новообразуваното НОХД № 107/2022 г.
отново бил признат за невинен по повдигнатото и поддържано от прокурора
обвинение. Оправдателната присъда влязла в законна сила на 18.05.2023 г.
Наказателното преследване се отразило изключително неблагоприятно
върху психическото и здравословното му съС.ие. Бил крайно разстроен и с
месеци не могъл да се отърси от преживения шок. Всички негови близки
разбрали за обвинението и се дистанцирали. Той и познатите му Н. З. и Г. Х.,
освен като свидетели по делото, по странен почин на наблюдаващия прокурор
били призовавани при разследващ полицай за „проверки" за
лъжесвидетелстване с цел да бъдат притискани да променят показанията си,
при това на същата дата на която се провеждало съдебно заседание по
наказателното дело - 07.07.2021 г. Този факт бил виден от постановлението на
5
ТО - Велинград от 16.02.2021 г. за отделяне на материали по делото, и от
свидетелските показания. В хода на съдебното следствие по НОХД №
107/2022 г. по почин на прокурора пък били разпитвани и редица
„новооткрити" свидетели, които по никакъв начин не били предварително
идентифицирани нито от писмените документи по делото, нито от лицата
участвали в някакво процесуално качество на досъдебното производство, или
при първоначалното му разглеждане от Районният съд по нохд № 147/2021 г.
Поради незаконосъобразните действия на Районната прокуратура бил
силно притеснен, получил страхова невроза и обостряне на съществуващите
му заболявания. Имал силно главоболие, високи стойности на кръвното
налягане, чувствал се много напрегнат, изгубил апетит, не можел да спи
нощем, отслабнал.
Затворил се и избягвал контактите с други хора.. Изпаднал в дълбока
депресия, за която му били предписани медикаменти. Имал проблеми дори
при участията в съдебните заседания. В разпоредителното заседание по
делото на 18.05.2022 г. му прилошало и по спешност бил откаран в болница.И
след други съдебни заседание се наложило да посещава лекар.
Видно от амбулаторен лист № 000127 от 26.05.2021 г. му бил извършен
амбулаторен преглед при психиатър. Психиатърът преценил, че ищецът страда
от депресивни и малоценностни изживявания и са му предписани атаракс и
велаксин.
Видно от амбулаторен лист № 002063 от 21.12.2021 г. ищецът постъпил
за консултация поради високи стойности на кръвното налягане. Констатирана
е артериална хипертония с недобър контрол, хипертонично сърце без застойна
сърдечна недостатъчност.
На 10.01.2022 г. ищецът е бил хоспитализиран по спешност в УМБАЛ
Пълмед ООД - клон МС „Здраве", гр.Пазарджик съгласно медицински
протокол на ЛКК № 33/ 10.01.2022 г. по повод болки в горния етаж на корема в
дясна подбедрена област и епигастриума, ирадираща към кръста и дясно рамо,
датираща от месеци с изостряне и нарастващ интензитет с гадене и
повръщане, отпадналост и безапетитие. Издаден е болничен лист №
Е20213352237 за домашно лечение за периода 05.01.2022 - 07.02.2022 г.
Съгласно медицински протокол на ЛКК № 176/ 2022 г., изд. от УМБАЛ
6
Пълмед ООД - клон МС „Здраве", гр.Пазарджик ищецът е постъпил по
спешност в отделението по повод болка със зачервяване и оток и гангрена в
дясно стъпало, затруднено движение, субфебрилитет с гнойно - некротично
изменение на меките тъкани, гангрена, неприятна миризма и гноевиден
секрет. Като водещо заболяване е отчетен неинсулинов захарен диабет с
периферни съдови усложнения. Издаден е болничен лист № Е20213351491 за
периода 08.02.22 - 13.03.2022 г.
Съгласно амбулаторен лист № 001516 от 09.03.2022 г. ищецът е
извършил консултация при специалист поради силно поС.но главоболие при
нормално ЕКГ с непоносимост към холиб и е получил пристъпи на
заболяването си - хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.
Съгласно Медицински протокол на ЛКК № 1709/ 21.03.2022 г., издаден
от УМБАЛ Софиямед ООД, гр.София ищецът е постъпил по спешност в
отделението с диагноза - идопатична подагра, множествена локализация по
повод силни болки в ставите и ограничени движения. Издаден му е болничен
лист за периода от 16.03.2022 г. до 20.04.2022 г.
Съгласно Амбулаторен лист от 07.12.2022 г. ищецът е извършил
първичен преглед по повод хроничен синувит на дясна раменна става
Съгласно Медицински протокол на ЛКК № 184/ 12.01.2023 г. издаден от
УМБАЛ Софиямед ООД, гр.София, ищецът е постъпил по спешност в
отделението по повод силна болка в ставите и ограничени движения, намален
физически капацитет. Като диагноза са посочени възпалителни
спондилопатии, множествено засягане на гръбначния стълб. Издаден е
болничен лист от 09.01.2023 г. до 11.02.2023 г.
Съгласно Медицински протокол на ЛКК № 1068/ 16.02.2023 г. издаден
от УМБАЛ Софиямед ООД ищецът се е наложило да постъпи по спешност в
отделението поради силна болка в ставите и ограничени движения, намален
физически капацитет. Издаден е болничен лист от 13.02.2023 г. до 18.03.2023
г. с диагноза - идиопатична подагра, множествена локализация.
Многократно - на 25.01.2022 г., 16.03.2022 г., 10.06.2022 г., 04.11.2022 г.,
29.11.2022 г., 09.01.2023 г. и 13.02.2023 г. ищецът е посещавал СМДЛ Рамус
ООД или Софиямед - София за изследвания относно здравословното му
съС.ие.
7
В хода на наказателното производство К. е получавал и редовни
пристъпи на страхова невроза, за които по предписание на специалист -
психиатър са му предписвани атаракс, милгама и други лекарствени продукти
за лечение на невропатии и заболявания на нервната система.
На три пъти ищецът се е наложило да ходи и на специализирани лечения
включващи рехабилитационни процедури - на два пъти в СБР Нареченски
бани, видно от епикризи от 22.07.2021 г., и от 18.07.2022 г., с цел намаляване
на болковия синдром и увеличение на обема на движение, и в СБР Варна за
периода от 24.08.2022 г. до 31.08.2022 г. за рехабилитационни процедури,
физикална терапия и рехабилитация. При последното лечение е отчетено
биполярно афективно разстройство, със сегашен епизод - умерена депресия.
В резултат на действията на прокуратурата било увредено доброто му
име в обществото, причинени много неприятности и болка, бил злепоставен в
семейството и пред познатите си в продължение на години. Поради
многократните му отсъствия от работа за явяване на съдебните заседания и
влошаването на здравословното му съС.ие, наказателното дело се отразило
неблагоприятно и на работата му като помощник лесничей в „ЮЦДП ТП ДГС
Родопи", гр.Батак. Влошил и отношенията си с ръководството.
Изпитвал силно чувство за безпокойство и несигурност. Измъчвал се от
мисълта, че може да бъда наказан несправедливо, здравето му било сериозно
увредено.
Претендира неимуществени вреди -обезщетение в размер на 16000 лева
от незаконосъобразно повдигане на обвинение и водене на наказателен процес
против него и обезщетение в размер на 4000 лв, представляващи адвокатски
хонорари в досъдебното производство и съдебната фаза на процеса.
Моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми ,както и
разноските по делото.
В срок е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ ,чрез РП
Пазарджик ТД Велинград.
Оспорват исковете ,като твърдят че няма действително претърпени
вреди, доколкото изложеното от ищеца представлява по - скоро негови
субективни възприятия, а не реално настъпили неимуществени вреди, а и
освен това описва едно нормално съС.ие на негативни преживявания, които
8
всяко едно лице, спрямо което се води наказателно производство би имало и
които не следва да се вменяват в отговорност на прокуратурата. Липсвала и
причинна връзка между твърдяното като неоснователно наказателно
преследване и настъпилите вреди. Прокуратурата действала законосъобразно
и съобразно правомощията й вменени с Конституцията на Република
България, Закона за съдебната власт и Наказателно - процесуалния кодекс.
Нямало доказателства, които да установяват действително търпени
вреди като пряк и непосредствен резултат от обвинението.
Наказателното производство приключило в един разумен и кратък срок.
Повдигнатото обвинение не било за тежко умишлено престъпление. Взета
била най - леката мярка за неотклонение „подписка“. Прокуратурата на
Република България не следвало да носи отговорност за бездействие на ищеца
по време на проведеното досъдебно производство, като неангажирането от
негова страна на доказателства в досъдебната фаза на процеса е довела до
внасянето на досъдебно производство с Обвинителен акт в Съда, като ищеца е
бил привлечен в качеството му на обвиняем , а и впоследствие е бил подсъдим
именно поради проявеното от него бездействие.
По повод приложената медицинска документация се прави възражение
,че няма причинно следствена връзка между установените с нея увреждания
на здравословното съС.ие и воденото наказателно производство.
Оспорват и претенцията за имуществени вреди ,но тъй като в тази част
решението е влязло в сила въззивният съд не обсъжда доводите и
доказателствата по отношение на тази претенция.
Позовават се на хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ.
Оспорват исковете и като завишени по размер.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Не е спорно по делото , установено е и от приложените доказателства
,че с Постановление на Прокурор при РП Велинград от 27.01.2020 година е
образувано бързо производство ,за това ,че на 10.11.2019 година е отнета
чужда вещ – куче ,порода „гонче“ от владението наМ.С. ,без негово съгласие с
намерение да се присвои- престъпление по чл.194 ал.1 от НК
Срокът за разследване е многократно удължаван .На 29.03.2021 година
9
А. К. е привлечен като обвиняем и е взета мярка за неотклонение „
подписка“,като на същата дата е предявено разследването.
На 7.04.2021 година е внесен обвинителен акт във Велинградски
районен съд като К. е обвинен за престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и 4 във
връзка с чл.194 ал.1 НК.Образувано е НОХД № 147 по описа на съда за 2021
година.Проведени са пет съдебни заседания , ищецът е присъствал на всяко от
тях . На 19.10.2021 година е постановена присъда ,с която К. е признат за
невиновен.
По протест на Прокуратурата е образувано ВНОХД № 66 по описа на
Пазарджишки окръжен съд за 2022 година.Проведено е едно съдебно
заседание и с решение от 21.03.2022 година ,постановената присъда е
отменена и делото върнато за разглеждане от друг състав.
Пред Велинградски районен съд е образувано НОХД № 107 от 2022
година,като по него отново са проведени пет съдебни заседания,като с
присъда от 6.12.2022 година К. отново е признат за невиновен по обвинението
за извършено престъпление.
С разпореждане от 23.03.2023 година подадения от прокуратурата
протест е върнат.Разпореждането е обжалвано пред въззивен съд и с
определение от 18.05.2023 година разпореждането е потвърдено и
оправдателната присъда е влязла в сила.
Наказателното производство е продължило повече от две години – две
години и почти два месеца.За престъплението ,за което ищецът е обвинен е
предвидено наказания от една до десет години лишаване от свобода.
Безспорно е налице хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и са налице
условията за ангажиране отговорността на ответника ,както е приел и
първоинстанционния съд.Решенето ,в частта , с която е уважен иска за
имуществени и неимуществени вреди до размер на 2000 лева е влязло в сила
,тоест със сила на присъдено нещо е прието ,че са налице условията да се
ангажира отговорността на ответника , както и ,че не са налице основания по
смисъла на чл.5 от Закона за освобождаване от отговорност или намаляване на
отговорността.
Поради това и съдът няма да обсъжда доводите в тази
насока,основавайки се и на разпоредбата на чл.269 от ГПК.
10
В правомощията на въззивната инстанция е да извърши преценка дали
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е справедливо с оглед
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и дали при определянето на размера ,съдът
правилно е преценил доказателствата по делото и приложил нужните
критерии ,за да се постигне справедливост.
По делото е извършен разпит на св.Х. , близък приятел на ищеца. След
образуване на наказателното производство ищецът бил притеснен ,
повишавало се кръвното му , ходел на лечение,отслабнал , бил стресиран.
Воденото на наказателното производство било известно на приятелите и
колегите му и той се срамувал. Този свидетел твърди,че ищецът получил
инфаркт/яма доказателства за това/ и до момента не бил същия човек. По
време на съдебното производство му ставало лошо и се налагала медицинска
намеса. Такива проблеми К. нямал преди да се образува наказателно
производство.
В такъв смисъл са и показанията на св.З. , който е съсед на ищеца. След
започване на делото К. много се изнервил ,притеснявал се ,започнал да ходи
по санаториуми. Ищецът общувал по-малко , затворил се и след приключване
на делото не се възстановил.
Становището на експертите – психолог и психиатър , обективирано в
даденото от тях заключение по първоначалната ,назначена по делото
експертиза е ,че А. К. не страда от психично заболяване.
Сочат , че по делото са представени множество медицински документи,
с разнообразни диагнози, които нямат отношение към психичното съС.ие на
лицето ,поради което и не са обсъждани.
В хода на съдебния процес - м.януари 2021 г. - м. май 2023 г., К. е
посещавал психиатрични кабинети, но не е провеждано системно амбулаторно
или стационарно лечение. Не е бил в отпуск по болест заради психична болест
в хода на процеса.
Не се установяват данни за психично заболяване, което да е в причинно-
следствена връзка с водения съдебен процес.
Към момента на освидетелстването не е установено ищецът К. да страда
от депресия във всичките й структурни и симптоматични разновидности, от
страхова невроза или от други заболявания на нервната система. Не се
11
установи техен произход, както и прием на медикаментозна терапия, свързана
с тези заболявания.
Както от съобразителната част на заключението ,така и от обясненията
в съдебно заседание е видно ,че и преди наказателното производство ищецът
имал проблеми ,свързани с ранна смърт на баща му , изпитвал страх,имал е
високо кръвно налягане и проблеми с бъбреците.
В съдебно заседание експерта – психиатър е посочил,че самия ищец
обяснил ,че е бил при няколко психиатри и приема леко успокояващо и
антидепресант с меко действия , като ефекта на последното лекарство не е
проследяван.Има епикриза за лечение в гр.Варна , в която освен депресия е
посочено и биполярно разстройство,което е сторено при пребиваване на
лицето в санаториум за лечение на други заболявания.Експерта е посочил
,какво представлява депресията и какво биполярното разстройство и ,че
последното е сериозно заболяване ,което би следвало да намери отражение в
способността на ищеца за работа , съответно носене на оръжие.
Според експеритете лицето не страда от такова заболяване .Експерта
психолог е обсъдил и отношението на ищеца към предишно негово
престъпление ,респективно – осъждане заради управление на МПС след
употреба на алкохол.
И двете вещи лица са акцентирали на лекотата ,с която ищецът посещава
психиатър и д-р Димитрова е изразила становище за известна преднамереност.
Това заключение е оспорено ,като експертите са упрекнати в
преднамереност и то заради същността на заключенията им.
Съдът е приел заключението на експертите , приел размера на
възнаграждението , посочено от тях в представените справки-декларации и
задължил ищеца да довнесе разликата.Процесуалния му представител
изрично е заявил ,че няма да извърши такова плащане.
Уважено е искането на ищеца и е допусната повторна експертиза.
Експертите са дали заключение ,че вследствие образувания съдебния
процес - месец януари 2021 година - май май 2023 година срещу г-н А. К., при
него са се отключили негативни съС.ия и емоции като стрес, страх, повишени
личностна и ситуативна тревожност, срам и унижение, които са дали своето
негативно отражение върху неговото биологично и емоционално съС.ие;
12
естествен ритъм на живот и по-добрата социализация.
През време на делото К. е изпадал в периодите от седмица преди
съдебните заседание до дни след тях в Е 41.2 /по МКБ-10/ Смесено тревожно
депресивно разстройство. Това е едно от най - леките психични разстройства в
психиатрията . Според експерта в напредналите държави дори това
разстройство не попада при психиатър за лечение, а се лекува от личните
лекари, защото не представлява лечебна и диагностична трудност, а може
симптомите да отзвучат дори и без лечение. Това психично разстройство е
възникнало много години преди процеса и се е обостряло и стихвало от
преживени психотравми. Такава е била динамиката му и по време на делото.
Приемал е лечение с В. 75 мг. 1 т. дн.
Следователно съдът приема , ,че ищецът е страдал от Смесено
тревожно депресивно разстройство преди и по време на делото.
Психотравмените ситуации, които е преживял К. и поетапно натрупали
се негативни емоции според експертите са на база неправомерното
повдигнато обвинение срещу него и в последствие образуван наказателен
процес. Страхът от неизвестното у ищеца е бил породен от усещането за липса
на информация - какво ще се случи с него; какво му предстои. Проявеното
недоверие и негативно отношение от страна на жителите от населеното място,
в което живее, насочено към него, е провокирало пряк удар по неговото
достойнството, което емоционално се отразява върху . Изгубил част от
социалния си статус в обществото и го интерпретира като оскърбление и
унижение. На този етап време все още са констатирани налични преработки от
преживените от ищеца психотравмени за него събития.
При изготвяне на повторната експертиза експертите не са обсъждали
многобройните медицински документи , както е сторено при първоначалното
заключение и са формирало становището си основно на изследване на ищеца.
Именно и поради това ,съдът намира ,че следва да цени заключението на
повторната експертиза.
Действително и от обясненията на експертите от първоначалната
експертиза в съдебно заседание прозира известен субективизъм,поради което
и съдът не я възприема.
При така установената фактическа обстановка , съдът намира ,че
13
обезщетението ,което се дължи на ищеца за търпените от него неимуществени
вреди следва да се определи в размер на 5000 лева.
На първо място съдът съобрази продължителността на наказателното
производство -малко повече от две години.Ищеца е бил обвинен за
престъпление ,за което се предвижда наказание от една до десет години
лишаване от свобода.Съдът съобрази показанията на свидетелите и отчете ,че
ищецът живее в малко населено място , което предпоставя по-висока степен на
информираност на околните за събитията в живота на всеки човек.
От показанията на свидетелите се установи ,че ищецът е бил
притеснен,затворил се ,имал негативни преживявания дори и по време на
съдебните заседание.
Част от медицинската документация , представена по делото и посочена
в исковата молба ,касае заболявания , за които не е установено да имат каквато
и да е връзка с водения наказателен процес,нито пък да са се обостряли
именно поради свързаните с него преживявания.
От заключението на повторната експертиза , изготвена от вещи лица
психиатър и психолог е установено съС.ието на ищеца ,както и че към
момента се наблюдават „преработване“ от преживяванията .Според
експертите лицето е страдал от Смесено тревожно депресивно разстройство ,
чийто прояви са засилени по време на процеса ,но това страдание е
съществувало и във времето преди образуване на наказателното производство.
Продължителността на наказателното производство срещу К. е напълно
неоправдана ,което също следва да се съобрази ,макар ,че ищецът не се
позовава на неразумен срок на провеждането му.
Като съобрази всичко това , съдът намира ,че справедливостта налага
обезщетяване на претърпените неимуществени вреди със сума в размер на
5000 лева.Такъв размер според въззивната инстанция е справедлив и е
съобразен с негативните преживявания на ищеца , като следва да се отчете и
,че страданията на ищеца от смесено тревожно депресивно разстройство
датира от преди наказателния процес.
Действително от показанията на свидетелите по делото изводи,че
преживяванията на ищеца в хода на наказателния процес са се отличавали с
интензитет ,различен от житейски нормалния за такава ситуация и ,че този
14
процес – единствено и само той е причина за сериозни здравословни
проблеми не могат да се направят.
Съдът съобрази и ,че ищецът има предишно осъждане за друго
престъпление.
Решението на първоинстанционния съд ,в частта , с която е отхвърлил
иска над размера от 2000 до 5000 лева следва да бъде отменено и присъдено
обезщетение още в размер на 3000 лева.
Съответно с оглед изхода на спора следва да бъде коригирано решението
и в частта относно дължимите от К. разноски.
В останалата отхвърлителна част до размер на 16 000 лева , решението
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба:
Ищецът ,чрез молбата си инкорпорирана във въззивната жалбае искал
изменение на решението ,в частта относно разноските ,като смята ,че изобщо
не дължи разноски за първоначалната експертиза , тъй като тя не е приемлива
за него и съответно – възприетия от съда размер на възнаграждението на
експертите не бил съобразен с нормативните актове.
Ищецът е останал задължен за заплащане на възнагражденията на
експертите , изготвили първоначалната експертиза ,поради което съдът е
следвало по реда на чл.77 от ГПК да го осъди да запрати това възнаграждение.
Тези си действия съдът е инкорпорирал в съдебното решение.Именно и
поради това доводите на ищеца в тази част са възприети като искане по чл.248
от ГПК и по пози ред се е произнесъл съдът.
Като краен резултат , присъждането на сумите ,за които ищецът е
останал задължен е правилно.
Доводите на ищеца всъщност касаят същността на заключението на
експертите ,което не е приемливо за него , но това не води до извод за
недължимост на сумите.Съдът е приел заключението , но поради оспорването
от ищеца е допуснал повторна експертиза при условията на чл.201 от
ГПК.Доводите на процесуалния представител на ищеца са всъщност такива
по обсъждането и кредитирането на заключението на експертите и
несъгласието с експертизата . Разликите в заключенията на експертите на
15
дават основания да не се извърши плащане за труда им ,дължимо по силата на
чл.18 от Наредбата за вписване ,квалификация и възнаграждение на вещи
лица.Преценката относно размера на възнаграждението се извършва от съда
при условията на чл.23 от Наредбата.Видно е от представените справки -
декларации на експертите , изготвили първоналната експертиза ,разпоредбите
на цитираната Наредба са съобразени.Следва да се посочи ,че в по-голям
размер е възнаграждението на експертите за повторната експертиза,но
относно него възражение от страната не е направено.Съдът е извършил
правилна преценка , приемайки заключението на експертите ,изготвили
първоначалното заключение , тъй като е обосновано и компетентно ,като няма
значение дали страната го възприема или го счита за предубедено.Това дава
основание само за искане по реда на чл.201 от ГХК , което е направено от
ищеца и уважено от съда.
С оглед изхода на би следвало да бъдат коригирани и присъдените
разноски в първоинстанционното производство.Съдът взе предвид разноските
,посочени в списъка по чл.80 от ГПК и изхода на делото пред въззивната
инстанция и констатира ,че присъдените разноски от първоинстанционния съд
съответстват на дължимите ,дори като се вземат предвид и разходите за
първоначалната експертиза,тоест съдът е присъдил повече от дължимите .
Поради това не прави корекция на разноските за първоинстанционното
производство.
Пред въззивната инстанция също се претендират разноски ,според
представените доказателства и списък по чл.80 от ГПК в размер на 1020 лева.
Съобразно изхода пред въззивната инстанция,тъй като жалбата е
уважена общо за 5000 лева или увеличен е размера с 3000 лева , на
жалбоподателя се дължат разноски пред тази инстанция в размер на 220 лева.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
16
ОТМЕНЯ решение на Районен съд Велинград , постановено по гр.д.№
1072 по описа за 2023 година, в частта , с която е отхвърлен иска на А. Л. К., с
адрес: град Батак, ул. „Г. Джурков” № 2,против Прокуратурата на Република
България, гр. София, бул. „Витоша“ 2 над размера от 2000 лева до 5000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Г. Джурков” № 2,
сумата от 3000 лева/или общо 5000 лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени вследствие обвинение в извършване на
престъпление, по което е признат за невиновен с Присъда № 14 от 06.12.2022
г., по н.о.х.д. № 107 по описа за 2022г. на PC Велинград, влязло в законна сила
на 18.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 18.05.2023 год. до
окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана час
ПОТВЪРЖДАВА определение № 64 от 17.01.2025 година,постановено
по реда на чл.248 от ГПК.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ 2 да заплати на А. Л. К., с адрес: град Батак, ул. „Г. Джурков” №
2,сумата 220 лева – разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17