Пловдивска районна прокуратура е внесла с мотивирано
постановление предложение обвиняемият А.П.Т. да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно
наказание глоба по чл. 78а от НК за това, че на 23.03.2019 г. в гр. Пловдив, на
бул. „Марица“, при управление на моторно превозно средство-мотоциклет „Хонда Хорнет 600” с рег. № *** е
нарушил правилата за движение:
• чл.6 ЗДвП-Участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
• чл. 21
ал.2 вр. ал.1 ЗДвП-При избиране скоростта на движение
на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойности на
скоростта в km/h, сигнализирано с пътен знак /В26/;
• чл.
116 ЗДвП-Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.
• чл. 47
ал.3 ППЗДвП- Пътните знаци за въвеждане на забрана и
за отмяна на въведена забрана имат следните изображения и наименования:
- В24
"Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош"
- В26
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" /в
конкретния случай 30 km/h/;
• чл. 63
ал.2 т.1 ППЗДвП- Надлъжната пътна маркировка има
следните изображения, наименования и значения: "Единична непрекъсната
линия" - М1-На пътните превозни средства е забранено да я застъпват и
пресичат;
при което по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на *** гражданка Ф. А. Н., родена на ***г., изразяваща се в счупване на
лявата подбедрица, наложило кръвна репозиция и фиксиране на фрагментите с метални остеосинтезиращи тела, довело до трайно затрудняване
движението на долния ляв крайник, както и остра кръвозагуба, проявила се
клинично като следкръвоизливна анемия със стойности
на хемоглобин, спаднали до /HGB/-89.0 g/l и лекувана с кръвопреливане /еритроцитен концентрат/, довело до разстройство на здравето,
временно опасно за живота, като след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата-престъпление по чл. 343а ал.1 б.“а“ пр.2 вр.
чл. 343 ал.1 б.”б” пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 НК.
Производството пред първата
инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава XXVIII НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Пловдивска районна прокуратура поддържа повдигнатото
обвинение и моли обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
инкриминираното деяние, като му се наложи административно наказание глоба в минимален
размер, а именно 1000 лв.
Защитникът адв. В. пледира за
установеност на фактическата обстановка, като обръща внимание, че справедливото
наказание спрямо личността на дееца би било такова в минималните размери на чл.
78а от НК, а именно 1000 лв. Колкото до кумулативната възможност за налагане на
наказание лишаване от право да управлява МПС, пледира за неупражняването на
това правомощие от съда. Аргументира се с добрата личностна характеристика на
обвиняемия, признанията му, както и упражняваната от него професия, а именно
полицай, свързана с непрестанното управление на МПС.
Обвиняемият А.Т. поддържа
казаното от адвоката си, признава вината си и моли да не бъде лишаван от
правоуправление заради работата си.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Обвиняемият А.П.Т. – роден на *** ***,
***, български гражданин, висше образование, трудово ангажиран, неженен,
неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Т. бил
правоспособен водач на моторни превозни средства /МПС/ категория АМ, А1, А2, А,
В1 и В и притежавал СУМПС № **.
На 23.03.2019 г. около
14.20 ч. обвиняемият А. Т. управлявал
собствения си мотоциклет марка „Хонда“, модел „Хорнет 600“ с рег.
№ *** в посока от запад на изток, при
двупосочно движение по южната лента на южното платно на бул. „Марица“ в гр.
Пловдив. Времето било слънчево и сухо, с добра видимост. Пътната настилка била
асфалтова, суха, без неравности. Двете ленти за движение били разделени с
надлъжна пътна маркировка-единична непрекъсната линия. За посоката на движение
на обвиняемия важали пътни знаци „В24 - Забранено е изпреварването на
автомобили и мотоциклети с кош“ и „В26 - Забранено е движението със скорост
по-висока от указаната“, в конкретния
случай 30 км/ч. При приближаване до сградата на № 130 скоростта на движение на
мотоциклета било около 48 км/ч. В лентата му за движение пред него имало два
неустановени автомобила, като единият бил спрял с отворена към платното за
движение врата, а другият намалявал скоростта си, приближавайки първия.
По същото време
пешеходците Ф. Н., на 75 години, и Т. Н., на 78 години, предприели пресичане на
платното на бул. „Марица“ в посока от юг на север, движейки се един зад друг. Свид. С. Б. вървял по тротоара от северната страна. Когато
пешеходката достигнала до непрекъснатата разделителна линия в средата на
платното, обвиняемият Т. предприел изпреварване на намаляващия скоростта си
пред него неустановен автомобил, като навлязъл в лентата за насрещно движение.
Последвал приплъзващ удар между мотоциклета,
управляван от обвиняемия и пешеходката, в следствие на който тя паднала върху
платното за движение. Мотоциклетът продължил движението си в северната лента на
насрещното движение, ударил се в северния бордюр и паднал на платното за
движение. Обвиняемият веднага се изправил, отишъл до падналата пешеходка, за да
й окаже помощ и се обадил на полицията и на „Бърза помощ“, за да съобщи за
случилото се. Пострадалата била откарана в УМБАЛ Свети Героги,
където била хоспитализирана и лекувана.
Местопроизшествието
било посетено от полицейски служители от с-р „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив.
Те тествали водача Т. с техническо средство за установяване употребата на
алкохол, което отчело отрицателен резултат. Бил му издаден и талон за
изследване с бл. № 0041389 и в определения в него срок обвиняемият дал кръвна
проба. От заключението на приложената по делото химическа експертиза №
179/25.03.2019 г. се установява, че не е доказано наличието на етилов алкохол в
кръвта му.
По делото е изготвена
съдебно-медицинска експертиза, от заключението на които се установява, че на Ф.
Н. били причинени средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на лявата подбедрица, наложило кръвна репозиция
и фиксиране на фрагментите с метални остеосинтезиращи
тела, довело до трайно затрудняване движението на долния ляв крайник и остра
кръвозагуба, проявила се клинично като следкръвоизливна
анемия със стойности на хемоглобин, спаднали до /HGB/-89.0 g/l; и лекувана с
кръвопреливане /Еритроцитен концентрат/, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота-средни телесни повреди по
смисъла на чл. 129 НК. Уврежданията са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП
от 23.09.2019г.
От заключението на
изготвената по делото автотехническа експертиза и
допълнителна такава се установява, че скоростта на движение на мотоциклета
преди водачът му да задейства спирачка е бил около 48 км/ч., а в момента на
преминаването му покрай групата от пътни знаци-46 км/ч., която е по-голяма от
максимално разрешената в участъка-30 км/ч. Ако обвиняемият не бе предприел
изпреварваща маневра на намалящия скоростта си автомобил,
движещ се пред него, а бе намалил скоростта си съответно на знака и се бе
движил зад този автомобил, без да навлиза в насрещната лента, произшествие с
пострадалата пешеходка не бил настъпило. Ако при преминаването покрай знака за
ограничение на скоростта, мотоциклетистът бе избрал да се движи със скорост
равна или не по-малка от 30 км/ч., то той би имал техническа възможност да спре
преди мястото на сблъсъка с пострадалата и отново произшествие не би настъпило.
От техническа гледна точка причините за произшествието се установява да са:
изборът на траектория на движение от страна на водача на мотоциклета, при който
той не се е убедил, че пътят пред него е свободен, както и предприетото от
пешеходката пресичане на платното за движение на място и в момент, когато в
критична близост към нея са приближавали две МПС-мотоциклетът и неизвестен
автомобил.
При така описаната
фактическа обстановка се установява, че обвиняемият А.П.Т. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343а ал.1 б.“а“
пр.2 вр. чл. 343, ал.1 б."б" пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр. 3 от НК поради това, че при управляване
на моторно превозно средство-мотоциклет е нарушил правилата за движение,
залегнали в ЗДвП и в правилника за неговото прилагане и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на пешеходката Н., като след деянието е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата- отишъл е да
провери как е и да и укаже помощ, повикал е линейка, след пристигането ѝ
поискал да помогне да качат пешеходката в нея, както и в последствие е
посещавал неколкократно пострадалата в болничното заведение.
А.Т. е неосъждан.
Същият не е наказван за нарушения на ЗДвП.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от показанията дадени на досъдебното
производство от свидетелите Т. Н. (л. 31), С. Б. (л. 32), пострадалата Ф. Н.
(л. 33-36) и обясненията на обвиняемия Т. (л. 25), писмените доказателства: протокол
за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него (л. 7-19), констативен
протокол за ПТП с пострадали лица копие на свидетелство за управление, контролен
талон, знак за технически преглед, застрахователна полица и добавък към нея, Протокол за химическа експертиза и
определяне на концентрацията на алкохол в кръвта № 179/25.03.2019 г., ведно с
талон за изследване, справка за работата на Draeger
Alcotest 7510 за извършените тестове от 22.03.2019
г. до 27.03.2019 г., назначените
по ДП съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 39К/2019, съдебно автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, справка за съдимост, кадрова
справка, длъжностна характеристика, характеристична справка, справка за нарушител/водач, и писмо към него и останалите
доказателства събрани по досъдебното производство и прочетени от съда.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
особено съществени противоречия. Същите еднопосочно и непротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
мотивираното постановление и подкрепят признанието на обвиняемия.
Показанията на всички свидетели са достатъчно подробни,
логични и последователни, като всеки един от тях допринася за изясняване на
фактическата обстановка и подкрепя показанията на другите. Съществуват
противоречия в разпитите на свидетелите, като съдът следва да задълбочи анализа
си върху следното: съдът възприема показанията на пострадалата Н. и свид. Б. относно местоположението на пешеходката към момента на удара, доколкото същите
кореспондират с изготвената съдебно автотехническа
експертиза, която подробно обяснява какъв е механизмът на произшествието и защо
е именно такъв, а не друг. Поради това съдът не кредитира показанията на свид. Т. Н., в частта че със съпругата си са били вече
преминали осевата линия. На следващо място съдът кредитира показанията на Т. Н. в частта, че моторът е
навлязъл в лентата за насрещно движение и не кредитира показанията на свид. Б., че същият е останал в лентата по посока на своето
движение, тъй като подробно в автотехническата
експертиза е посочено къде и как се е случило съприкосновението между МПСто и тялото на пострадалата, което е подчинено на
законите на физиката и логиката. Изтъкнатите противоречия са в резултат от личностновите и съзнателни особености на свидетелите и
тяхната позиция на възприемане на фактите и според съда по никакъв начин не
влияят върху установеността на фактическата обстановка или достоверността на
останалите дадени от тях показания. Единната им насоченост, потвърждава тяхната
достоверност и те съответстват на обясненията на обвиняемия, дадени основно за последващите инцидента действия, които макар и с двойствена
природа като доказателствено и защитно средство,
допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. В съвкупност те
отговарят на събраните писмени доказателства /протокол за оглед на
местопроизшествие/ и извършените експертизи, установяващи механизма на
настъпване на ПТП и характера на причинените телесни повреди. Поради тези
съображения съдът изцяло възприе и предложения в автотехническата
и допълнителната експертиза механизъм на настъпилото ПТП, който в най-пълна
степен кореспондира и с посочения такъв от свидетелите, както и посоченото в
съдебномедицинската експертиза относно характера на телесната повреда.
Доказателствата си кореспондират и относно последващите действия на обвиняемия
след настъпването на ПТП.
От правна страна:
С оглед гореизложената фактическа
обстановка се установява, че по отношение на обвиняемия са налице всички
елементи от обективна и субективна страна на престъпния състав по чл. 343а ал.1 б.“а“ пр.2 вр.
чл. 343, ал.1 б."б" пр.2 вр. чл. 342 ал.1
пр. 3 от НК. Бланкетният му характер препраща към правилата за движение,
регулирани в ЗДвП и ППЗДвП, които са коректно
посочени, а именно:
чл. 6, т. 1, пр. последно от Закон за
движение по пътищата: „Участниците в движението съобразяват своето поведение е
пътната маркировка.“; чл. 21 ал.2 вр. ал.1 ЗДвП-При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава стойности на скоростта в km/h,
сигнализирано с пътен знак /В26/ – който
в настоящия случай е указвал скорост от 30 км.ч.; чл. 116 ЗДвП-Водачът на пътно
превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците,
особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които
се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се
движат с червено-бял бастун и към престарелите хора“. И поясняващите ги
разпоредби от правилника за приложение на закона - чл. 47 ал.3 ППЗДвП- Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отмяна
на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В24
"Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош" и В26
"Забранено е движение със скорост, по-висока от означената" /в
конкретния случай 30 km/h/;както и чл. 63 ал.2 т.1 ППЗДвП-
Надлъжната пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения:
"Единична непрекъсната линия" - М1-На пътните превозни средства е
забранено да я застъпват и пресичат;
От обективна страна извършените от дееца действия установяват по несъмнен
начин факта на извършените нарушения. Обвиняемият като участник в движението не се е съобразил
със хоризонталната маркировка тип непрекъсната линия, указваща забрана за
пресичането ѝ, с което е нарушил нормата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП респ. чл.
63, ал. 2 т.1 от ППЗДвП. Не е намалил скоростта си,
въпреки поставения знак В26, който е указвал максимално допустима скорост от 30
км/ч, а самият водач се е движил със скорост от 46 км/ч., с което е нарушил чл.
21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, не се е съобразил със забраната на поставения в
същия участък знак В24 с което е нарушил чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП
и е предприел изпреварване на намаляващия скоростта си автомобил движещ се пред
него, същият не е изпълнил задължението си да бъде внимателен към престарелите
хора въведено с чл. 116 от ЗдвП. Именно вследствие на
неспазване на посочените правила е настъпило ПТП и телесните повреди на
пострадалата.
Фактът на причинените телесни повреди и причинно-следствената им връзка с
процесното ПТП се установява най-вече от показанията на свидетелите С. Б., свид. Т. Н., които кореспондират с фактическите констатации
и заключението на експертите, изготвени по делото: съдебномедицинска и съдебно-автотехническа и доплънителна
съдебно-автотехническа, които съдът кредитира като
обосновани, ясни и даващи отговор на поставените въпроси. Последните впрочем са
изключително подробни и ясни и в детайли разкриват механизма на произшествието,
причинно-следствената връзка, възможни сценарии и защо не са настъпили те, обективната
възможност на водача да реагира и да избегне настъпването на ПТП, скоростта на
движение, както и контактната точка.
Характерът на причинената телесна повреда се установява от кредитираното
от настоящия съдебен състав като компетентно и неоспорено от страните
заключение на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза, според която
на пострадалата са били причинени в счупване на лявата подбедрица,
наложило кръвна репозиция и фиксиране на фрагментите
с метални остеосинтезиращи тела, довело до трайно
затрудняване движението на долния ляв крайник и остра кръвозагуба, проявила се
клинично като следкръвоизливна анемия, довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Тези две увреждания на
здравето запълват признаците на средни телесни повреди по чл. 129, ал. 2 от НК.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, тъй като
обвиняемият Т. не е целял и не е предвиждал общественоопасните последици на
причиненото от неговото поведение деяние, но в конкретната ситуация е бил
длъжен да ги предвиди и е могъл да стори това. Индиция в това отношение е
заключенията на изготвената по делото автотехническа
и допълнителна такава експертизи, според които основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е именно поведението на водача на мотоциклета,
който е имал техническа възможност да избегне настъпването на вредоносния
резултат ако се е движил с разрешената
скорост и не е предприел забранената от знак В24 маневра Изпреварване. Всичко
това обосновава и извода, че в конкретния случай е налице виновно,
непредпазливо поведение от страна на обвиняемия.
Предвижданото от закона наказание за престъпление по чл. 342, ал. 1, б. „б“ пр. 2-ро вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3-то от НК е лишаване от свобода до три години или пробация. Деецът не е осъждан,
не е освобождаван от наказателна отговорност, с деянието не са причинени
имуществени вреди. Следователно са налице условията за освобождаването на
обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК и налагането му на
административно наказание глоба.
По размера на административното
наказание:
Разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК
предвижда административно наказание глоба в размер от 1000 до 5000 лева. При
индивидуализирането на административното наказание „глоба“ съдът отчита няколко
факта като смекчаващи отговорността обстоятелства. На първо място за обвиняемия
ниската степен на обществена опасност на личността му предвид чистото съдебно
минало, длъжността която заема, липсата други нарушения, безупречното му процесуално
поведение, въпреки че не му е била взета мярка за неотклонение, изразеното съжаление
за стореното и активното му поведение след настъпилото ПТП. Същият активно се
интересувал от здравето на пострадалата. От страна на обществената опасност на
деянието, следва като смекчаващо отговорността обстоятелства да се отчете съпричиняването на резултата от самата пострадала, която
предприела пресичане при приближаващата опасност от две МПСта.
Съдът не установи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, поради
което наказанието бе определено при абсолютен превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства в предвидения в закона минимален размер. Предвид горното съдът
наложи на обвиняемия административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева,
като счете, че именно така определеният размер, се явява справедлив, съответен
на имотното състояние на обвиняемия и в най-голяма степен ще допринесе за постигане
целите на наказанието по чл. 36 от НК, ще му въздейства по оптимален начин
предвид преимуществото на индивидуалната превенция.
На
основание чл. 343г вр. чл. 343, ал. 1,
б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 78а, ал. 4 от НК съдът не наложи на
обвиняемия Т. и наказание „лишаване от право да управлява МПС“. В тази връзка,
съдът споделя наведените доводи от защитника за неналагане на това наказание, като
отчете добрата личностна характеристика на обвиняемия, същият не само е имал
безукорно професионално поведение, но е и бил награждаван. Важно за съда при
преценка на възможността да не се наложи наказание лишаване от права, се явява последващото законосъобразно, морално и етично поведение –
проявен искрен интерес за състоянието на пострадалата, извън квалифицираното
поведение – направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ, както и
критичното отношение на обвиняемия към стореното изявено в съжалението му.
Именно заради тези обстоятелство съдът счита, че за поправянето му е необходимо
и достатъчно налагането само на глоба, а допълнителното наказание от лишаване
от право да управлява МПС би надхвърлило пределите на целите на наказанието. На
следващо място съдът счита, че такова наказание несправедливо би ограничило
правото на труд на обвиняемия. Последното е изключително важно за поправянето
му, като именно като го упражнява, съдът счита, че ще има възможност за осъзнаване
на последиците на стореното. Отчете се и фактът, че работата на обвиняемия изисква
управление на МПС, че той не е личност, която проявява трайно незачитане на
правилата за движение, предвид приложената справка за нарушител/водач. В този
смисъл съдът прие, че инкриминираното му поведение е инцидентно и не би
настъпило в бъдеще. По тези аргументи не се наложи допълнителното наказание
лишаване от правоуправление на МПС.
По
разноските:
Използването на експертна помощ и действителното
извършване и приемане на съдебномедицинска и автотехнически
експертизи, както и изготвянето на фотоалбум за произшествието обосновават
ангажиране и на отговорността на обвиняемия за заплащане на сторените на
досъдебното производство разноски. Затова на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
същият следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОД на МВР Пловдив сумата
от 30 лв. за изготвяне на фотоалбум и сумата от 903,4 лв. по сметка на ОП
Пловдив за разноски по делото за експертизи.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
вярно с оригинала: И.П.