Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
01.06.2021 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО
НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
19.05.2021 |
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
и при участието
на |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана
Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
47 |
по
описа за |
2021 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв.
от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по
касационна жалба, подадена от М.Р.К., с
постоянен адрес:*** и
ЕГН **********, подадена чрез пълномощника му
- адвокат
Н.Н. от АК-***, със съдебен адрес ***, ***, против
Решение №260052 от 16.02.2021 год., постановено по АНД
№1309/2020 год.
по описа на Районен
съд – Кърджали, с която е потвърдено наказателно
постановление №20-1947-000519 от 27.10.2020 год., издадено от
началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали.
Касаторът заявява в жалбата,
че оспорва посоченото съдебно решение като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излага съображения за това, като в жалбата най-напред описва възприетата от
районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея
правни изводи.
извършването му. Счита най-напред изводът на съда, че описаното
в НП нарушение се установява от свидетелските показания - както на актосъставителя, така и на свидетеля при установяване на
нарушението, е необоснован и неправилен, като твърди, че ако бил обсъдил
писмените доказателства и свидетелските показания, щял да достигне до извода,
че описаното в НП нарушение не се установява от свидетелските показания. Сочи,
че както актосъставителят, така и свидетелят при
установяване на нарушението, твърдят категорично, че нарушението е извършено на
„сфетофарната/!?/ уредба”/цитирано е дословно, както е изписано в жалбата/, намираща се на
ул.„***”, докато в наказателното постановление било описано, че то е извършено
в град Кърджали, на кръстовището, образувано от бул.„***” и ул. „***”, с посока
на движение към бул.„***”, до ***, който магазин се намирал, по свидетелските
показания, на бул.„***”, на около 300 метра след „сфетофарната/!?/
уредба” на бул.„***”/цитирано е дословно,
според изписаното в жалбата/. На следващо място касаторът сочи, че съдът приел, че посочената за виновно
нарушена норма на чл.6, т.1 от ЗДвП поставя изискване към всички участници в
движението да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали и че
жалбоподателят е навлязъл в кръстовището при забранен сигнал на светофара, а не
го е сторил при разрешаващ светлинен сигнал и че полицейските служители възприели
конкретното поведение на водача, като съдът приел за доказан именно този факт -
преминаване на червен светофар. Касаторът счита този
извод за неправилен, като сочи, че задължението на водачите на пътни превозни
средства да съобразяват поведението си със светлинните сигнали е регламентирано
общо в чл.6, т.1, предл.2/второ/ от ЗДвП и че конкретизация
на това задължение е дадена в разпоредбите на чл.12 от ЗДвП и Глава осма от
Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата/ППЗДвП/,
които регламентирали мястото на поставяне на светофарни уредби и значението на
светлинните сигнали - немигащи и мигащи светлини с червен, жълт и зелен цвят. Твърди,
че от анализа на нормативната уредба следвало, че неразрешаващи преминаването
са следните светлинни сигнали: червена светлина, едновременно светещи червена и
жълта светлина и жълта светлина и че значението на червената светлина на
светофара било посочено в чл.31, ал,7, т.1 от ППЗДвП,
като забраняваща на пътните превозни средства да преминават „стоп-линията” или
ако такава няма, да преминават линията, на която светофарът е поставен, а
когато светофара се намира в средата на кръстовището, водачите не трябва да
навлизат в кръстовището или на пешеходната пътека. Сочи също, че едновременно
светещите червена и жълта светлина са със значение: „Преминаването забранено!”,
а жълтата светлина е със значение „Внимание, спри!”, който знак обаче, не се
отнасял за онези водачи, които в момента на подаването на сигнала, след като им
е било разрешено преминаването, са толкова близо до светофара, че не могат да
спрат, без да създадат опасност за движението. Излага се и довод, че при
подаване на този сигнал на кръстовище, водачите, които навлизат или се намират
в кръстовището, са длъжни да го освободят, съгл. чл.31, ал.7, т.2 и 4 от ППЗДвП и че следователно, при наличие на разнообразие от
светофарни сигнали със значение неразрешаващо преминаването, необходимата
конкретизация на деянието, в което се е изразило административното нарушение,
би била постигната посредством подробно описание на местоположението на водача
преди да предприеме маневрата, местоположението му спрямо светофара и
кръстовището, евентуално и значението на маневрата с оглед безопасността на
движението, в хипотезите, в които забраняващите преминаването светофарни
светлини допускат изключения. Касаторът счита, при
това положение, че възприемането на пестеливото фактическо описание на
нарушението, дадено в АУАН, освен че съставлява нарушение на формалните
изисквания към съдържанието на НП, съдържащи се в чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН,
навеждало и че е допуснато и нарушение на чл.53, ал.2, досежно
изискването за безспорна установеност на нарушението, като една от
предпоставките за издаване на наказателно постановление. Сочи също, че действието или бездействието, чрез които се е изразило в
обективната действителност нарушението, е съществен негов признак и че липсата
на яснота, в какво се е изразило административното нарушение, е в противоречие
с изискването на чл.42, т.4 и съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и
възпрепятства лицето, срещу което актът е съставен, да узнае - какво
административно обвинение му е повдигнато и да организира защитата си
адекватно, съобразно конкретните рамки на повдигнатото му обвинение, както и
счита, че непосочването на съответните разпоредби от ППЗДВП, води до нарушение
по чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, досежно непълната правна
квалификация на деянието. На следващо място касаторът
излага и довод, че съдът приел, че жалбоподателят не посочил никакви
доказателства в своя подкрепа, като твърди, че това не е така, т.к. още с
жалбата бил посочен свидетел, който не бил допуснат до разпит, което го лишило
от възможността да се защити. Касаторът моли в
жалбата, като се има предвид изложеното, настоящата инстанция да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и да отмени и обжалваното наказателно постановление.
Претендира за направените в настоящото касационно производство разноски.
Редовно призован
за съдебното заседание, касаторът
М.Р.К., с постоянен адрес:***,
не се явява и не се
представлява. От
редовно упълномощения му
представител - адв.Н.Н. от АК-***,
преди съдебното заседание е депозирана молба, в която моли съдът да постанови решение с което да отмените Решение №260052 от
16.02.2021 год. по описа на Районен съд - Кърджали, с което е потвърдено
наказателно постановление №20-1947-000519 от 27.10.2020 год., издадено от
началника на РУ – Кърджали към ОДМВР - Кърджали, като незаконосъобразно,
издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в
противоречие с материалния закон и да присъди в полза на касатора
направените в производство разноски, по подробно изложените в жалбата
съображения.
Ответникът по
касация - началникът на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, редовно призован за
съдебното заседание, не се явява, не се представлява и не изразява становище по
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали счита, че от
доказателствата по делото се установява,
че касационният жалбоподател на 01.10.2020 год., като е управлявал
МПС,
е преминал през кръстовището, образувано от бул.„***” и бул.„***” в град Кърджали, при действието
на забранителен червен сигнал на
светофарна уредба, регулираща кръстовището и че са събрани достатъчно доказателства, установяващи нарушението на разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДвП. Счита също,
че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което предлага да бъде
оставена без уважение жалбата и да бъде оставено в сила
обжалваното решение.
Кърджалийският административен съд, в настоящия
съдебен състав, като
извърши проверка на атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея
касационни основания, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от
касатора основание е всъщност нарушение на закона - касационно основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение
№260052 от 16.02.2021 год., постановено по АНД
№1309/2020 год.
по описа на Кърджалийския районен съд, е потвърдено наказателно
постановление №20-1947-000519 от 27.10.2020 год., издадено от
началника на РУ – Кърджали към ОДМВР – Кърджали, с което, на касатора М.Р.К., с
постоянен адрес:***, с
ЕГН **********, на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, е наложено
наказание „глоба”, в размер на 100/сто/ лева и на основание Наредба №Із-2539 на
МВР са му отнети 8/осем/ контролни точки, за извършено виновно нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП. Със същото решение Районен съд – Кърджали у осъдил М.Р.К., с
постоянен адрес:***, с
ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Кърджали юрисконултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/
лева.
За да постанови решението си, след анализа на събраните по делото
доказателства, Кърджалийският районен съд е посочил, че е
видно, че на 01.10.2020 год., на жалбоподателя К.
бил съставен АУАН с бланков №*** за това,
че на същата дата, около 13:40 часа, управлявайки лек автомобил, марка
„Мерцедес Е220 ЦДИ”, с рег.№*** - собственост на Р.М.К.,***, на кръстовището,
образувано от бул.„***” и ул.„***”, движейки се по *** в посока на ***,
преминава наляво на забранителен червен сигнал на трисекционна
светофарна уредба, работеща в нормален режим. Съдът е посочил, че актът бил
връчен и подписан от нарушителя без възражение, а въз основа на него било
издадено процесното наказателно постановление.
Изложената
фактическа обстановка районният съд е приел
за установена въз основа на събраните доказателства, за които е приел, че се
характеризират със своята еднопосочност и непротиворечивост, поради което не
следва да бъдат обсъждани. Съдът е посочил, че жалбоподателят
не е ангажирал
никакви доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения и че разпитани
в качеството на свидетели, актосъставителят Н. Р. и свидетелят по акта и
нарушението Ю. В., потвърждават горната фактическа обстановка, каквато е
отразена и в акта, като е посочил, че техните показания са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което ги е кредитирал
изцяло. Посочил е също, че и двамата свидетели са категорични, че
жалбоподателят
е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, като е заобиколил отдясно
навлезлите в кръстовището три автомобила.
При така възприетото от фактическа страна, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество, тъй като е
подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН. На следващо място съдът е приел, че
административнонаказателното производство е
образувано с акт за установяване на административно нарушение, който е съставен
от компетентно длъжностно лице, в качеството му на мл.ПИ в РУ при ОДМВР –
Кърджали и в рамките на правомощията, очертани от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018
год. на министъра на МВР, приложена към делото, с която са определени
полицейските органи, имащи право да издават фишове и да съставят АУАН. Съдът е
посочил, че в същата заповед са определени и длъжностните лица, които могат да
издават НП, сред които са и началниците на РУ при ОДМВР - на обслужваната
територия. На следващо място, съдът е посочил, че актът е съставен в
присъствието на К., в качеството му на нарушител и на свидетелите Н. Р., Ю. В.
и Л. М., които са присъствали при установяване на нарушението, съобразно
изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и че е съставен в срока по чл.34,
ал.2 от ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл.42
от ЗАНН и е била осигурена възможност на нарушителя в 3/три/-дневен срок от
връчването му да направи писмени възражения.
По отношение издаденото въз основа на акта наказателното
постановление съдът е намерил, че същото отговаря на всички изисквания на ЗАНН
относно неговото формално съдържание, поради което не възпрепятства преценката
на съда, както и адекватното и в пълен обем упражняване на правото на защита на
жалбоподателя. Съдът е приел, че са спазени всички изисквания на чл.57 от ЗАНН, като в същото подробно е описано въз основа на какъв акт е образувана процедурата, нарушението е очертано с
всички признаци от обективна и субективна страна - време, място, същност на
нарушението и т.н., както и са посочени обстоятелствата по извършването
му.
В мотивите е отразено, че посочената за виновно нарушена
норма на чл.6, т.1 от ЗДвП поставя изискване към
всички участници в движението да съобразяват своето поведение със светлинните
сигнали. Съдът е приел, че е установено,че жалбоподателят е навлязъл в кръстовището при забранен сигнал на светофара, а не го е сторил
при разрешаващ светлинен сигнал и че полицейските служители
са възприели конкретното поведение на водача, като
съдът е приел
за доказан именно този факт
– преминаване на червен светофар. Съдът е отбелязъл, също така, че при съставяне и връчване на АУАН, водачът
изрично е отбелязал, че няма възражения.
Предвид това и предвид установеното от фактическа страна
поведение на жалбоподателя, изразяващо се в преминаването му през кръстовището
при сигнал на светофара,
забраняващ това, съдът е приел, че са осъществени от обективна и субективна страна признаците на нарушението
по чл. 6, т.1 от ЗДвП.
Предвид
изложеното, първоинстанционният съд е счел,
че правилно и законосъобразно е издадено и обжалваното наказателно постановление за реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя, за извършеното от него нарушение,
при напълно изяснена фактическа обстановка. Съдът е отбелязъл, че административнонаказващият орган е посочил всички правнозначими факти за нарушението
по чл.6, ал.1 от ЗДвП и самото нарушение
– управление на лек автомобил при което не е съобразил
поведението си със светлинните сигнали и е преминал на червен сигнал.
Приел е, че правилно е посочено и основанието, на което е наложена
санкцията, а именно - чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, като е посочил,че предвидената в тази разпоредба санкция е с фиксиран от законодателя размер от 100 лева
и тя правилно е определена и наложена от административнонаказващия орган, като не
може да бъде
намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗАНН. Съдът е посочил, че квалификацията на това нарушение
е правилно определена, като пропускът на АНО да отнесе
при цифровия й израз конкретната хипотеза на т.1 на чл.6
в конкретния случай не засяга по
никакъв начин правото на защита
на жалбоподателя, който още при съставянето на акта е разбрал, какво нарушение се твърди,
че е извършил, като е направил писмено възражение срещу него, но извън
определения в чл.44 ал.1 от ЗАНН срок.
Районният съд е приел за напълно неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е установено
по безспорен начин осъществено от негова страна
административно нарушение, като е посочил в тази връзка, че редовно съставеният АУАН по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има
презумптивна доказателствена
сила до установяване
на противното и че в
подкрепа на отразено в него са свидетелските показания на Н. Р. - актосъставител и тези
на Ю. В. - свидетел при съставянето на акта. Съдът е посочил също, че от друга страна, жалбоподателят
не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване на описаното в АУАН и в наказателното постановление административно
нарушение. Предвид
изложените съображения районният съд е извел и окончателния си извод, че обжалваното
НП се явява законосъобразно издадено и следва да бъде потвърдено.
С оглед
изхода на делото и направената претенция за разноски, районният съд е приел,
че на
основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва
на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен в чл.37 от ЗПП, като е посочил, че съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането
на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП и
че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане
на правната помощ, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Съдът е отбелязъл,
че в случая, по
делото е
проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният
представител на наказващия орган, но че същият е изготвил и депозирал писмена
защита, поради което следва да
се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лева и че доколкото издателят на НП е в структурата на Областна
дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в
качеството й на юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР, следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При извършената служебна проверка, в
съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от
надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в
надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд.
Решението на Кърджалийския районен съд, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящият касационен състав напълно споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, която безспорно се
установява и доказва от събраните и приобщени в хода на въззивното
производство писмени и гласни доказателства, както напълно споделя и
направените въз основа на нея правни изводи, обусловили и крайния, постановен с
обжалваното решение, резултат.
Съдът намира за неоснователни твърденията, изложени в жалбата, че бил
необоснован и неправилен изводът на районния съд, че описаното в НП нарушение
се установява от свидетелските показания - както на актосъставителя,
така и на свидетеля при установяване на нарушението, както и твърдението, че ако
бил обсъдил писмените доказателства и свидетелските показания, щял да достигне
до извода, че описаното в НП нарушение не се установява от свидетелските
показания, както намира за неоснователни и развитите доводи в тази насока. В
тази връзка следва да се посочи, че в проведеното по делото съдебно заседание
на 11.02.2021 год. са били разпитани като свидетели актосъставителят
Н. Ш. Р. и единият от свидетелите по акта, който между впрочем е и свидетел -
очевидец на извършването на нарушението и на установяването му – Ю. Ю. В.. Показанията и на двамата свидетели са подробни и детайлни, като това се
отнася най-вече за показанията на свидетеля Н. Р., който в същите детайлно е описал
цялата фактическа обстановка, вкл. всички факти и обстоятелства по извършеното
нарушение, на което той също е бил очевидец. В показанията си този свидетел
категорично и недвусмислено е обяснил, че около 13:40 часа на 01.1.2020 год. са
били установени на бул.„***”, пред ***, на разстояние от около 10 метра от
кръстовището, образувано от бул.„***” и ул.„***”, като е абсолютно категоричен, че са имали пряка
видимост към самото кръстовище и към светофарната уредба, намираща се на същото
кръстовище. Свидетелят ясно е обяснил в показанията си, как са забелязали
управлявания от касатора лек автомобил, с посочената
марка и регистрационен номер, идващ в посока от ***, т.е. от ул.„***”, след като
е бил престроен в лентата за движение направо, да навлиза в кръстовището при
червен светлинен сигнал на светофара и да завива наляво, по ***, като при това,
пред него вече, вътре в самото кръстовище, е имало три автомобила, които той е заобиколил от дясната страна, при което се е озовал
непосредствено пред полицейския автопатрул и е бил
спрян. Свидетелят Н.
Р. е обяснил също, че управляваният от касатора
лек автомобил е бил спрян пред ***, който се намира непосредствено до ***, на
около 20-30 метра от същото кръстовище, като е пояснил, че автомобилът е бил
спрян там, за да не пречи на останалите участници в движението, след което, на
водача е било обяснено, какво нарушение е извършил и съответно, на място му е
бил съставен и акта. В същия смисъл са показанията и на другия свидетел – Ю. В., който също сочи, че полицейският автопатрул за
осъществяване контрол на движението е бил пред ***, на бул.„***”, от където
са имали ясно видимост към светофарната уредба, като свидетелят е категоричен,
че лично е възприел нарушението, при което, при червен светлинен сигнал на
светофара, касаторът е потеглил с управлявания от
него лек автомобил, като пред него, вътре в самото кръстовище, е имало други
три автомобила, които той е изпреварил от дясната им страна вътре в самото
кръстовище, след което е бил спрян със стоп-палка от колегата му Н. Р.. Свидетелят В. е бил категоричен, че когато е светнал червения светлинен
сигнал на светофара, автомобилът на касатора не е бил
навлязъл в кръстовището и че е когато е навлязъл в същото, вече е светел червен
светлинен сигнал.
Предвид горното, остава неясно най-напред, защо изготвилият жалбата
процесуален представител на касатора К. е посочил в
същата, че ***/***/, се намира на 300 метра/!?/
след светофарната уредба по свидетелските показания, при положение, че никой от
двамата свидетели не е заявил нищо такова, а свидетелят Р. ясно е посочил, че
този *** се намира непосредствено до ***, на 20-30 метра от същото кръстовище, като управляваният
от касатора автомобил е бил спрян там, за да не пречи
на другите участници в движението. Настоящият съдебен състав намира също, че
подробните и детайлни показания на двамата свидетели категорично, противно на
твърденията в касационната жалба, установяват фактическата обстановка, като в
същите не е налице каквото и да е противоречие или неточност, от което следва,
че от тези показания по един безспорен начин се установява и доказва извършеното
от касатора М.К. нарушение, както правилно е приел и
районния съд.
На следващо място, касационната инстанция в настоящия състав намира за
неоснователни оплакванията в касационната жалба, за непълно и неясно описания
на нарушението, дадено в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление, което било в противоречие с чл.42, т.4 от ЗАНН и съставлявало
нарушение на формалните изисквания към съдържанието на НП, съдържащи се в
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и което навеждало и че е допуснато и нарушение на
чл.53, ал.2 от с.з., досежно изискването за безспорна
установеност на нарушението, като една от предпоставките за издаване на
наказателно постановление. Настоящият съдебен състав счита, че в акта и в издаденото
въз основа на него наказателно постановление, извършеното от касатора К. нарушение е пределно ясно и точно описано, като
са посочени датата, времето, точното място на извършването му – „кръстовището,
образувано от бул.„***” и ул.„***” в град Кърджали, посоката на движение на управлявания от касатора и описан лек автомобил – „с посока на движение към
бул.„***”, ясно и недвусмислено е описано и деянието, т.е. ясно е описано и
действието, извършено от касатора К., в което се
изразява извършеното от него нарушение, а именно – „ … като водач на МПС навлиза в кръстовището и преминава наляво на
забранителен червен сигнал на трисекционна светофарна
уредба, работеща в нормален режим.”. , т.е. от това словесно описание на
нарушение става безспорно ясно, че касаторът, като
водач на МПС, не е съобразил своето поведение със светлинния
сигнал на работещата в
нормален режим трисекционна светофарна уредба, с което
е осъществил състава на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП. При това съдът
намира, че с така даденото описание на извършеното от касатора
нарушение, последният по никакъв начин не е възпрепятстван да узнае, какво
административно обвинение му е било повдигнато и да организира адекватно
защитата си, както се твърди в касационната жалба.
Несъстоятелен най-сетне, е и доводът и твърдението, че съдът приел, че
жалбоподателят не посочил никакви доказателства в своя подкрепа, но че това не
било така, т.к. още с жалбата бил посочен свидетел, който не бил допуснат до
разпит, което лишило касатора от възможността да се
защити. Във връзка с това твърдение следва да се посочи, че в подадената до
Кърджалийския районен съд жалба, от касатора е
направено искане, да бъде допуснат при режим на довеждане един свидетел, с
който ще установи твърдяните в жалбата факти и
обстоятелства, без обаче да са посочени нито имената на този свидетел, нито
някакви други данни за него. В проведеното в Районен съд – Кърджали, на
11.02.2021 год., открито съдебно заседание по делото, жалбоподателят М.К. се е
явил лично и с упълномощения си процесуален представител – адв.Н.Н., като в това съдебно заседание е бил даден ход на
делото, събрани са и са приобщени писмените доказателства, както и са били
изслушани и двамата свидетели,чиито показания са коментирани по-горе в
настоящото изложение. В това съдебно заседание, от страна на жалбоподателя,
респ. от процесуалния му представител, въобще не е направено никакво доказателствено искане, за допускане до разпит като
свидетел на което и да е лице, като от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е било направено изявление, че не държи на разпита на неявилия се
свидетел/полицейския служител Л. Д. М., също свидетел по акта и при
установяване на нарушението/, като единствено е поискано да се даде възможност
на жалбоподателя да даде обяснения, каквито същият е дал. След заличаването от
списъка на лицата за призоваване на неявилия се свидетел Л. М., процесуалният представител на жалбоподателя К. изрично е заявил, че други
доказателства няма да сочи и че делото е изяснено и моли за ход по същество,
след което, от страна на съда, на делото е даден ход по същество. При това
положение, е меко казано нелепо да се твърди, че съдът не бил допуснал до
разпит посочен свидетел, което лишило касатора от
възможността да се защити и това е така, тъй като такъв свидетел нито е бил
посочен, нито е било направено доказателствено искане
за допускането му до разпит в съдебно заседание.
В крайна сметка, следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.189, ал.2
от ЗДвП, „Редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване
на противното.”, т.е. касаторът в настоящото производство М.К. е
бил този, който е следвало да обори презумптивната доказателствена сила на редовно съставения му АУАН и не
може от своето пасивно поведение да претендира права и да навежда доводи за
порок на съдебното решение. Казано по друг начин, в тежест на касатора М.К. е било докаже твърденията си или наличието на
факти и обстоятелства, които оборват тази презумптивна
доказателствена сила на съставения му АУАН, т.е. касаторът е следвало, ако счита и твърди, че не е извършил
вмененото му с процесното наказателно постановление нарушение,
т.е че като водач на описаното МПС, не е навлязъл в кръстовището, образувано от
бул.„***” и ул.„***” в град Кърджали и не е преминал наляво, в посока по бул.„***”, на
забранителен червен сигнал на трисекционна светофарна
уредба, работеща в нормален режим или казано по друг начин, ако твърди, че не е
извършил нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП, да докаже това свое твърдение. Голословното
негово твърдение, изложено в касационната жалба, неподкрепено от каквото и да е
доказателство, не може да обори тази презумптивна доказателствена сила на редовно съставения му АУАН, относно
съдържащите се в него констатации.
Както бе посочено и по-горе, въззивният съд е
направил своите изводи при съвкупна преценка и анализ както на писмените, така
и на гласните доказателства и в крайна сметка е стигнал до правилния извод,
който напълно се споделя и от настоящият касационен състав и който намира, че
фактическите констатации, отразени в съставения АУАН, ползващи се с презумптивна доказателствена сила, не се оборват и
опровергават от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и че
деянието, описано в съставения против касатора АУАН и
възпроизведено в обжалваното наказателно постановление, съдържа всички признаци
на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от
обективна, така и от субективна страна, състава на административното нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП, което влече налагането на административно наказание по
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че при извършената служебна проверка
на обжалваното решение, настоящият касационен състав не констатира в хода на първоинстанционното производство да са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, каквото
оплакване се съдържа в касационната жалба, които да съставляват основание за
отмяна на решението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия
съд.
С оглед на всичко гореизложено касационната инстанция намира жалбата на М.Р.К.
от ***, подадена чрез адв.Н.Н.
от АК-***, с наведените в нея оплаквания и доводи, за неоснователна и
недоказана, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното
в настоящото производство решение на Кърджалийския районен
съд, е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото писмени
и гласни доказателства и постановено при правилно приложение на материалния
закон и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде
оставено в сила.
От страна на ответника по касационната жалба не са претендирани
деловодни разноски, а такива не са и сторени от него в производството пред
настоящата инстанция, поради което съдът не следва да се произнася по този
въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с чл.217, ал.3,
предл.ІV/четвърто/ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/ и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260052 от
16.02.2021 год., постановено
по АНД
№1309/2020 год.
по описа на Районен
съд – Кърджали,
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.