Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,01.05.2019г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на пети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива И. като разгледа
докладваното съдията гр.д. №10649/ 2018г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б. „ а“ КЗ (отм.).
ИЩЕЦЪТ – Р.А.С., ЕГН:**********,
представлявана от законния си представител А.С.С. - майка, ЕГН:**********,
двете с адрес: *** чрез адв. Р.М. от САК, със съдебен адрес:***, твърди, че на
18.11.2015 г., около 23:20 часа, на път 1 - 7, 247 км., е пътувала в
управлявания от К.И.А. лек автомобил марка „Кия“, с peг. № *******, когато при
навлизане в ляв завой водачът А. изгубил контрол над управлявания от него
автомобил, напуснал пътното платно и се преобърнал в дясно по посока на
движението си. Излага, че в резултат от описаното ПТП са й причинени следните
травматични увреждания: травма в областта на дясното коляно в задната му част,
изпитвала е много силни болки и е имала силно кръвотечение от раната. Спешна
помощ й е оказана в Спешно отделение (СО) на МБАЛ „Св. Панталеймон“ АД - гр.
Ямбол, където е приета с разкъсно-контузна рана с размери 10-12 см, с неравни
размазани ръбове и обилно кървяща. След прегледа в СО е насочена за оперативно
лечение в Отделение по ортопедия и травматология (ОТО) на болницата. След
редица прегледи и изследвания е установено, че вследствие на претърпяното ПТП,
е получила травма на други мускули и сухожилия от задната мускулна група на
ниво подбедрица. На 19.11.2015 г. е оперирана /ОП № 814 друг шеф на сухожилие/
- след почистване на областта и поставяне на анестезия е направен дебридман на
раната, освободен е детрит /мъртва тъкан/ и коагулуми /съсиреци/ и са зашити
мускулите, раната е възстановена прослойно, поставен е дрен и стерилна
компресивна превръзка. След проведено оперативно и консервативно лечение на
23.11.2015 г. е изписана с дадени препоръки за щадене на областта,
ненатоварване на крайника за срок от два месеца и провеждане на активна
рехабилитация. Освен това навежда, че в
резултат на ПТП е изживяла силен стрес, както от самия удар, така и от
проведеното й оперативно лечение. В продължение на месеци е изпитвала силни
болки в десния крак, не е можела да се движи и да стъпва на десния си крак, не
е можела да излиза и да се среща с връстниците си, нито да посещава училище.
Получените увреждания са я принудили да ползва чужда помощ при обслужването си,
при елементарни нужди като ходене до тоалетна, което й е причинило допълнителен
дискомфорт и чувство на зависимост от близките и, както и че е в тяхна тежест.
Настъпили са съществени промени в емоционалното й състояние, станала е силно
раздразнителна, с честа смяна на настроенията, потисната, лесно се разплаква и
изпитва чести приливи на чувство на безпокойство и страх. Процесът на
възстановяване е бил изключително продължителен и болезнен. Към настоящия
момент се оплаква от силни болки в дясна подбедрица, особено при влошаване на
времето, все още се чувства напрегната, със затруднена концентрация,
емоционално лабилна, тревожна, често сънува кошмари за случилото се и изпитва
страх от автомобили. Търпяла е изключителни болки и страдания, търпи ги и сега,
и ще ги търпи за в бъдеще, предвид младата си възраст. Ищецът твърди, че от
констативен протокол за ПТП с пострадали лица е установил, че към момента на
пътната злополука за лек автомобил „Кия“ с peг. № ******* не е бил налице валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“. Посочва и че във връзка с ПТП е налице влязло в сила
споразумение по НОХД № 832/2018 г. по описа на РС-Ямбол, с което водачът е
признат за виновен в това, че на на 19.11.2015г., около 00.00 ч. на път 1-7, в
отсечката автомагистрала „Тракия“- с.Веселиново, при управление на МПС- л.а.
марка „Кия“ с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 67, ал.1 от ППЗДвП, като при движение извън населено място със
скорост от 112 км/ч, е загубил контрол над управлението на автомобила и
напуснал дясното платно за движение, навлязъл в крайпътни площи, при което е
предизвикал ПТП, в резултат на което е пострадала Р.А.С.. Излага, че за
причинените й неимуществени вреди е сезирала ответника Г. Ф. с искане да й
изплати обезщетение, но до настоящия момент такова не й е платено поради отказ.
Счита, че отказът на Г. Ф. да й изплати обезщетение за получените телесни
увреждания вследствие на процесното ПТП е напълно неоснователен и
незаконосъобразен, поради което намира, че за нея е налице интерес от
предявяване на настоящия иск. Претендира присъждане на сумата от 100 000 лв.
като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 18.11.2015 г. ПТП, ведно със
законната лихва, от датата на изтичане на срока за произнасяне от страна на
ответника Г. Ф. до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ- Г. Ф., ***
оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е постановил отказ за
изплащане на обезщетение, а е поискал само да се представят допълнителни
доказателства, на базата на които да може да установи какъв е механизмът на
настъпване на ПТП и съответно да прецени вредите. Въпреки това поисканите документи не му били предоставени,
поради което е бил поставен в невъзможност да определи и изплати обезщетение.
Оспорва твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, вината на водача,
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и сочените неимуществени
вреди, както и вида и характера на последните. Заявява възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата и нейните родители. Оспорва претендирания размер на обезщетението
като прекомерен, както и претенцията за лихва.
Като
трето лице – помагач на страната на
ответника по делото е конституиран- К.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, който не взема становище по
иска.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Представени са с исковата молба
молба от 10.01.2017г. на ищцата до ГФ за изплащане на обезщетение по процесното
ПТП, както и писмо с изх. № 24-01-36/
10.04.2017 г. от ГФ до ищцата, с което е отказано да й бъде изплатено
обезщетение.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадала ищцата, както и
че водачът К.И.А., ЕГН **********, с адрес ***, не е разполагал със ЗГО за
лек автомобил „Кия“ с peг. № ******* .
Оспорват се механизмът
на процесното ПТП и съответно наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил; характерът, видът и размерът на причинените
травматични увреждания, както и наличието на причинно –следствена връзка между
тях и процесното ПТП; размерът на
обезщетението.
В тази
връзка е прието заключението
на АТЕ, неоспорена от страните, според което механизмът на процесното ПТП е
следният: на 19.11.2015
г., около 24.00 ч., в отсечката между АМТракия и с. Веселиново се движи л.
а. Киа Седона с
десен волан. Движението се извършва в дясната за него лента за движение. В
определен момент на 1.3 м. след мерната линия автомобилът напуска платното за движение вдясно и се насочва косо
към банкета като изпада в режим на безконтролно движение. С това си движение
автомобилът е пресякъл косо десния банкет, спуснал се е по ската и е продължил
движението си по крайпътните площи. По време на това движение автомобилът е бил в процес на странично плъзгане заораване и
преобръщане. Накрая автомобилът се установява в покой
на колелата си.
Вещото лице сочи, че причината за възникване на ПТП е управление на автомобила с несъобразена скорост и
употреба на алкохол (1 57 промила) от водача.
Представени са и
медицински документи, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не
следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо-ортопед, ценено от съда изцяло като
неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: разкъсване на кожа, подкожната тъкан и част мускули в горната 1/3 на
дасното подбедрица. Р.С. е оперирана. Раната на крака е обработена
хирургически, зашити са мускулите и кожата. Следоперативният период е протекъл
гладко, пострадалата е била без температура и без оплаквания. Изписана е на 23
11 2015 г с подобрение и дадени препо ръки за щадене на десния крак,
ненатоварване за срок от 2 месеца, провеждане на активна рехабилитация. Болките,
претърпени от ищцата, са били с голям интензитет от момента на ПТП до
постъпването в болница. След направената операция болките са били по-слаби,
като при изписването е без оплаквания. Болките са продължили до края на втората
седмица с нисък интензитет. Ищцата е изпитвала страданията за около 2 месеца
поради невъзможност за самостоятелно обслужване, ползване на чужда помощ от
придружител за посрещане на ежедневните нужди. С оглед характера, степента и
местоположението на травматичната увреда на ищцата, възрастта й, давността на
получаването й, липсата на медицинска документация за настъпили усложнения по
време на възстановителния период, вещото лице сочи, че може да се приеме, че
понастоящем ищцата не изпитва болки и страдания. Като остатъчно явление може да
се приеме белегът от раната на дясната подбедрица, който не може да бъде
заличен за дълго време. Налице е причинно-следствена връзка между преживяното ПТП
и получените от ищцата увреждания. Вещото лице изтъква, че пострадалата не се
явила за личен преглед. С оглед характера, степента и местоположението на
травматичната й увреда и липсата на медицинска документация за усложнения по
време на възстановителния период, може да се приеме, че здравословното й
състояние понастоящем е стабилизирано.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Исковете са основателни.
Ищецът твърди, че има вземане спрямо ответника, тъй като
същият е отговорен по силата на закона да обезщетява за неимуществени вреди,
когато неимуществената вреда е причинена
от водач на автомобил, за който
липсва застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Следователно искът се основава на чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ(отм.). Реализирането
на отговорността на ГФ се обуславя от установяването на две групи факти:
възникнали права на ищеца /срещу причинител на вредата на основание на чл.45
ал.1 от ЗЗД – т.е. причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно
поведение вреди, както и че пътнотранспортното произшествие е причинено от
водач на автомобил, за който липсва застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
По отношение на деликтната
отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено
пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на
противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от
заключението на АТЕ, както и от влязло в сила споразумение по
НОХД № 832/2018 г. по описа на РС-Ямбол, с което водачът е признат за виновен в
това, че на на 19.11.2015г., около 00.00 ч. на път 1-7, в отсечката
автомагистрала „Тракия“- с.Веселиново, при управление на МПС- л.а. марка „Кия“
с peг. № *******, е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл. 21, ал.1 от ЗДвП и чл. 67,
ал.1 от ППЗДвП, като при движение извън населено място със скорост от 112 км/ч,
е загубил контрол над управлението на автомобила и напуснал дясното платно за
движение, навлязъл в крайпътни площи, при което е предизвикал ПТП, в резултат
на което е пострадала Р.А.С..
Безспорно са
установени неимуществените вреди, търпяни
от ищцата в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в
болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е
извън съмнение с оглед заключението на СМЕ.
Досежно размера на претенцията за
обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение. От заключението на СМЕ се
установи, че ищцата е получила разкъсване
на кожа, подкожната тъкан и част мускули в горната 1/3 на дасното подбедрица,
като Р.С. е оперирана. Имайки
предвид уврежданията на ищцата, нейното възстановяване, както и икономическите условия в
страната, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 20
000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.
Отговорността на Гаранционния Ф.
не е нито деликтна, нито договорна. Тя произтича от законова разпоредба, израз
на държавната закрила, давана при увреждане от лица, които не могат да бъдат установени в срока за разследване. Ф.ът е държавен орган
със социални функции и от него може да се търси само това, което е изрично
уредено в закона. В това отношение положението на Гаранционния Ф. е различно от
това на застрахователя, който при застраховка “гражданска отговорност” следва
да обезщети и вредите от забавата. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.7 от КЗ(отм.) ГФ изплаща обезщетение за вреди и дължи лихва за забава от датата, на която
изтича срока за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото лице.
Срокът не може да бъде по - дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията. В случая няма спор, че увреденото лице е отправило искане за
обезщетение на10.01.2017 г., поради което срокът по чл.288, ал.7 от КЗ(отм.), от който
момент ответникът дължи мораторна лихва е 10.04.2017 г. /първият
присъствен ден след изтичане на тримесечния срок(на тази дата е постановен и отказът
на ГФ).
При този изход на делото всяка от
страните по него има право на разноски, съгласно разпоредбите на чл.78,
ал.1 и 2 от ГПК /ищецът – съобразно
уважената част от иска, а ответникът – спрямо отхвърлената/. Видно от данните
по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание
чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2 т.4 от Н №1 за
размера на адв.възнаграждение приема, както и с уважената част от иска, намира,
че адв.възнаграждение е в размер на 1130 лв. Съобразно отхвърлената част от
иска разноските на ответника са 600 лв. от 750 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената
част на иска по сметка на СГС в размер на
800лв., както и 400 лв.
възнаграждение за вещи лица.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на Р.А.С.,
ЕГН:**********, представлявана от законния си представител А.С.С. - майка, ЕГН:**********,
двете с адрес: *** чрез адв. Р.М. от САК, със съдебен адрес:***, по иск с
правно основание чл.288 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 20 000 лв./двадесет
хиляди лева/, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.04.2017г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) до
пълния предявен размер от 100 000лв.(сто хиляди лева), както и претенцията за законна
лихва от 10.01.2017 г. до10.04.2017г.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата да
заплати на адв. Р.М. от САК, със съдебен адрес:***,, адвокатско възнаграждение в размер
на 1130лв.(хиляда сто и тридесет
лева).
ОСЪЖДА Р.А.С., ЕГН:**********,
представлявана от законния си представител А.С.С. - майка, ЕГН:**********,
двете с адрес: *** чрез адв. Р.М. от САК, със съдебен адрес:***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Г. Ф.,
***, направените разноски по делото в размер на 600 лв.(шестотин лева).
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 800лв.(
осемстотин лева), както 400
лв.(четиристотин лева) възнаграждение за вещи лица.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ответника Г. Ф. – К.И.А.,
ЕГН **********, с адрес ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: