№ 2886
гр. Варна , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Жана Ив. Маркова
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501977 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.413, ал.2 ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. №22025/27.07.2021г. на "ТИ БИ АЙ БАНК"ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев"
№ 52-54, чрез юрисконсулт С. Р. против Разпореждане №8859/01.07.2021г., постановено по
ЧГД №7532/2021г. на ВРС, ГО, 17 състав, в частта, с която е отхвърлено заявление на "ТИ
БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника Д. С. З., ЕГН **********, К., общ.В. за
издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите: сумата от 26,01
лв. /двадесет и шест лева и една стотинка/, премия за застраховка „Живот", сумата от 26,53 лв.
/двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, премия за застраховка „Безработица", сумата от
42,69 лв. /четиридесет и два лева и шестдесет и девет стотинки/- такса „Оценка на риска", сумата
от 0,95 лв. /деветдесет и пет стотинки/ възнаградителна лихва върху премия за застраховка
„Живот", за периода 15.08.2020г. - 15.10.2020г., сумата о т 0,97 лв. /деветдесет и седем стотинки/
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица", за периода 15.08.2020 г. -
15.10.2020 г., сумата от 1,57 лв. /един лев и петдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва
върху такса „Оценка на риска" за периода 15.08.2020 г. - 15.10.2020г., сумата от 11,89 лв.
/единадесет лева и осемдесет и девет стотинки/ обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот" за периода 15.08.2020 г. - 11.05.2021г., сумата от 12,12 лв. /дванадесет лева и
дванадесет стотинки/ обезщетение за забава върху премията за застраховка „Безработица" за
периода 15.08.2020 г. - 11.05.2021г., сумата от 19,50 лв. /деветнадесет лева и петдесет стотинки/
обезщетение за забава върху такса „Оценка на риска" за периода 15.08.2020 г. - 11.05.2021г., ведно
със законната лихва върху премията за застраховка „Живот", премията за застраховка
„Безработица" и таксата „Оценка на риска", считано от датата на подаване на заявлението в съда на
28.05.2021г. до окончателното погасяване на задълженията, дължими съобразно извлечение от
1
счетоводните книги на банката, обективиращо задължение по сключен Договор за потребителски
кредит № ********** от 09.08.2018г. В останалата част, обхваната от заявлението по чл.417 ГПК,
е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – съответно за главницата
по договора за кредит, възнаградителната лихва върху тази сума и обезщетението за забавено
изпълнение за периода от 15.08.2020г. до 11.05.2021г. В жалбата се излага, че в отхвърлителната
му част, разпореждането на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. Излагат се доводи, че съдът
неправилно стигнал до извод за нищожността на застраховките по договора за кредит.
Жалбоподателят сочи, че сключването на тези застраховки е било опционално по договора като
кредитополучателят е могъл да откаже сключването им, съответно и оскъпяването на дълга си по
договора. Съгласно чл.7.1 от същия, задълженото лице само е пожелало сключването на договор
по застраховка Живот в размер на 257.40 лева както и застраховка Безработица, в размер на 262.55
лева. Сключването на тези договори не противоречи на добрите нрави. Договорът е сключен при
свободно изразено желание на кредитополучаеля да се застрахова срещу финансови загуби при
настъпване на покритите рискове – смърт, трайно намалена трудоспособност, временна и пълна
неработоспособност и злополука. Процесния договор е инкорпориран в договора за кредит като не
страда от пороци, в частност от липса на съгласие. Излага се още, че в масивите на дружеството
сумите по застраховките са включени в главницата /към предоставената сума по кредита/, като
погасяването им е разпределено в погасителен план. Претендира се отмяна на разпореждането в
отхвърлителната му част. /без сумата от 19,50 лв., обезщетение за забава върху такса „Оценка на
риска" за периода 15.08.2020г. - 11.05.2021г./
Съдът констатира, че частната жалба е редовна – подадена е от надлежно легитимирана
страна, чрез изрично упълномощен проц. представител на страната, в преклузивния срок, при
интерес от обжалването.
За да се произнесе съдът съобрази следното: Производството по ЧГД №7532/2021г. по
описа на РС – Варна, XVII състав, е образувано по подадено Заявление на "ТИ БИ АЙ Банк"
ЕАД, ЕИК *********, срещу длъжника Д. С. З. от с.К., за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК и изпълнителен лист за задължение, произтичащи от договор за кредит
********** от 09.08.2018г. и въз основа извлечение от счетоводните книги на банката към
11.05.2021г., а именно: сумата от 343,47 лв. главница, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда /28.05.2021г./ до окончателното погасяване
на задължението; сумата от 11,13 лв. - възнаградителна лихва върху главницата за периода
15.08.2020 г. - 15.10.2020г. и сумата от 138,53 лв. обезщетение за забава върху главницата за
периода 15.08.2020г. - 11.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение. В заявлението
са включени и следните суми съобразно уточнителна молба от 28.06.2021г., а именно: сумата от
26,01 лв. премия за застраховка „Живот", сумата от 26,53 лв. премия за застраховка „Безработица",
сумата от 42,69 лв. такса „Оценка на риска", сумата от 0,95 лв. възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Живот" за периода 15.08.2020 г. - 15.10.2020 г., сумата от 0,97 лв.
възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица" за периода 15.08.2020 г. -
15.10.2020 г., сумата от 1,57 лв. възнаградителна лихва върху такса „Оценка на риска" за периода
15.08.2020 г. - 15.10.2020 г., сумата от 11,89 лв. обезщетение за забава върху премията за
застраховка „Живот" за периода 15.08.2020 г. - 11.05.2021г., сумата от 12,12 лв. обезщетение за
забава върху премията за застраховка „Безработица" за периода 15.08.2020г. - 11.05.2021г., сумата
от 19,50 лв. обезщетение за забава върху такса „Оценка на риска", за периода 15.08.2020г. -
2
11.05.2021г., ведно със законната лихва върху премията за застраховка „Живот", премията за
застраховка „Безработица" и таксата „Оценка на риска" от датата на подаване на заявлението в
съда /28.05.2021г./ до окончателното погасяване на задълженията, за които съдът е намерил, че са
налице пречки по чл.411, ал.2, т. 2 и 3 ГПК и отхвърлил заявлението. Тази част от произнасянето
на заповедния съд е предмет на въззивното производство.
По делото е представен Договор за потребителски кредит № ********** от
09.08.2018г., сключен между "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД – кредитор, и Д. С. З. – потребител. В
чл.7 от договора е отразен общ размер на кредита и условията за усвояването му, като в т.1 е
посочен размер на кредита: 3 000 лв., общ размер на застрахователна премия: BANK
КОМБО ЖИВОТ: 257.40 лв., BANK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА: 262.55 лв., общ размер на
кредита: 3942.34 лв., еднократна такса за оценка на риска: 422.39 лв. В т.7.2.2 от договора е
огласено, че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките
или да се включи в някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при
условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банкова сметка на
съответния застраховател, респективно – по банкова сметка на съответния застрахователен
посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие при
подписването на договора. В чл.9, т.1 е отразено, че лихвеният процент, с който се олихвява
предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 29.24%; в чл. 9, т. 4 е
посочено, че при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната
лихва върху просрочената сума за периода на забавата. В чл.10 е посочен годишният
процент на разходите (ГПР) – 48.6% както и общата сума, дължима от потребителя в размер
на 5368.57 лева. В договора е обективиран погасителен план за срока на действие до
15.10.2020г., видно от който месечно се дължи сумата от 206.48 лева. Приложени са още и
подписан между страните на същата дата Рамков договор за платежни услуги на физически
лица и Декларация от Д.З., Преддоговорна информация за програма "Защита живот
безработица/хоспитализация", Застрахователна програма "Защита живот безработица/
хоспитализация", както и Заявление -декларация за установяване на договорни отношения,
като в т.7 от последното е отразено съгласието на кредитополучателя да му бъде сключена
застраховка "Живот", а в т.6 – за удържане на еднократната такса за оценка на риска с
месечните вноски по кредита. В подадената уточняваща молба от 28.06.2021г./на л.25/
заявителят е посочил отделните суми от главницата, които съставляват заявената сума, а
така също и договорните лихви и обезщетенията за забавено плащане, изчислени върху
компонентите на претендираните главници. Посочено е, че изброените компоненти
формират общата главница. Излага се, че по договора са извършвани плащания като са
останали неплатени следните суми: 343.47 лева главница по кредита, 26.01 лева главница по
застраховка Живот, 26.53 лева главница по застраховка Безработица и 42.69 лева – такса за
оценка на риска. Съответно са отразени и начислените върху тези главници
възнаградителни лихви и мораторни лихви.
Първоинстанционният съд, с атакуваното Разпореждане № 8859/01.07.2021г., е отхвърлил
3
частично заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417
ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Д.З. - в частта за обжалваните суми.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по следните
съображения: В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжник е физическо лице,
поради което същото има качеството потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП,
като спрямо него, освен разпоредбите на ЗПК, приложение намират и разпоредбите на ЗЗП,
съобразно законовото препращане. Съгласно разпоредбата на чл.9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни
изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите
на чл.10 и чл.11 ЗПК. В чрл.11, т.10 ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл.19 от ЗПК,
ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които
са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита. В
уточняващата молба на заявителя съдът констатира, че е налице противоречие. В същата е
застъпено, че в претендираната със заявлението непогасена главница в размер на 438.71 лв.
са включени както част от сумата, директно преведена на кредитополучателя, така и части
от сумите за двете застраховки и за такса "Оценка на риска" – в масивите на дружеството
същите са под един общ компонент главница. Едновременно с това са изложени доводи, че
сумата по договорената между страните застрахователна премия е допълнителна услуга по
смисъла на чл.10а ЗПК, или поне, че плащането на тази сума няма за основание
предоставянето на кредитополучателя за задоволяване на негова финансова нужда. В тази
връзка следва да се посочи, че в нормата на чл.10а е дадена възможност на кредитора по
договор за потребителски кредит да получава такси и комисиони за предоставяне на
потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. Това са такива услуги, които
нямат пряко отношение към насрещните престации на страните по основния договор -
предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисиони за дейности, свързани с усвояване и управление
на кредита. От друга страна, съгласно чл.10, ал.4, видът, размерът и действието, за което се
събират таксите, трябва да са ясно и точно определени в договора. Отделно от
застрахователните премии, върху кредитополучателя очевидно е възложена и тежестта на
4
таксата за оценка на риска, която в пълен смисъл покрива дефинитивното понятие – такса за
управление на кредита.
В договора е посочен годишен процент на разходите в абсолютна величина от 48.6%,
който е в рамките на допустимите предели по чл.19, ал.4 от ЗПК. Същевременно, заявителят
претендира като главница по кредита сумата както на предоставената като кредитиране
сума, така и на застрахователните премии, платени от кредитодателя. В представения
Договор за потребителски кредит липсва ясна, разбираема и недвусмислена информация
осносно съдържанието на кредитната сделка, в т. ч. не може да бъде установено
недвусмислено каква е поисканата, уговорената и предоставената на кредитополучателя
сума. Отделните уговорки са пръснати в договор, рамков договор и други съпътстващи
документи, подписани от двете страни. Горното не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Регламентираните от
законодателя стандарти за защита целят ефективна закрила на потребителя съобразно
неговите права и интереси, а именно: спазване принципа за информираност на потребителя.
На същия следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата необходима
информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин. С
допълнително уговорените „главници“, включени в погасителните вноски, се надхвърля
плащането, изчислено при посочения в договора за кредит ГПР. На потребителя не става
ясно дали цената на допълнителните услуги по кредита е част от формулата за определяне
на годишния процент на разходите.
Поради предвидената законодателна закрила, съдът още на фаза заповедно
производство следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните
правоотношения – потребителя. По този начин се гарантират в пълна степен правата на
последния. За кредитора стои възможност да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
В конкретния случай първоинстанционният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение в обжалваните части. Настоящият състав споделя напълно изложените от
първата инстанция мотиви и препраща към тях. Уговорките за включване в цената на
предоставения кредит и на застрахователни премии и такси, в противоречие с чл.19, 20 и
чл.21, а така също и с чл.10, ал.2 и чл.10а от ЗПК, са недействителни. Съдът споделя и
мотивите в посока нищожността на тези клаузи от договора като противоречащи на
предвидената потребителска защита в чл.143 ЗЗП, доколкото се установява дисбаланс в
правата и задълженията на страните в правоотношението при ясен стремеж за
облагодетелстване на кредитодателя и възползване от неосведомеността на потребителя
като по-слаба икономически страна.
С оглед на изложено, обжалваният съдебен акт на ВРС следва да бъде потвърден.
Воден от горното, съдът
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8859/01.07.2021г., постановено по ЧГД
№7532/2021 по описа на РС - Варна, XVII състав, в обжалваната част, с която е отхвърлено
заявление на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, срещу длъжника Д. С. З., ЕГН **********,
К., общ.В. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите:
сумата от 26,01 лв. /двадесет и шест лева и една стотинка/, премия за застраховка „Живот",
сумата от 26,53 лв. /двадесет и шест лева и петдесет и три стотинки/, премия за застраховка
„Безработица", сумата от 0,95 лв. /деветдесет и пет стотинки/, възнаградителна лихва върху
премия за застраховка „Живот", за периода 15.08.2020г. - 15.10.2020г., сумата от 0,97 лв.
/деветдесет и седем стотинки/ възнаградителна лихва върху премия за застраховка „Безработица",
за периода 15.08.2020 г. - 15.10.2020г., сумата от 11,89 лв. /единадесет лева и осемдесет и девет
стотинки/, обезщетение за забава върху премията за застраховка „Живот", за периода 15.08.2020г. -
11.05.2021г., сумата от 12,12 лв. /дванадесет лева и дванадесет стотинки/ обезщетение за забава
върху премията за застраховка „Безработица" за периода 15.08.2020 г. - 11.05.2021г., на основание
чл.418 ГПК.
В останалата отхвърлителна част относно сумата от 42,69 лв. /четиридесет и два лева и
шестдесет и девет стотинки/- такса „Оценка на риска", сумата от 1,57 лв. /един лев и петдесет и
седем стотинки/, възнаградителна лихва върху такса „Оценка на риска", изчислена за периода
15.08.2020г. - 15.10.2020г. както и сумата 19.50 лева, обезщетение за забава, изчислено върху
таксата за оценка на риска за периода от 15.08.20г. до 11.05.2021г. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда, не е предмет на обжалване и е влязло в законна
сила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6