Присъда по дело №413/2016 на Районен съд - Севлиево

МОТИВИ: Срещу подсъдимия С.И. ***, е предявено обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.

Предаден е на съд за това, че на неустановена дата  през периода 07-10.03.2016 година в с. Хирево, община Севлиево, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – сваляне на стъкло от входната врата на остъклено предверие на къщата,  отнел чужди движими вещи /пари, хранителни продукти и компакт дискове с музика/ на обща стойност 90,06 лева, от владението на П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай.

Производството е по Глава ХХVІІ от НПК.

Прокурорът поддържа предявеното обвинение.

В съдебно заседание, при решаване на въпроса за даване ход на делото, защитникът на подсъдимия и той самият заявиха, че правят искане делото да бъде разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият В. заявява, че е получил препис от обвинителния акт и че разбира обвинението. Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни на С.В. разпоредбата на чл. 372, ал.1 от НПК пристъпи към предварителното му изслушване  на основание чл. 371, т. 2 от НПК. При изслушването той призна вината си, призна изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

От направените самопризнания на подсъдимия В., показанията на свидетелите П.П., С.С., П.П., Р.С.,  и Н.А., дадени от тях пред водещия разследването полицай, и от останалите доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:

Подсъдимият В. е осъждан пет пъти до настоящия момент, като по три от присъдите същият е признат за виновен и осъден за извършени кражби. Последната присъда, с която на подсъдимия В. е било наложено наказание лишаване от свобода за извършена от него кражба, е влязла в законна сила на 02.06.2016 година.

През месец март 2016 година подсъдимият С.И.В. живеел в дома на приятелката си Н. Г. А. ***.

Подсъдимият познавал свидетелката П. *** и брат й К. П., който бил починал през 2015 година.

Подсъдимият В. знаел, че П.П. притежава и ползва наследствена къща в село Хирево.

Тъй като не работел и нямал редовни парични доходи, подсъдимият В. решил да извърши кражба на движими вещи от къщата на свид. П.П., които да използва за свои нужди.

В изпълнение на това си решение, на неустановена дата през периода 07-10.03.2016 година подсъдимият прескочил зида на двора на къщата на П. и ползвайки чифт гумирани ръкавици, свалил едно от стъклата на входната врата на остъкленото предверие към къщата, при което отключил вратата с оставения от вътрешната страна на бравата ключ и проникнал в къщата. От шкаф, тип салонен бюфет, подсъдимият В. намерил и взел 20,00 лева на монети. След това отворил хладилника и взел от там следните хранителни продукти: 2 парчета наденица „Македонска”; 2 пакета от 500 грама зелен боб; 2 пакета от 500 грама печени чушки; 600 грама пилешки крилца; 600 грама пилешки бутчета; 1 пакет от 650 грама с грах. В стаята подсъдимият намерил и 2 кг. картофи, 7 броя компакт дискове с музика и метална кутия от „Нес кафе”, съдържаща 150 грама кафе, които вещи също взел.

В късния след обяд на следващия ден, подсъдимият си купил с парите от кражбата, от пощенската служба в селото, ваучер за мобилен телефон. След това посетил пенсионерския клуб в селото, където прослушал единия от отнетите компакт дискове, при което установил, че дискът съдържа песни на Н.Ч., но е с обложка на друг изпълнител.

В последствие подсъдимият В. изконсумирал отнетите хранителни продукти, изхвърлил дисковете с музика, а с останалите пари си купил цигари.

След като свид. П.П. установила кражбата на горепосочените вещи, същата подала сигнал в РУ на МВР гр. Севлиево.

Според заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните и съдът прие като правилно и мотивирано, се установява, че общата стойност на отнетите хранителни продукти и компакт дискове е 70,06 лева.

Подсъдимият С.В. призна изцяло фактите, изложени по – горе, и заяви, че признава вината си. Той помоли съда за снизхождение при определяне на наказанието му, като изрази съжаление за извършеното от него и помоли съда да не му налага наказание лишаване от свобода.

В подкрепа на обвинението са и събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства, както и писмените такива: Протокол за доброволно предаване – стр. 11 и Протокол за оглед на веществени доказателства и изготвения към него фотоалбум – стр. 30-32 от ДП.

След преценка на изтъкнатите по – горе фактически обстоятелства и безспорните доказателствата в полза на обвинението, които не бяха оспорени от подсъдимия, съдът намира за установено по безспорен начин, че подс. С.В., след като на неустановена дата  през периода 07-10.03.2016 година в с. Хирево, община Севлиево, в условията на повторност, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот – сваляне на стъкло от входната врата на остъклено предверие на къщата,  отнел чужди движими вещи /пари, хранителни продукти и компакт дискове с музика/ на обща стойност 90,06 лева, от владението на П. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява немаловажен случай, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 7 във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК. Деянието е извършено при условията на повторността, което се обуславя от факта, че до момента на извършване на деянието подсъдимият В. е бил осъждан за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Деянието е извършено и чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като за да проникне във вътрешността на къщата подсъдимият е свалил стъклото от входната врата на остъкленото й предверие. Деянието, извършено от подсъдимия В., представлява и немаловажен случай предвид следните обстоятелства: съгласно трайната съдебна практика, при обсъждането и решаването на въпроса дали е налице „маловажен” случай на плоскостта на чл. 93, т. 9 от НК, следва да се вземат предвид не само обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и тези, касаещи обществената опасност на дееца. Размерът на засегнатото имущество не е единствения критерий, от който следва да се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не, като деянието следва да се квалифицира като маловажен случай само когато степента на обществената опасност е по-ниска от обикновените случай на престъпления от същия вид. Стойността на предмета на престъплението по настоящето дело действително е ниска, но при квалифициране на деянието като немаловажен случай следва да се вземат предвид и останалите, характеризиращи престъпната деятелност обстоятелства. Подсъдимият В. е с обременено съдебно минало. Видно от справката му за съдимост три от осъжданията му са за кражби. Настоящото деяние е извършено спрямо имуществото на свидетелката П.П., която е сестра на починалия през 2015 година К. П., който е бил много добър приятел на подсъдимия. Освен това в доказателствата по делото се съдържат данни, че отнетата сума пари от 20,00 лева е била събрана при погребението на К. П., което още веднъж води до извода, до който стигна настоящия съдебен състав, че деянието не съставлява маловажен случай на престъплението кражба. Деянието е осъществено от подсъдимия В. при форма на вина пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

При определяне вида и размера на наказанието на подс. С.В. съдът взема предвид смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Извършеното от подсъдимия В. престъпление е тежко по смисъла на чл.93 т.7 от НК и се характеризира със завишена степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род престъпни деяния. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени признаването на вината, изразеното критично отношение към деянието, твърде ниската стойност на отнетите вещи и доброто процесуално поведение на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът взема предвид предишните осъждания на подсъдимия В..

Съобразно разпоредбата на чл. 58а от НК, когато съдът постановява осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, той определя наказанието “лишаване от свобода”, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание с 1/3. Преценката на изложените по – горе фактически обстоятелства и направените въз основа на тях правни изводи, дадоха на съда основание да приеме, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, поради което и при приложение разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, съдът наложи на подсъдимия В. наказание от СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което същият следва да изтърпи първоначално в ЗАТВОР ИЛИ ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, тъй като не са налице основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наказанието. 

Съдът счита, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на повдигнатото обвинение и другите, обуславящи вината обстоятелства, както и че със същото ще се постигнат целите, предвидени в чл. 36 от НК.

Видно от справката за съдимост на подсъдимия С.В., издадена от Районен съд гр. Севлиево, същият е осъден на пет месеца лишаване от свобода с Присъда № 25 от 26.05.2016 година по НОХД № 211/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна сила на 02.06.2016 година. Деянието по настоящата присъда е извършено от В. на неустановена дата в периода 07-10.03.2016 година, т.е. преди да е влязла в сила присъдата по НОХД № 211/2016 година по описа на Севлиевски районен съд. Съобразявайки това обстоятелство съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подсъдимия В. едно общо наказание от        СЕДЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по настоящата присъда и по присъдата, постановена по НОХД № 211/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, което следва да се изтърпи от него първоначално в ЗАТВОР ИЛИ ЗАТВОРНИЧЕСКО ОБЩЕЖИТИЕ ОТ ЗАКРИТ ТИП при ПЪРВОНАЧАЛЕН СТРОГ РЕЖИМ, на основание чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС.

След определяне на общото наказание и на основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът приспадна от него изтърпяната част от наказанието по Присъда № 25 от 26.05.2016 година по НОХД № 211/2016 година по описа на Севлиевски районен съд, влязла в законна сила на 02.06.2016 година, до привеждане в изпълнение на настоящата присъда.

По отношение на ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА: Един чифт гумени ръкавици, съдът постанови същите да се отнемат на държавата на основание чл. 53, ал. 1, б. „а”, като след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

Подсъдимият С.И.В. следва да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Габрово направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 67,62лв. /шестдесет и седем лева и шестдесет и две стотинки/, както и по сметка на Районен съд гр. Севлиево направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20,00лв. /двадесет/ лева.

В този смисъл съдът произнесе присъдата.

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: