Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, V гр. състав, в публично заседание,
проведено на 05.03.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 7898 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.415, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.П.” ЕАД е
подал искова молба против С.Б.Р., с ЕГН **********, с искане да се признае за
установено, че ответникът дължи сума в размер на 1351.16 лв. – главница за незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ на имот с адрес ***, с аб. № ***, за периода 01.09.2015
г. – 30.04.2018 г., сума в размер на 289.25лв. – лихва върху главницата за
период 03.11.2015г. – 02.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 11.10.2018г. до изплащане на вземането. Ищецът
твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 7306/2018г. на РС Плевен, като съдът е
уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че в срок
длъжникът е възразил срещу издадената заповед, след което РС Плевен е указал на
заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда
неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е собственик / ползвател на топлоснабден
имот на адрес: ***, и в него е доставена топлинна енергия, като същата не е
заплатена. Публикувани са общите условия за договора за доставка на
топлоенергия съгласно изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се
юрисконсултско възнаграждение, разноски в исковото и в заповедното
производство. В с.з. на 05.02.2019г. е допуснато изменение на предявените
искове, като същите а се считат предявени за сумата от 675.58 лв. главница за
периода 01.09.2015 г. – 30.04.2018 г. и лихва върху тази главница в размер на
144.62 лв. за периода 03.11.2015 г. – 02.10.2018 г., а производството за
разликата до пълната претенция на главницата и лихвата, е прекратено поради
оттегляне на исковите претенции.
Ответникът оспрова исковете
като недопустими и неоснователни, оспорва ги по основание и размер, оспорва, че
е собственик на имота. Заявява, че липсва договорно отношение между ищеца и ЕС,
оспорва и че ищецът има редовно водено счетоводство. Сочи други собственици на
имота през периода, за който се претендира главницата, сочи и ползвател на
имота – А.Р., негова ***. Изброява съдебни решения, касаещи предмета на делото.
Твърди, че не е ясно дали претенцията касае ТЕ за целия имот или само за
притежаваната от него ид.ч. за част от периода. Прави възражение за изтекла
погасителна тригодишна давност за вземанията за периода 01.09.2015г. –
11.10.2018г. Счита, че претендираната сума не
е за реално потребена ТЕ.
Третото лице-помагач „***”
ЕООД не взема становище по делото, представя подробни месечни справки за дялово
разпределение на ТЕ за целия исков период на главницата.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 11.10.2018г. „Т.П.”
ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано
ч.гр.д. 7306/2018г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 4531/11.10.2018г. С тази заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумите: 1423.16 лв. – главница за
периода 01.06.2015 г. – 30.04.2018 г., сума в размер на 311.91 лв. – лихва
върху главницата за период 04.08.2015 г. – 02.10.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.10.2018г. до изплащане на
вземането, както и направени разноски за ДТ в размер на 34.70лв. и 50.00лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед е била връчена на ответника на
16.10.2018г., на 19.10.2018г. по делото е постъпило възражение от длъжника, и това
е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви установителен иск за
вземането си, съгл. чл. 415 ал. 1, т. 2 от ГПК, което той е направил в
законоустановения срок, подавайки искова молба на 31.10.2018г.
Представените от ищеца писмени
доказателства, сочат, че основанието му за претендиране на сумите, е на база на
твърдяна собственост, а не ползване на процесния топлоснабден имот, доколкото учредено
право на ползване не се сочи. Представен е констативен нотариален акт за
признаване право на собственост върху недвижим имот, строен от ***, от
21.06.2002г на ***В.П., с който лицето А.Р. е признато за собственик на 1/2
ид.ч. от процесния топлоснабден имот - апартамент №5, в ***. Доказателства за
правоприемство между А.Р. и ответника по
делото С.Б.Р., не се твърдят или доказват от представените по делото
доказателства. Представени са, както от ищеца, така и от ответника, екземпляри
на Нотариален акт № 188, том І, нот 23.06.2015г. на ***И.И., обективиращ
Договор за дарение от 23.06.2015г., с който Б.С.Р. е дарил на ***- ответника С.Б.Р.,
½ ид.ч. от описания недвижим имот. Същевременно обаче, в приложеното
решение № 651/07.01.2016г. на ПлОС по в.гр.д. 998/2015г. по жалба срещу
действията на ЧСИ, е възпроизведен диспозитива на решение по гр. д. 1181/2015г.
на ПлРС, в сила от 25.08.2015г., с което Б.С.Р. е осъден да предаде владението
върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот на Н.Х.Р., С.А.Г.и И.С.Б.на осн. чл. 108 от ЗС. Доколкото
ползването на имота е било предоставено за ползване на осн. чл. 56 ал. 2 от СК
на друго лице – А.К., до навършване на пълнолетие на дете – до 14.11.2016г.,
ЧСИ е спрял въвода във владение на взискателите Н.Х.Р., С.А.Г.и И.А.Б., до тази дата, и това негово действие е било
потвърдено с решението на ПлОС по в.гр.д. 998/2015г. След 14.11.2016г., а
именно на 01.12.2016г., тримата взискатели по изп.д. 987/2015г. са въведени във
владение на процесния недвижим имот от ЧСИ Ц.Н., видно от представения протокол
за въвод във владение от същата дата. По делото е представено също писмо, с
подател - ищецът в настоящето производство, до ответника С.Р., изх. №
882/16.06.2015г., в което е посочено, че във връзка с искане за издаване на
удостоверение за задължения / искането също е представено и прието по делото/,
такъв документ не може да бъде издаден,
тъй като ***– Плевен, не установява ответникът С.Р., да има качество, което да
му дава възможност да получава пряко информация. Представено е също и писмо от ищеца
до ответника, с изх.№ 270/27.01.2016г., в което отново му се отказва издаване
на удостоверение за задължения за процесния имот, т.к. не е собственик на имота
и титуляр на партидата. Независимо от изявленията на ищеца до ответника, по делото
е представен препис-извлечение от сметка на потребител № ***, с титуляр С.Б.Р.,
за процесния имот, за дължими суми за главница за периода
01.09.2015г.-30.04.2018г., чието начисляване е потвърдено и от изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По делото са представени и други
съдебни решения, които касаят суми за процесния имот, вкл. и между същите
страни, които съдът не следва да обсъжда по делото, като неотносими за
процесния период 01.09.2015г.-30.04.2018г.
При така установено от фактическа
страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Съобразно
нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция, или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да
монтират средства за дялово разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ
- индивидуални разпределители, съответстващи на действащите в страната
стандарти, или индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията
и реда, определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Облигационната връзка между
страните, е възниква въз основа на самият Закон за енергетиката, с оглед на
нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за битови
нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да е необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. За да възникна обаче такава
облигационна връзка, следва съответното лице, да има качеството на
собственик или титуляр на вещно право на ползване върху съответния
топлоснабден имот. Едно от тези две качества следва да бъде доказано от ищеца по
безспорен начин, което и е указано от съда в доклада по делото. Следва да се
уточни, с оглед насоката на възраженията на ответника, че фактът кой в
действителност е ползвал имота също е ирелевантен при определяне на длъжника за
ползвана ТЕ, поради което доказателства за тези обстоятелства не са събирани.
Между този държател по смисъла на закона и собственика или титуляра на
вещното право на ползване, възникват облигационни правоотношения, които се
уреждат от други правни норми – напр.чл. 30 ал. 3 от ЗС, чл. 57 ал. 1 от СК/наемно отношение/ и не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящето
производство. Анализирайки обсъдените дотук писмени доказателства обаче, съдът намира,
че за процесния период - 01.09.2015г.-30.04.2018г., не се доказва, че ответникът
С.Б.Р., има качеството на собственик на топлоснабдения имот. Независимо, че той
самият заявява, както в отговора на исковата молба, така и в отговорите си на
въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, че е собственик на ½ ид.ч. от имота,
то явно към датата на дарението - 23.06.2015г., от мотивите на решението по в.гр.д.
998/2015г. на ПлОС, се установява че дарената идеална част на имота не е била
собственост на дарителя /обстоятелство, установено по гр. д. 1181/2015г. на ПлРС /, поради което и лицата Н.Х.Р.,
С.А.Г.и И.А.Б., като взискатели по изп.д. 987/2015г. на ЧСИ Ц.Н., са били въведени
във владение на процесния недвижим имот на 01.12.2016г. Както беше посочено и
по-горе, липсват твърдения и доказателства ответникът да е носител на учредено
вещно право на ползване на имота или да има правоприемство между собственика на
другата 1/2 ид.ч. от имота - А.Р. и ответника.
Поради
изложеното относно липсата на доказателства за собственост/право на ползване,
съдът счита, че предявените установителни искове, за дължимост на процесните
суми от ответника С.Б.Р., за периода 01.09.2015г. – 11.10.2018г. за потребена и
незаплатена ТЕ, за процесния имот, и начислена лихва за забава върху
главницата, се явяват неоснователни и недоказани, и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
При
това положение, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на осн.
чл. 78 ал. 3 от ГПК в размер на 300лв. адвокатско възнаграждение. С оглед обстоятелството, че сумите,
претендирани в заповедното производство са по-високи от претенциите в
настоящето исково производство, следва издадената Заповед за изпълнение № 4531/11.10.2018г.
по ч.гр.д. № 7306/2018г. на РС Плевен, да бъде
обезсилена, на основание чл. 415, ал.5 от ГПК, за разликата над
предявените в настоящето производство претенции, както и за сумите, по
отношение на които има оттегляне на искови претенции и прекратяване на
производството, доколкото следва да се счете, че искове за тези суми не са
предявявани.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***– ПЛЕВЕН”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
законния си представител Й.В., искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено, спрямо
ответника С.Б.Р., ЕГН **********,***, ЧЕ ДЪЛЖИ сума в размер на 675.58 лв. –
главница за незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ на имот с адрес ***, с аб. № ***,
за периода 01.09.2015 г. – 30.04.2018 г., сума в размер на 144.62 лв. – лихва
върху главницата за период 03.11.2015г. – 02.10.2018г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.10.2018г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 4531/11.10.2018г.
по ч.гр.д. № 7306/2018г. на РС Плевен, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „***”
ЕАД, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от Й.В., със седалище и адрес на
управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА С.Б.Р., ЕГН **********,***, разноски по делото в
размер на 300лв.
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.415, ал.2 от ГПК, Заповед за изпълнение № 4531/11.10.2018г. по ч.гр.д. № 7306/2018г. на РС
Плевен, за РАЗЛИКАТА НАД предявените вземания за 675.58 лв. – главница за
незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ на имот с адрес ***, с аб. № ***, за периода
01.09.2015 г. – 30.04.2018 г., и за 144.62 лв. – лихва върху главницата за период
03.11.2015г. – 02.10.2018г.
Решението е постановено при участието
на третото лице – помагач „***” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: