Решение по дело №950/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 112, ал.1, т.4 от Закона за здравето.

Делото е образувано по жалба от В. Т. В. – Х., [ЕГН], [населено място], [жк], [адрес], срещу Експертно решение /ЕР/ № 91576 от заседание 131 от 25.10.2024 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ /ушни носни и гърлени/ и ССЗ на НЕЛК.

Жалбоподателят твърди, че на 07.11.2024 г. е получила ЕР, с което са й определени 46% ТНР за срок от 2 години. Излагат се оплаквания, че посоченото ЕР на НЕЛК е необосновано, постановено в противоречие на материалния закон, доколкото при постановяването му не е съобразена Наредбата за медицинска експертиза, както и че е немотивирано, което е довело до накърняване на правата на жалбоподателя като гражданин в неравностойно положение. Излагат се съображения, че в производството по издаване на акта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се нарушение на чл. 35 от АПК, тъй като актът е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства по преписката и се твърди, че не са събрани всички относими медицински документи, не е описан в пълнота и здравословния статус на жалбоподателя. Прави се оплакване, че от изрично посоченото в оспореното решение е видно произнасяне на адм. орган въз основа на документите от медицинското досие, която документация е непълна. В същото време не са събрани доказателства относно другите заболявания на жалбоподателката, нито са приложени изследвания, каквито е следвало да на налични, посочено е, че следва да се осъществи консултация от съдов хирург, а но такава не е извършена. Административният орган е приел, че от 2019 г. липсват данни за рецидив, но такива доказателства не са събрани.

Жалбоподателят се позовава на чл. 45, ал. 2 от Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/ в редакцията към датата на произнасяне на НЕЛК и твърди, че е налице именно тази хипотеза, тъй като неврологичният статус не е описан и обсъждан в ЕР на ТЕЛК, което заболяване е в ремисия, налице са и възрастови дегенеративно-дистрофични промени, свързани с естеството на стареене на гръбначния стълб, които водят до дразнене на шийните коренчет, което е следвало да бъде съобразено при произнасянето по същество, с оглед което експертното решение на ТЕЛК е следвало да бъде отменено и производството е следвало да му бъде върнато за ново произнасяне.

Твърди се нарушение на чл. 61 и чл. 62 от НМЕ, тъй като степента на увреждането се определя въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед, лабораторни изследвания и медицинска документация, като административния орган съобщава на лицата какви изследвания е необходимо да направят. НЕЛК е следвало служебно да събере нови доказателства във връзка с изложените аргументи в жалбата, с която е сезиран, но не го е сторил, поради което според жалбоподателя обжалваното решение е постановено в нарушение на принципа на истинност - чл. 7 от АПК и следва да бъде отменено.

Изразява се мнение, че оспореното експертно решение на НЕЛК, с което е определен процент ТНР (46 %), се явява необосновано, постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Въз основа на аналиц на разпоредбите на чл. 62 и чл.63, ал.3 от НМЕ се излагат съображения, че процентът ТНР не е правилно определен от TEЛK.

В заключение се твърди, че че ЕР на НЕЛК се явява материално незаконосъобразно, немотивирано в частта, с която е определен общия процент ТНР и липсва обосновка на посочените, изчислени проценти съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР, поради което е направено искане за неговата отмяна и произнасяне от съда по същество на правния спор.

С Определение № 4275/10.12.2024 г. /л.9/ препис от жалбата е изпратен на НЕЛК, като е изискано да се представи преписката по издаване на ЕР. Дадена е и възможност за представяне на писмено становище.

С Определение № 278/16.01.2025 г. /л.л.35-36/ са конституирани страните и е дадена възможност за писмен отговор, от която възможност ответникът не се е възползвал. В придружителното писмо към МЕД е налице молба, подадена чрез юрк.А. /л.85/, в която се сочи, че ЕР е правилно и законосъобразно, поради което е направено искане за отхвърляне на подадената жалба. Излагат се съображения, че пред НЕЛК не са били представени нови медицински документи от жалбоподателя, поради което за административния орган не е възникнало задължение да отмени оспореното решение на ТЕЛК и да върне преписката за ново произнасяне. Оспорват се доводите за допуснати нарушения на чл.61 и чл.62 от НМЕ, както и на Приложение № 1 към чл.63 от НМЕ. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Т. В. – Х. се явява лично, поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения и прави искане да бъде отменено изцяло решението на НЕЛК. Претендира присъждане на разноски.

В представена в срок писмена защита допълнително излага довод, че заболяването прогресира, което не е отчетено от адм. орган, а също и че за средна степен на ограничение на движението се полагат 50 % ТНР, което също не е съобразено от НЕЛК.

Ответникът Специализиран състав по неврологични, УНГ /ушни носни и гърлени/ и ССЗ на НЕЛК не изпраща процесуален представител в проведеното открито съдебно заседание. В представена писмена защита чрез юрк. А. прави искане за отхвърляне на подадената жалба като неоснователна и недоказана. Твърди, че оспореното ЕР е правилно и законосъобразно, в който смисъл е заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза. В хода на приключилото пред НЕЛК административно производство и с издаденият индивидуален административен акт не са налице допуснати нарушения на производствените правила, достигнатите заключения и изводи на специализираният състав - издател на акта, са правилни и съобразени с действащата нормативна уредба. Оспорват се доводите на жалбоподателя за наличие на нарушение по смисъла на чл.62 от Наредба за медицинската експертиза /НМЕ/ и се излагат съображения, че тази разпоредба е относима към водените административни производства по освидетелстване на лицата пред органа на медицинската експертиза ТЕЛК в качеството на първичен орган на медицинската експертиза, докато административният орган НЕЛК се произнася по отправените жалби по реда на чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето, което следва от разпоредбата на чл.41, т. 1 във вр. с чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, поради което от страна на НЕЛК не е допуснато нарушение на производствените правила по см. на чл.35 чл.36 от АПК. Относно изложеното твърдение за възможността за влошаване на здравословното състояние на жалбоподателя се изразява становище, че НЕЛК се произнася по правилността и законосъобразността на издадените актове на ТЕЛК към момента на издаването им по см. на чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като в случай на влошаване на състоянието на лицето и по реда на чл.56, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ е предвидена възможност за предсрочно преосвидетелстване поради влошено състояние.

В заключение е направено искане да бъде оставена без уважение подадената жалба и да се потвърди оспореното ЕР.

Заинтересованите страни ТЕЛК ВТОРИ СЪСТАВ ПРИ УМБАЛ „Д-Р Г. СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН, АГЕНЦИЯ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ – СОФИЯ, ТП НА НОИ – ПЛЕВЕН, РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ПЛЕВЕН, не се представляват и не ангажират становище по делото.

Административен съд - Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Нормата на чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето регламентира, че обжалването на ЕР на НЕЛК от освидетелстваното лице се извършва пред административния съд, в чийто район се намира постоянният или настоящият адрес на жалбоподателя по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно приложим е 14-дневен срок от съобщаването, съгласно чл.149, ал.1 от АПК. Процесното ЕР на НЕЛК е връчено на жалбоподателката на 08.11.2024 г. /л.19/, а жалбата е подадена на 15.11.2024 г., видно от вх. номер на съда /л.2/, т.е. в регламентирания 14-дневен срок за обжалване, поради което и като подадена от лице, чиито права и законни интереси са накърнени, е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е подала заявление – декларация за освидетелстване пред ТЕЛК на 23.08.2023 г. /л.18 от МЕД/. Към същото е приложено медицинско направление за ТЕЛК, издадено от личния лекар /л.17 от МЕД/, както и медицинска документация /л.л.2-16 от МЕД/. До произнасянето на ТЕЛК е приложена още медицинска документация /л.л.19-22 от МЕД/.

ТЕЛК се е произнесъл с ЕР № 91202 от 15.04.2024 г. /л.л.24-25 от МЕД/. Посочено е, че освидетелстването е по документи, определена е ТНР 44 %, водеща диагноза общо заболяване: Увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия. Посочено е придружаващо заболяване – Емболия и тромбоза на неуточнена артерия, както и Коксартроза, неуточнена. Посочено е, че ДИ е датата на освидетелстване, като и че решението се взема по документи във вр. с чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ.

Така постановеното ЕР е обжалвано в законния срок от г-жа В. В.-Х. по административен ред пред НЕЛК.

С ЕР № 91576 от заседание № 131 от 25.10.2024 г. /л.л.49-50 от МЕД/ НЕЛК отменил ЕР на ТЕЛК и издал ново по оценката, като определил ТНР 46 %. Водещата диагноза е общо заболяване – Емболия и тромбоза на неуточнена артерия, Коксартроза неуточнена.

В мотивите е посочено, че решението се постановява по документи на основание чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Описани са шийна и лумбална радикулопатия, варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление, хронична венозна болест III клас /С3/ по СЕАР, дв.коксартроза с лек орт. ф.д., шийна и горнолумбална спондилоза с остеохондроза, като за всяко от заболяванията е посочено отнасянето му към конкретна точка от Приложение №1 към НМЕ. За крайния процент ТНР – 46 % е посочено, че е определен въз основа на Приложение №2 към НМЕ.

Това ЕР на НЕЛК е предмет на делото.

По делото с Определение № 906/05.03.2025 г. /л.л.120-121/, допълнено с протоколно определение от 01.04.2025 г. /л.144/ е назначена съдебномедицинска експертиза /СМЕ/, чието заключение е приобщено на л.л.155-167.

Съгласно последното, Коксартрозата (деформираща артроза на тазобедрената става) е дегенеративно-дистрофично заболяване, при което хрущялът, който покрива повърхността на главата на бедрената кост и ацетабулумът, които изграждат тазобедрената става, постепенно се унищожава. Това е трайна промяна в целостта на ставните повърхности, която се основава на нарушение на метаболитните процеси. Коксартрозата е бавно протичащо заболяване, което постепенно деформира костите и нарушава функционалността на ставната система.

Заболяването не е лечимо (няма обратен ход), прилаганите действия целят забавяне на прогресията на заболяването и контролиране на симптоматиката, което се провежда чрез регулиран начин на живот, медикаменти, физиотерапия и рехабилитация.

Консервативното лечение може да има ефект само в ранните етапи на коксартрозата. В напредналите стадии може да се наложат оперативни методи - ендопротезиране.

Заболяването протича степенно. В конкретния случай коксартрозата е от втора степен, която се характеризира с по-значително увреждане на ставата. Клиничната картина включва болка с ирадиация към областта на слабините и бедрото. Болката се появява не само след физическо натоварване, но и в покой. Пациентът започва да накуцва и походката постепенно се променя. Силата на мускулите, отговорни за екстензията и абдукцията на бедрата, намалява. С течение на времето се появява синдром на сутрешна скованост. Следващия стадий се характеризира с почти пълно разрушаване на ставния хрущял, деформация на ставата, постоянен болков синдром, движението е с помощни средства.

Медицинските данни по делото представят същата описана клинична картина: затруднение във функциите на долните крайници с куцане; ограничен обем на движение на краката в тазобедрените стави за сметка на сгъване, отвеждане и ротация; болка с ирадиация към бедра и колене; намалена мускулна маса (хипотрофия) на бедрената мускулатура.

Тиреоидитьт на Хашимото представлява автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Хроничното възпаление води до структурни и функционални промени в жлезата - загуба на активна тиреоидна тъкан и развитието на хипотиреоидизъм.

Симптоматиката зависи от функционалния статус на щитовидната жлеза. Заболяването може да се прояви с повишена секреция на хормони (хиперфункция), намалена секреция на хормони (хипофункция) или нормална секреция на хормони (еутиреоидизъм).

П. В. Т. В. - Х. е диагностицирана еутиреоидна форма на заболяването, при която лицата нямат симптоми на заболяването. При еутиреоидната форма на заболяването не се налага лечение, тъй като има нормална секреция на хормони.

Освен обсъдените по-горе заболявания, при В. В.- Х. са диагностицирани също:

Хроничната венозна болест (ХВБ, разширени вени), която се характеризира с усещане за тежест; парене и сърбеж; усещане за топлина и пулсиране в краката; оток на краката в началото само вечер, но с напредване на заболяването през целия ден. Характерни са също крампи и спазми в мускулите, лесна умора. Класифицирането е в няколко класа (СЕАР 0-6): С0 - липса на видими или осезаеми признаци на застой; C1 - телеангиектазии или ретикуларни вени; С2 - разширени подкожни вени; С3 - оток; С4 - трофични промени в кожата и подкожните тъкани: С5 - зараснала венозна язва; С6 - отворена (активна) венозна язва.

При пациентката ХВБ е стадий С2.

Заболяване на гръбначния стълб — увреждания на междупрешленните дискове в поясния и шийния отдел на гръбначния стълб с радикулопатия (спондилоза, остеоартрит на гръбначния стълб).

Спондилозата е дегенеративно заболяване, което се характеризира с изтъняване и се изместване на междупрешленните дискове, както и с образуване на костни израстъци (шипове, остеофити). Последните оказват натиск върху нервните окончания, излизащи от гръбначния мозък, което води до болков синдром.

Състоянието е необратимо. Лечението има за цел да забави прогресията на заболяването и да контролира симптомите, за да осигури облекчение на пациента.

Диагностицираните при В. В. - Х. заболявания по своето естество са дегенеративно-дистрофични и автоимунни и са нелечими.

Прилаганите медицински действия целят забавяне на развитието им и облекчаване на симптоматиката.

ТЕЛК е определила 44% ТНР на пациентката както следва:

30% за спондилоартрозис вертебре лумбалис по ч.1 р. т. 4.2;

30% за радикулоаптия Л4-Л5-С1 двустранно по ч.7 т. 15.2;

20% за ХВН 1 -ва- 2-ра ст. двустранно- по ч.8 р. 3, т. 1.1.2;

10%+10% за коксартрозис утр. Контрактура, лек функционален дефицит по ч. 1 р. 9 т.17.1.

НЕЛК е определила:

За шийна и лумбална радикулопатия на нива С5-С6 и Л4-Л5 със сетивни нарушения без двигателен дефицит при дегенеративни промени в лумбален дял по рентгенови данни от м.08.19 г. и КТ на шиен дял м.01.15 г., което по част 7 т. 15.2 обуславя 30% ТНР. При лицето въпреки хроничните оплаквания, не се е налагало стационарно лечение или провеждане на други допълнителни изследвания. Липсват данни за рецидиви след 2019 г.

За варикозни вени на долните крайници без язва или възпаление. Хронична венозна болест (ХВН), III клас (СЗ) по СЕАР - следва оценка по т. 1.2.2., р. III, ч. 8 на НМЕ - за двата крака - 30%.

За двустранна коксартроза с описан лек орт. фд. в консулт с д-р Г. Д. от 28.02.2024 г. Дясна ТБС и С = 0-0-70, по ч. 1, р.9, т. 17.1 -10%. Лява ТБС С = 0-0-80, по ч. 1, р.9, т. 17.1 -10%.

За шийна и горнолумбална спондилоза с остеохондроза, документирани в рентгенография и КАТ, обуславя във връзка с ч.1, р.4, т.4.2 - 30%.

И двете комисии правилно са определили степените на увреждания за всички заболявания. Разликата в оценките се дължи на различният процент на увреждане, който комисиите са определили за разширените вени (хронична венозна болест), тъй като вероятно са се позовали на различен медицински документ. Според НМЕ, по коя отправна точка ще се оцени заболяването зависи от степента му на изразеност по класификацията СЕАР.

През 2021 г. в епикриза от „Варикс клиник“ е отбелязано, че ХВН е в Стадий по СЕАР - С2. В амбулаторен лист от 23.01.2024 г. от Венозен лазерен център към „Варикс клиник“ е отбелязано, че ХВН при пациентката е в Стадий по СЕАР – С3. Епикризата е документ от болнично лечение и има по-голяма доказателствена тежест от амбулаторния лист. От друга страна в конкретния случай амбулаторния лист е издаден по-близо до момента на освидетелстването и информацията е по-актуална.

За коксартрозата от ТЕЛК е определен 10%+10% за коксартрозис утр. контрактура лек функционален дефицит, по ч. I р. 9 т. 17.1. НЕЛК оценява заболяването по същия начин: Двустранна коксартроза с описан лек орт. фд. в консулт с д-р Г. Д. от 28.02.2024 г. Дясна ТБС и С = 0-0-70, по ч. 1, р.9, т. 17.1 -10%. Лява ТБС С - 0-0-80, по ч. 1, р.9, т. 17.1 -10%.

За тиреоидит на Хашимото в еутиреоидно състояние не се следва % т.н.р. съгласно Наредбата за медицинската експертиза.

За разширени вени от ТЕЛК е определен 20 % т.н.р за ХВН 1-ва - 2-ра ст. двустранно - по ч.8 р. 3, т. 1.1.2. От НЕЛК за същото заболяване е определен 30% т.н.р Хронична венозна болест (ХВН), III клас (С3) по СЕАР - следва оценка по т. 1.2.2., р. III, ч. 8 на НМЕ - за двата крака - 30%

Съгласно НМЕ, глава 4, чл. 62, степента на т.н.р се определя въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционалния дефицит заболелия орган или система.

Експертните решения и на двете комисии са издадени по документи, в съответствие с чл.62 от НМЕ. Не е извършван преглед на лицето. Оценката е направена на база отразеното в медицинската документация, която е включена в досието на пациента. От представените данни по делото, към момента на експертната оценка е имало достатъчно информация от медицински прегледи и изследвания, въз основа на които да се направи оценка на работоспособността на пациентката.

В конкретния случай 30% за спондилоартрозис вертебре лумбалис по ч.1 р. 4 т. 4.2. - отговаря на дегенеративни промени на гръбначния стълб с трайни функционални нарушения;

30% за радикулопатия Л4-Л5-С1 двустранно по ч.7 т. 15.2. - отговаря на хронично рецидивиращи радикулопатии с чести рецидиви;

20% за ХВН 1-ва- 2-ра ст. двустранно - по ч.8 р. 3, т.1.1.2. - отговаря на хронична венозна болест без съществени застойни явления (динамичен периартикуларен оток, без трофични изменения) за двата крака - С2 по СЕАР.

По отношение на същото заболяване НЕЛК класифицира измененията по т. 1.2.2, което отговаря на хронична венозна болест с умерено изразени застойни явления - траен оток без трофични изменения – С3 по СЕАР.

10%+10% за коксартрозис утр. контрактура с лек функционален дефицит по ч. 1 р. 9 т. 17.1 - отговаря на лека степен ограничение на движенията в ТБС - екстензия - флексия 0-0-90 със средно положение на ротация и абдукция без други значителни ограничения.

Съгласно НМЕ предмет на оценка е обективизирания функционален дефицит на засегнатия орган, а не субективните усещания на пациента.

Когато са налице няколко увреждания, за всяко от които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане, се определя, като към най-високия процент по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане и ако той не е 100 на сто, се прибавят 20 на сто от сбора на процентите на останалите съпътстващи увреждания. В случай на определена 100 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. по съответната отправна точка на най-тежкото (водещото) увреждане съпътстващите увреждания не се добавят в оценката, но се изписват в мотивната част на експертното решение заедно със съответната отправна точка и процент.

В конкретния случай ТЕЛК е определила общия процент т.н.р. правилно: 20% от (30+20+10+10) е 14%. 30% за водещото заболяване + 14 % от сумата на придружаващите заболявания е 44 % - краен процент т.н.р.

НЕЛК също е определила крайния процент т.н.р правилно: 20% от (30+30+10+10) е 16%. 30% за водещото заболяване +16% от сумата на придружаващите заболявания е 46 % краен процент т.н.р.

В о.с.з. ВЛ поддържат заключението.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Експертно решение № 91576 от заседание 131 от 25.10.2024 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ на Национална експертна лекарска комисия е постановено от компетентен орган, предвид разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/ и чл. 103, ал. 4от Закона за здравето.

Същото е издадено в установената от закона форма, налице са изложени мотиви.

По отношение на мотивите, съобразяването със съществените административнопроизводствени правила и материалния закон, и с оглед твърденията в жалбата, съдът съобразява следното:

Съдът приема заключението на СМЕ като пълно и задълбочено, отговарящо на поставените въпроси и неоспорено от страните.

В производството по издаване на ЕР не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението, че не е спазен чл. 35 от АПК и актът е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства по преписката, тъй като не са събрани всички относими медицински документи и не е описан целият здравословен статус на освидетелствания, е неоснователно. Самата жалбоподателка е представила медицинска документация, вкл. с жалбата си пред горестоящия адм. орган и не е била възпрепятствана да представя такава в хода на административното производств. Вярно е, че за заболяването Тиреоидит на Хашимото са налице епикриза и ендокринологична консултация /л.л.11,16 от МЕД/, които документи не са обсъждани, но за същото заболяване не се налага хормонално лечение и не се определя % ТНР съгласно заключението на СМЕ, с оглед на което дори да е налице нарушение, същото не е съществено – обсъждането на това заболяване в ЕР не може да доведе до различен процент ТНР. НЕЛК има възможност да събира нови доказателства, като към жалбата са приложени такива. Твърденията, че документацията в медицинското досие е непълна, са недоказани. В МЕД са приобщени представените от освидетелстваната документи, като само създадените след изпращане на жалбата до НЕЛК и представени по настоящето дело документи /ехография на щитовидната жлеза от 07.05.2024 г. и амбулаторен лист от 09.09.2024 г. на л.л.66-67 от делото/ не са налице в МЕД, доколкото не са представени на органите на медицинската експертиза. Същите обаче не водят до други изводи, доколкото СМЕ е проучила всички материали по делото, вкл. и посочените.

Твърдението, че следва да се осъществи консултация от съдов хирург, а същата не е извършена, е неоснователно. В ЕР на НЕЛК е указано, че преди преосвидетелстването следва да бъде осъществена такава консултация, т.е. НЕЛК е указал каква консултация следва да се извърши преди преосвидетелстването и доколкото ЕР определя ТНР за срок от две години, това следва да стане преди изтичане на този срок, а не към настоящия момент. В оспореното решение е посочено, че от 2019 г. липсват данни за рецидив на радикулопатията, доколкото не са представени доказателства в тази насока. Твърдението, че такива доказателства има, но не са събрани, е недоказано, доколкото такива доказателства нито се сочат, нито се представят.

Не е налице хипотезата на чл. 45, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ в редакцията към датата на произнасяне на НЕЛК - при заболявания, по които ТЕЛК не се е произнесла и са съществували към момента на постановяване на експертното решение, НЕЛК отменя и връща експертното решение на ТЕЛК за ново произнасяне. В заключението на НЕЛК по Нервни, УНГ и ССЗ, изложено в мотивите на ЕР, неврологичният статус е описан – посочени са двата вида радикулопатия, от които страда жалбоподателката, наличието на сетивни промени, фактът, че е без двигателен дефицит, дегенеративните промени по рентгенови данни. Посочено е също, че не се е налагало стационарно лечение или провеждане на други изследвания и липсват данни за рецидиви след 2019 г. Съгласно СМЕ, неврологичните заболявания са отчетени при определяне на процента ТНР.

СМЕ също посочва, че определянето на крайния процент намалена работоспособност е извършено съобразно Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно Приложение № 2 към чл. 63, ал.3 от НМЕ.

Липсва нарушение на чл. 61 и чл. 62 от НМЕ, като в жалбата неправилно е цитирана старата редакция на чл.62 от НМЕ. Съгласно чл.61 от НМЕ (Изм. – ДВ, бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм. и доп., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) „Видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. В случаите на чл. 40, ал. 2, т. 2 от същия правилник насочени лабораторни и функционални изследвания не се изискват.“ В настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 40, ал. 2 от правилника по чл. 109 от Закона за здравето /това е ПУОРОМЕРКМЕ/, която гласи: (Изм. – ДВ, бр. 55 от 2014 г., доп., бр. 62 от 2018 г., в сила от 27.07.2018 г., изм., бр. 59 от 2021 г., в сила от 16.07.2021 г., предишна ал. 1, изм., бр. 23 от 2024 г., в сила от 21.06.2024 г.) „По изключение за нуждите на експертизата на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане териториалнитe експертни лекарски комисии извършват клиничен преглед в следните случаи:

1. когато цялата медицинска документация на лицето, съхранявана от личния лекар (лекуващия лекар)/ЛКК, е унищожена/загубена;

2. когато лицата поради медицински показания не са в състояние да се снабдят с необходимата медицинска документация, те се освидетелстват/преосвидетелстват въз основа на преглед на място (в дома, в болнично или в друго заведение);

3. когато ТЕЛК потвърждава или отхвърля професионалния характер на заболяванията;

4. когато има сключени спогодби с други страни, в които е установен такъв ред.“

Съдът намира, че не са налице посочените в чл.40, ал.2 от ПУОРОМЕРКМЕ хипотези, поради което правилно освидетелстването е извършено само по документи. ТЕЛК също е осъществило освидетелстването по документи, въз основа на действащата към датата на произнасянето му разпоредба на чл.40, ал.1, т.1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Не е нарушен принципът на истинност по чл. 7 от АПК.

В жалбата неточно е цитирана и разпоредбата на чл.63, ал.1 от НМЕ. Съгласно същата в действащата към момента на прегледа в НЕЛК редакция (Изм. – ДВ, бр. 64 от 2018 г., в сила от 3.08.2018 г.) „Установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно приложение № 1.“

Предмет на делото е ЕР на НЕЛК. Поради тази причина наличие на нарушения при произнасянето на ТЕЛК следва да бъдат съобразявани от съда само ако са довели до незаконосъобразност на ЕР на НЕЛК. В случая такива не се установяват.

По отношение на определения различен процент ТНР – в ЕР на НЕЛК същият е по-висок /46 %/, в сравнение с определения в ЕР на ТЕЛК /44 %/. ВЛ по СМЕ сочат, че по-високият процент е определен въз основа на приемането на по-напреднал стадий на хроничната венозна недостатъчност – С3 вместо С2, което приемане е в интерес на жалбоподателката. Следва да се посочи, че и в ЕР на ТЕЛК, и в ЕР на НЕЛК за водещи са приети различни заболявания, но доколкото и двете обуславят ТНР в размер на 30 %, липсва каквото и да е нарушение, засагащо правата на жалбоподателя. Вярно е, че заболяванията са хронични, влошават се с течение на времето, както сочи СМЕ, но вещите лица освен това посочват и обстоятелството, че това влошаване е бавно. Когато такова влошаване настъпи, освидетелстваното лице има право да поиска преосвидетелстване, като не може предварително да му се присъди по-висок % ТНР, защото заболяванията ще се влошат в бъдеще. Когато настъпи такова влошаване, тогава ще са налице основания за извършване на преосвидетелстване и въз основа на медицинска документация, издадена във връзка с такова влошаване ще са налице основания за издаване на ново ЕР с по-висок % ТНР. Вещите лица подробно описват заболяването коксартроза в заключението си. Описаните от тях симптоми несъмнено са сходни с тези, посочени от жалбоподателката. В заключението е прието, че заболяването правилно е подведено под съответната разпоредба от Приложение №1 към НМЕ.

Заболяването остеохондроза е описано в ЕР на НЕЛК, като твърденията, че същото не е посочено и обсъдено, са неоснователни. По отношение на заболяването миома, вероятно се има предвид амбулаторен лист от 08.02.2024 г. /л.39 от МЕД/, с поставена диагноза лейомиом на матката, неуточнен. Това заболяване безспорно не е описано в медицинското направление за ТЕЛК /л.17 от МЕД/, но такова не е налице в Приложение № 1 към НМЕ, поради което е безпредметно обсъждането му от ТЕЛК и НЕЛК в контекста на оспорения административен акт, тъй като не обуславя определяне на процент ТНР.

Твърдението че ЕР на НЕЛК се явява материално незаконосъобразно с оглед на факта, че не става ясно защо е определено за водещо заболяване увреждане на междупрешлените дискове е неоснователно. Видно от същото, за основно заболяване е определено Емболия и тромбоза на неуточнена артерия, като е описана ХВН и нейния клас по СЕАР – С3, определящи ТНР в размер на 30 %.

Никъде в медицинската документация не е налице заболяване дискова херния, такова не се сочи и от СМЕ. За никое от заболяванията в НМЕ не е предвиден пожизнен срок на ЕР. Двустранната коксартроза е с описан лек ортопедичен функционален дефицит, а не средна степен, както смята жалбоподателката. Основателно е твърдението на ответника, че при влошаване освидетелстваното лице, то има право да иска предсрочно преосвидетелстване – в този смисъл е чл.56, ал.1, т.4 от ПУОРОМЕРКМЕ.

ЕР е съобразено и с целта на закона – правилно и законосъобразно да се установи процент на ТНР.

С оглед на изложеното обжалваното ЕР на НЕЛК е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съобразяване със съществените административнопроизводствени правила, материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, са своевременно поискани. Доколкото упълномощеният юрисконсулт не се е явявал в о.с.з., а само е представил възражение по делото, наименувано „молба“ /л.85/, в което е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и писмени бележки след о.с.з., и не е уточнил размера на исканите разноски, следва да се присъди възнаграждение в минимален размер от 50 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. Т. В. – Х., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], срещу Експертно решение № 91576 от заседание 131 от 25.10.2024 г. на Специализиран състав по неврологични, УНГ и ССЗ на НЕЛК.

ОСЪЖДА В. Т. В. – Х., [ЕГН], от [населено място], [жк] [адрес], да заплати на Националната експертна лекарска комисия [населено място], направените по делото разноски в размер на 50,00 лв. (петдесет) лева.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.