РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 11.08.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 513 / 2020 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 155, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила
жалба от Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Х.Д.И., съдебен
адрес: ***, срещу Решение № 1762р-22604/02.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР
– Ловеч, с което на основание чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ на Ц. е отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017 г., ведно с
приложение към него със същия номер, валидно до 31.03.2022 г.
Жалбоподателят сочи съществени нарушения на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК, като сочи нарушение на чл. 26 от АПК, както и нарушение на материалния закон – отменитено основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като отрича настъпването на фактическия състав на чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Отделно се твърди неспазване на изисканият за форма – отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК, както и несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В заключение се моли съда да отмени оспореното Решение № 1762р-22604/02.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР – Ловеч, както и да присъди разноски съгласно списък на разноски на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява, като липсват доказателствени искания.
Ответникът Началник РУ – Ловеч към ОДМВР - Ловеч не се явява и не се представлява, не ангажира писмено становище, като липсват и доказателствени искания.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Жалбата е неоснователна.
При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.
С определение от з.с.з. на 29.01.2021 г. съдът е констатирал, че след извършване на проверка в деловодната програма на Административен съд - Ловеч съдът служебно е констатирал, че за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях №20160247480/01.04.2017г., ведно с приложението към него, са издадени три различни административни акта, по които в съда са образувани до момента три административни дела. Първото образувано в съда адм. дело № 420/2020г. е приключило с решение от 16.12.2020 г., което е обжалвано пред ВАС, поради което съдът е указал на жалбоподателя да ангажира изрично становище дали иска спиране производството по настоящото дело до решаване с окончателен съдебен акт на адм. дело № 420/2020г. по описа на Административен съд – Ловеч.
С изрична молба вх. № 474/09.02.2021 г. жалбоподателят изрично ангажира становище, че не желае спиране производството по настоящото дело.
Междувременно от извършената служебна проверка в
деловодството на съда е видно, че с Решение
№ 8915/29.07.2021 г. по адм.д. № 1765/2021 г. на ВАС е оставено в сила Решение
№ 244 от 16.12.2020 г. по адм.д. № 420/2020 г. по описа на Административен съд
– Ловеч, с което жалбата на настоящия жалбоподател срещу друг административен
акт Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020 г. на Началник на РУ - Ловеч е
отхвърлена. Следва да се посочи, че независимо, че формално предметът на
адм.д. № № 420/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч и предметът на
настоящото дело са два различни административни акта, същите имат идентично
съдържание, страните по делата са напълно идентични, като двата административни
акта, предмет на двете дела, са издадени при идентична фактическа обстановка,
поради което при постановяване на
настоящото решение съдът следва да се съобрази с Решение № 8915/29.07.2021 г.
по адм.д. № 1765/2021 г. на ВАС.
Страните не оспорват фактическата обстановка, която се установява от всички писмени доказателства по делото, която е следната:
С Разрешение №20160247480 от 01.04.2017 година, издадено от РУ – Ловеч към ОДМВР – Ловеч, валидно до 31.03.2022 година /на л. 18-19 от делото/, на жалбодателя Ц., е разрешено да съхранява, носи и употребява огнестрелно оръжие и боеприпаси към него, съгласно приложение, неразделна част от разрешението, а от приложението към това разрешение е видно / на л. 19 от делото/, че същото се отнася за: пистолет „Глок“ 9х19 мм, № LZN647; Успоредка „Бюхак“,16 кл, № 1879; Успоредка ИЖ, 12кл, № Н04867; Нарезна карабина „Зауер”, 30-06 кл. № А021377.
Видно от Заповед за защита № 7 от 06.11.2020 г. на Районен съд – Ловеч по гр.д. № 1412/2020 г. по описа на ЛРС /на л. 14 и л. 62 от делото/, на основание чл. 15, ал. 2 и ч. 16, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие, е разпоредено:
ДОПУСКА прилагане на мерки за защита от домашно насилие , упражнени спрямо лицето М.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, като НАЛАГА по отношение на извършителя Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за защита от домашното насилие, а именно:
ЗАДЪЛЖАВА извършителя Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо съпругата си М.А.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ЗАБРАНЯВА на Б.Д.Ц., ЕГН: **********, с адрес: ***, да приближава на повече от сто метра молителката М.А.Ц., както и да приближава на повече от сто метра местоработата й, апартамент на улица ***, апартамент на ул. *** и местата й за социални контакти и отдих, както и тези на близките й, за срок от една година.
Да се уведоми РУ на МВР – Ловеч, че следва да следи за изпълнението на заповедта, като при неизпълнение полицейският орган, констатирал нарушението, следва да задържи нарушителя и да уведоми незабавно органите на прокуратурата.
Препис от заповедта е изпратен на страните, като на основание чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН препис от същата служебно е изпратен на РУ на МВР – Ловеч за сведение и изпълнение.
Няма спор, а и е установява от административната преписка, че въз основа на предходна Заповед за незабавна защита № 11/09.09.2020 г. по гр.д. № 1412/2020 г. на Районен съд – Ловеч /на л. 17 от делото/ е издадено предходно Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020 г. на Началник на РУ – Ловеч /на л. 16 от делото/, което е било предмет на адм.д. № 420/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч.
Въз основа на Заповед за защита № 7 от 06.11.2020 г. на Районен съд – Ловеч по гр.д. № 1412/2020 г. по описа на ЛРС /на л. 14 и л. 62 от делото/ е издадено обжалваното в настоящото производство Решение № 1762р-22604/02.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР – Ловеч.
Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, видно от удостоверение на л. 100 и на л. 118 от делото.
Относно спазването на установената форма съдът намира, че оспореното решение е издадено в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесното решение отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който го е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на решението не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.
Следва да се отбележи, че мотивите на административния акт могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на Заповед за защита № 7 от 06.11.2020 г. на Районен съд – Ловеч по гр.д. № 1412/2020 г. по описа на ЛРС /на л. 14 и л. 62 от делото/, която представлява част от административната преписка, същата съставлява и мотиви на решението.
Отделно съдът намира лаконичното възражение на оспорващия в жалбата за липса на мотиви за неоснователно. Оспореното решение съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ.
При това положение установи се по делото, че оспореното решение отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК. Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.
По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на обжалваното решение на л. 100 и л. 118 от делото.
Следва да се посочи, че всички представени и приети писмени доказателства, не се оспорват от страните.
Относно довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК съдът следва да се съобрази с Решение № 8915/29.07.2021 г. по адм.д. № 1765/2021 г. на ВАС, с което е оставено в сила Решение № 244 от 16.12.2020 г. по адм.д. № 420/2020 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което жалбата на настоящия жалбоподател срещу друг административен акт Решение № 1762р-16937 от 16.09.2020 г. на Началник на РУ - Ловеч е отхвърлена.
В цитираното решение на ВАС са изложени подробни мотиви защо нарушението на чл. 26, ал. 1 от АПК не е основание за отмяна на обжалваното решение.
Няма доказателства жалбоподателят да е уведомен за започване на настоящото производство, поради което е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК, което съдът не намира за съществено, доколкото не е могло да повлияе на съдържанието на оспореното решение.
Правилото на чл. 26 от АПК задължава органа да информира заинтересованото лице за началото на образуваното спрямо него производство. Спазването на изискването на цитираната норма в действителност е от значение за надлежното упражняване на правото на защита на засегнатия субект в административната процедура, в осигуряването на реална процесуална възможност на страната да участва в производството по издаване на индивидуален административен акт за защита на своите права и законни интереси. Липсата на данни в административната преписка за изпълнение на това задължение, обаче, не винаги води до извод за процесуално нарушение.
В конкретната хипотеза, в специалния ЗОБВВПИ липсва регламентирано нормативно задължение на органа да уведоми гражданина за образуваното производство по отнемане на разрешението. В хипотеза на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ органът действа при обвързана компетентност и при постъпване на данни за мярка по ЗЗДН, органът налага мярката по чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. При това неуведомяването на лицето по никакъв начин не го лишава от възможността да участва като страна в производството по издаване на индивидуален административен акт. Информацията по налагане на мярката, ведно с доказателствата за това постъпват при органа по служебен ред, като последица от установяване на факта на налагане на мярката е отнемане на издаденото разрешение. В тази насока следва да се отчете, че преценката за характера и тежестта на това неуведомяване е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус. Нарушението попада в обхвата на чл. 146, т. 3 от АПК само когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление, като поради неучастието на лицето са нарушени правата му на защита във връзка с правилното установяване на релевантните факти. В този смисъл порокът е съществен, ако е ограничил правото на лицето да представи обяснения или възражения и да ангажира доказателства, които са от значение за произнасянето на административния орган и чието наличие по преписката би довело до друг изход на производството.
Съблюдаването на административнопроизводствените правила има за цел изясняване от водещия орган на значимите за случая факти и обстоятелства, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. В рамките на осъществявания съдебен контрол за законосъобразност на акта недоволната страна би могла да обори констатациите на неговия издател за наличие на предвидените от закона материалноправни предпоставки.
Ето защо не се констатира и допуснато нарушение и на чл. 34, ал. 1, чл. 35 и чл. 36 от АПК. В този смисъл съдът намира, че не е налице и основание за отмяна на оспореното решение по чл. 146, т. 3 от АПК.
Липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, като
съдът се съобрази и с Решение № 8915/29.07.2021
г. по адм.д. № 1765/2021 г. на ВАС.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от административния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите попадат в посочената като правно основание за издаване на акта норма, респективно дали се следват разпоредените правни последици.
Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие. На основание чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал.1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението.
Следователно за отнемане на разрешението е достатъчно издаването на заповед за защита от домашно насилие. В тези случаи административният орган действа в условията на обвързана компетентност и при наложена мярка за защита от домашно насилие е длъжен да приложи разпоредбата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, като релевантно е единствено издаването на заповед за защита в последните три години. В тази връзка е съдебната практика на Върховният административен съд на Р.България, застъпена в Решение №7168 от 16.06.2015 година на ВАС по адм. д. №14242/2014 година, VII о.; Решение №1173 от 04.02.2016 година на ВАС по адм. д. № 14670/2015 година, VII о.
По делото не е спорно, а и се установява от приложените в преписката писмени доказателства, че със Заповед за защита № 7 от 06.11.2020 г. на Районен съд – Ловеч по гр.д. № 1412/2020 г. по описа на ЛРС /на л. 14 и л. 62 от делото/ са взети сочените в същата заповед мерки за защита от домашно насилие.
Ирелевантно е обстоятелството по представеното удостоверение от ОП - Ловеч, че срещу жалбоподателя няма обвинения по неприключили наказателни производства, както и ирелевантно е представеното Постановление за прекратяване на наказателното производство от 22.02.2021 г. на РП – Ловеч.
Налице са установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за издаване на обжалваното решение (в 3-годишния период преди издаване на решението е издадена заповед за защита).
Обстоятелството, че в оспореният акт некоректно е посочено буквално цитирано: “...в съответствие с чл. 6, т. 10 и чл. 7, т. 16 от ЗМВР“, край на цитата, не рефлектира върху материалната му законосъобразност, поради изричното посочване, че решението е издадено на основание чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ. Отнемайки издаденото разрешение на основание чл. 58, ал. 1 т. 8 от ЗОБВВПИ, при наличието на предпоставките за това, административният орган е постановил акта си в съответствие с материалния закон и не са налице основяния за отмяната му по чл. 146, т. 4 от АПК.
Целта на закона е, прилагайки хипотезите на чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ, административният орган да упражни защитна функция, предвид обществената значимост и потенциална опасност на дейностите по този закон и тя е изпълнена.
Съдът следва да посочи за пълнота, че доводът на
жалбоподателя във вр. с чл. 213, ал. 2 и ал. 5 от ЗОБВВПИ е неотносим към
предмета на настоящото дело, в който смисъл следва да посочи и мотивите на ВАС
в Решение № 8915/29.07.2021 г. по адм.д.
№ 1765/2021 г. на ВАС.
С оглед съображенията, изложени по-горе, съдът намира, че Решение № 1762р-22604/02.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР – Ловеч е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
От страна на оветника не са претендирани разноски по делото, поради което и съдът не следва да се произнася относно разноските.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Д.Ц., ЕГН: **********,
с адрес: ***, чрез адв. Х.Д.И., съдебен адрес: ***, срещу Решение №
1762р-22604/02.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР – Ловеч, с което на
основание чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 8 от ЗОБВВПИ на Ц. е
отнето разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях № 20160247480/01.04.2017 г., ведно с приложение към него със
същия номер, валидно до 31.03.2022 г.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд - Ловеч пред Върховния административен съд на Република България.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: