№ 7963
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110166548 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „М.“ ЕООД против „А.Б.”
ЕАД иск с правно основание чл. 55, ал.1 пр.1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер на 0,52 лв., представляваща сума, платена без основание.
Ищецът твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги
съгласно Договор № 503*** с Приложение 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А.Б.”
ЕАД, за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети).
Твърди се, че ответникът фактурирал сбор от месечни абонаментни такси, които били
различни като стойност от договорените такива във фактура с № *********, с период на
фактуриране от 28.11.2021 - 27.12.2021 г. за мобилна услуга номер *** на стойност от 7.96
лева. Заявява, че от негова страна е заплатена пълната фактурирана сума, като след
направена справка е установено, че е заплатена сума в завишен размер – с 0,52 ст. без ДДС.
Сочи се, че ищецът многократно правил опити да получи от ответника необходимото
съдействие, за да се преустанови неправомерното фактуриране на по-високи такси от
договорените, но без резултат. Навежда твърдения, че неоснователно начислените суми
били заплащани от ищеца, под страх от преустановяване на мобилните услуги. С оглед
изложеното се моли съдът да уважи предявения иск по основание и размер. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на искова молба, с която оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че между страните са налице договорни
отношения по силата на Договор № .503***, ведно с приложения към него, поради което и
заплатена от ищеца сума в исковия размер била начислена на база възникналото между
страните облигационно правоотношение. Твърди се, че ищецът правилно е посочил, че
съгласно Приложение № 1 от 03.12.2021 г. се определят и тарифните планове, по които са
начислени сумите по процесните фактури. Поради което се излага, че сумата, която се търси
като събрана без основание е начислена и събрана правилно съобразно договорките между
страните и искът за нейното връщане е неоснователен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил процесната сума на ищеца, което
1
обстоятелство се оспорва от ответника. В тежест на ответника е да установи, че тази сума е
събрана на договорно основание съобразно договорките между страните.
В проведеното на 24.02.2025 г. о.с.з. с оглед становището на страните, съдът е обявил
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е налице
Договор № 503*** с приложение № 1 от 03.12.2021 г., при мобилен оператор – ответника
„А.Б.“ ЕАД за 2161 услуги (мобилни услуги/телефонни номера, телевизия, интернет-пакети),
както и че ответникът е издал фактура № ********* за периода 28.11.2021 г. – 27.12.2021 г.,
съдържаща месечни абонаментни такси за мобилна услуга № ***9 – 7,96 лв. без ДДС.
Съгласно подписаното между страните приложение № 1 от 03.12.2021 г. /л.4/,
страните са уговорили тарифни планове, както следва:
А. М клас – XXS – стандартен МАТ 3,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакет 1,40 лв. без ДДС;
А. М клас – XS – стандартен МАТ 7,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 3,20 лв.;
А. М клас – S – стандартен МАТ 9,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 6,51 лв.;
А. М клас – VIP 20 - стандартен МАТ 20,00 лв. без ДДС, а с включена отстъпка и
допълнителни пакети 13,20 лв. без ДДС;
Допълнителен пакет мобилен интернет 20 GB – МАТ 20,00 лв., а с включена
отстъпка 12,50 лв.;
Допълнителен пакет мобилен интернет 10 GB – МАТ 9,00 лв., а с включена отстъпка
6,00 лв.;
Допълнителен пакет мобилен интернет 5 GB – МАТ 10,00 лв., а с включена отстъпка
4,00 лв.;
Между страните няма спор, че за тел. номер ***9 е избран и приложим тарифен план
А. М клас ХS /за който съгласно Приложение № 1 дължимата такса е 3,20 лв. с отстъпка/
и мобилен интернет 5 GB на максимална скорост /за който съгласно Приложение № 1
дължимата такса е 4,00 лв. с отстъпка/.
По делото е представена фактура № **********/10.01.2022 г. на обща стойност 12,17
лв. с вкл. ДДС (от които 7,96 лв. такси; 2,18 лв. таксувано потребление; 2,03 лв. ДДС;),
отнасяща се за мобилна услуга с номер ***9. По делото от страна на ответника е
представено приложение А към фактура № **********/10.01.2022 г. /л.30/, видно от което са
начислени следните такси:
месечна такса за периода 28.12.21-27.01.22 – 2,80 лв. (7,00 лв. стандартна МАТ – 4,20
лв. отстъпка);
върната сума от такси по предходна фактура 2 бр. за периода 20.12.21-27.12.21 -1,02
лв.;
пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 20.12.21-27.12.21 – 2,67 лв.;
пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за периода 28.12.21-27.01.22 – 3,00 лв.
(10,00 лв. – 7,00 лв. отстъпка);
плюс 250 МВ на максимална скорост за периода 20.12.21-27.12.21 - 0,11 лв. (0,27 лв.
стойност – 0,16 лв. отстъпка);
плюс 250 МВ на максимална скорост за периода 28.12.21-27.01.22 – 0,40 лв. (1,00 лв.
стойност – 0,60 лв. отстъпка), или общо 7,96 лв. (19,92 лв. – 11,96 лв. отстъпка);
По делото е представено кредитно известие № **********/25.01.2023 г. към фактура
**********/02.03.2022 г. за сумата от 26,99 лв. /гърба на л.52/.
От страна на ответника е представена и фактура № **********/02.12.2021 г. /л.54/ на
стойност 7,56 лв. /от които 6,30 лв. такси; 1,26 лв. ДДС/. Фактурата е издадена за услуга с
номер ***9. Видно от приложение А към фактурата /л.55/, за периода от 28.11.21-27.12.21 са
2
начислени МАТ А. М клас XS, пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост, плюс 250 MB
на макс. скорост, в общ размер от 6,30 лв. с включени отстъпки.
Между страните няма спор, а също така и от представените доказателства се
установява, че месечните абонаментни такси (МАТ) се предплащат от абонатите – в този
смисъл е и т. 2.1. от раздел V от Приложение № 1. Респ. МАТ включени в процесната
фактура № **********/10.01.2022 г. касаят период на потребление от 28.12.2021 г. –
27.01.2022 г., по отношение на който приложение следва да намерят размерите на тарифните
планове, за които страните са се договорили с подписването на Приложение № 1 и № 2 от
03.12.2021 г. Въпреки посоченото обаче, в процесната фактура са включени такси и за
предходен период - пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост – за периода от
20.12.2021-27.12.2021 г. (посоченият период от 8 дни, е включен в периода, за който е
издадена № **********/02.12.2021 г.) Освен, че в процесната фактура е включен предходен
период, то начислените суми не отговарят и на договореностите между страните. Съгласно
приложение № 1 – дължимата се сума за пакет мобилен интернет 5 GB на макс. скорост за
предходен период 20.12.2021-27.12.2021 съгласно процесната фактура е 2,67 лв., а съгласно
приложение № 1 договорената сума е 4,00 лв. (4,00 лв. : 31 дни = 0,13 лв. х 8 дни = 1,03 лв.),
т.е. дължимата сума за 8 дни би следвало да е в размер на 1,03 лв., а не 2,67 лв.
От изложеното съдът достига до извода, че ответникът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване наличието на основание за получаване на сума в
размер на исковата такава, т.е. че размерът на начислените такси съответства на уговореното
между страните, че се касае за услуги, които реално са предоставени на ищеца, както и че
размерът на сумата по тази фактура е изчислен в съответствие с уговореното между
страните.
Освен всичко гореизложено, по делото от страна на ищеца е представено писмо,
изходящо от „А.Б.“ ЕАД, адресирано до директора на ОД на МВР гр. Бургас, с изх. №
9990/30.05.2022 г., в което ответното дружество е посочило, че след постъпило оплакване от
страна на „М.“ ЕООД е направена проверка и своевременно са издадени кредитно или
дебитно известие, като към писмото е приложена и справка в този смисъл /л.42 и сл./ Видно
от справката в табличен вид /л.43/ за услуга ***, по фактура *********, период 28.11.2021 г.
– 27.12.2021 г., е отбелязана сума -0,52 лв. (минус петдесет и две стотинки). От страна на
ответника е представена извадка от система /л.56/, видно от която към процесната фактура
№ ********* е издадено кредитно известие за сумата от 0,52 лв. без ДДС или 0,62 лв. с ДДС.
Посоченото настоящият съдебен състав счита, че представлява извънсъдебно признание от
страна на ответника относно начисляването на такси в размер по-висок от договорения
между страните.
Между страните не е спорно, че стойността на процесната фактура е заплатена. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е
извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество, с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Възражението на
ответника, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „А.Б.“ ЕАД от трето за спора
лице в качеството му на ползвател на услугата, а не от „М.“ ЕООД, съдът намира за
неоснователно. Задължено лице по процесната фактура е ищцовото дружество, поради което
именно последното дължи плащане на начислените по нея суми. Дори плащането да е
извършено от трето за спора лице, то същото е използвано за погасяване на задълженията на
„М.“ ЕООД към ответника. Ирелевантно в случая е естеството на отношенията между едно
такова евентуално трето лице и ищцовото дружество, доколкото е безспорно, че задължено
лице по процесната фактура е ищецът, както и че от негово име са заплатени сумите по
същата.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното дружество дължи
на ищеца разноски. Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 250,00 лв., от
които 50,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – адвокатско възнаграждение. В проведеното
открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника формулира
3
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца, което
съдът намира за основателно, поради следните съображения. Настоящото производство не
се характеризира с фактическа и правна сложност, процесуалният представител на ищеца не
се яви в проведеното по делото открито съдебно заседание, не са допускани експертизи, като
не е извършван разпит на свидетели. Отделно от изложеното ищцовото дружество е
инициирало над 400 дела в Софийски районен съд с идентичен предмет, по различни
фактури, като голяма част от претенциите са с материален интерес под 1,00 лв., респективно
с цел да не се допуска злоупотреба с права с цел генериране на разноски, съдът намира, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено. По
изложената аргументация и с обстоятелството, че съгласно практиката на СЕС – решение на
СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г. по т. д. №
1908/2022 г. на ВКС, I ТО, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения,
настоящият съдебен състав намира, че адекватния размер на адвокатското възнаграждение е
100,00 лв. По изложената аргументация, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца разноски в размер на 150,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна
такса и 100,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В.М.Т., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от
0,62 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена без основание сума от ищеца в полза на
ответното дружество.
ОСЪЖДА „А.Б.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от А.Д. и М.М., да заплати на „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от В.М.Т., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
150,00 лв. – сторени разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4