Решение по дело №102/2015 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2771      17.07.2015г., гр.Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Пловдивски районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на шести юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА

          

                при секретаря Ирина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 102 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

                Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ и чл.86 ЗЗД.

       В исковата молба и допълнителна молба от 15.01.2015г. от Р.И.Г. против ОП „Организация и контрол на транспорта” се твърди, че ищцата работила в ответното предприятие на трудов договор № ** от **.**.****г., на длъжност Н. о. ”Б. на д.”. Твърди се, че със заповед № *** от 10.11.2014г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата трудовото правоотношение с ищцата било прекратено, считано от 10.11.2014г., като заповедта била връчена на ищцата на дата **.**.****г. Според ищцата заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е налице реално съкращаване на щата и не е извършен предвиденият в чл.329 КТ подбор. Нарушен бил и чл.333 КТ, като е посочено, че ищцата ползвала отпуск поради временна неработоспосособност до 12.11.2014г., а след това било издадено ЕР на ТЕЛК № **** от 11.11.2014г., с което се определяла ** % трайно намалена работоспособност с дата на и. **.**.****г. за срок от една година. Ищцата сочи, че доколкото й е известно не е поискано мнението на ТЕЛК и предварително писмено съгласие на Инспекцията по труда, което правило заповедта незаконосъобразна и съдът следвало да я отмени, без да разглежда спора по същество. Посочено е, че ищцата следва да ползва закрила на т. р. въз основа на предвиденото в ЕР на ТЕЛК. Направено е искане за постановяване на решение, с което да се признае уволнението със заповед № *** от 10.11.2014г. за незаконно и да се отмени същото, да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност, както и да й се присъди обезщетение в размер на 5 054.40 лв. за оставането й без работа, в резултат на незаконното уволнение, за периода от **.**.****г. до 13.05.2015г. на база последно полученото от нея брутно трудово възнаграждение в размер на 842.40 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претендирани са с исковата молба направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

       В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ОП „Организация и контрол на транспорта”, със становище за неоснователност на предявените искове. Посочено е в отговора, че уволнението е законно, като съкращаването на щата е реално – извършено от компетентния орган, утвърдени били щатни разписания от К. на Община Пловдив. Това били щатното разписание за длъжностите и основните заплати за тях, считано от 10.11.2014г. съгласно Решение № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. от Общински съвет гр.П. и поименно щатно разписание на длъжностните и служителите, считано от 10.11.2014г. , съгласно Решение № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. от Общински съвет гр.П., в изпълнение на ПМС № 67 от 14.04.2010г. Посочено е, че и в двете щатни разписания длъжността н. о. „Б. на д.” в общинското предприятие „Организация и контрол на транспорта” е съкратена, като се съдържа в отговора позоваване на разпоредбата на чл.13, ал.2 от Правилника за устройството и дейността на предприятието, съгласно която щатното разписание се утвърждава от К. на Община Пловдив. Било налице освен това фактическо премахване на съответните трудови функции за посочената длъжност, те не се изпълнявали от други служители в отдел „Б. на д.”, нито от останалите работници в предприятието, като трудовите функции са престанали да съществуват като съдържание, длъжността била съкратена и не съществувала като щатна бройка, не била трансформирана и под друго наименование. Видно било, че в щатните разписания преди съкращаването на щата длъжността н. о. „Б. на д.” съществувала и било записано, че се изпълнява от Р.Г., докато в щатните разписания, с които бил съкратен щатът, длъжността била съкратена. Според ответника подборът при това основание на уволнение не бил задължителен, когато се съкращава единствената щатна бройка за съответната длъжност, като се сочи, че Р.Г. е единственият н. о. „Б. на д.” в ОП „ОКТ”. Заповедта била законосъобразна, мотивирана, връчена на дата **.**.****г., били посочени в заповедта и следващите се на ищцата обезщетения по КТ. Според ответника при прекратяване на трудовото правоотношение не е нарушена предварителната закрила при уволнение по чл.333 КТ на т. р., като се сочи, че издаденото на ищцата ЕР било входирано в предприятието на дата 20.11.2014г., поради което към момента на връчване на заповедта работодателят не бил знаел за експертното решение, а съгласно чл.333, ал.7 КТ закрилата била към момента на връчване на заповедта. Сочи се, че в ЕР на ТЕЛК било записано, че работата е подходяща за здравословното състояние на ищцата и липсвало предписание от здравните органи за преместване на друга подходяща работа или същата работа при облекчени условия. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове, а в случай, че съдът приеме, че уволнението е незаконно, то се моли обезщетението за оставане без работа да бъде намалено, поради неизтекъл 6 – месечен срок , както и с оглед изплатеното на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ. Към отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.  

                Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

             Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложения трудов договор № ** от **.**.****г., че ОП „Организация и контрол на транспорта”, чрез Н. Х. Я. – д. е възложило, а Р.И.Г. е приела да изпълнява длъжността н. о. „Б. на д.”, считано от 02.04.2012г., на пълно работно време – 8 часа, с 6- месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя.

                По делото е представено Решение № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. на Общински съвет – Пловдив, както и Правилник за устройството и дейността на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта” към Община Пловдив – Приложение № 1 към Решение № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. Представена е организационната структура на предприятието, както и щатно разписание за длъжностите и основните заплати за тях, считано от 10.11.2014г., утвърдено от К. на Община Пловдив, съгласно Решение № 293, а така също и поименно разписание на длъжностите и служителите, считано от 10.11.2014г., съгласно Решение № 293.

                Приложени са щатно разписание за длъжностите и основните заплати за тях, считано от 01.10.2014г., утвърдено от К. на Община Пловдив, както и поименното щатно разписание, считано от 20.10.2014г., съгласно решение № 293.

                 Приложена е длъжностна характеристика на н. о. „Б. на д.”, връчена на Р.И.Г. на 06.04.2012г., видно от извършеното отбелязване. 

                със заповед № *** от 10.11.2014г., издадена от д.а на общинското предприятие трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, считано от 10.11.2014г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ – съкращаване на щата. В заповедта са изложени мотиви, че е утвърдено от К. на Община Пловдив ново щатно разписание за длъжностите и основните заплати за тях, считано от 10.11.2014г. съгласно Решение на Общински съвет – Пловдив № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. и утвърдено от К. на Община Пловдив ново поименно щатно разписание на длъжностите и служителите, считано от 10.11.2014г. , съгласно Решение на Общински съвет – Пловдив № 293, взето с Протокол № 15 от 11.09.2014г. и в тях била съкратена длъжността н. о. „Б. на д.” в предприятието. Заповедта е връчена на Р.Г. на дата **.**.****г., видно от извършеното отбелязване.

                Представени са фишове за работната заплата на Р.Г. за месец ноември 2014г. и месец януари 2015г. Приложено е удостоверение, изх.№ 362/16.03.2015г. от ОП „Организация и контрол на транспорта”, според което ищцата има начислено брутно трудово възнаграждение за месец януари 2014г. в размер на 851.12 лв.

                По делото е представен болничен лист № 0776353 от 14.10.2014г., видно от който ищцата Р.Г. е ползвала отпуск за временна неработоспособност за периода от 14.10.2014г. до 12.11.2014г.

                Представено е Експертно решение № **** от 11.11.2014г. на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” АД, според което на ищцата е определена ** % трайно намалена работоспособност, като посочената водеща диагноза в решението е д. н. м. б.. Отразено е, че работата, която лицето изпълнява като н. на отдел „БД” е подходяща за здравословното му състояние.

                Приложени са длъжностни характеристики за длъжността главен инженер в отдел „БД”, за специалист безопасност на движението в отдел „БД”, за н. отдел „Координация и контрол на транспорта”, за н. отдел „ОО и ПО”, Решение № 242, взето с Протокол № 13 от 25.06.2009г. на Общински съвет – Пловдив, както и Наредба за създаване, управление и контрол върху дейността на общинските предприятия по Глава VІ ЗОС. Приложено е и Решение № 431, взето с Протокол № 30 от 04.11.2010г. на Общински съвет – Пловдив, Решение № 330, взето с Протокол № 22 от 03.08.2010г.

                С допълнителна молба от ищцовата страна от 18.03.2015г., а впоследствие – и с молба от 01.04.2015г., във връзка с предоставена от съда възможност, са въведени нови обстоятелства – че ищцата страда от психично заболяване, като са представени амбулаторен лист № 1349 от 17.03.2015г., издаден на Р.Г., в който като основна диагноза е посочено р. д. р., сегашен епизод – умерено тежък, рецептурна книжка на ищцата, лист за платен преглед от 08.10.2010г., от 03.06.2011г., от 08.11.2011г., от 15.03.2012г., от 21.02.2013г., от 01.04.2014г., от 18.11.2014г.

                Изразено е от ответната страна становище, че за заболяването на ищцата, описано в амбулаторните листове - р. д. р., сегашен епизод – умерено тежък, няма данни в досието на ищцата, посочените документи не се съдържат в него и работодателят не е знаел за заболяването. Сочи се, че в ЕР на ТЕЛК № **** от 11.11.2014г. не е упомената такава диагноза. Освен това се сочи, че в представените амбулаторни листове няма подпис на пациент, както и печат на лекар. Изразено е становище, че ищцата не може да се ползва от закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ.

                В съдебно заседание на 06.07.2015г. е извършена констатация по трудовата книжка на Р.И.Г., серия *, № ******, като е констатирано, че на стр.9 се съдържа правоъгълен печат за прослужено време при ответника за периода от 02.04.2012г. до 12.11.2014г. – 2 години, 7 месеца и 11 дни, като след поставения печат на тази и на следващи страници не се съдържат други отразявания и отбелязвания.

                При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:        

       В исковата молба са изложени обстоятелства за незаконосъобразност на издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като е нарушена разпоредбата на чл.333 КТ – на ищцата било издадено ЕР на ТЕЛК № **** от 11.11.2014г., с което се определя ** % трайно намалена работоспособност, с дата на и. **.**.****г. и срок на и.та – една година. С допълнителна молба от 15.01.2015г. и във връзка с дадени от съда указания от 09.01.2015г. за допълване на обстоятелствената част на исковата молба, като се посочи кой вид от закрилата по чл.333 КТ твърди, че е ползвала ищцата – за т. р. или за боледуващ от болест по Наредба № 5 от 20.02.1987г., изрично е уточнено от ищцовата страна, че ищцата се ползва със закрилата на т. р., въз основа на посоченото ЕР на ТЕЛК, като заболяването мозъчен инфаркт не е предвидено в цитираната наредба.          

От представеното ЕР № **** от 11.11.2014г., издадено от ТЕЛК към „МБАЛ Пловдив” АД е видно, че на Р.И.Г. е определен ** % трайно намалена работоспособност, като водещата диагноза е д. у. м. б., и. м. и. в б. на д. с. м. а.ерия. Видно от пункт 14 от решението противопоказни условия на труд са тежка физическа работа, нервно-психично пренапрежение, качване на височини. Посочено е, че работата, която изпълнява лицето като н. отдел БД е подходяща за здравословното състояние.

Съдът намира за основателен наведения с исковата молба и допълнителна молба от 15.01.2015г. довод, че ищцата се ползва от закрила при уволнение по чл.333, ал.1, т.2 КТ. Според посочената разпоредба в случаите по чл.328, ал.1, т.2, 3,5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ работодателят може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай т. р. или служител, а според ал.2 на чл.333 в случаите по т.2 и 3 на предходната алинея преди уволнението се взема мнението и на трудово-експертната лекарска комисия. Със закрилата по чл.333, ал.1, т.2 КТ се ползват и лицата, на които е призната загубена работоспособност 50 % или повече, независимо дали здравословното състояние на работника е наложило устройването му на нова работа или изпълняваната е без противопоказания за здравето му, какъвто е конкретният случай. Лицата с призната инвалидност / с 50 и над 50 % загубена работоспособност/, установена с експертно решение на ТЕЛК, са трудоустроени работници и служители по смисъла на чл.333, ал.1, т.2 КТ и се ползват със закрилата по този текст /в този смисъл Определение № 225 от 12.12.2008г. на ВКС по гр.д. № 3791/2008г., V г.о., Решение № 431 от 17.01.2014г. на ВКС по гр.д. № 2869/2013г., ІV г.о./. В случая не се сочи от ответната страна, а и не се ангажират доказателства работодателят да е изискал мнение на ТЕЛК и съответно предварително разрешение от инспекцията по труда, поради което се налага извод, че предварителната закрила не е преодоляна. Основният довод, който ответната страна навежда е, че работодателят не е знаел за експертното решение, тъй като същото е входирано в ОП „ОКТ” на 20.11.2014г., но същият според съда е неоснователен. От една страна, разпоредбата на чл.333, ал.7 КТ предвижда, че закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение – в случая между страните няма спор, установява се и от представените писмени доказателства, че същата е връчена на ищцата на дата **.**.****г. – а към този момент ЕР № **** от 11.11.2014г. вече е било издадено и с него е определена дата на и. **.**.****г., за срок от една година, а от друга страна, с оглед редакцията на текста на чл.333, ал.2 КТ се налага извод, че редът по Наредба № 5 от 20.02.1987г. на Министъра на здравеопазването намира приложение и за трудоустроените работници и служители. Процедурата поставя изискване за събиране на предварителна информация от страна на работодателя от работниците, определени за уволнение, дали страдат от някоя от болестите, предвидени в Наредбата или дали са трудоустроени, като за работниците възниква задължение при поискване да представят съответните медицински документи. В случая обаче ответникът изобщо не навежда доводи, че е изискал такава информация, а същият е бил длъжен да го направи, поради което и само на това основание уволнението е незаконно и спорът не следва да бъде разглеждан по същество, поради което и ангажираните от ответната страна доказателства в подкрепа на възраженията му, че е налице реално съкращаване на щата, не следва да се поставят на обсъждане.

                По изложените по-горе съображения съдът намира, че уволнението на ищцата е незаконосъобразно, поради което и предявеният иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен, като се признае уволнението за незаконно и се отмени заповед № 364 от 10.11.2014г. на д.а на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, с което е прекратено трудовото правоотношение. С оглед уважаването на иска за незаконност на уволнението, следва да се уважи и искът за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност н. о. „Б. на д.” в Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”. По отношение на исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3 КТ, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, с отговора на исковата молба е направено искане претендираното обезщетение за времето на оставане без работа поради уволнение да бъде намалено, с оглед изплатеното на ищцата обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ и обезщетението по чл.222, ал.1 КТ, но съдът намира, че няма основания да се произнася в тази насока. Възражение за прихващане не е прието с доклада на съда по делото, изготвен в закрито заседание на 05.03.2015г., като в рамките на дадения от съда едноседмичен срок ответната страна не е взела отношение по този въпрос, нито същият е поставян в проведените по делото две съдебни заседания. В същото време направеното възражение не е конкретизирано, тъй като не са посочени размери на обезщетенията по чл.220, ал.1 КТ и чл.222, ал.1 КТ, поради което съдът намира, че исковата претенция по чл.225, ал.1 КТ следва да бъде уважена в пълния й претендиран размер. По делото е установено оставането на ищцата без работа поради уволнението, от приложеното по делото заверено копие от трудовата книжка на ищцата, серия *, № ******, както и от извършената в съдебно заседание на 06.07.2015г. констатация по трудовата книжка, неговата продължителност – за периода от **.**.****г. до 13.05.2015г., както и размерът на последното брутно трудово възнаграждение на ищцата от 842.40 лв., за сумата от 5 054.40 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 08.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

                При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 940 лв. заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати следващата се по делото държавна такса, в размер на по 30 лв. за всеки от двата неоценяеми иска, както и сумата от 202.17 лв. по оценяемия иск, или сума в общ размер от 262.17 лв.

    По изложените съображения съдът 

 

Р Е Ш И:

 

                ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Р.И.Г., ЕГН ********** *** и ОТМЕНЯ заповед № 364 от 10.11.2014г. на д.а на Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, с която е прекратено трудовото правоотношение с Р.И.Г..

    ВЪЗСТАНОВЯВА Р.И.Г., ЕГН ********** *** на заеманата преди уволнението длъжност н. о. „Б. на д.” в Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”.

    ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, БУЛСТАТ 0004715040325, гр.Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 45, с д. В. П. да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** *** сумата от 5 054.40 лв. /пет хиляди и петдесет и четири лева и 40 ст./, представляваща обезщетение за оставането й без работа за периода от **.**.****г. до 13.05.2015г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 08.01.2015г. до окончателното изплащане на сумата.

                ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, БУЛСТАТ 0004715040325, гр.Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 45, с д. В. П. да заплати на Р.И.Г., ЕГН ********** *** сумата от 940 /деветстотин и четиридесет/ лв. направени по делото разноски.              

                ОСЪЖДА Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта”, БУЛСТАТ 0004715040325, гр.Пловдив, ул. „Райко Даскалов” № 45, с д. В. П. да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт сумата от 262.17 лв. /двеста шестдесет и два лева и 17 ст./ следваща се по делото държавна такса.

 

                Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 17.07.2015г. – датата, обявена на страните в открито съдебно заседание.

 

 

                                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./ Н.С.

 

            Вярно с оригинала.

            КК