РЕШЕНИЕ
№ 91 / 10.5.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на 10.04.2019г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
1064/2018г. по описа на съда, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, съобрази:
Предявен
e иск с правно основание чл.50 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД от
К.Г.Л., действащ чрез своите родители и представители Г.Л.Л.,
ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН **********, против ***, ЕИК ***, за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3000 лв,
представляваща обещетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплах и
психо- емоционални негативни последици и дискомфорт, причинени от нападение на паун на
01.05.2018г. в механа „***“ с. ***, общ.
***, намиращ се под надзора на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от 02.05.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
В
исковата молба се твърди, че на 01.05.2018г. около 12,00 часа ищеца К.Г.Л. и
неговите родители Г.Л.Л. и М.А.Д. посетили механа
„***” с. ***, общ. ***, стопанисвана от ответника. Те влезли в двора на
механата, ограден от масивни декоративни каменни огради и започнали да търсят
място на открито, за да седнат и обядват. В двора на механата забелязали, че се
движат сводбодно най- различни птици – патици, пауни,
кокошки и т.н. Докато разглеждали папагали, които се намирали в голяма клетка в
двора, до тях се приближил един от свободно движещите се пауни, нахвърлил се
върху ищеца, повалил го на земята и започнал да го кълве и дере с нокти в
областта на лицето и главата. Родителите на ищеца успели да прогонят пауна,
ищецът се разплакал и започнал да пищи
от болка и уплаха. От главата на ищеца – в областта на лява челна част,
започнало да тече обилно количество кръв. Родителите незабавно транспортирали
ищеца до спешния център на МБАЛ Св. Анна АД в гр. Варна, като по целия път
дотам детето плачело, а лицето и главата му били облени
в кръв. Ищецът бил прегледан от дежурен лекар и поставена диагноза V.l. faciei, по главата и
лицето му личали рани и ожулвания, една от които била залепена с хирургическо
лепило. По време на престоя си в болничното заведение детето пищяло, родителите
му не могли да го успокоят до вечерта на същия ден. Траматичните
увреждания са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за
живота. Раните в областта на лицето и главата на ищеца заздравели за около три
седмици. В този период ищецът се оплаквал от болка в областта на обработената с
лепило рана, не давал, да му се обличат тениски и блузки през главата и да го
къпят. Понастоящем в лява челна област на главата в близост до лява вежда на
ищеца личи белег с неправилна форма, като се е оформил и козметичен дефект –
вдлъбване на кожата на лицето с ръбче в областта на цикаткрикса.
В резултат на инцидента ищецът претърпял негативни изменения и в психичната и
емоционално – волевата сфери. В първите дни след инцидента ищецът се будел през
нощта, плачейки, понастоящем изпитва страх от различни животни, вкл и домашни, започва да плаче и да се крие у някой от
родителите си, щом види птици в градска среда, споделя, че го е страх от
повторно нападение и нараняване, което го ограничава в игрите и влошава
качеството му на живот.
С
оглед на гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят
направените по делото разноски.
В
срокът по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Излага се, че
произшествие като описаното в исковата молба не е констатирано на територията
на механа „ *** „ , нито по някакъв
начин са сезирани компетентните органи за такъв инцидент, обстоятелството, че
ищецът е пищял, не е било по никакъв начин констатирано от персонала или
останалите клиенти на заведението. Не се представени доказателства, че ищецът
заедно с родителите си е бил клиент или посетил на заведението към датата на
инцидента и че е получил описаните увреждания именно там. За Лятната градина,
където се намира клетката с папагалите, се полагат много грижи и по обособените
пътеки за разходка не допускат, да се разхождат свободно домашни птици, които
да нарушават хигиената и реда в комплекса, достъпът до градината е възможен
само от ресторантската част и за клиенти на заведението.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и закона намира за
установено следното от фактическа страна:
Представени
са лист за преглед на пациент в консултативно –диагностичен блок/спешно
отделение при МБАЛ” Св. Анна –Варна “ АД, амб.
№4858/01.05.2018г. , издаден на името н К.Г.Л. от 01.05.2018г. с диагноза V.l. faciei/ разкъсно - контузна рана на лицето /, травма на главата с рана и
допълнителен лист към лист за преглед в КБД/СО, издаден на името на К.Г.Л. за
проведени консултации с ДХ / детски хирург/
с поставена диагноза / не се чете на представеното копие към исковата
молба /, обработка , лепене и превръзка.
Представено
е медицинско удостоверение № 361/2018 г., издадено от Съдебна медицина към
„МБАЛ Света Анна-Варна“ АД, видно от което ищецът се е явил в Отделение Съдебна
медицина във връзка с получени от него травматични увреждания. Като
предварителни данни в медицинското удостоверение е посочено, както следва: „на 01.05.2018г. към 12,00 часа в “ *** “ , с. ***, общ. ***, бил
нападнат от свободно пуснат паун, който го съборил и наранил с нокти.“ В
заключение е посочено, че се касае за разкъсно-контузни
рани по главата и лицето. Описаните травматични увреждания са резултат на удари
и тангенциално действие с или върху твърди, тъпи предмети с подчертани ръб или
връх и биха могли да се получат по указаните време и начин, вкл. от нокти на
паун. Травматичните увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Представени
са заверени копия от рег. карти с №№1977 и №1978 от 16.09.2015г. на РИОСВ Варна
за регистрирани папагали от видове по чл.70 от ЗБО с адрес на отглеждане
комплекс “ *** “ , с. ***, общ. ***, обл. Варна.
Представено
е писмо с изх. №94-00-587/18.12.2018г.
на Дирекция НСЗП при МОСВ, видно от което след направена проверка от
РИОСВ Варна, че според броя на отглежданите видове и съответния брой животни,
отглеждани в механа “ *** “ в с. *** съгласно пар. 1,
т. 2 от Наредба №1/09.05.2006г. за условията и реда за лицензиране на
зоологическите градини /ДВ бр.43/2006 изм./ не се отглеждат значителен брой
диви животни или видове, за да бъде обектът лицензиран като зоологическа
градина, всички индивиди от диви видове, отглеждани в обекта, са регистрирани в
РИОСВ съгласно изискванията на чл. 90 от ЗБО.
Представено
е писмо на РИОСВ Варна с изх. №94
-00-9543/А1/ от 15.02.2019г., от което
се установява, че през 2015г. са били издадени рег. карти за различни видове
папагали и тукани по реда на ЗБО, а на 11.02.2019г.
са били подадени 4 броя заявления за регистрация на екземпляри, сред които и 5
броя син паун, по чл.22 , ал.1 вр. чл.22а от ЗЗЖ,
които са в процес на обработване и за които предстои издаване на рег. карти.
Представени
са и други писмени доказателства -
фискален бон от 10.05.2018г. на Механа ***, с. ***, ***, ***, с. ***, ***, снимки от фейсбук
страница на ***“ ***”, както и дипляна на ***“ ***”.
Видно
от заключението на вещото лице д –р Д. Д. по изслушаната и приета от съда
комплексна СМИ и СПЕ в резултат на възникналия инцидент на 01.05.2018г. ищецът
е получил разкъсно –контузни
рани по окосмената част на главата и на лицето. Същите са резултат на удари с
или върху твърди, тъпи предмети с добре изразен връх и биха могли да се получат
в резултат на действието на нокти на птица в указаното време. Травматични
увреждания от този вид обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за
живота и отзвучават в рамките на 2-3 седмици. При такива травматични увреждания
се извършва първична обработка на раните –почистване, с последващо
лепене или поставяне на хирургичен шев. При получаване на тези увреждания е
налице болка, кръвотечение, като същите
- кръвотечението отзвучава след първичната хирургична обработка, а
болките в рамките на дни. Към момента на изготвяне на експертизата са били
видими два белега, които са разположени на местата, отразени в СМУ №361/2018г.
Тези белези са налични, но не водят до загрозяване. Видно от заключението на
вещото лице Ал. Ц. при проведеното психологическо изследване се използвали
рисувателни и проективни методики, както и
наблюдение, които са основни инструменти при психологическа работа с дете в
ниска възраст. Ищецът първоначално започнал да използва черния цвят, което
говори за известна тревожност и негативно отношение, но впоследствие били
използвани още 5-6 различни цвята. По време на разговор с родителите ищецът
често се включвал да “ поправя “ майка си, като репликите били “ мамо, имаше
кръв “ , “ мамо, аз тогава плаках “ и др., които били в негативния спектър. На
детето били показани няколко снимки на пауни, детето реагирало позитивно на
някои от тях, но изобразените на две от снимките пауни нарекло “ лоши “ ,
защото отгоре на главата си имали “ същото “ като лошия паун, който ме изплаши
и клъвна. В поведението и отговорите на ищеца се използват определени защитни
механизми, чрез които се редуцират или избягват на подсъзнателно ниво негативните състояния като конфликти, стрес,
тревожност и фрустрация. При проявлението на защитните механизми реалността се изкривява,
личността не осъзнава включването на защитния механизъм и изкривяването на
психологическата си действителност. В ситуации на затруднение и фрустрация хората често регресират към по -ранни образци на адаптация, към предишни
състояния и начини на удовлетворяване. В някои случаи регресът не успява да осигури
защита на личността и вместо да настъпи спокойствие, се появява нов конфликт,
който може да доведе до патология. Този защитен механизъм е ясно откровен при
ищеца, съвсем нормално детето се завръща
към минали спомени и моменти, когато това не се е налагало. Към момента
на изготвяне на експертното заключение ищецът е с нормално за възрастта си
психологическо състояние, което се характеризира със ситуативна
тревожност и страхови
преживявания, които са характерни към определен психичен стимул. Не е установено
увреждане на психиката на детето в тежкия, клиничния смисъл на думата, но се
забелязват негативни последици в състоянието му, които са във връзка с
инцидента, описан в исковата молба. Това са т.нар. flashback - внезапни оживявания на спомени, равносилни
на действителността. Става неволево и
обикновено под въздействието на силни емоции / травми от психол. гледна точка
-война, лагер, наркомани / в сходни ситуации. Предполага се, че някакъв
стимул може да предизвика емоционално състояние, подобно на това в
първоначалната ситуация. Също така родителите му споделят за промяна в
отношението на детето към куче, домашен любимец
- преди не се е страхувал, а сега се плаши, плаши
се и от по- големи насекоми, а понякога по време на разходка казва на майка си
да “ изгони “ врабчетата, за да не го клъвнат. Като цяло въпреки наличието на
стрес и травматично преживяване възрастта на ищеца до известна степен го е
предпазила от по- сериозни инциденти. В същото време се забелязват типичните flashback моменти, като точна прогноза докога ще се
проявяват и как точно биха се отразили на психиката за в бъдеще, не може да се
направи или тя ще бъде в сферата на предположенията.
Съдът
цени експертното заключение като обективно и компетентно дадено.
По
делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на трима души свидетели на
страната на ищеца и двама души свидетели на страната на ответника.
В
своето изложение пред съда свидетелката М.Д., майка на ищеца, излага, че на
01.05.2018г. заедно със семейството си и техни познати излиза на разходка до
***, където имали информация за
заведение с животни. Излага, че в двора на механата имало много хора и
сервитьорката ги осведомила, че няма свободни места. Твърди, че попитали, дали
могат да разгледат и след като получили утвърдителен отговор, влезли в двора,
който бил като лятна градина и бил пълен с деца. Излага, че там имало пуснати и
разхождащи се свободно декоративни кокошки, както и гълъби и папагали в клетки.
Излага, че вървейки по пътеката, отишли да видят клетката с папагалите, след
като ги поогледали известно време, продължили по пътечката и тогава видели
голям паун със сиво зеленикав цвят. Излага, че тъй като другата майка била с
количка и се затруднявала по каменистата пътека, помолила съпруга си, да се
върне и да й помогне. Излага, че ищецът вървял до нея на една ръка разстояние и
в края на пътечката и гледал към пауна от разстояние и в този момент пауна,
скачайки се хвърлил към детето и
нападайки, го хвърлил на полянката с райграс. Свидетелката излага, че се
извърнала и понечила да го изгони с ръце и погледнала
към мъжа си, който хунал, да бяга към тях, за да им
помогне и изправили детето, което било свито.Излага, че паунът бил подминал,
детето пищяло и плачело и тогава видели, че му тече кръв в очите и още кръв по
главата, която попили с кърпичка. Излага, че тръгнали, да излизат по пътеката,
където имало много хора и работници с коне и излезли от голямата дървена порта,
която била отворена, като отишли до паркираните автомобили и веднага потеглили
към Спешен център Варна, където ги изпратили в Детски спешен педиатричен
кабинет, а оттам в Детска хирургия. Излага, че хирургът казал, че това е втори
случай за него, а докторът в Детски спешен педиатричен кабинет споделил и за
други случаи с този паун. Излага, че по време на менипулациите
детето пищяло и трябвало да бъде държано здраво. Излага, че около седмица след
инцидента ищецът се събуждал, плачел, пищял и се стряскал насън, оплаквал се от
болки и не си къпел главата, където били лепенките, обличал само блуза с
копчета. Излага, че две седмици след инцидента махнали лепенките. Излага, че
детето не искало да излиза навън, да ходи до площадката, а когато излизало, се
плашело от всички движещи се животни, птички
и насекоми, по препоръка на психолог било заведено на зоологическа градина,
където се страхувал от всички големи птици и животни и не искал да отиде до
огражданията.
В
своето изложение пред съда свидетелят Г.Л.Г., баща на ищеца, излага, че на
01.05.2018г. неговото семейство излязло на разходка с приятелка и нейното дете
до ***. Излага, че пристигайки, влезли в лятната градина и узнали, че всичко
било резервирано и затова решили, да се разходят в откритата част, където били
животните. Излага, че в двора минали свободно и нямало преграда между лятната
градина и дворното място, имало каменна пътека. Излага, че никой не ги
спрял и не попитал, докато се
разхождали, къде отиват и какво точно правят там. Излага, че първо разгледали
клетката с папагалите, на около 10 метра от която имало голям мъжки паун със
синьо зелена голяма опашка, който се разхождал свободно. Излага, че освен тези
птици в двора имало и други животни като гълъби, кокошки, кон. Излага, че
паунът се нахвърлил върху сина му, свидетелят бил на няколко крачки и се
притекъл на помощ на детето, което било по очи на земята, а паунът бил върху
него. Излага, че на челото на детето имало голяма рана и му течало кръв, а то
пищяло. Излага, че незабавно се качили в колата и закарали детето в Спешна
помощ, където лекарката им обяснила, че това не е първия случай с подобен инцидент
и с въпросния паун. Излага, че почистили раната на детето и ги изпратили в
Детска хирургия, за да зашият и залепят раната. Излага, че две сестри държели детето при манипулацията, то плачело, обяснили им,
че лекарството за почистване много щипело. Излага, че раната заздравяла за две
седмици, като през това време го боляло, плачело при обличане, не давало да го
обличат и къпят, все още имало проблеми със съня. Излага, че при разходки или
игри навън детето се плашело от всяка птичка, дори и врабче, изпитвало страх от
животти, дори домашни любимци и не искало да ги
приближава, в зоологическата градина искало да го носят и не се приближавало до
клетките. Излага, че след две седмици посетили отново ***, за да се сдобият с
касов бон, от който да е видно името на собственика на заведението, взели
рекламна брошура до вратата на заведението и отново видели свободно разхождащи
се до масите три пауна.
В
своето изложение пред съда свидетелката ***, без родство и дела със страните, излага,
че на 01.05. след покана на М., Г. и детето им К. тя със своето дете решили
общо да отидат на разходка до ***. Излага, че пристигайки по обяд, установили,
че всичко било резевирано и няма свободни маси.
Излага, че след разрешение да се разходят, тръгнали по пътеката към клетката с
папагалите. Излага, че заграждения между заведението и частта с птиците нямало.
Излага, че след като разгледали папагалите, решили да оставят количката, тъй
като придвижването с нея по камъните на пътеката било трудно и тръгнала с Г.
към колата, когато чула викове. Излага, че се обърнала и видяла К. на земята и
голям зеленикав на цвят паун, който го прескачал. Излага, че видяла как на
детето му тече кръв. Излага, че по най –бързия начин детето било заведено в Спешна
помощ, като свидетелката не е влизала в кабинета на лекаря.
В
своето изложение пред съда свидетелят Д. Н. П., без родство и дела със
страните, излага, че живее в с. *** в съседство на комплекс “ *** “. Излага, че
управителя на комплекса отглежда гълъби, коне и папагали в района на ***.
Свидетелят също отглежда животни, а именно гълъби, кокошки и пауни, които
пуска, да се разхождат свободно по улицата.
В
своето изложение пред съда свидетелят Г. В. Д., работник в комплекс “ ***
“ излага, че работи там като градинар.
Излага, че в комплекса се поддържа добра хигиена, има засадени цветя и няма
свободно разхождащи се животни като кокошки и пауни. Излага, че свободен достъп
до животните няма, без придружаващ не може да се разгледат папагалите и конете,
за животните има работници, които им чистят помещенията и се грижат за тях.
Излага, че по принцип портите на комплекса са затворени, но се случва да вляязат свободно разхождащи се животни.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите на ищцовата
страна, макар и двама от свидетелите да са заинтересовани по смисъла на чл.172 ГПК лица, тъй като същите са последователни, подробни и изчерпателни, коресподират на останалата съвкупност от доказателствения материал и са резултат на непосредствени лични възприятия от самия инцидент, а за родителите на ищеца и от времето след инцидента. Що се
отнася до показанията на свидетелите на ответника свидетелят Д. Н. П. изрично заяви, че няма
лични наблюдения дали в *** се отглеждат
пауни, както и няма преки впечатления дали в *** други животни освен конете и
папагалите са затворени в клетка. Показанията на другият свидетел на ответника
Г. В. Д. съдът кредитира освен в частта относно обстоятелството дали свободно
разхождащи се животни от улицата са били допускани в комплекса,
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Предмет
на исковата претенция по чл. 50 ЗЗД са неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания,
неудобства, уплах и психо-
емоционални негативни последици и дискомфорт. За да
възникне задължението за обезщетяване на вредите, следва да се установи
наличието на неимуществени вреди, които са в причинно – следствена връзка с
извършеното увреждане от животно, намиращо се под надзора на ответника. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД не е само за собственика на животното, но и за лицето, което е
следвало да упражнява контрол върху това животно, ако това са различни лица, то
те носят солидарна отговорност, Самата отговорност по чл.50 ЗЗД е обективна и безвиновна
При
съвкупния анализ на доказателствения материал по
делото съдът намира, че са налице основания за ангажиране отговорността на
ответника. От приложената по делото медицинска документация и изслушаната
комплексна СПЕ и СМЕ, както и от показанията на свидетелите на страната на
ищеца се установи, че на посочената дата 01.05.2018г. в комплекс *** на ищеца
са били причинени увреждания на телесното здраве – разкъсно –контузни рани по окосмената част на главата и на лицето, които са в причинна
връзка с поведението на животно -паун. В този смисъл са и гласните
доказателства на свидетелите на страната на ищеца, като нито един от
свидетелите на ответника не е бил пряк очевидец на инцидента. Няма съмнение, че
така причинените телесни повреди са обусловили чувство на болка и стрес още
повече, че ищецът е бил по време на инцидента на 3 годишна възраст. Установи се
също, че детето е изпитало и негативни емоционални разстройства, които не са напълно отшумели.
Вещото лице Ал. Ц. е посочило, че няма тежки увреждания на психиката на ищеца,
но има данни за тревожни изживявания, т.нар. flashback
моменти, като точна прогноза докога ще се появяват и как биха се отразили на
психиката на ищеца за в бъдеще не може да направи.
Обстоятелството,
че паунът се е намирал в двора на комплекса, стопанисван търговски от ответното
дружество съгласно представения фискален бон от 10.05.2018г., където свободно
се е разхождал, е индиция, че животното се е намирало
под наблюдение / надзор, грижа / на служители на ответника. Показанията на
свидетеля Г. В. Д. се отличават с противоречивост по отношение обстоятелството
дали свободно разхождащи се животни от улицата са били допускани в комплекса,
но същият явства, че за животните се грижат
работници, а както съдът вече упомена другият свидетел на ответника няма преки
впечатления дали в комплекса се отглеждат пауни и дали същите се намират в
клетка. Обстоятелството, че в *** се отлеждат птици,
сред които и пауни, се установява и от представената рекламна брошура, както и
от справка на РИОСВ Варна, където е отбелязано за пауни – 5 броя, отглеждани на
територията на ***. След като животното се е намирало на територията на
комплекса, служителите на ответника е следвало да упражняват такъв контрол
върху него, така че то да не вреди на непознати хора като ищеца. Претърпяната
от последния вреда не е настъпила от непреодолима сила, нито по негова изключителна вина, поради което следва
да се приеме за установена и причинната връзка между деянието и вредата.
На осн. чл.52 ЗЗД и като взе предвид получените от ищеца
травматични увреждания, както и констатираните от вещото лице психологични
нарушения на емоционалното състояние на
ищеца, съдът приема, че ищецът следва да бъде обезщетен за понесените от него
неимуществени вреди със сума в размер на 2 000 лева, като за разликата до
пълния предявен размер от 3000лв искът следва да се отхвърли като
неоснователен. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 02.05.2018г. до
окончателното изплащане
С
оглед изхода на делото и направеното
искане за присъждане на разноскина ищеца се следват
сторените разноски в размер на 689,33 лева съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски на
ответника се следват сторените разноски в размер на 233,33 лева съобразно
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Мотивиран
от така изложените съображения, съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, с. ***, общ. ***, обл. Варна ,
***да заплати в полза на К.Г.Л., ЕГН **********, действащ чрез своите родители
и представители Г.Л.Л., ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН
**********, сумата в размер на 2 000
лева /две хиляди лева /, представляваща обещетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, неудобства, уплах и психо-емоционални негативни
последици и дискомфорт, причинени от нападение на
паун на 01.05.2018г. в механа „***“ с.
***, общ. ***, намиращ се под надзора на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.05.2018г.
до окончателното изплащане на задължението, като в останалата част до пълния
предявен размер от 3000 лева отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА
***, ЕИК ***, с. ***, общ. ***, обл. Варна ,
***да заплати на К.Г.Л., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и
представители Г.Л.Л., ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН
**********, сума в размер на 689,33 лева /шестотин
осемдесет и девет лева и 33 стотинки /, представляваща направени съдебни разноски , на осн.
чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
К.Г.Л., ЕГН **********, действащ чрез своите родители и представители Г.Л.Л., ЕГН **********, и М.А.Д., ЕГН **********, да заплати на
***, ЕИК ***, с. ***, общ. ***, обл. Варна , ***сума
в размер на 233,33 /двеста тридесет и три лева и 33 стотинки /, представляваща
направени съдебни разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
УКАЗВА,
че съгласно чл. 129, ал. 4 ГПК присъдените суми за ищеца могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка, ***. представител на ищеца с писмена
молба на л.8 от материалите по делото - IBAN ***ШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
едноседмичен срок от връчването му страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: