Р Е
Ш Е Н
И Е № 1200
Номер 23.10.2019 Година Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, Гражданско отделение,
VІ състав
На 23.10.2019 г.
В закрито заседание в следния
състав:
Председател: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА-РАШКОВА
Членове: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА-СТОЙЧЕВА
ТАНЯ
Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 2336 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 29166/07.10.2019 г. по описа на ПОС /вх. № 70153/12.09.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.Л.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.Г.С. ***, срещу действия на ЧСИ Константин Павлов, рег. №
824 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20148240402036, изразяващи се в отказ да прекрати
производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа, че
произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на образуваното срещу него
изпълнително дело доколкото в продължение на повече от две години срещу него не
са извършвани изпълнителни действия. С оглед на това, моли съда да задължи ЧСИ да прекрати изпълнително дело.
Взискателят по изпълнителното дело
– „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, гр.Пловдив
в законоустановения срок по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което
я оспорва като неоснователна излагайки съображения в тази насока. Претендира присъждане на разноски.
По делото са представени мотиви на
ЧСИ Константин
Павлов по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие от
изпълнителното дело.
Пловдивският окръжен съд, след като разгледа жалбата и приложените
с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството по изпълнителното
дело № 20148240402036 било образувано по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД до ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на
КЧСИ, с район на действие ПОС на 22.07.2014 г., въз основа на издаден на 13.05.2011 г. изпълнителен лист по ч.гр. д. № 15065/2009 г. по описа на ПРС, въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и по изпълнителен лист, издаден на 15.07.2014 г. въз основа на
решение по гр.д.№ 7350/2010 г. на ПРС срещу длъжника И.П.Л..
С молбата от 22.07.2014 г. за образуване на делото взискателят е възложил на съдебния изпълнител на основание
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на
имущественото състояние на длъжника да направи справки, да набави документи,
книжа и други, да определи начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество.
С оглед това, на 22.07.2014 г. ЧСИ разпоредил изпращане на съобщение
по чл. 191 от ДОПК до НАП, изпращане на покана за доброволно изпълнение
на длъжника, проучване на имущественото му състояние.
На 03.10.2014 г. по
искане на ЧСИ е вписана възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот.
На 22.07.2015 г. с молба вх. № 35386
взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни
действия върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти и вдижими вещи, както и да се наложи
запор на трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника.
На 12.08.2016 г. с молба
вх.№ 45044 взискателят отново е поискал от ЧСИ да пристъпи към изпълнение върху
притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и вземания от трети
лица, като е поискал да бъде уведомен в случай, че длъжникът не разполага с
имущество, ърху което да бъдат предприети действия на принудително изпълнение.
С Разпореждане от 30.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на 30.03.2017 г. на движими
вещи на длъжника, находящи се на посочения адрес, а на 27.03.2017 г. е наложен
запор върху собствен на длъжника лек автомобил / запорно съобщение изх.№
26049/21.03.2017 г./.
На 23.08.2017 г. по
разпореждане на ЧСИ е наложен запор върху вземанията по банкови сметки, открити
на името на длъжника, както и на вложени вещи в трезори в Райфайзенбанк
България ЕАД / л.54 от изп.дело/ , в Експресбанк Ад / л.55/ и Юробанк България
АД / л.56/.
На 28.08.2017 г. е
постъпил оплащане по изпълнителното дело в размер на сумата от 283,77 лв.,
която е разпределена от ЧСИ.
Следват молби от
взискателя от 12.10.2017 г. за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и насочване на изпълнение върху тях и от 07.11.2018 г. за насочване на изпълнение върху движими
вещи на длъжника. На длъжника е изпратена ППИ изх.№ 64809/05.07.2019 г. за
насрочен на 23.08.2019 г. опис на движими вещи, находящи се посочения в
съобщението адрес.
С молба вх. № 59894 от 02.08.2019 г. длъжникът е
направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради настъпване
на условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С обжалваното Постановление от 23.08.2019
г. съдебният изпълнител отказал да прекрати изпълнителното производство,
приемайки, че основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не са настъпили.
Видно от писмо изх.№ 77705/23.08.2019 г. на лист 93
от изпълнителното дело, Постановлението е връчено на частния
жалбоподател на 11.09.2019 г., чрез пълномощника си по делото.
Въз основа на така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник, срещу подлежащо
на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК – отказа на съдебния изпълнител да спре,
да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
Разгледана по същество, частната
жалба е неоснователна, поради следното:
Жалбата е неоснователна по
изложените в нея доводи.
Съгласно приетото в мотивите на т.
10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни
действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или
са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява
с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с
това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите
действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от
подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С
оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, ще води до неговото прекратяване.
В настоящия случай не се
установява поддържаното от жалбоподателя основание за прекратяване на
изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК - поради това, че взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Следва да се
отбележи, че в процесната хипотеза, взискателят е поискал с молбата си за
образуване на изпълнително производство от 22.07.2014
г. от частния съдебен изпълнител да извърши всички изпълнителни действия
посочени в чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване на
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи,
книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на
описаното имущество. Срокът от две години, в който бездействието на взискателя
води до прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата на подаване на молбата,
с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено
изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в които взискателят е
направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както и когато действието
не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите авансово разноски за
осъществяване на посоченото от него действие по изпълнение. В последните две
хипотези също се изисква активност от страна на взискателя, за да бъде
проведено изпълнителното производство до своя край, тъй като той е страната,
която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши посочено от него
изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е бил длъжен да го
стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за извършване на
посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни правото да
обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на
движение в процеса по принудително изпълнение.
Следователно в случая двугодишният
срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е трябвало да поиска
осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от 22.07.2014 г. – датата на подаване на молбата, с
която той е направил първото искане до съдебния изпълнител да предприеме
изпълнителни действия , в резултат на което е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника
на 03.10.2014 г. Този
двугодишен срок изтича на 22.07.2016 г.
Същевременно, обаче от материалите по изпълнителното дело се установява, че
преди да изтече този срок взискателят е отправил ново искане за предприемане на
конкретни изпълнителни действия. На 22.07.2015
г. от взискателя е подадена молба до частния съдебен изпълнител, с която е
направено искане да бъде наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника и да бъде извършен опис на движимите вещи на адреса
на длъжника. Молба от взискателя с подобно съдържание е
депозирана до ЧСИ и на 12.08.2016 г. , като ЧСИ е предприел съответни
действия – налагане на запор върху МПС , вземания по банкови сметки. Последващи
искания а отправени от взискателя на 12.10.2017 г. и на 07.11.2018 г., в които
изрибно се сочи, в случай на липса на наличност по банковите смети, да се
пристъпи към изпълнение върху движими вещи на длъжника. В съответствие с
искането ЧСИ е насрочи опис на движими вещи на 05.07.2019 г. С оглед на това следва да се заключи, че
взискателят по процесното изпълнително дело е проявявал постоянна активност в
хода му, като е искал от съдебния изпълнител да извършва нови действия по
изпълнението, което е ставало редовно и винаги преди да е изтекъл двугодишният
срок, който е предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти,
при които в цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното
производство ще се прекратява по силата на закона. С овластяването на съдебния
изпълнител, взискателят практически му е възложил служебно да поддържа
висящността на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице
твърдените от длъжника основания за прекратяване на и. д. № 20148240402036 по описа на ЧСИ Константин Павлов, поради което и обжалваният акт на
съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е
законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Изпълнителните действия продължават и понастоящем, като по данни от изпълнителното
дело на 23.08.2019 г. с молба вх. № 64846 взискателя е поискал отново предприемане на
изпълнителни действия срещу длъжника.
По разноските:
Предвид
неоснователността на жалбата и на осн.чл.78, ал.3 ГПК на взискателя се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.25а,
ал.3 от Наредбата за запалщане на правната помощ, определено в минимален размер
от 50 лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. жалба вх. № 29166/07.10.2019
г. по описа на ПОС /вх. № 70153/12.09.2019 г. по описа на ЧСИ/, подадена от И.П.Л.,
в качеството му на длъжник, чрез пълномощника адв.Г.С. ***, срещу действие
на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 на
Камарата на ЧСИ, с район на действие Пловдивски окръжен съд, по изпълнително дело № 20148240402036, изразяващо
се в отказ,
обективиран в Постановление от 23.08.2019 г., да прекрати производството по изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА И.П.Л. с ЕГН **********
***, представляван от пълномощника адв.Г.С. *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов № 37 сумата от 50
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящето решение да се
изпрати на ЧСИ и страните за сведение и изпълнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:..................
ЧЛЕНОВЕ: 1..................
2...................