Р Е Ш Е Н И Е № 6
гр.
Враца, 08.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети декември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Мария Ценова,
като разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в.гр.дело № 573 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 203/18.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1645/2018 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, първи граждански състав, са отхвърлени
предявените от Е.Д.К., ЕГН: ********** и В.Д.К., ЕГН: **********,***, срещу
Община Борован, БУЛСТАТ: ***, с адрес: с. ***, представлявана от кмета инж. Д.Т.,
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49,
във вр. с чл. 45 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 16 150,00 лв. и сумата от
16 150,00 лв. или общо 32 300,00 лв. представляваща платена от всеки от двамата
ищци продажна цена за покупка на поземлен имот, представляващ нива с площ 43.005 дка,
трета категория, в местността „Гъстия шумак“, имот № 120028, находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца, при граници:
поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна
граница и имот 120029, чиято покупка е обявена за нищожна със съдебно решение №
139/19.05.2015 г. по гр.д. № 715/2014 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в законна сила на
09.03.2016 г., поради нотариално заверяване от служителя на Община Борован – Я.Б., на неистински
частни документи – пълномощно № 52,
53 от 05.02.2014 г. заверено в Община Борован от името на Ц.М.Т.
и 2
бр. декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25, ал. 8 ЗННД от името на Ц.М.Т., чиято неистинност е доказана с влязла в сила
присъда № 50/27.11.2017 г. по НОХД № 317/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва
върху посочените суми от завеждане на
искова молба – 20.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, както и е
отхвърлен предявеният от Е.Д.К. иск за заплащане сумата от 1 505,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума
от
завеждане на искова молба – 20.11.2018 г. до
окончателното ѝ изплащане,
представляваща пропусната полза от договор за наем от 16.06.2014 г., сключен между него и И.Х.И. за стопанската
2014/2015 г. за нива от 43.005 дка, трета категория, в местността „Гъстия шумак“, имот № 120028,
находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца, тъй като сключеният договор за наем не могъл да се реализира, поради
връщането на имота на предишния
собственик Ц.М.Т., предвид
неистинността на пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., заверено в Община Борован. С атакуваното решение са присъдени съдебни разноски в полза на
ответника Община Борован на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищците, в която се
излагат съображения за неправилност и необоснованост на същото. Навеждат се
доводи, че съдебният акт е постановен при нарушение на материалния закон, тъй
като първоинстанционният съд е направил погрешен правен извод, че не е налице
отговорност на Община Борован за неправомерните действия на нейния служител – Я.Б.,
натоварена да извършва нотариално заверяване на документи, при извършено от нея
заверяване на неистински частни документи – пълномощно и декларации. След
анализ на събраните по делото доказателства, въззивниците навеждат и мотивират
подробно оплаквания, че атакуваното решение е постановено в противоречие със
събраните доказателства по делото. Посочват, че тъй като служителят на
ответната община Я.Б. била натоварена да извършва нотариално заверяване на
документи със Заповед № 627/15.12.2011 г., изводът на първостепенния съд, че по
делото не е доказано, че именно тя е заверила процесното пълномощно за
разпореждане с недвижим имот и декларации, е неправилен. Навеждат доводи, че е
налице официална доказателствена сила на нотариалното заверяване на
документите, като в частта, в която е посочено, че именно тя е извършила
нотариалното удостоверяване, те са официални удостоверителни документи,
съставени от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения. Изтъкват и че
пълномощното е вписано в Общинския регистър на Община Борован. Въззивниците
намират, че служителят на Община Борован Я.Б. не е изпълнила служебното си
задължение да провери самоличността и да изиска личната карта на лицето, чийто
подпис заверява, както и да сравни снимката на лицето, което се явява пред нея,
със снимката на личната му карта. Сочат, че ако Г. е извършила тези действия, е
нямало да се стигне до заверяване на подпис от името на лицето Ц.Т., което не
се е явявало пред нея, нито до извършване на нищожната продажба на недвижим
имот, който довод районният съд необосновано е пренебрегнал. Излагат
съображения, че по делото е установено, че Ц.Т. не се е явявал в Община Борован
за заверка на пълномощно, нито е предоставял личната си карта на някого през
периода на извършената нотариална заверка, като акцентират, че не може да се
приеме, че служителката Г. изобщо е разполагала с личната му карта в момента, в
който е заверила пълномощното от негово име. Навеждат се и доводи, че дори да
не е установена вината на Г. като извършител на деликт, ответникът отговаря за
вреди, причинени от неговите служители по време на изпълнение на служебните им
задължения, след като е установено, както в процесния случай, че вредата е
причинена от кръга на служителите на ответника. Въззивниците сочат още, че по
делото са събрани достатъчно убедителни гласни доказателства, от които да се
установи, че нивата, чиято продажба е предмет на процесното пълномощно, е
продадена за сумата 32 300,00 лв. и в тази връзка, че размерът на
претърпяната от тях вреда е именно в размер на тази сума, като изводът на
районния съд в обратния смисъл, според тях е направен в противоречие със данните по делото.
Въззивниците твърдят, че неправилно първостепенният съд е отхвърлил и иска им
за присъждане на обезщетение за пропуснати ползи в размер на 1 505,00 лв.,
тъй като по делото било установено безспорно, че сключеният договор за наем на
процесната нива не се е реализирал /договорената наемна цена не е получена от
тях/, тъй като собственикът на нивата Ц.Т. поискал имотът му да бъде върнат.
Иска се от въззивния съд първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендират се
и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
жалбата от насрещната страна Община Борован, чрез адв. Б.Т., в който се
изразява становище за неоснователност на същата. Посочва се, че атакуваното
решение е правилно и обосновано. Излагат се подробни съображения за липса на
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност в процесния случай. Иска
се от въззивния съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендират се и разноски пред въззивната
инстанция съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Не е постъпило становище по жалбата от третото
лице-помагач на ответника – Я.Т.Б..
Въззивната жалба е
процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената
служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по
правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе
предвид следното:
Районен
съд – Бяла Слатина е сезиран от Е.Д.К. и В.Д.К., с кумулативно обективно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД за
заплащане на следните суми: сумата от
16 150,00 лв. и сумата от 16 150,00 лв. или общо 32 300,00 лв.
представляваща платена от всеки от двамата ищци продажна цена за покупка на
поземлен имот, представляващ нива с площ 43.005 дка, трета категория, в местността „Гъстия шумак“, имот № 120028,
находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца, при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021,
120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, чиято покупка е
обявена за нищожна със съдебно решение № 139/19.05.2015 г. по гр.д. № 715/2014
г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в
законна сила на 09.03.2016 г., поради нотариално заверяване от служителя на
Община Борован – Я.Б., на неистински частни документи – пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г. заверено в
Община Борован от името на Ц.М.Т.
и 2
бр. декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК и по чл. 25, ал. 8 ЗННД от името на Ц.М.Т., чиято неистинност е доказана с влязла в сила
присъда № 50/27.11.2017 г. по НОХД № 317/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, ведно със законната лихва
върху посочените суми от завеждане на
искова молба – 20.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане, както и за заплащане на сумата от 1 505,00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на искова молба – 20.11.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, представляваща пропусната полза от
договор за наем от 16.06.2014 г., сключен между него и И.Х.И. за стопанската 2014/2015 г. за същата нива, тъй като сключеният договор за наем не могъл
да се реализира, поради връщането на
имота
на предишния собственик Ц.М.Т., предвид
неистинността на пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., заверено в Община Борован.
В исковата молба се
сочи, че ищците се занимават с изкупуване на земеделска
земя. С нотариален акт № 90, т. І, рег. № 633, н. д. №
80/11.02.2014 г. на нотариус Г.Х., с
район на действие Районен съд – Бяла
Слатина, Ц.М.Т., чрез пълномощника си Е.Д.К., преупълномощен с
пълномощно рег. № 596, 597, т. І, акт № 25/07.02.2014 г. на нотариус Р.С.,***
действие Районен съд – Враца, от Т.Х.Р., упълномощена от Ц.М.Т. с пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., заверено в Община Борован, е продал на В.Д.К., чрез
пълномощника му Е.Д.К., упълномощен с
пълномощно рег. № 10501, 10502 на нотариус рег. № 595, гр. София, процесния поземлен имот, представляващ нива от 43.005 дка, трета категория, в
местността „Гъстия шумак“, имот № 120028, находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца, при граници:
поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, землищна
граница и имот 120029, за сумата от 5 689,60 лв. Ищците
твърдят,
че пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г. е заверено в Община Борован от Я.Т.Б., изпълняваща длъжността
нотариус при Община Борован, която чрез два
отделни щемпела е удостоверила
подписа на Ц.М.Т. и съдържанието
на пълномощното. Сочат, че Т.Р. сама
потърсила Е.К. с предложение да му продаде
земята от 43.005 дка за сумата от 750,00 лв. на декар или общо за сумата от 32 300,00 лв., като се
договорили тя да го преупълномощи за разпоредителни действия с посочения имот,
а срещу това той да ѝ заплати сумата
от 32 300,00 лв. Преупълномощаването било извършено от нотариус Р.С. под рег. № 596/07.02.2014 г., с което Т.Р. като пълномощник на Ц.Т. упълномощила заедно и поотделно ищците Е. и В.К. за разпоредителни действия с
процесния поземлен имот. Твърди се, че в присъствието на приятеля му Т.Т., който го придружавал при
съставяне на пълномощното, ищецът Е.К. заплатил на Т.Р. сумата от
32 000,00 лв., за което тя подписала
разписка за предадената сума, представляваща продажна цена на процесната земя. Посочва се, че половината от общата сума от 32 300,00 лв., в размер на 16
150,00 лв. били на ищеца Е.К., а другата половина 16 150,00
лв. били на брат му В.К., който лично потвърждава това в съдебно
заседание. Твърди се, че при настъпило на 01.08.2014 г.
наводнение разписката била унищожена. Впоследствие на 11.02.2014 г.
ищецът Е.К. въз основа
пълномощното, с което бил преупълномощен
от Т.Р., сключил
договор за покупко-продажба с нотариален акт № 90, том №
I, peг. № 633, н. д. № 80/11.02.2014 г. на
нотариус Г.Х., с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, с който продал описания в
него поземлен имот на своя брат – В.К.. След това на
16.06.2014 г. в качеството си на пълномощник на В.К., ищецът Е.К. сключил договор за наем на горепосочената земеделска
земя с наемателя И.Х.И. при наемна цена
35,00 лв. на декар за стопанската 2014/2015 г., който договор
следвало автоматично да бъде продължен и за следващата стопанска 2015/2016 г. С
решение № 139/19.05.2015 г., влязло в законна
сила на 09.03.2016 г., по гр. д. №
715/2014 г. на Районен съд – Бяла Слатина, договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 90, том № I, peг. № 633, н. д. № 80/11.02.2014 г. на нотариус Г.Х., с район на действие Районен
съд – Бяла Слатина., бил обявен за нищожен, тъй като
собственикът Ц.Т. не е подписал
пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., издадено от Община Борован. Още при подаване на иска
през есента на 2014 г. Т. поискал да му бъде върнат процесния имот, поради което ищецът Е.К. не могъл да получи наемната
цена по сключения договор за аренда с И.И..
С присъда
№ 50 от 27.11.2017 г. по НОХД № 317/2017 г. по описа на Районен съд – Враца, влязла в законна сила, Т.Р.
била призната за виновна в
извършени престъпления по чл. 309, ал. 1,
във
вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 НК, за които ѝ били наложени съответни наказания по НК за
съставяне на неистински частни документи - пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., издадено от Община Борован, и декларации по чл. 264, ал. 1 от ЗДОПК и по чл. 25, ал. 8 от ЗННД,
както и за причинена имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150,00 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150,00 лв. или в общ размер на 32 300,00 лв. Тъй като нотариален
акт № 90, том № 1, рег. № 633, н. д. № 80/11.02.2014 г. на нотариус Г.Х., с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, въз основа на който ищецът Е.К. е подписал договор за аренда, с който отдал под наем закупената земя с площ от
43.005 дка и цена на декар 35,00 лв. за
стопанската 2014/2015 г., бил обявен за нищожен с влязлото в сила съдебно решение, се твърди, че същият е пропуснал полза в размер на 1 505,00 лв. /35, 00 лв. х 43.005
дка/, защото сключеният договор
за аренда не могъл да се реализира,
след като собствеността върху отдадената под наем земя била върната на Ц.Т.. Твърди се, че служителят на Община Борован Я.Б.
не е изпълнила служебното си задължение да провери самоличността и да изиска
личната карта на лицето, чийто подпис заверява, както и да сравни снимката на
лицето, което се явява пред нея, със снимката на личната му карта, като, ако Г.
е извършила тези действия, е нямало да се стигне до заверяване на подпис от
името на лицето Ц.Т., което не се е явявало пред нея, нито до извършване на
нищожната продажба на недвижим имот.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Борован, чрез
пълномощника адв. Б.Т., с който се оспорват изцяло по
основание и размер исковите претенции на ищците. Навеждат се доводи, че липсата на който и да е от елементите от
фактическия състав на деликтната отговорност води до извод за неоснователност
на претенцията. Сочи се, че не е налице противоправност на поведението на
служител на Община Борован. Навеждат се доводи, че ищците не са претърпели
сочените от тях вреди, като от процесния нотариален акт е видно, че купувач е
само В.К. и само той е извършвал плащане, като плащане от другия ищец не е
имало. Изтъква се, че в нотариалния акт е посочена цена в размер на 5 689,60
лв., а не претендираните от ищците 32 300,00 лв. Навеждат се доводи и че
липсва пряка и непосредствена причинна връзка между поведение на служител на
Община Борован и твърдените от ищците вреди. Сочи се и че претенцията за
пропуснати ползи е неясно формулирана, като не може да бъде преценено за коя
година е сключен договорът за наем, както и кога е падежът за плащане на наемната
цена.
На основание чл. 219
от ГПК съдът е конституирал като трето лице-помагач на ответника Я.Т.Б., която
не е ангажирала писмено становище по делото.
Съобразявайки
твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и отговора, както
и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговора на същата,
настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с наличието на всички материални
предпоставки /юридически факти/, обуславящи възникването на предявеното спорно
материално право на обезщетение за имуществени вреди/претърпени вреди и пропуснати
ползи/, в обективната действителност. За
да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните
в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и
заключението на изслушаната съдебно-графическа експертиза, поотделно и в
тяхната съвкупност, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложено заверено копие от нотариално дело № 80/2014 г. е видно, че
Ц.М.Т., чрез пълномощника си Е.Д.К., преупълномощен с пълномощно рег. № 596, 597, т. І,
акт № 25/07.02.2014 г. на Нотариус Р.С., от Т.Х.Р.,
упълномощена от Ц.М.Т. с
пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., заверено в
Община Борован, е продал на В.Д.К., чрез пълномощника му Е.Д.К., упълномощен с пълномощно рег. № 10501, 10502 на нотариус рег. № 595 гр. София, процесния
поземлен имот, представляващ
нива от 43.005 дка, трета категория, в местността „Гъстия шумак”, имот № 120028, находяща
се в землището на с. Малорад, обл. Враца, при граници: поземлени имоти №№ 12022, 120021,
120014, 120015, 120016, 120018, землищна граница и имот 120029, за сумата от 5 689,60 лв.
По предявена искова молба от Ц.М.Т. против В.Д.К. е образувано гр. д. № 715/2014 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, което е приключило със съдебно решение № 139/19.05.2015 г.
влязло в законна сила на 09.03.2016 г., като
в него е допусната поправка на очевидна фактическа грешка с Решение №
309/29.07.2015 г. на Районен съд – Бяла Слатина. С решението договорът за
покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 90, том № I, peг. № 633, н. д. № 80/11.02.2014 г. на нотариус Г.Х., с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, е обявен за нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Със същото решение съдът е отхвърлил предявеният от Ц.М.Т. против В.Д.К. ревандикационен иск с правно основание чл. 108 ЗС за
предаване владението върху процесния поземлен имот като неоснователен и
недоказан. Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач на страната на ответника – Т.Х.Р.
С допълнително решение № 206/10.10.2016 г. по гр. д. № 715/2014 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, влязло в законна
сила на 24.03.2017 г., Т.Х.Р. е осъдена да
заплати на В.Д.К. сумата от 5 689,60 лв.,
представляваща продажната цена по сделката, обективирана в
нотариален акт № 169, т. VІ, рег. № 9108, н. д. № 1097/17.11.2011 г. на нотариус рег. № 407 на НК, с район на действие Районен съд – Бяла Слатина, с която сума ответницата
неоснователно се е обогатила при продажбата на процесния земеделски имот,
представляващ нива от 43.005 дка,
трета категория, в местността „Гъстия шумак”, имот № 120028, находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца, при граници:
поземлени имоти №№ 12022, 120021, 120014, 120015, 120016, 120018, Землищна
граница и имот 120029, по предявения
обратен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 34 ЗЗД, ведно със законната лихва
върху нея от датата на
предявяване на иска – 17.12.2014 г., до окончателното
ѝ
изплащане, както и направените по делото разноски в общ размер от 827,58 лв.
От приложено по делото НОХД № 317/2017 г. по описа на Районен съд - Враца е видно, че с Присъда № 50 от 27.11.2017 г., влязла в законна сила на 10.04.2018 г., Т.Х.Р., е призната за виновна за това, че в началото на месец
февруари 2014 г. в град Враца в съучастие като
извършител с неустановено лице е съставила неистински частни документи -
пълномощно за разпоредителни действия с поземлен имот № 12008, нива III категория, с
площ от 43.005 дка, находящ се в землището на с. Малорад, декларация по чл.
264, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД, на които е придаден вид, че
са писмени изявления на Ц.М.Т., и на 07.02.2014
г. в същия град ги е употребила, като ги е
представила пред св. Е.Д.К. и нотариус Р.С., за да докаже съществуващо правоотношение, а именно, че
е надлежно упълномощена от Т. за разпоредителни действия със същия поземлен
имот – престъпление по чл. 309, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Със същата присъда Т.Х.Р. е призната за виновна и за това, че на 07.02.2014 г.
в град Враца, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила у Е.Д.К. заблуждението, че е надлежно упълномощена от Ц.М.Т. да продаде собствения му поземлен имот № 12008, нива III категория, с площ от 43.005 дка, находящ се в
землището на с. Малорад, и с това е причинила имотна вреда на Е.Д.К. в размер на 16 150,00 лв. и на В.Д.К. в размер на 16 150,00 лв. или общо им
е причинила имотна вреда в размер на 32 300,00 лв., като причинената вреда е в големи размери –
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 209, ал. 1 НК. За тези престъпления ѝ е наложено съответно наказание по НК.
По делото е
представено пълномощно от В.Д.К., с което упълномощава Е.Д.К. от негово име да
сключва и прекратява договори за аренда и договори за наем за притежаваните от
упълномощителя земеделски земи на територията на Република България, при
условия каквито договори, както и да получава полагащата се по тези договори
рента/наем/. От представения по делото договор за наем от 16.06.2014 г. е
видно, че Е.Д.К. в качеството си на наемодател е предоставил на наемателя И.Х.И.,
ЕГН: ********** за временно ползване земеделска земя - имот № 12008, нива с площ от 43.005 дка, намираща се в землището
на с. Малорад, при наемна цена 35,00 лв. на декар, за една година - за
стопанската 2014/2015 г., като срокът на договора се счита автоматично
продължен за същия период в случай че нито една от страните не отправи писмено
предложение за неговото прекратяване.
От Заповед №
4/04.02.2008 г. на кмета на Община Борован е видно, че Я.Т. Б. е назначена на
длъжност секретар на Община Борован, считано от 04.02.2008 г. От приетите като
доказателства по делото Заповед № 627/15.12.2011 г. и Заповед № 21/15.01.2016
г. на кмета на Община Борован е видно, че на секретаря на общината на основание
чл. 44, ал. 2, чл. 43, ал. 4 ЗМСМА е делегирано правото да осъществява
нотариалните заверки съгласно чл. 83 ЗННД, а именно да удостоверява подписите
на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване,
подписа и съдържанието на пълномощно по чл. 37 ЗЗД, както и верността на
преписи и извлечения от документи и книжа. Със Заповед № 7/22.08.2017 г. на
заместник кмета на Община Борован е прекратено служебното правоотношение с Я.Т.Б.
*** на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл., считано от 25.08.2017 г. От
справка от Община Борован от 18.02.2019 г. е видно, че Я.Т.Б. е заемала
длъжността секретар на Община Борован за времето от 04.02.2008 г. до 24.08.2017
г.
От извадка от Общ
регистър на Община Борован е видно, че в него са вписани на 05.02.2014 г.под №
50, 51 и 52 извършени заверки на пълномощно за покупко-продажба на поземлен
имот с упълномощител Ц.М.Т. и упълномощен Т.Х.Р., декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 ЗННД от Ц.М.Т..
От писмо изх.
№ 1740/24.04.2019 г., изготвено от нотариус
Р.С.,*** действие Районен съд – Враца, се установява,
че няма извършена нотариална заверка на
разписка за получена сума, подписана от Т.Х.Р. през месец февруари 2014 г.
С протокол от 05.08.2014 г. комисия по заповед на кмета на Община Бяла Слатина във връзка с наводнение на 01.08.2014 г. е направила оглед на 05.08.2014 г. на място на имот, находящ се в гр. Бяла
Слатина, ул. ***, който е
собственост на „К.” ООД, в който развиват дейност „М. М 2009” ООД и „Ф.С.Б.
Фабрик Конфекшън България” ООД, и е констатирала
нанесените щети от наводнението.
От приложено удостоверение с изх. № 4/18.04.2019
г., издадено от държавен съдебен
изпълнител при Районен съд – Враца, е видно, че към 18.04.2019 г. няма образувано
изпълнително дело с взискател В.Д.К. и
длъжник Т.Х.Р..
От приложено по делото удостоверение, издадено от ЧСИ Ц.Д.,
с район на действие Окръжен съд – Враца, е видно, че има образувано изпълнително дело № 20179000400516 по
изпълнителен лист, издаден по гр. д. №
715/2014 г. за сумата 5 689,60 лв. с взискател В.К. и длъжник Т.Р.. По делото е
постъпила сума в размер на 97,65 лв. Други
суми не са постъпили по делото и няма други присъединени взискатели. По молба на взискателя В.К. делото е прехвърлено на ЧСИ М.И., с район на действие Окръжен съд – Монтана. От приложено по делото удостоверение, издадено от ЧСИ М.И., е видно, че има образувано изпълнително дело № 20187480400067 по изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 715/2014 г. за
сумата 5 689,60 лв. с взискател В.К. и длъжник Т.Р.. По делото е
постъпила сума от 97,65 лв., от които на взискателя е изплатена сума в размер
на 66,60 лв. Други суми не са постъпили по делото и няма други присъединени взискатели.
В подкрепа на
твърденията на страните в производството по делото са събрани и гласни
доказателствени стредства.
В дадените от него
обяснения по реда на чл. 176 ГПК ищецът Е.Д.К. заявява, че в кантората на
нотариус Р.С. на 07.02.2014 г. е съставена разписка от Т.Р., че е получила от
него сума в размер на 32 300,00 лв. Посочва, че той е взел разписката от
кантората на нотариуса и заедно с комплекта от документи я съхранявал в папка
на стелаж в офиса му, намиращ се на ул. *** в гр. Бяла Слатина. Сочи, че на
01.08.2014 г. имало наводнение, в резултат на което офисът се напълнил с вода,
като той първо изнесъл само нотариалните актове, намиращи се в него, тъй като
били по-важни. Останалите документи съхранил в чували, но те били слепени и в
тиня. Заявява, че нотариалният акт е съставен за по-малка сума от тази в
разписката, тъй като цената, посочена в него, съвпада с данъчната оценка на
имота и по този начин били уредени предишни сметки между него и брат му – В.К..
Свидетелят К.Т.Г. работи като
помощник нотариус в кантората на нотариус Р.С..
Същият заявява, че познава ищеца Е.К. като редовен клиент на кантората, който я посещава, когато има нужда от услуги. Последният посетил кантората на нотариус С. през 2014
г. за закупуване на земеделска земя
от жена. Свидетелства, че пред нотариуса била броена сума над 30 000,00 лв. При това
посещение на К. деловодителката в
кантората Р.П. изготвила разписка на компютър за процесната сума,
която занесла на нотариуса за подпис. Деловодителят в кантората работел с общия
регистър, който е на хартиен носител, а не на електронен. Г. посочва,
че
не знае какво е съдържанието на разписката,
нито си спомня дали същата е била с
нотариална заверка на подписа. Свидетелят заявява, че парите от
сделката са предадени в помещението на нотариуса, но не и в
другите две помещения, в които се
намират служителите му.
Свидетелят Т.Ф.Т. посочва, че с ищците са
приятели. Не познава лично Т.Р., но я е виждал през месец февруари 2014 г.
в кантората на нотариус Р.С. по повод преупълномощане за разпореждане със земеделска земя в
с. Малорад. от 43.000 дка. Сочи, че тя се обадила на Е.К. с предложение за
продажба на земеделската земя. При нотариуса били Е.К., Т.Р. и Т.Т., а другият ищец В.К. не е присъствал.
Р. не пожелала да получи парите за сделката по банков път, а
настояла да ѝ бъдат предадени
в брой на ръка, като по тази причина
свидетелят Т. помолил една от деловодителките да изготви разписка, която Т.Р. да подпише за получената сума от Е.К.. Разписката била изготвена на компютър, като Р. написала сумата
собственоръчно и се подписала за получаването
ѝ. Подписът бил положен пред
деловодителката, пред Т. и пред К., но не и пред
нотариуса. Разписка не е била с нотариална заверка на подписа. Т. доколкото си
спомня възпроизвежда съдържанието на
разписката по следния начин: „Долуподписаната Т.Х.Р. декларирам, че
получавам сумата от 32 000,00 лева и други
250,00 лв. или 300,00 лв., за което се
подписвам лично. Получени са от Е.Д.К.”. Датата на разписката била от същия ден, в
който е съставена. Договорената цена била 750,00 лв. за един декар. Е.К. прибрал разписката,
като след няколко месеца свидетелят
узнал, че имало наводнение в гр. Бяла
Слатина, при което били унищожени много документи, включително и разписката. Разписката
се съхранявала в офиса на Е.К., но Т. не знае къде
точно.
Свидетелят заявява, че разписка е съществувала, тъй като той бил инициатор на
съставянето ѝ, като същата била унищожена от наводнението. Когато отишъл
в офиса на ищците в гр. Бяла Слатина всичко било в
тиня, водата достигала до два метра.
Посочва, че двамата ищци не успели да спасят разписката.
Свидетелка Р.С. М. посочва, че работи като нотариус в гр. Враца. Свидетелства, че Т.Р.
и Е.К.
посетили кантората ѝ във връзка с
преупълномощаване за покупко-продажба на земеделска
земя.
Заявява, че в кантората разписка не е
заверявана нотариално, като такава не е вписвана в общия регистър. С. не знае дали такава е съставена. Заявява, че пред нея не е подписвана разписка, нито са броени пари за сделката, когато е извършвала заверката на преупълномощаването. С. си спомня, че било в края на работния ден и тъй като
било тъмно, имало предложения някой да придружи Р. до дома ѝ, тя обаче отказала.
Свидетелката Р.П.П.
заявява,
че работи като технически сътрудник при нотариус Р.С. от 2001 г.
Спомня си, че тя е съставила
пълномощното за преупълномощаване за продажбата на земя. Не си спомня обаче площта
на земята и договорената цена за декар. Посочва, че Т.Р. била упълномощена и тя
преупълномощила Е.К., заедно с брат му за продажбата. В случая не си спомня Р. къде е седяла в офиса и дали Е.К. ѝ е броил пари за земята. Заявява, че обикновено дава бланка на клиентите и
те я попълват, но не си спомня
дали е попълвана разписка. Посочва, че
нотариална заверка се прави само, ако клиентът пожелае. Не си спомня къде са
предадени парите, нито за каква сума
става въпрос, нито дали парите са
броени в нейния кабинет.
Свидетелката М.Д.М. работи като *** и *** в Община Борован от 2013 г., а към настоящия
момент е в отпуск по майчинство. Посочва,
че Я.Б.
изпълнявала длъжността секретар на Община Борован, но към настоящият
момент вече не работи в общината. Докато заемала длъжността секретар Я.Б. изпълнявала
нотариални функции. Работно място на М. било в стаята на деловодството. За
конкретния случай не си спомня лицето, което се е явило в Община Борован и е подписало документите, нито какви са били
документите. Същата посочва по принцип как
се извършва нотариалната заверка на документи в общината. М. заявява, че тя взимала документите и личните документи на
гражданите, които посещавали общината във връзка с
нотариална дейност, сверявала данните, прочитала пълномощното и водела лицето
при Я.Б., която също сверявала данните
от личната карта, четяла пълномощното, като след това упълномощителят лично полагал подпис пред нея. Впоследствие Б. полагала нейния подпис и предавала документите на М.
за попълване техническите данни на печата и вписване на съответния номер в
регистъра. За случая не си
спомня дали лицето, което се е явило в общината било мъж или жена. Това лице е минало през М. в деловодството и след като прочела пълномощното и
личните данни, го съпроводила при Я.Б.. Свидетелката посочва, че лицата Т.Р.
и Ц.Т. видяла за първи път на
съдебното заседание в Районен съд
– Враца
през 2014 г. М. заявява, че тя нямала достъп до „Национална база данни”. Не си спомня за този случай Я.Б. дали е сверявала данните на лицата в „Национална база данни”. При предявяване на свидетелката М.
на процесното
пълномощно в оригинал от 05.02.2014 г., което се намира в НОХД № 371/2017 г. на Районен съд – Враца и на въпроса: „Дали е същото
пълномощното, за което съответното лице се е явило пред нея”, тя отговаря, че е същото
пълномощното и почеркът в техническите
данни на печата след подписа на Я.Б. е неин.
Свидителят Ц.М.Т. заявява, че не е подписвал
пълномощно и не е ходил в Община Борован. Роден е в с. Малорад, но не познава никого от с. Борован, включително не познава лицето Я.Б.. Никого не е упълномощавал за продажба на процесния имот, негова
собственост. Не е имал намерение да продава този имот. Посочва, че е сменил личната си карта, с която е фалшифицирано пълномощното и в момента
притежава нова лична карта с нов номер. Т. заявява, че не познава Т.Р.. За продажбата на земята разбрал, когато поискал от
арендатора си в с. Малорад дължимото арендно
плащане след 30 септември, когато по телефона той
му съобщил, че Т. е продал земята си
и не
може да получи рентата си. На следващия ден
свидетелят отишъл в Агенцията по
вписвания в гр. Бяла Слатина, където разбрал на кое
лице е продадена земята му. При срещата си
с Е.К. последният му заявил, че не
знаел, че купува земята с неистински документи, а впоследствие му върнал земята. Т. посочва, че през този
период не е предоставял на никого личната си карта, нито я е губил.
В тази връзка е представено писмо вх. № 3018/22.04.2019 г. от ОД на
МВР-Видин, с което е изпратен препис
от заверено ксерокопие за издаден документ за самоличност на Ц.М.Т. и разписка за връчване на същия. В писмото е посочено, че на 03.10.2014 г. при получаване на новата си лична
карта Ц.Т. е върнал старата личната си карта с № *********, която е издадена на
14.08.2000 г. и която към тази дата е със статут унищожена. След направена
справка в Информационната система, се
установява, че за периода 01.01.2014 г. до 01.10.2014 г. в ОД на МВР-Видин не са регистрирани документи /сигнали, жалби/, подавани от Ц.Т., относно личната карта с № ********* /за изгубване, унищожаване, кражба/.
Свидетелката Т.Х.Р., заявява, че познава ищеца
Е.К.. Свидетелства, че му позвънила по телефона и двамата уговорили покупко-продажбата на процесния имот,
като трябвало само пълномощно за тази сделка. Посочва, че непознато за
нея лице, на което не знае името, се представило
за син на Ц.Т. и поискало от нея да му помогне. Свидетелката помни, че мъжът се познавал със сина ѝ от казармата. Мъжът споделил с Р., че баща му е
болен и се намира в гр. София, като му трябват пари и желае да
продаде земята му. Разказал ѝ, че взел пари на заем
от мафиоти, които го търсели и искали да го пребият,
поради което искал да ги върне. Поискал да прехвърли земята, като използва Т.Р. за пълномощник. Тя му заявила, че следва да уреди
всичко и че тя ще яви, където трябва. Мъжът
ѝ донесъл празни листове, на които Р. трябвало да попълни своите имена и ЕГН, а надолу нищо не е
попълвала и подписвала. При предявяване на свидетелката на ксерокопие от пълномощното, находящо се на лист 90 от първоинстанционното дело, и на зададения въпрос от съда: „Вие ли сте изписала собственоръчно имената си и
личните си данни, както и тези на лицето
Ц.Т.?”, тя отговаря, че имената на Ц.Т. и нейните
имена
не са изписани от нея. Свидетелката посочва, че предложила на Е.К. земеделска
земя в с. Малорад, като не тя предложила цената, а той и казал на колко пари я
купува, а именно 750,00 лв. на декар. Неизвестното лице се съгласило с цената и
Р. се разбрала с Е.К. да се срещнат при нотариуса за сделката. Мъжът, който се представил за син на Ц.Т., ѝ дал телефонен апарат, от който да говори и впоследствие го прибирал. Тя не знаела, че телефоният номер е на нейно име, а впоследствие разбрала на
заседанието в Районен съд – Враца по наказателното
дело. Р. свидетелства, че не е ходила в Общината Борован, нито знае дали от там са взети тези документи. Посочва, че сделката трябвало да бъде извършена при
нотариус в гр. Враца. Изчакала Е.К. да изтегли пари,
като той ѝ заплатил 32 000,00 лв. и нещо, но не си спомня площта на имота. Е.К. броил парите на Р. на масата пред секретарката и ѝ ги предал на пачки. Тя не преброила парите. Р. не си спомня дали е
подписала разписка за получените пари от К.. Не помни броя на
документите, които е подписала. След
като получила парите, си тръгнала,
като Е.К. поискал да я придружи до
вкъщи, но тя му отказала и си взела такси. След като се прибрала вкъщи, дошъл мъжът от гр. Видин, като Р. му
предала парите. Той не ги преброил, а си тръгнал.
От приетата по делото съдебно-графическа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните по делото и съдът възприема като вярно, пълно и
обективно, се установява, че почеркът, отразен в
ръкописния текст - имена на Т.Х.Р. и Ц.М.Т. и техните данни в пълномощно № 53/05.02.2014 г. от
името на Ц.М.Т., е изпълнен от Т.Х.Р.. Подписът за „упълномощител” в същото
пълномощно № 53/05.02.2014 г. от името на Ц.М.Т. и почеркът, отразен в трите имена под същия подпис, не са изпълнени
и положени от Т.Х.Р.. Вещото лице изяснява в съдебно заседание, че общите и
частни и признаци, отразени в почерка, са подробно
описани в заключението му, като е използвало многоброен сравнителен материал, включително и
експериментален образец от почерка, който снел с протокол на 22.05.2019 г. от
лицето Т.Х.Р..
От така изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Отговорността на лицата, които са
възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или
по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или
бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича
от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други
лични основания за освобождаването им от отговорност.
Когато вредоносните последици
настъпват от действие или бездействие на лице, на когото е възложено да
извършва определена работа, то правният субект, който е възложил тази работа,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние /действие или
бездействие/ на лицата, на които е възложил да я извършват. Когато при
изпълнение на така възложената работа е допуснато нарушение на предписани или
други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД.
В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3
от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963
г. на Пленума на ВС. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения,
дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица
отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители
при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Следователно, за да възникне
обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя – Община Борован, за
имуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение/; 3) вреди /неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения/; 4) причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и настъпилите имуществени и неимуществени вреди
/вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен процес между явленията в
природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от
виновното противоправно поведение на делинквента/; 5) вина на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага
и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа.
По делото е безспорно установено, че Я.Т.Б. е заемала длъжността секретар на Община Борован
за времето от 04.02.2008 г. до 24.08.2017 г., като от Заповед № 627/15.12.2011
г. и Заповед № 21/15.01.2016 г. на кмета на Община Борован е видно, че на
секретаря на общината на основание чл. 44, ал. 2, чл. 43, ал. 4 ЗМСМА е
делегирано правото да осъществява нотариалните заверки съгласно чл. 83 ЗННД, а
именно да удостоверява подписите на частни документи, които са едностранни
актове и не подлежат на вписване, подписа и съдържанието на пълномощно по чл.
37 ЗЗД, както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа.
Следва да се отбележи,
че процесното пълномощно № 52, 53 от 05.02.2014 г., заверено в
Община Борован, е документ, който в
едната си част е частен относно самото изявление на упълномощителя, и официален
в частта, обективираща удостоверението на овластения с нотариални функции
секретар на Община Борован, че лицето се е явило пред него и е положило подписа
си. В частта си, в която пълномощното е нотариално заверено от секретаря на
общината, то има формална доказателствена сила, т.е. удостоверява спрямо всички
с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него
изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като
издател лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа
длъжностно качество. Официалният свидетелстващ документ се ползва и с
материална доказателствена сила, т.е. обвързва съда да приеме, че посочените в
документа факти са се осъществили от външна страна така, както е посочил неговият
издател, като за целта е необходимо документът да отговаря на следните
изисквания: да е издаден от държавен орган или от друг правен субект, на когото
държавата е предоставила удостоверителна функция, да е издаден в кръга на
удостоверителната компетентност на органа и да са спазени правилата на
съответното производство по съставяне на акта /изискванията за ред и форма/. Следователно
безспорно е установено, че именно служителят на Община Борован Я.Т.Б. е
извършила нотариалната заверка на подписите и съдържанието на процесното
пълномощно, тъй като в частта, в която е нотариално заверено, то се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на посоченото като издател
длъжностно лице, която не е оборена в настоящото производство. В тази връзка
незаконосъобразен се явява изводът на първоинстанционния съд, че липсват
доказателства, ангажирани от ищците, относно това дали подписът на длъжностно лице
върху съответните печати на пълномощното и
декларациите е изпълнен от Я.Т.Б..
Настоящият съдебен
състав намира, че спорен по делото е въпросът дали секретарят на Община Борован
при изпълнение на възложените му функции по извършване на нотариално
удостоверяване на подписа на упълномощителя в процесното пълномощно е извършил
противоправно действие. Съгласно чл. 83 ЗННД когато в населеното място няма
нотариус или районен съд, кметът на населеното място, което не е общински
център, а ако е общински център - кметът, заместник-кметът, секретарят на
общината, както и кметският наместник удостоверяват подписите на частни
документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване, подписа и
съдържанието на пълномощно по чл. 37 от Закона за задълженията и договорите,
както и верността на преписи и извлечения от документи и книжа. Тъй като на секретаря на Община Борован е било
възложено осъществяването на нотариални функции, към неговата дейност следва да
се приложат изискванията, заложени в Глава петдесет и четвърта на ГПК – Нотариални
производства. Съгласно чл. 589, ал. 2 ГПК при удостоверяване на подписа
върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва
да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да
потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за
учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот, лицата трябва пред
нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече
положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на
подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5 , чл. 579, ал. 2 и
чл. 582 - 585. Съобразно чл. 578, ал. 4
лицата
или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се
явят лично пред нотариуса, който, преди да издаде акта, проверява
самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него
лица, а съобразно ал. 5 на същия член
самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за
самоличност.
Процесното пълномощно № 52, 53 от
05.02.2014 г., чиято заверка на подпис и съдържание е осъществена от секретаря на Община Борован Я. Г.-Б., е документ,
който се ползва за учредяване на права върху недвижим имот по смисъла на чл.
589, ал. 2, изр. 2 ГПК, а именно за нива с площ 43.005 дка, трета
категория, в местността „Гъстия шумак“, имот № 120028, находяща се в землището на с. Малорад, обл. Враца. Следователно
упълномощителят е трябвало пред секретаря
на общината да изпише пълното си име и положи подписа си, а
ако подписът е вече положен, да изпише пълното си име и
потвърди подписа си. Приетата по делото съдебно-графическа експертиза установява правнорелевантните факти, че почеркът, отразен в ръкописния текст - имена на Т.Х.Р. и Ц.М.Т. и техните данни
в пълномощно № 53/05.02.2014 г. от името на Ц.М.Т., е изпълнен от Т.Х.Р., а подписът за „упълномощител” в същото
пълномощно № 53/05.02.2014 г. от името на Ц.М.Т. и почеркът, отразен в трите имена под същия подпис, не са
изпълнени и положени от Т.Х.Р.. По делото няма събрани доказателства относно
самоличността на лицето, което се е явило на 05.02.2014 г. в Община Борован за
заверка на пълномощното и съответно е изписало трите имена и е положило подпис
от името на улпълномощителя Ц.М.Т..
Задълженията на секретаря на Община Борован във връзка със заверката на
подпис на пълномощно се изчерпват с
това той да провери самоличността и дееспособността на явилото се пред него лице, както и да удостовери, че на посочената
дата пред него се е явил упълномощителят и в негово присъствие е изписал пълното си име и е положил или потвърдил подписа си. В решение № 696/2008 г. II т. о. ВКС е прието, че
проверката на нотариуса на самоличността на явилите се лица не се изчерпва само
с проверка на името на лицето и неговия адрес, но и ЕГН, дата на раждане, респ. съответствие на ЕГН с посочената в личната карта
дата на раждане. Възприетото положение в
това решение следва да се приложи и към проверката на самоличността, която
следва да извърши лицето, натоварено с нотариални функции в общината. Противоправно
поведение от страна на секретаря би било налице, ако е извършена неприсъствена
заверка на пълномощното, без в общината да се е явило лице, което да е изписало
пълното си име и е положило или потвърдило подписа си, за което по делото липсват доказателства. По делото
няма и събрани доказателства, че секретарят на Община Борован не е извършил проверка
на документа за самоличност на лицето, явило се в общината и представило се за упълномощител на Т.Р.. Представената по делото справка в
Информационната система от ОД на МВР-Видин, че за периода 01.01.2014 г. до 01.10.2014 г. в
ОД на МВР-Видин не са регистрирани документи
/сигнали, жалби/, подавани от Ц.М.Т., относно личната карта с №
********* /за изгубване, унищожаване, кражба/, както и свидетелските показания на Т., че не се е
явявал в Община Борован за заверка на пълномощно, нито е предоставял личната си
карта на някого през периода на извършената нотариална заверка, не установяват
безспорно нито че личната му карта не е била във владение на друго лице през
периода на извършената нотариална заверка, което да се е явило в общината с
нея, нито че служителката Я.Б. не е разполагала с личната му карта в момента, в
който е заверила пълномощното от негово име, нито че пред нея от явилото се
лице не е представен личен документ, редовен от външна страна. Тя не би могла без наличието на специални знания да прецени
валидността на издадения и представен ѝ документ за
самоличност, ако същият, във вида, в който ѝ е бил представен, по външни белези не се е отличавал от издаваните от
оправомощените за това органи документи за самоличност.
Съгласно чл. 19, ал. 2 ЗННД нотариусът има право на достъп до Националната база данни „Население”, поддържана от
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до
Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи”, при условия и по ред, определени с акт на
Министерския съвет, а съгласно чл. 25,
ал. 3 ЗННД при всички нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или
прекратяване на права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в
базата данни и фондовете по чл. 19, ал. 2. Съгласно
чл. 2 от Наредба за достъпа на нотариусите до националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на
българските лични документи” индивидуален достъп до данните от НРБЛД имат само
нотариусите и помощник-нотариусите, вписани в регистъра на Нотариалната камара,
както и съдиите по вписванията в случаите на заместване по чл. 48, ал.
1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност. Такъв достъп не е
уреден в нормативен акт относно лицата, които не са нотариуси, а изпълняват
нотариални функции, какъвто е секретарят на Община Борован, следователно служителката
Я.Б. не
е била задължена да извърши проверка дали представеният ѝ документ за самоличност действително е издаден от
органите на МВР и дали този документ е вписан в съответната база данни, респ.
дали по външни белези представеният документ съответства на този, който е
наличен в базата данни. Свидетелката М.
установява, че нито тя, нито секретарят на Община Борован е имал достъп до Национална
база данни „Население”, но дори и да се приеме, че такъв е бил налице,
извършената справка по ЕГН на лицето в него, би установила само семейно
положение, гражданство, постоянен и настоящ адрес и съответните данни за
документа за самоличност на лицето, но не би визуализирала образа на лицето,
което следва да бъде притежател на представения пред секретаря на общината
документ за самоличност. Поради това извършването на тази проверка не би довело до
резултат, даващ възможност на секретаря да откаже да завери процесното пълномощно.
Ищците не са
ангажирали доказателства, че представената лична карта от външна страна не е била редовна и след като секретарят е бил лишен от възможност да извърши
електронна проверка, не може да се приеме, че е налице негово противоправно поведение. Не може да се направи еднозначен извод, че Я.Б. не е
изпълнила служебното си задължение да провери самоличността и да изиска личната
карта на лицето, чийто подпис заверява, както и да сравни снимката на лицето,
което се явява пред нея, със снимката на личната му карта. В тази връзка
наведеният довод във въззивната жалба за наличието на така определеното противоправно
поведение от нейна страна е неоснователен.
Предвид гореизложеното,
настоящият съдебен състав намира, че не е налице поведение на
секретаря на Община Борован – Я.Б., представляващо
неизпълнение на нейни задължения във
връзка с удостоверяване подписа върху процесното пълномощно, каквото задължение ѝ е вменил законът по силата на възложената ѝ удостоверителна компетентност в рамките на
охранително производство. Липсата на такова поведение води до неоснователност
на исковете за вреди, предявени от двамата ищци. За да бъде ангажирана
отговорността на Община Борован за вреди от
неправомерни действия на неин служител, следва да са
налице кумулативно всички предпоставки на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Безпредметно е в този случай да се обсъжда наличието на другите предпоставки за уважаване на исковете за претърпени вреди – неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения и причинно-следствена връзка между
него и противоправното поведение.
При липса на обективния елемент на фактическия състав на деликтната
отговорност противоправно деяние – действие или бездействие на
служител на общината, неоснователен
се явява и искът за пропуснати ползи от договор за наем, който не могъл да се реализира, поради връщането на имота на предишния собственик Ц.М.Т., предвид неистинността на пълномощно № 52, 53 от
05.02.2014 г.
Тъй като крайните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение на Районен съд
– Бяла Слатина следва да бъде потвърдено.
С оглед на изхода на правния спор, предмет
на настоящото съдебно производство, в полза на въззиваемата страна трябва на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК да се присъдят съдебни
разноски, сторени в производството пред Окръжен
съд - Враца, в размер на сумата от 3 100,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. С оглед на
своевременно наведеното от процесуалния представител на въззивниците възражение за прекомерност на уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение съдът
приема при спазване на изискванията на чл. 78, ал. 5 ГПК, че заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно с
оглед на процесуалните действия, които е следвало да се извършват при
разглеждане на правния спор, предмет на делото, пред Окръжен съд – Враца. Съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения по
исковете за претърпени вреди в размер на 16 150 лв. за всеки от двамата от
ищците се дължи минимално адвокатско възнаграждение по 1 014,50 лв., а за
искът за пропуснати ползи в размер на 1 505,00 лв. се дължи минимално
адвокатско възнаграждение в размер на 335,35 лв. или общо за трите обективно
кумулативно съединени искове се дължи минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 2 364,35 лв., като съдът не намира за
прекомерно заплатеното такова в размер на 3 100,00 лв. с оглед
фактическата и правна сложност на делото.
Съдът констатира, че при подаване на жалбата от жалбоподателя не е събрана дължимата
държавна такса, като при администриране на същата първостепенният съд е
посочил, че такава не се дължи от въззивниците на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. По същите съображения не е събрана
държавна такса за разглеждане на исковете в първоинстанционното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложима разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 4 ГПК, съгласно която такси и разноски по производството на
делата не се внасят от ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от
престъпление, за което има влязла в сила присъда. В случая претендираните от ищците
вреди не са от такова естество, тъй като по отношение на тях се твърди да са
настъпили от действие
или бездействие на лице, на което е възложено да извършва определена работа от
правния субект, който е възложил тази работа. В конкретния случай спрямо
лицето, на което е възложено да осъществява нотариална дейност в Община Борован
няма влязла в сила присъда за извършено от него престъпление. Налице е влязла в
сила присъда за извършени престъпления, но от друго лице, а именно – Т.Х.Р..
Следователно жалбоподателите-ищци следва да бъдат осъдени с настоящия съдебен
акт на основание чл. 77 ГПК да заплатят дължимата държавна такса за предявените
от тях искове в размер на 1 352,20 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Бяла Слатина и дължимата държавна такса за въззивно
обжалване на първоинстанционното решение в размер на 676,10 лв. в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Враца.
Предвид гореизложеното,
Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 203/18.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1645/2018 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с
чл. 273 ГПК Е.Д.К., ЕГН: ********** и В.Д.К., ЕГН: **********,***, да заплатят
на Община Борован, БУЛСТАТ: ***, с адрес: с. ***, сумата от 3 100,00 лв., представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.
77 ГПК Е.Д.К., ЕГН: ********** и В.Д.К.,
ЕГН: **********,***, да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен
съд – Бяла Слатина държавна такса в размер на 1 352,20 лв. и по сметка на Окръжен съд – Враца държавна такса в
размер на 676,10 лв.
Решението е
постановено при участието на Я.Т.Б., ЕГН: **********, като трето лице-помагач
на ответника Община Борован.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на
чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.