РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Бургас, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20242120106744 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 232, ал. 2, предл. 1-во и 2-ро, чл.86, ал.1 от
ЗЗД, както и чл.59 от ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Х. В. с
ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, Х. Х. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, *****, и Н. И. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, *****,
всички чрез адв. Б. Х., срещу „ЕКО КЛИМА 11“ ЕООД с ЕИК *********.
Ищците твърдят, че са наследници на ХР К. В.. Приживе
наследодателят им придобил чрез договор за дарение недвижим имот,
представляващ празно дворно място в гр. Бургас от 313, 90 кв.м.,
съставляващо парцел пл. №6644, кв. 26 по плана на града, представляващ
поземлен имот с идентификатор 07079.69.220 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес гр. Бургас, ***
Ищците Х. Х. В. и К. Х. В. придобиват права върху ПИ с
идентификатор 07079.69.220 чрез договор за дарение от 2009 г. По време на
брака на наследодателя с ищцата Н. В., на основание разрешение за строеж
№152/10.08.1993 г. за „временен базар“, издадено на името на ХР В., в имота
бил построен търговски обект със статут на времен строеж по чл.148 от
ППЗТСУ /отм./. Строежът бил изпълнен от ЕТ „Венус – 11-Георги Иванов“
през 1993 г., като от началото на 1994 г. бил отдаден под наем на същия
търговец. Търговското наименование на обекта от началото на неговото
ползване било „Еврошоп“. Предприятието на едноличния търговец било
прехвърлено на ответното дружество „Екоклима 11“ ЕООД с решение от
17.05.2007 г. по ф.д. №2389/1998 г. на Окръжен съд – Бургас, което встъпвало в
правата и задълженията на наемателя.
1
Твърди, че между страните било установено съществуването на
наемно правоотношение, включително с влезли в сила съдебни актове. През
ноември 2019 г. ответникът преустановил заплащането на наемната цена за
ползването на търговски обект „Временен базар“ с площ от 197 кв.м.,
изграден в ПИ с идентификатор 07079.69.220.1 по КККР на гр. Бургас, с
административен адрес гр. Бургас, *** както и на прилежащите идеални части
от дворното място, включително и съответната част от свободната площ,
върху която били поставени масите на Бистро „Ореха“. Прекъсването на
плащанията на наемната цена ответникът мотивирал с твърдението, че е
собственик на търговския обект, като констатирал собствеността си с
нотариален акт на основание чл.537, ал.2 от ГПК.
С нотариална покана рег.№7926, том 3, акт 22, от 21.09.2021 г. на
нотариус Бинка Кирова, връчена на 11.10.2021 г., ответникът бил поканен да
заплати наемната цена за ползването на описания по – горе търговски обект за
периода от м. ноември 2019 г. до м. септември 2021 г. С уведомление от
22.10.2021 г., ответното дружество отказало плащане на претендираните суми
с мотив, че липсвало законово основание за това. С Решение №52126/2022 г. от
19.04.2023 г. на ВКС било прието, че ответникът се намира в имота като
наемател, наемното правоотношение е възникнало за обекта – единствена
постройка в имота и за него ответникът плащал наем на ищците.
С нотариална покана от 11.01.2024 г., ответникът бил поканен да
заплати наемна цена за ползването на търговския обект за периода от м.
октомври 2021 г. до м. декември 2023 г. Със същата покана ответникът бил
поканен да заплати и стойността на неговите задължения за такси за битови
отпадъци за периода от 2015 г. до 2023 г.
С нотариална покана от 11.01.2024 г. отправили изявление за
прекратяване на договора за наем, считано от получаване на поканата, както и
покана да бъде предадено държането на търговския обект до края на януари
2024 г. Поканата била връчена на ответника на 18.01.2024 г., но същият не
предал държането на търговския обект към момента. От първи февруари
ответникът ги лишавал от ползването и реализирането на доходи от имота. За
периода от 01.02.2024 г. до края на юни 2024 г. ответникът дължал
обезщетение за лишаването от ползването на търговския обект в размер на 25
лв./кв.м. или общо за 200 кв.м. търговска площ за посочения период от пет
месеца в общ размер на 25 000 лв.
Моли ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищците
следните суми: сумата от 4500 лева, представляваща наем за юли, август и
септември 2021г.; мораторни лихви върху главницата от 4500 лева за периода
01 юли 2021 г. до 30.06.2024 г., в размер на 1521 лева; сумата от 36600 лева,
представляваща наем за периода от октомври 2021г. до декември 2023г. и
януари 2024г.; мораторни лихви върху главницата от 36600 лева за 01.10.2021
г. до 30.06.2024 г., в размер на 7333 лева; сумата от 16951.86 лева,
представляваща платените от ищците между 2020г. и 2023г. такси за битови
отпадъци, за периода 2015г. до 2023г.; мораторни лихви от 6490.98 лв., както
следва: -в полза на К. Х. В. - 2023.21 лева, платени на 27.05.2020г.; мораторни
лихви - за периода 27.05.2020г. до 30.06.2024г. - 926.23 лева; -в полза на К. Х.
2
В. - 269.46 лева, платени на 14.01.2022г.; мораторни лихви - за периода
14.01.2022г. до 30.06.2024г. - 78.67 лева; -в полза на К. Х. В. - 514.92 лева,
платени на 16.03.2023г.; мораторни лихви - за периода 16.03.2023г. до
30.06.2024г. - 87.91 лева; -в полза на Х. Х. В. - 2023.21 лева, платени на
27.05.2020г.; мораторни лихви - за периода 27.05.2020г. до 30.06.2024г. -
926.23 лева; -в полза на Х. Х. В. - 269.82 лева, платени на 19.01.2022г.;
мораторни лихви - за периода 19.01.2022г. до 30.06.2024г. - 79.40 лева; -в
полза на Х. Х. В. - 535.53 лева, платени на 20.06.2023г.; мораторни лихви - за
периода 20.06.2023г. до 30.06.2024г. - 75.12 лева; -в полза на Н. И. В. - 8094.33
лева, платени на 28.05.2020г.; мораторни лихви - за периода 28.05.2020г. до
30.06.2024г. - 3703.35 лева; -в полза на Н. И. В. — 1079.26 лева, платени на
19.01.2022г.; мораторни лихви - за периода 19.01.2022г. до 30.06.2024г. -
313.61 лева; -в полза на Н. И. В. - 2142.12 лева, платени на 20.06.2023г.;
мораторни лихви - за периода 20.06.2023г. до 30.06.2024г. - 300.46 лева;
сумата от 25000 лева - обезщетение за периода от февруари до юни 2024г.;
мораторни лихви върху главницата от 25000 лева за периода 01.02.2024г. до
30.06.2024г. - 868 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
иска, до окончателното изплащане на претендиралите суми. Претендират се
разноски. Представя доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото не е постъпил писмен отговор
от ответното дружество, редовно уведомено на 11.11.2024г. по реда на чл.50,
ал.4 вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до
извод, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение спрямо ответника. Съображенията за този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на
дружеството (ведно с препис от исковата молба и приложенията), се е върнало
в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на 24.10.2024г., но не е открито
лице, което да получи книжата, като на тази дата е залепено уведомление. При
посещението, призовкарят не е открил наличието на офис или служители на
дружеството. Констатирал е, че лицето се е изнесло от адреса, като въпреки
това е залепено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК. Действително, в този
случай приложение би могла да намери разпоредбата на чл.50, ал.2 от ГПК,
съгласно която ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за
редовно връчени, но с цел гарантиране възможността на лицето да бъде
известено за производството по делото е залепено уведомление по чл.47, ал.1
от ГПК. Поради това и съдът е разпоредил, че връчването е по чл.50, ал.4 във
вр. чл.47, ал.1 от ГПК.
В дадения с уведомлението срок не се е явило лице, което да получи
книжата. С разпореждане от 12.11.2024г., постановено по делото, съдът е
приел, че съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал.
1 ГПК на 11.11.2024г. В предвидения срок не е подаден отговор на исковата
молба. От изложеното може да се направи извод, че въпреки редовното
връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 ГПК.
3
За насроченото открито съдебно заседание до ответника е изпратена
призовка, която отново е била връчена на ответника по реда на чл. 50, ал. 4 вр.
чл. 47, ал. 1 ГПК.
Въпреки редовното си призоваване, представител на ответното
дружество не се явява в съдебно заседание, като не е депозирана по делото
молба за разглеждането му в отсъствие на такъв. Същевременно в първото по
делото съдебно заседание, ищецът е поискал постановяването на
неприсъствено решение. От тук следва, че са налице всички предпоставки на
чл. 238, ал. 1 от ГПК. При това положение съдът достигна до извод, че са
изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответното дружество (като за тези последици
е било уведомено с редовно връченото разпореждане № 11548 от 21.10.2024г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като
посочените в исковата молба обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от
представените писмени доказателства – приложените съдебни актове,
нотариален акт №5, дело №4516/1975 г. на нотариус при Бургаски районен
съд, нотариален акт №49, дело №22/2009 г. на нотариус Виктория Дралчева,
удостоверение за наследници, удостоверение за граждански брак, нотариален
акт №142, дело №1054/2005 г. на нотариус Бинка Кирова, нотариална покана с
рег. №7926, том 3, акт 22 от 21.09.2021 г. на нотариус Бинка Кирова,
уведомление рег. №9058, том 3, акт №89 от 22.10.2021 г. на нотариус Бинка
Кирова, нотариална покана и отговор на нотариална покана от 2024 г.,
квитанции за платени такси за битови отпадъци. Така описаните доказателства
установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и
доказателствена тежест на ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно
основателен начин претенциите на ищеца за заплащането на претендираните с
исковата молба суми.
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение спрямо ответното дружество,
поради което предявените искове следва да се уважат изцяло.
Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски. Ищецът е направил разноски от общо 4313, 44
лв. в исковото производството пред РС – Бургас за заплатена държавна такса
за исковото производство, както и сумата в размер на 9000 лв. за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение. Тоест ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на ищцовото дружество сумата от общо 13 313, 44
лв., представляваща направените в исковото производство съдебно –
деловодни разноски.
Мотивиран от горното и на осн.чл.239 ГПК, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА „ЕКО КЛИМА 11“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Фердинандова № 20, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ
на К. Х. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, Х. Х. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, *****, и Н. И. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, *****, следните суми:
сумата от 4500 лева, представляваща наем за юли, август и септември
2021г.; сумата в размер на 1521 лева, представляваща мораторни лихви върху
главницата от 4500 лева за периода 01 юли 2021 г. до 30.06.2024 г.;
сумата от 36600 лева, представляваща наем за периода от октомври
2021г. до декември 2023г. и януари 2024г.; сумата в размер на 7333 лева,
мораторни лихви върху главницата от 36600 лева за 01.10.2021 г. до 30.06.2024
г.;
сумата от 16951, 86 лева, представляваща платените от ищците между
2020г. и 2023г. такси за битови отпадъци, за периода 2015г. до 2023г.;
мораторни лихви от 6490.98 лв., както следва:
-в полза на К. Х. В. - 2023.21 лева, платени на 27.05.2020г.; мораторни
лихви - за периода 27.05.2020г. до 30.06.2024г. - 926.23 лева;
-в полза на К. Х. В. - 269.46 лева, платени на 14.01.2022г.; мораторни
лихви - за периода 14.01.2022г. до 30.06.2024г. - 78.67 лева;
-в полза на К. Х. В. - 514.92 лева, платени на 16.03.2023г.; мораторни
лихви - за периода 16.03.2023г. до 30.06.2024г. - 87.91 лева;
-в полза на Х. Х. В. - 2023.21 лева, платени на 27.05.2020г.; мораторни
лихви - за периода 27.05.2020г. до 30.06.2024г. - 926.23 лева;
-в полза на Х. Х. В. - 269.82 лева, платени на 19.01.2022г.; мораторни
лихви - за периода 19.01.2022г. до 30.06.2024г. - 79.40 лева;
-в полза на Х. Х. В. - 535.53 лева, платени на 20.06.2023г.; мораторни
лихви - за периода 20.06.2023г. до 30.06.2024г. - 75.12 лева;
-в полза на Н. И. В. - 8094.33 лева, платени на 28.05.2020г.; мораторни
лихви - за периода 28.05.2020г. до 30.06.2024г. - 3703.35 лева;
-в полза на Н. И. В. — 1079.26 лева, платени на 19.01.2022г.; мораторни
лихви - за периода 19.01.2022г. до 30.06.2024г. - 313.61 лева;
-в полза на Н. И. В. - 2142.12 лева, платени на 20.06.2023г.; мораторни
лихви - за периода 20.06.2023г. до 30.06.2024г. - 300.46 лева;
сумата от 25000 лева - обезщетение за периода от февруари до юни
2024г.; сумата от 868 лв., представляваща мораторни лихви върху главницата
от 25000 лева за периода 01.02.2024г. до 30.06.2024г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска – 01.08.2024 г., до окончателното
изплащане на претендиралите суми.
ОСЪЖДА „ЕКО КЛИМА 11“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. Фердинандова № 20, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ
на К. Х. В. с ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ***, Х. Х. В. с ЕГН
**********, с адрес гр. Бургас, *****, и Н. И. В. с ЕГН **********, с адрес
гр. Бургас, *****, сумата от общо 13 313, 44 лв., представляваща направените
в исковото производство съдебно – деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6