РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Благоевград, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210201943 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.63 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П “ ЕООД, с ЕИК , с адрес гр.Б , ул.“С “ № ,
представлявано от управителя си М П , подадена чрез адв. В. К. от
Адвокатска колегия – П , против Наказателно постановление (НП) № 42-
0003884 от 10.11.2022г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ -
София, с което на основание чл.96г, ал.1, предл.2 от Закона за
автомобилните превози, на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 3000.00 /три хиляди лева/ лева, във
връзка с административно нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от
31.10.2002 г. на МТС.
С жалбата се навеждат доводи за назаконосъобразност на атакуваният
административен акт. Твърди се, че при издаването на НП са допуснати
процесуални нарушения по ЗАНН. Алтернативно се застъпва и становището,
че не е доказано извършването на вмененото административно нарушение.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, надлежно призован, не ангажира
1
процесуален представител и становище по жалбата. В придружително писмо
до съда при изпращане на процесната преписка, се прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение на
жалбоподателя по чл.63д от ЗАНН.
Заинтересованата страна по аргумент на чл.63д от ЗАНН Заинтересованата
страна по аргумент на чл. 63д от ЗАНН-РД „Автомобилна администрация“ –
гр.София, редовно и своевременно призована, не ангажира свой процесуален
и законен представител.
РП-Благоевград надлежно призовани не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и анализира
събраният по делото доказателствен материал и приложимото право,
установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е депозирана от лице с право
да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. /НП е
връчено на законният представител на жалбоподателя на 24.11.2022г. и в
законният срок срещу него е депозирана в съда разглежданата жалба-на
05.12.2022г./
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по
категоричен и безспорен начин, че на 29.09.2022г., длъжностно лице при
санкционният орган – св.Я., /инспектор/, в присъствието на колегата си –
св.Г., е съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение №329332 за това, че на същата дата, около 10.00 часа , в Б , на
ул.“Д “ № /в сградата на ОО“АА“/, при извършена комплексна проверка за
дейността на дружеството /обществен превоз на товари/, съгласно Лиценз на
ЕО№11765/10.03.2019г., е констатирано, че превозвача е допуснал до
управление на МПС с рег.№ , категория N-3, водача Д М , да извършва
обществен превоз в периода : 01.02.2022г.-28.02.2022г., без посочено в акта
място на осъществяването на този превоз, който водач не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност за периода 08.08.2021г.-
28.04.2022г. и не отговарял на изискванията за психологическа годност. В
АУАН е посочено също, че тези обстоятелства били „видни от ЧМР от
10.02.2022г.“, от разпечатка на карта на водача , както и установени от
2
справка в информационната система на ИА“АА“. Това описано деяние на
жалбоподателя е квалифицирано с акта като административно нарушение по
чл.57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС. АУАН е връчен на
законният представител на жалбоподателя на 29.09.2022г. За проверката е
изготвен и нарочен Констативен протокол, в който са материализирани
аналогични фактически обстоятелства като тези в акта.
Въз основа на АУАН, на 10.11.2022г., Директора на РД“АА“-гр.София, е
издал обжалваното НП№42-0003884, с което за посоченото в акта нарушение,
на основание чл. 96г, ал.1, предл.2 от Закона за автомобилните превози, е
определил да се наложи на жалбоподателя имуществена санкция в размер на
3000.00лв. НП е връчено лично на законният представител на жалбоподателя
на 24.11.2022г.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават и при
разпита на свидетелите Я. и Г., които заявяват, че лично са установили
вмененото на жалбоподателя нарушение в рамките на проверката и след
справка в базата данни на ИА“АА“ за издадените удостоверения за
психологическа годност на водачите. Свидетелите твърдят, че въз основа на
представено им ЧМР и справка в системата на санкционният орган
установили, че жалбоподателят е реализирал обществен превоз на товари с
водач, който не е имал валидно удостоверение за психологическа годност за
посоченият в същото ЧМР и акта период .
Процесната проверка се установи, че е предшествана от изготвянето от
санкционният орган и изпращането до жалбоподателя, на Известие рег. № 11-
36-39/30/ от 02.08.2022г., връчено на дружеството-жалбоподател на
02.08.2022г. в 14.00 часа, чрез упълномощено лице Р Е . /За това лице по
делото е представено изрично Пълномощно на процесното дружество, с което
са й делегирани правомощия по получаване и подписване на документи пред
ОО“АА“, в това число и издавани на дружеството НП и АУАН./ С известието
са изискани документи за извършване на комплексната проверка за периода
от 01.08.2021г. до 31.08.2022г., като изрично е посочено, че тя ще бъде
осъществена на 29.08.2022г. от 09.30 часа . За извършената проверка е
издаден и нарочен Констативен протокол , в който се съдържат аналогични
фактически твърдения и констатации, като тези отразени в АУАН.
От представеното извлечение на карта на водача по делото се установява,
3
че МПС с рег.№ е било управлявано в периода: 01.01.2022г.-19.03.2022г.
Според приложената по делото Справка в ИА“АА“ от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите и за явявания на психологическо
изследване , водача Д М е регистриран за такъв извършен преглед преди
процесният превоз на дати:05.02.2015г. 07.08.2018г. и на 29.04.2022г.
Страните нямат спор и относно обстоятелството, че жалбоподателят е
извършил международен превоз на товари на дата 10.02.2022г. , чрез
МПС с рег.№ , макар за този конкретен превоз да не се представи
легализиран превод на български език за ЧМР.
По делото е представена и приета като доказателство Заповед № РД-08-30
от 24.01.2020 г. на МТИТС и Заповед № 355 от 19.09.2022г. на Директора на
ИА „АА“, ведно с длъжностна характеристика за длъжността „Инспектор, в
отдел Контрол на РД „АА“ – София“, с които се удостоверява материалната
компетентност както на издателя на НП, така и на съставителя на АУАН.
При така направените фактически констатации, районният сьд счита, че
жалбоподателя незаконосъобразно е санкциониран за нарушение по чл.
57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2002 г. на МТС.
Атакуваното НП е издадено от компетентен орган по ЗАНН, като същото
е и надлежно връчено на законният представител на жалбоподателя. АУАН и
НП са съставени и в сроковете по чл.34 на ЗАНН. В тези документи обаче
липсва основен и задължителен реквизит за тях по смисъла на чл. 42,
ал.1, т.4 /за АУАН/ и по чл.57, ал.1, т.5 /за НП /, а именно дата и място на
твърдяното нарушение. Вместо последното, в АУАН и в НП е отразено, че
жалбоподателят допуснал водача Д М до управление на МПС с рег.№ и
да извършва международен превоз на товари, без да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност на водача и без да отговаря на
изискванията за психологическа годност, едновременно за два различни
периода: първо в периода 01.02.2022г.-28.02.2022г. и в същото време и в
периода 08.08.2021г.-28.04.2022г ., без да става ясно, кой е периода, който
санкционният орган приема за релевантен и период на вмененото
нарушение в този казус. Отделно от това, нито в АУАН, нито в НП е
посочено място на извършване на твърдяното нарушение. Липсата на
конкретизация за дата/дати/ и маршрут/място на нарушението/, съществено
препятстват възможността на жалбоподателя да организира защитата си.
4
Липсата на тези основни и задължителни реквизити на НП и АУАН, винаги
съществено засягат и ограничават правото на защита, поради което и се
квалифицират като съществени процесуални нарушения и достатъчно
основание за отмяна на НП заради неговата процесуална
незаконосъобразност. /В тази насока е и съдебната практика–Решение
№427/02.07.2020г., постановено по кнахд №32/2020г. по описа на
Административен съд –Благоевград и Решение № 1863/11.06.2020г.,
постановено по кнахд № 335/2020г. по описа на Административен съд –
Благоевград./
За пълнота следва да се посочи, че по делото не се доказа и от
обективна страна извършване на твърдяното нарушение по чл. чл.57,
ал.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС. В тази връзка съдът констатира,
че по делото не се представиха никакви доказателства, че водача М е
ангажиран по трудов договор и регистриран в Лиценза за международни
превози на жалбоподателя като водач на ППС, за който и да е от двата
посочени в НП периоди. С представената разпечатка от карта на водача пък
се констатира, че без да е посочено къде, процесното МПС е управлявано
само за времето от 01.01.2022г. до 19.03.2022г., като на практика няма
никакви други доказателства , че същото МПС е управлявано и то за
нуждите на международен превоз в периода 08.08.2020г.-28.04.2022г.,
именно когато се твърди с НП , че водача М не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Ето защо съдът приема и за
недоказано, че жалбоподателят е извършил нарушение от обективна
страна на задължението си по чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г.
на МТС за този конкретен водач в посочените периоди по повод на
дейността си на превозвач и във връзка с предоставеният му за това
Лиценз на Общността.
Все в този ред на мисли, съгласно пар.9 от Преамбюла към Директива
2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно свидетелствата
за управление на МПС, изрично предвиждат , че притежателят на такова
свидетелство се счита за физически и психически годен да управлява МПС в
срока на валидност на такъв документ и за това не предвижда други
допълнителни изисквания за водачите при извършване на ППС, включително
и издаване на отделно удостоверение за психологическа годност, каквото
предвижда нормата на чл. 57, ал.1 от Наредба №11/31.10.2022г. на МТС ./
5
Пар.9 от Преамбюла към цитираната Директива, сочи, че прегледите за
психическа и физическа годност на водачите на МПС поради причини
свързани с прозрачността, следва да съвпадат с подновяването на тези
свидетелства и поради това да се определят от срока на валидност на
същите./ Наред с това , с нормата на чл.7, пар.2, б.“б“ от Директива
126/2006/ЕО, се предвижда, че считано от 19.01.2013г., свидетелствата
издадени от държавите-членки за категориите С, СЕ,С1,С1Е,D,DE и D1E,
имат срок на административна валидност 5 години, като държавите членки
могат да намалят този срок за валидност , във връзка с конкретни
обстоятелства -възраст, отнемане на свидетелство и др. Този 5-годишен срок
на валидност на издадено СУМПС е транспониран и в българското
законодателство чрез пар.2 от ПЗР на ЗБЛД и нормата на чл. 51, ал.4 от него.
Следователно, според Директивата, срокът на валидност и на документите,
удостоверяващи физическа психическа годност на даден водач на МПС с
издадено му и в срок на валидност СУМПС, имат и следва да имат същият
срок на валидност като въпросното свидетелство. В казуса страните не
спорят, че лицето Д М е имал валидно СУМПС , а щом това е така се
налага извода, че ако той е бил водач за процесният превоз /превози в
зависимост от дата или период на твърдяното нарушение/, то той
притежавайки валидно СУМПС , на практика е имал и валиден
документ, удостоверяващ психологическата му годност и процесното
дружество като превозвач, дори и да е било наело като водач въпросното
лице за процесните периоди макар че доказателства и за това не се
представиха по делото, не е извършило вмененото му нарушение защото
въобще липсва съставомерно деяние в този казус, което да обуславя
такова негово нарушение от обективна страна.
При тези съображения, съдът счита, че обжалваното НП следва да се
отмени поради неговата процесуална и материална назаконосъобразност .
Съдът не счита, че са налице основания за прекратяване на делото по
смисъла на чл.3 от ЗАНН, заради настъпила последвала на процесите
периоди промяна в материалното право в РБългария, касателно изискванията
за издаване на удостоверение за психологическа годност и удостоверяване на
такава за водачите, извършващи международен превоз на товари. Ето защо,
това възражение на защитата, съдът приема за неоснователно.
6
Предвид посоченият начин на приключване на съдебното дело и съгласно
нормата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН / в сила към датата на сключване на
договора за правна помощ и съдействие по делото/ съдът счита, че искането
за присъждане на сторените съдебни разноски от жалбоподателя в съдебното
производство пред РС- Благоевград, се явява доказано по основание.
В казуса е представен договор за правна услуга, сключен между адв.К. и
жалбоподателя на 01.12.2022г., съгласно който, на този адвокат е заплатено
възнаграждение в размер на 600.00лв. за участие и процесуално
представителство по настоящото дело. В същото време съдът отчете, и че
адв.К. е участвала лично и упражнила процесуално представителство по
делото в полза на жалбоподателя в рамките на едно съдебно заседание. От
друга страна, съгласно 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от
09.07.2024г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила
при сключване на посоченият договор за правна помощ и съдействие , за
хипотеза като процесната при отмерена санкция глоба с обжалваното НП и
за процесуално представителство в съдебно заседание на адвоката, при
интерес от 1000 до 5000 лв. , минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400.00лв. + 10 % за горницата над 1000 лв или в казуса това е
сумата от 600.00 лв, именно каквато сума е заплатена на адв.К. от страна на
жалбоподателя. Отчитайки тези обстоятелства и еднократното участие на
адв.К. като процесуален представител по делото, съдът приема, че
заплатеното й възнаграждение за адвокатска защита от процесното
дружество в размер на 600.00лв., с оглед на неголямата фактическа и правна
сложност на делото, но и свършената от нея работа в полза на
жалбоподателя, не се явява прекомерно такова и на практика е съобразено с
минимумите по цитираната Наредба , във вр. с чл.36, ал.2, вр. с ал.1 от
Закона за адвокатурата. В този смисъл направеното възражение на
санкционният орган в процеса по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН, материализирано в
с придружително писмо по делото, се явява неоснователно и не следва да се
уважи.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.3 вр. ал.2 , т.1 и чл. 63д,
ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен сьд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО НП№42-0003884/10.11.2022г.,
издадено от Директора на РД“Автомобилна администрация“-гр.София, с
което на „П “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес: гр.Б , ул.“С “ № ,
представлявано от управителя си М П , на основание чл.96г, ал.1,предл.2 от
Закона за автомобилните превози, е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 3000.00лв./три хиляди лева/, във връзка с административно
нарушение по чл.57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
ОСЪЖДА РД“Автомобилна администрация“-гр.София, да заплати на
„П “ ЕООД, с ЕИК , със седалище и адрес: гр.Б , ул.“С “ № , представлявано
от управителя си М П , сумата от 600.00лв./шестстотин лева/,
представляваща направени съдебни разноски по нахд №1943/22г. по описа
на Районен съд –Благоевград за адвокатски хонорар и участието на адв.К. в
съдебното производство .
Решението може да се обжалва пред Административен съд –Благоевград в
14-дневен срок, считано от датата на обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8